Р    Е   Ш   Е    Н   И    Е

                                                             № 22

                                        Гр.Нови пазар,27.03.2019г.

                   

  Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                               Районен съдия :СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                               Секретар:БОЙКА  АНГЕЛОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №423 по описа за 2018 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

   Делото е образувано по депозирана жалба с правно основание чл.59 от ЗАНН-от Н.А.И.,живущ *** против Наказателно постановление №18-0280-000773/19.10.2018г.,издадено от Началника на РУ К.при ОДМВР Шумен.

    Жалбоподателят сочи,че не е съгласен с горецитираното наказателно постановление,с което му е наложено административно наказание „глоба“в размер на 50.00лв. и отнемане на 6 контролни точки.

    Намира същото за незаконосъобразно поради следните съображения:

    На 19.07.2018гму бил съставен АУАН Д617168/19.07.2018г.затова,че престоява с МПС на автобусна спирка от редовните линии за обществен транспорт.До въпросното спиране той пристъпил поради важно и неотложно телефонно обаждане,което получил и трябвало да осъществи.След не повече от няколко минути в процеса на разговора ,на стъклото се почукало и служител на РУ К.му казал да прекрати телефонния разговори представи документите за самоличност и такива на МПС за проверка.Въпреки молбата на жалбоподателя,че трябва да довърши разговора,служителят бил настоятелен и той приключил.

    След направена обстойна проверка на документите му ,мл.автоконтрольор В.С. му съобщил,че ще му напише фиш за неправилен престой,на което И. възразил.

    Проверката приключила със съставянето на АУАН Д61168/19.7.2018г.,в който като нарушение било посочено,че И. престоява неправилно на автобусната спирка в нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП.Срещу акта той подал възражение,което не било уважено и с Наказателно постановление №18-0280000773/09.10.2018г.му било наложено административно наказание „глоба“в размер на 50.00лв. и отнемане на 6 контролни точки от контролния талон.

    Жалбоподателят твърди,че не е извършил вмененото му административно нарушение,тъй като престоят му бил в самия край на отбивката ,а също така ,той бил с работещ  двигател,заключен предпазен колан и включени дневни светлини.

     При описание на нарушението се сочело,че водачът на МПС е спрял за престой,но въпреки това била посочена като виновно нарушена точка 3 от нормата на чл.98 ал.2 от ЗДвП,която регламентира забраната за паркиране ,въпреки,че забраните за престой и паркиране са регламентирани в ал-1 на същия законов текст ,като несъмнено законодателят правел разлика между спиране за престой и паркиране на МПС.

    Предвид гореизложеното,моли съдът да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

   В съпроводително писмо,административно-наказващият орган е изтъкнал доводи в подкрепа на издаденото наказателно постановление и моли съдът да го потвърди като остави жалбата без уважение.

    Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

    От показанията на разпитаните по делото свидетели В.С.К. и С.С.И./***/,които съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно и безпристрастно дадени и непротиворечащи помежду им,се установява,че на 19.07.2018г-.около 16.50часа ,двамата извършвали проверка по „БД“ в района на КПП П..Забелязали автомобил,който неправилно престоява до автобусна спирка,пред сградата на самата спирка.Извършили проверка на документите на водача и  му предложили да му съставят фиш за констатираното от тях нарушение по чл.98 ал.2 от ЗДвП,а след като той отказал,му съставили АУАН.Водачът/жалбоподателят/бил вътре/,говорил по мобилния си телефон.Св.К. не си спомня дали водачът  е поставил обезопасителен колан,както и дали двигателят на автомобила е бил включен.Заявява,че самото престояване е можело да се случи на 20-30 метра по-напред,където има аварийна отбивка.Подробности относно това дали двигателят на МПС-то е бил включен и дали той е поставил обезопасителен колан,не се съдържат и в изготвените от полицейските служители докладни.  

