Р Е Ш Е Н И Е

247

гр. Нови пазар, 25.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд -  Нови пазар в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Бойка Авгелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №350 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба с установителен иск с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 249, 04 лв., като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК от страна на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А.Париж” – АД, чрез“БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А.“ – АД, клон България, гр. София, представлявано от Д.Т.Д., а по делото от процесуалния представител юрисконсулт Н.А.М.против ответника З. ***.

            В исковата молба ищцовата страна твърди, че на ***г. между нея, като кредитодател, и ответника, като кредитополучател бил сключен договор за потребителски паричен заем ***в размер на 915,20 лв. Ищцовата страна изплатила сумата по начина, уговорен в договора, като с това дружеството изпълнило задълженията си. От този момент, по силата на сключения договор за ответника възникнало задължението да погаси заема на 24  равни месечни вноски, всяка от които по 53,96 лв. Вноската включвала изплащане на главница и оскъпяване, при ГПР 46,39 % и годишен лихвен процент 35,29 %. Ответникът преустановил плащането на вноските на 05.08.2017 г., като към тази дата заплатил 18 месечни вноски. Останал остатък от заема в размер на 253,70 лева. Съгласно договора, при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска, вземането ставало изискуемо изцяло. Това условие настъпило на 05.09.2017 г. Настъпил и падежът на последната погасителна вноска и това станало преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от настоящия ищец  до съда. На 07.01.2019 г. ответникът направил плащане по заема в размер на 70 лв. Затова ищецът претендира само главница, в размер на 249,04 лева, без възнаградителна лихва и законна лихва за забава, предвид направеното частично плащане, което погасило тези две вземания и част от главницата. След подаване на заявлението по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.д. №1641/2018 г. по описа на НПРС, но издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Затова ищецът счита за наличен правния му интерес да предяви настоящия установителен иск, като моли съдът да признае за установено спрямо ответника, че той  дължи на ищцовото дружество 249,04 лева – главница, както и законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. Ищцовата страна моли и да й бъдат присъдени направените разноски, както в настоящото установително производство, така и тези в заповедното, възлизащи на 75 лв. 

            В едномесечния срок за отговор на ответника З.Г.З., той не е депозирал такъв. На насроченото открито съдебно заседание заявява, че към момента е изплатил изцяло задълженията си към ищцовата страна по договора, включително и разноските по заповедното производство и тези по настоящото дело.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото са представени следните доказателства: договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, сключен на ***г.; сертификат №***за застраховка „Защита на плащанията” и общи условия към договора за застраховка, както и извлечение по кредит ***. Към делото е приложено и ч.гр.д №1641/2018 г. на РС – Нови пазар. От страна на ответника по делото са представени платежно нареждане от 25.06.2019 г. и операционна бележка от същата дата за платена в полза на ищцовата страна сума от 489 лв. с основание на плащането – претенции по гр.д. №350/2019 г. на НпРС.

            От така представените доказателства съдът намира за доказани с категоричност следните факти: Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовата страна е предоставила на ответника кредит от 800 лв. В договора е уговорен и размер на премия за застраховка „Защита на плащанията” от 115, 20 лв. Страните са се споразумeли, че кредитът ще бъде погасен на 24 погасителни вноски, с размер на всяка една месечна погасителната вноска от 53, 96 лв. Договорът е сключен при годишен процент на разходите от 46, 39% и дължима лихва от 35, 29 %. Общата стойност на плащанията по договора за кредит възлиза на сумата от 1295, 04 лв. Сумата по кредита е била усвоена от ответника, като той преустановил плащането на месечните вноски на 05.08.2017 г. Към тази дата били погасени 18 месечни вноски. Дължимият остатък визлизал на сумата от 319, 04 лв., от които 292, 87 лв. – главница; 12, 13 лв. - възнаградителна лихва и 14, 04 лв. - лихва за забава.  В условията на договора за кредит страните са уговорили, че при просрочване на две или повече месечни вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълния му размер, включително всички определени в договора надбавки, ведно с обезщетение за забава, както и всички разноски за събиране на вземането.

            За неиздължените вземания по договора за кредит ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК в РС – Нови пазар, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №1641/2018 г. Издадена е заповед за изпълнение №976 от 03.12.2018 г. за претендираните от ищцовата страна суми. Доколкото ответникът не е бил намерен на постоянния си и настоящ адрес за да му бъде връчена заповедта, то съдът е дал указания на ищцовото дружество, че може да предяви установителни претенции, поради което и са предявени настоящите искове.

            На 07.01.2019 г. ответникът заплатил на ищцовата страна сумата от 70 лв. На 25.06.2019 г. ответникът е заплатил на ищцовата страна сумата от 489 лв., с която окончателно е погасил претендираните от ищцовата страна вземания.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че предявената искова молба следва да се отхвърли. С категоричност по делото е доказано, че между страните е бил сключен валиден договор за потребителски кредит, по който на ответника е била предоставена посочената от ищеца сума. Доказва се също, че ответникът е имал към ищцовата страна задължение за заплащане на всички петендирани суми по издадената заповед за изпълнение, както и претендираната с предявената искова мола. Всички те, обаче към настоящия момент са погасени с извършеното от ответника плащане. Предвид това ответникът няма повече към ищцовата страна задължения по сключения договор и затова установителният иск следва да се отхвърли.

С извършеното от ответника плащане са погасени и направените от ищцовата страна разноски по заповедното производство, поради което с настоящото решение такива в полза на ищеца не следвада се присдъждат. Относно разноските по настоящото дело, то ищецът заявява, че е погасил сумата от 50 лв. за внесена държавна такса по делото и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Действително по делото дължимата държавна такса е от 25 лв., доколкото е предявен един установителен иск – само за главница от 249 лв. Останала сума до пълния размер от внесената от 125 лв., а именно от 100 лв. не е дължима, поради което не  следва да се присъжда на ищцовата страна. Доколкото и дължимите от ответника към ищеца суми, представляващи направени по делото разноски за установителното производство също са платени, то и такива в полза на ищеца не следва да се присъждат.

            Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.ПАРИЖ” – АД, чрез“БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – АД, клон България, с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Д.Т.Д., а по делото от процесуалния представител юрисконсулт Н.А.М., установителен иск с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 249, 04 лв., предявен по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК против ответника З.Г.З., с ЕГН ********** ***.

Решението подлежи на обжалване пред Ш. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: