Р Е Ш Е Н И Е   № 26

 

 

 гр. Н., 12.04.2019 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

            Районен съд - Н., в публичното си заседание на четиринадесет март през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТИНА НИКОЛОВА

                                                                      

при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Николова АНД № 378 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното : 

 

Делото е образувано по подадена жалба на основание чл. 59 от ЗАНН от страна на С.Т.А. с ЕГН ********** ***, с процесуален представител по делото адв. П.В.от САК срещу Наказателно постановление № РД-17-20 от 24.10.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), с което на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл. 45, ал. 8 от Закона за закрила на детето за нарушение на чл. 8, ал. 6 от същия закон. В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно и необосновано, както и че административно наказващия орган е приложил закона неправилно. Твърди също наличие на нарушено право на защита на жалбоподателката, тъй като актът за установяване на административно нарушение е съставен в нейно отсъствие без да са налице основанията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Затова жалбоподателят, чрез представителя си моли съдът да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и чрез процесуалния си представител, който поддържа подадената жалба и аргументира,ч е от показанията по делото се установи, че актосъставителят е знаел, че трябва да потърси жалбоподателката на домашния й адрес, но съзнателно не го е направил.

  Въззиваемата страна не се явява в съдебно заседание. Не се взема становище по съществото на делото.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира същата за основателна по следните съображения:

С акт за установяване на административно нарушение № РД-18-17 от 07.09.2018 г. актосъставителят Г.Е.А. е констатирала при извършена проверка в периода 13-15.08.2018 г., че на 11.09.2017 г. С.Т.А. с ЕГН ********** *** в качеството си на директор на ЦНСТДМ гр. Н., е отказала да приеме в резидентната услуга детето А.С.А., настанен в ЦНСТДМ гр. Н. със Заповед № ЗД/Д-Н-053/15.05.2017 г. от директора на ДСП гр. Ш., с което не е изпълнила предприетите по ЗЗДет мерки и не е съдействала при осъществяването на дейностите по закрила на детето, с което е нарушила разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗЗДет. В АУАН е отбелязано, че С.Т.А. е била поканена да присъства на съставянето на АУАН, но не се е явила.

Въз основа на така съставения и АУАН Директорът на ДАЗД е издала наказателно постановление № РД-17-20 от 24.10.2018 г., с което за установеното нарушение на жалбоподателката, на основание чл. 45, ал. 8 от ЗЗДет е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

Съдът констатира, че при издаване на АУАН е допуснато нарушение на процесуалните правила. Допуснато е нарушение на чл. 40 от. Цитираната разпоредба поставят изискване АУАН да бъде съставен в присъствие на нарушителя. Ал. 2 на посочената разпоредба позволява АУАН да бъде съставен и в отсъствие на същия, ако нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В конкретния случай е била изпратена покана до нарушителката да се яви при съставяне на АУАН, но поканата не е била надлежно получена. Поканата е била изпратена на служебния адрес на жалбоподателката, но в този момент тя е била в отпуск и е отсъствала от работа, за което актосъставителят е бил надлежно уведомен, както признава самата тя в разпита й като свидетел по делото. Въпреки че в рамките на административната преписка няма приложена такава покана, няма спор, че такава е била изпратена, тъй като никой, дори и жалбоподателката, не оспорва фактът на изпращането на покана до С.Т.А.  на служебния й адрес. Няма спор и по фактът, че по това време тя не се е намирала на работа, тъй като е била в отпуск, за което заместникът й е уведомил актосъставителят. От разпитът на самия актосъставител се установява, че е поискала от кмета на Община Н. да й предостави данни за домашния адрес на С.Т.А., но не изчакала получаването им, тъй като се притеснявала да не изтече едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът счита, че това е съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правото на защита на С.Т.А.. Тя не е научила своевременно за АУАН и не е имала възможност да се яви, за да се защити и да изложи своевременно възраженията си. Изпратила е такива едва след връщането си от отпуска. Изложеното във възражението не е обсъдено в наказателното постановление. Отбелязано е само следното: „Възражението е разгледано от наказващия орган и е направена преценка по неговата допустимост и основателност. Съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.“. По никакъв начин обаче не става ясно какво точно е преценил АНО във връзка с възражението, тъй като няма изложен нито един мотив, от който да става ясно дали АНО е приел възражението за допустимо, на първо място и дали го е разгледал по същество (т.е. по основателност) или не. Ако АНО е приел АУАН за редовно съставен, то срокът за подаване на възражение отдавна е бил изтекъл и АНО е можел да не съобрази възражението, намирайки го за „недопустимо“ (въпреки че ЗАНН не борави с този термин, съдът цитира терминът използван от самият административно-наказващ орган). Може възражението като закъсняло да не е разгледано по същество или да е било разгледано по същество, но доводите в него да са намерени за неоснователни. Няма как да бъде направена преценка какви за били изводите на АНО, тъка то не е изложил такива. Използваният израз е бланкетен и не носи никакво съдържание. Това по същество също представлява процесуално нарушение.

            Предвид допуснатите в хода на административно-наказателната преписка нарушения на процесуалните правила, съдът намира издаденото НП за незаконосъобразно и същото не следва да се разглежда по същество.

Предвид това съдът намира, че жалбата се явява основателна, Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като с посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са нарушени правата на жалбоподателката като е ограничено правото й на защита.

Ето защо, съдът

 

Р  Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-17-20 от 24.10.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                          Петина Николова