   Издаден е АУАН серия Д №617168 /19.07.2018г.от В.С.К./мл.автоконтрольор  при ОДМВР Шумен,РУ К./,в присъствието на свидетеля С.С.И.,срещу Н.А.И.,затова,че като водач на товарен автомобил с рег.№***,около 16.50часа по път I-7 на км.63.815 на автобусна спирка от редовните линии за обществен транспорт,в близост до КПП П. престоява неправилно с товарен автомобил ***,червен  с рег.№***,собственост на „***“ЕООД,с което виновно е нарушил чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП.

    Във връзка със съставения АУАН,с Наказателно постановление №18-0280-000773/09.10.2018г.,издадено от К.В.К.–Началник РУП към ОДМВР Шумен,за описаното по-горе нарушение,което административно-наказващият орган е посочил като :“Паркира на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници“,с което виновно е нарушил чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП ,на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП,на Н.А.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00лв.,както и отнемането на 6 контролни точки/което не подлежи на съдебен контрол в настоящото производство/.

     Наказателното постановление е издадено от компетентно длъжностно лице ,в рамките на неговата материална,териториална и функционална компетентност,връчено е на посочения в него нарушител на 20.11.2018г. и в законоустановения срок той го е обжалвал пред съда.

     Жалбата се явява процесуално допустима,а разгледана по същество –основателна,поради следните съображения:

     От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин,че на посочената в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят е управлявал посоченото МПС,като към 16.50часа е спрял в района на автобусната спирка ,за да проведе разговор по мобилния си телефон.Спирането не е било в указана за целта след автобусната спирка отбивка.не се установи с нужната категоричност,че МПС е било с включен двигател през цялото време/т.е.в работен режим/,което се изтъква единствено от жалбоподателя.

     В АУАН е посочено,че МПС престоява неправилно, с което водачът виновно е нарушил чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП.

   В обстоятелствената част на НП е посочено първо,че МПС престоява неправилно,а после като нарушение е отразено,че „паркира на  спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници“,с което виновно е нарушил чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП.Прието е,че деянието не е маловажен случай по чл.28а от ЗАНН.

     Специалният закон-Законът за движение по пътищата разграничава хипотезите на престой и паркиране.Според легалната дефиниция на чл.93 ал.1 „Пътно превозно средство е в престой,когато е спряно за ограничено време,необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача“,а според чл.93 ал.2 „Паркирано е пътно превозно средство,спряно извън обстоятелствата,които го характеризират като престояващо,както и извън обстоятелствата,свързани с необходимостта да спре,за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие,или в подчинение на правилата за движение“.

    И ако нормата на чл.53 ал.2 от ЗАНН позволява да бъде издадено наказателно постановление,когато е допусната нередовност в акта,стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,самоличността на нарушителя и неговата вина,то при издаването на наказателното постановление е допуснато недопустимо смесване на две изпълнителни деяния:от една страна на водача на МПС  е вменен неправилен престой на автобусна спирка от редовните линии за обществен транспорт,а от друга страна му е вменено неправилно паркиране на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници.

    Това смесване на два отделни фактически състава води до затрудняване правото на защита на визирания нарушител,което рефлектира върху законосъобразността и правилността на самото наказателно постановление.

    За прецизност следва да се посочи,че от външна страна,деянието на жалбоподателя формално  е покривало състава на административно нарушение по чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП,но с оглед на констатираните нарушения при описването му в издаденото наказателно постановление,то се явява неправилно и незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено.

     Водим от гореизложеното,на основание чл.63 ал.1 предл.трето от ЗАНН,съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И   :

 

     ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление №18-0280-000773/09.10.2018г.,издадено от К.В.К.–Началник РУП към ОДМВР Шумен/издадено въз основа на АУАН Д617168/19.07.2018г-./,с което,за извършено на 19.07.2018г.административно нарушение по път I-7 на км.63.815 на автобусна спирка от редовните линии за обществен транспорт в близост до КПП –П., на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП,на Н.А.И. с ЕГН:**********,с адрес:с*** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет /лева.

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Шумен в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                      РАЙОНЕН   СЪДИЯ: