Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 234

 

гр. Нови пазар, 16.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд гр. Нови пазар в публичното заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА

при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 428/2019г. по описа на НпРС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявен е отрицателен установителен иск  с правно основание на иска по чл. 124, ал.1 от ГПК, от ищците Д.И. *** срещу двамата ответници В.Р. и З.Р. от с.с., за признаване спрямо тях, че не са собственици по давност на недвижим имот, находящ се в землището на с. К., общ. К., ЕКАТТЕ ***, представляващ поземлен имот с идентификатор № ******с площ от 10 000кв.м., от които 8 436кв.м. ІV кат, и 1564кв.м. –ІІІ кат., в м. „***“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи на имота ***.19.3, ***.19, ***.19.5.

Данъчната оценка на целия имот е 1186,40лв.

 

Ищците твърдят, че първият от тях е установил давностно владение върху процесния имот от 2000г., като преди това имотът е бил владян от неговия баща М.И. Ю., който доброволно му бил отстъпил владението на имота. В период от повече от 20 години, през които имотът е бил владян от бащата на ищеца Д., а след това и от него самия, никой не е оспорвал владението му, не е изявявал претенции за имота. Ищецът Д. обработвал имота, получавал субсидии за него, всяка година го очертавал и трасирал, обработвал и засявал различни култури с помощта на хора от селото. Ищецът сочи, че никой друг не е обработвал имота освен него.

Поради това трайно упражнявано владение на имота, ищците се снабдили с  НА № ***, т. ХVІІІ, рег. № ***, д. № 2642/2014 г. от 03.12.2014 г. по давностно владение.

Ищците твърдят, че ответниците без да са владели имота са се снабдили с НА по давностно владение НА № ***, т. ХІХ, рег. № ***, д. № 2811/2014 г. от 18.12.2014 г.

Ищците след като разбрали за издадения в полза на ответниците нотариален акт, подали жалба в НПРП, като преписката по този случай била прекратена от наблюдаващия прокурор, поради липса на съставомерно поведение по смисъла на чл. 290 от НК. Независимо от това, по преписката, а в т.ч и пред надлежен орган на властта – РУ К. и НПРП, ответникът е направил признание, че никога не е владял процесния имот.

Ищците твърдят, че ответниците никога не са владели имота нито лично, нито чрез другиго, и не са могли да станат собственици по давностно владение.

Предвид на горното, ищците молят съда да постанови решение, с което да установи спрямо ответниците, че те не са собственици по давност на недвижим имот, находящ се в землището на с. К., общ. К., ЕКАТТЕ ***, представляващ поземлен имот с идентификатор № ******с площ от 10 000кв.м., от които 8 436кв.м. ІV кат, и 1564кв.м. –ІІІ кат., в м. „***“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи на имота ***.19.3, ***.19, ***.19.5, както и да отмени на основание чл. 587, ал.2 от ГПК издадения в тяхна полза констативен нотариален акт НА № ***, т. ХІХ, рег. № ***, д. № 2811/2014 г. от 18.12.2014 г.

 

От името на ответниците не са постъпили писмени отговори на исковата молба. Същите са уведомени за неблагоприятните последици от неподаването на отговор, в т.ч и за възможността за постановяване на неприсъствено решение спрямо тях.

            Преди съдебното заседание по делото е постъпило писмено становище от ответника В.А. Р., в което той сочи, че никога не е работил процесната земя. Признава иска и моли да не бъде осъждан за разноски.

 

След направеното от ответника признание, от името на ищците е направено искане за постановяване на решение при признание на иска.

 

Относно постановяването на съдебното решение, съдът съобрази, че признание на иска е направено само от единия от ответниците и макар двамата ответници да са съпрузи, то изявлението на единия като страна по делото не е достатъчно за да се постанови решение при призанание на иска, поради което не следва да се постановява такова по реда на чл. 237 от ГПК, а направеното от ответника В.А. Р. признание да се преценява наред с останалите доказателства по делото.

 

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа и правна обстановка:

Ищецът Д.М.И. е станал собственик съгласно НА № ***, том ХVІІІ, рег. № ***, дело № 2642/2014 г. от 03.12.2014 г. на Нотариус с рег. № 346 на Нот.Камара, по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. К., общ. К., обл. Ш., ЕКАТТЕ ***, представляващ: поземлен имот с идентификатор № ******с площ от 10 000кв.м., от които 8 436кв.м. ІV кат, и 1564кв.м. – ІІІ кат., в м. „***“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи на имота ***.19.3, ***.19, ***.19.5.

На 18.12.2014 г. с НА № ***

, том ХІХ, рег. № ***, дело № 2811/2014 г. на Нотариус с рег. № 346 на Нот.Камара, ответникът В.А. Р.  също се е снабдил с нотариален акт за същия имот по владение на недвижими имот.

По делото е представено копие от договор за наем на земеделска земя, сключен между ищеца Д.М.И. и наемателя Н.Ю. от ***г., съгласно който процесният имот се отдава под наем за срок от 1 стопанска година. Приложени са още 3 договора за наем на имота, сключени през 2016, 2017 и 2018 г.

По делото е приложено и извлечение от масивите на ДФ Земеделие, където е посочено, че за кампанията 2013, 2014 г.бенефициент на субсидии за имота е бил ищецът Д.И.. По делото са представени и копия от карта на земеделската земя, съдържаща и декларация от ищеца Д.И. за участие по схемите и мерките за директни плащания на площ за 2004-2013 г.

Предвид направеното от ответника В.А. Р. признание, че никога не е обработвал земеделската земя, то и с оглед на представените по делото писмени доказателства, съдът намира, че искът на ищците е доказан изцяло. Представените писмени доказателства установяват, че единствено и само ищецът Д.И. е обработвал земеделската земя, декларирал я е като собствена и е получавал субсидии за нейното ползване и обработване.

С оглед на горното, съдът намира, че е доказан отрицателният установителен иск по чл. 124 от ГПК, и спрямо ответниците следва да бъде признато, че те не са собственици на процесния имот.

 

Относно разпоредбата на чл. 537, ал.2 от ГПК.

Поради това, че издаденият констативен нотариален акт в полза на ответника В.А. Р.  НА № ***, том ХІХ, рег. № ***, дело № 2811/18.12.2014 г. на Нотариус с рег. № 346 на Нот.Камара, засяга правата на ищците, то същия следва да бъде отменен изцяло.  

 

Относно разноските по чл. 81 от ГПК.

По чл. 78, ал.1 от ГПК, относно разноските на ищеца.

Поради това, че исковете на ищците се уважават изцяло, то ответниците следва да заплатят всички направени по делото разноски.

Ищците са направили в размер на 1074лв., от които 1000лв. за адвокатски хонорар, 50лв. за ДТ за водене на делото,  15лв. други съдебни такси (за вписване на искова молба и за удостоверение), както и са направили разноски в размер на 9 лв. за скица и характеристика на имота.

Изявлението на ответника В. Р. за разноски, съдът приема единствено като възражение за прекомерност на разноските на ищците по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК, поради което съдът съобрази заплатеното от тях възнаграждение за адвокатски хонорар от 1000лв., с предвиденото от чл. 36 от ЗАдв. и Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС възнаграждение за този вид искове. Съдът намира, че ответникът не може да бъде освободен от заплащане на разноски, т.к снабдявайки се с НА за имот, който той никога не е владял и ползвал по какъвто и да е повод и за който знае, че друго лице е собственик, той реално е станал причина за предявяване на иска и поради това следва да понесе санкцията за разноски по делото.

Искът по чл. 124 от ГПК е оценяем и неговата цена се определя, съгл. чл. 69, ал.1, т. 2 от ГПК от данъчната оценка на имота, предмет на иска. Съгласно представеното по делото удостоверение за данъчна оценка на имота, същата е в размер на 1186,40лв. Въз основа на тази цена на иска следва да се прецени и платеното и съответно дължимо възнаграждение за адвокат от ищците. Съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/ 2004г. на ВАС минимално дължимото възнаграждение е в размер на 313,05лв.

Съдът намира, че в действителност заплатеното от ищците възнаграждение за адвокатска защита по делото е прекомерно, а с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, по което ответникът е направил и признание на иска, същото следва да се намали. Съдът намира, че справедливо на извършените по делото от адвоката защитник на ищците процесуални действия е възнаграждение в размер на 500лв., което следва да се заплати от ответника. В останалата част претенцията за адвокатското възнаграждение следва да се отхвърли.

Въз основа на горното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят общо разноски по делото в размер на 574лв.

Поради това, че съгласно чл. 32, ал.2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, то отговорността за разноски на двамата ответници е солидарна. Така сумата за разноски от 574лв. следва от двамата ответници.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК,  съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, по иска на Д.М.И. с ЕГН ********** и Ф.С.И. с ЕГН **********,***, спрямо В.А.Р. с ЕГН ********** и З.Т.Р. с ЕГН **********,***, че В.А.Р. с ЕГН ********** и З.Т.Р. с ЕГН **********,***,  не са собственици на недвижим имот, находящ се в с. К., общ. К., обл. Ш., ЕКАТТЕ ***, представляващ: поземлен имот с идентификатор № ******с площ от 10 000кв.м. (десет хиляди квадратни метра), от които 8 436кв.м. (осем хиляди четиристотин тридесет и шест квадратни метра) ІV кат (четвърта категория), и 1564кв.м. (хиляда петстотни шестдесет и четири квадратни метра) – ІІІ кат. (трета категория), в м. „***“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи на имота ***.19.3, ***.19, ***.19.5.

 

На основание чл. 537, ал.2 от ГПК, отменя изцяло нотариален акт НА № ***, том ХІХ, рег. № ***, дело № 2811/18.12.2014 г. на Нотариус с рег. № 346 на Нот.Камара, с който В.А.Р. с ЕГН ********** ***, е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. К., общ. К., обл. Ш., ЕКАТТЕ ***, представляващ: поземлен имот с идентификатор № ******с площ от 10 000кв.м., от които 8 436кв.м. ІV кат, и 1564кв.м. – ІІІ кат., в м. „***“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи на имота ***.19.3, ***.19, ***.19.5.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 и ал.5 от ГПК, В.А.Р. с ЕГН ********** и З.Т.Р. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОДИЛАРНО на Д.М.И. с ЕГН ********** и Ф.С.И. с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 574лв. (петстотин седемдесет и четири лева), като отхвърля претенцията за разноски до пълният й размер от 1074лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.

 

                                                          Районен съдия: ..............................................

                                                                                                           Галина Николова