Р Е Ш Е Н И Е

№ 245

гр. Н., 19.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №256 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба с обективно евентуално съединени искове с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищцата Н.С.Г. ***, представлявана от мл. адв. Л. Д. от *АК, против „Енерго Про Продажби“ – АД – гр. В., представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет.

В исковата молба ищцата твърди, че с договор за продажба, обективиран в нотариален акт №*, том II, дело **от 2007 г. по регистър на нотариус П.А., се разпоредила с недвижим имот, за който ответникът твърдял, че е обект на потребление с абонатен №***, с административен адрес с. П., област Ш., ул. ***, клиентски №***. В кореспонденция между страните по делото и след като узнала за претенцията на ответника, ищцата го уведомила за промяната в собствеността. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго про продажби“, годни да породят между ищцата и ответното дружество облигационна връзка, били приети на ***г., а разпореждането с имота се осъществило преди това, на ***г. От това обстоятелство ищцата прави извод, че не е обвързана в облигационно отношение с ответното дружество по продажба на електрическа енергия. Основанието за плащане на ел. енергия било ползването ѝ и затова потребителят дължал плащане на реално доставена енергия за конкретен обект на потребление по открита на негово име партида, отчетена по надежден ред от СТИ. Ищцата отрича да има качеството на потребител за конкретния обект на потребление в с. П., област Ш., ул. ***, клиентски №***. Към момента на продажбата на имота за ищцата не било валидно задължение да уведомява доставчика на ел. енергия за промяната на собствеността. В констативния протокол от ***г., съставен от длъжностни лица на „Енерго Про мрежи“ като потребител в обекта било посочено друго лице. С тези аргументи ищцата моли да се признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 573,77 лева, представляваща незаплатено задължение по дебитно известие №*** от 23.08.2013 г. към фактури №***г., №***г., №*** от 22.05.2013 г. №***г.,№***г. и №***г., за обект с абонатен №***, с административен адрес с. П., област Ш., ул. ***, с клиентски №***. При условията на евентуалност ищцата моли съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи сумата от 537,77 лева, поради изтичане на погасителната давност по отношение на вземането. Аргументира евентуалния иск с обстоятелството, че вземането по дебитното известие  било изискуемо на ***г. и при приложение на тригодишната погасителна давност за тези вземания, претенцията била погасена на ***г.  След подаването на исковата молба добавя и друго основание на евентуалния иск, като сочи, че на ***г. е изтекъл и петгодишният давностен срок за вземането на ответната страна към ищцата. Моли също съдът да й присъди направените разноски.

На ответното дружество са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е постъпил, чрез процесуалния представител адв. Б. Г. от *АК. В отговора се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Посочва се също, че сумата от 573,77 лева е стойност за потребена ел. енергия, конкретизирана по размер в дебитно известие №*** от 23.08.2013 г. и представлява цената на коригираното със справка за корекция №*** от ***г. количество ел. енергия за периода от 22.02.2013 г. до ***г. Сумата била дължима на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД. Ищцата била потребител на ел. енергия, доставяна от ответното дружество и било налице валидно продажбено отношение между страните, тъй като съгласно чл.47 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго Про продажби“ АД, лицата, потребяващи ел. енергия към влизането в сила на ОУ се считат обвързани със същите. В чл.17, т.3 от ОУПЕЕ било въведено задължение на клиента да съобщава на ответното дружество в 30-дневен срок в писмена форма за промени, свързани със собствеността на обекта, в който ответното дружество доставя ел. енергия. Ищцата не направила това писмено уведомяване и действала неправомерно. За несъстоятелно е определено оплакването на ищцата, че не дължи това плащане поради продажба на имота. Никъде не било предвидено облигационното отношение да се прекратява при смяна на собствеността. Самата корекционна процедура имала своето договорно основание. По евентуалния иск възражението за погасено вземане по давност е определено като неоснователно.  Изтъква се, че е налице особена хипотеза на еднократно начисляване на цена за потребена ел. енергия и кратката давност е неотносима. Предвид изложеното се иска от съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани, и да присъди направените разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страните са представени в заверени копия следните документи: дебитно известие №***/23.08.2013 г. към фактури №*** от 20.03.2013 г., №*** от 19.04.2013 г., №*** от 22.05.2013 г. №*** от 20.06.2013 г., №*** от 22.07.2013 г. и №*** от 21.08.2013 г.; констативен протокол от ***г.; писма от ответната страна до ищцата изх. №***г., изх. №***г. – 2 бр. и изх. №***г.; жалба и възражение от ищцата до ответното дружество вх. №***г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*, том VI, дело №***г. на нотариус П. А. с район на действие РС – Н.; удостоверение за идентичност на лице с различни имена №***г.; справка за потреблението към дата 19.0.2019 г. за обект в с. П. с клиентски №***; извлечение за фактури и плащания към 19.02.2019 г.; извлечение от сметка; справка №*** от 22.08.2013 г. за корекция при неточно измерване на електрическа енергия – 2бр. По делото също за изслушани свидетелски показаниая, назчена е и съдебно-електротехническа експертиза.

На базата на така посочените доказателства съдът счете, че по делото се установяват безспорно следните факти: Ищцата Н.С.Г. е била собственик на недвижим имот, находящ се в с. П., обл. Ш., ул. ***. До имота от страна на ответното дружество била доставяна електрическа енергия, като при ответника обектът се обозначавал като такъв с абонатен номер *** и клиентски №***. На ***г. с договор за покупко-продажба, за който бил съставен горепосочения нотариален акт, ищцата прехвърлила собствеността върху имота на лицето З.О.К.. На ***г. в имота била извършена проверка от страна на служители на ответната страна, в хода на която било установено, че в обекта липсва табло и електромер, а потребителят се е включил директно във въздушната мрежа, послредством кабел и при така извършеното включване консумираната ел. енергия не преминава през измервателно устройство и не се отчита. За тези констатации бил съставен посочения по-горе констативен протокол. В същия за потребител се е подписал лицето Р.С.Д.. Предвид обстоятелството, че доставяната ел.енергия не се измерва и отчита, то от страна на ответното дружество била извършена корекционна процедура, съобразно чл.37-39 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпрадалание – Север” – АД. Били скъставени горепосочените справки за корекция и с оглед извършените изчисления, било издадено дебитното известие №***/23.08.2013 г., с което е определена цената на потребена ел.енергия в обекта за периода от 22.02.2013 г. до ***г., която възлизала на сумата от 573, 77 лв. След това до ищата били изпратени горепосочените писма, като с жалбата-възражение, подадена до ответното дружество ищцата уведомила за факта, че от ***г. не е собственик на имота, за който се отнася дебиното известие.      

Така изложените факти са безспорно установени по делото, като относно тях страните нямат спор. Без съмнение ищцата е била собственик на обекта на доставяната ел. енергия, в който е установено, че енергията не се отчита и е извършена корекционна процедура, по която, съгласно заключенито на назначената по делото експертиза, аритметично точно са извършени математическите изчисления по медодика в ОУ на ДПЕЕМ. Безспорно съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и тълкуването им с Тълкувателно решение №2/17.05.2018 г. по т.д. №2/2017 г. на ОСГК на ВКС ищцата е била задължена да заплаща консумираната в имота ел. енергия за времето, в което е била собственик на имота. Но спорният въпрос между страните е дали ищцата има това задължение и след продажбата на имота. Отново като се има предвид даденото тълкуване на разпоредбите на закона с посоченото тълкувателно решение, в настоящия случай се извежда становището, че задължен за заплащане на потребената енергия в обекта е собственикът му към момента на периода, за който е потребена и начислена ел.енергия. В разглеждания казус това не е ищцата, защото тя е прехвърлила имота шест години преди този период и не е собственик на обекта. Възражението на ответната страна, че ищцата не е изпълнила задължение да уведоми ответното дружество за извършената продажба и по тази причина следва да се счита задължена за заплащане на потребената ел.енергия, е неоснователно. Действително съгласно чл.17, т.3 от ОУПЕЕ на „Енерго-про Продажби” – АД, одобрени с Решение ОУ-061/***г. на ДКЕВР, потребителят е задължен да съобщава на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” - АД в 30 дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл.12, ал.1 от Общите условия, както и за промени свързани със собствеността относно обекта, в който „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД доставя електрическа енергия. Но в случая разпореждането с имота, в който е доставяна ел.енергията, ищцата е извършила през месец април 2007 г., когато тези условия не са били в сила. Поради това тя не може да се счита задължена за уведомяване в  предвидения след това срок, а и задължена за заплащане на консумираната енергия. Отделно от това, съгласно и установената съдебна практика, неизпълнението на задължението за уведомяване в такива случаи би могло да е основание за претендиране на вреди, но не за задължение за заплащане на стойността на ел.енергията.

Предвид гореизложените мотиви съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана и като такава следва да се уважи. Съдът следва да признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 573,77 лева, представляваща незаплатено задължение по дебитно известие №*** от 23.08.2013 г. към фактури №*** от 20.03.2013 г., №*** от 19.04.2013 г., №*** от 22.05.2013 г.,  №*** от 20.06.2013 г., №*** от 22.07.2013 г. и №*** от 21.08.2013 г., за обект с абонатен №***, с административен адрес с. П., област Ш., ул. ***, с клиентски №***. Доколкото предявеният главен иск съдът приема, че следва да бъде уважен, то съдът не следва да се произнася по предявения евентуален иск на посочените основания – за недължимост на сумата, поради изтекла тригодишна, или петгодишна давност.

При този изход на процеса ответната страна следва за бъде осъдена да заплати на ищцата направените разноски по делото от 50 лв. – държавна такса и 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възражение.явено искане за намаляване на така заплатеното възнаграждение поради прекомерност. Съдът счита искането за основателно. Предвид не особено голямата фактическа и правна сложност на делото, както и с оглед на материалния интерес, следва да се приеме, че са налице условията на  чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение от 600 лева на размер от 400 лева. Така ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направени разноски по делото от 400 лв. за заплатено адвокатско възражение и 50 лв. за заплатена държавна такса, общо разноски в размер на 450 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата Н.С.Г., с ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ – АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. В., В. Т. Г, бул. ***,представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет сумата от 573,77 лева (петстотин седемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща незаплатено задължение по дебитно известие №*** от 23.08.2013 г. към фактури №*** от 20.03.2013 г., №*** от 19.04.2013 г., №*** от 22.05.2013 г.,  №*** от 20.06.2013 г., №*** от 22.07.2013 г. и №*** от 21.08.2013 г., за обект с абонатен №***, с административен адрес с. П., област Ш., ул. ***, с клиентски №***.

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК размера на дължимите от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ – АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. В., В. Т. Г, бул. ***,представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет на Н.С.Г., с ЕГН ********** *** разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лв. на 400 лв.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ – АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. В., В. Т. Г, бул. ***,представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Г., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Ш..

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: