Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

№ 29

гр. Н.,18.04.2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Районен съд Н. в съд в публичното си заседание на деветнадесети март през две хиляди и  деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА РАДЕВА

при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Радева АНХД № 13 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

      Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, от страна на „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост 4”, Б.С., сграда *, представлявано от Изпълнителния директор, с пълномощник по делото юрисконсулт Р. Р., против Наказателно постановление № В -0047064 от 20.12.2018 г., издадено от Директора на регионална дирекция за областите ****със седалище гр.В. към главна дирекция "Контрол на пазара" към КЗП, с което за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, на дружеството е наложено наказание на основание чл. 222а от ЗЗП имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на НП, както и че е издадено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материално правни норми. Посочва следните аргументи: Неправилно посочена дата на извършване на нарушението, липса на описание на обстоятелствата, при които то е извършено. Отговорността на жалбоподателя била ангажирана поради това ,че не е приел в стоката в съответствие с договора за продажба, но в случая бил сключен договор за лизинг на вещ, като двата договора били неправилно приравнени. Предвид тези обстоятелства, подробно развити в жалбата, жалбоподатгелят моли наказателното постановление да бъде отменено. При условията на евентуалност моли санкцията, наложена в максимален размер, да бъде намалена.  

Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание и не взема становище по съществото на делото. В съпрвождащото жалбата писмо сочи, че счита жалбата за неоснователна.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана по повод на установено административно нарушение, извършено на 31.08.2018 г.в магазин на „Теленор България“ в град Н., обл. Ш., изразяващо се в отказ, направен от страна на жалбоподателя /със сервизен протокол №502011630/31.08.2018 г. да се приведе в съответствие със сключения договор за продажба мобилен телефон марка „***“ с ИМЕЙ ***, представляващ потребителска стока. Съставен  е  АУАН №***г. от В.Г.,*** – КЗП и в присъствието на свидетеля Н.И.Й.. В акта е описано установеното нарушение, посочен е нарушения законов текст – чл. 113, ал.1 от ЗЗП. Актът е подписан от упълномощено от жалбоподателя лице, като в него няма вписани възражения.

Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № *** г. от Директора на регионална дирекция за областите **** със седалище гр.В. към Главна дирекция "Контрол на пазара" към КЗП с което за извършеното  нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до препятстване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяна на постановлението на това основание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е търговец „Теленор България” ЕАД, който осъществява търговска дейност в обект – магазин „***”, находящ се в гр. Н., ул.”***” № *, в който предлага за продажба на потребителите мобилни апарати, аксесоари и далекосъобщителни услуги.

На 12.04.2018 г. потребителят М. сключва договор за лизинг  на телефон марка „***“, модел ***, с посочен в договора IMEI. Съгласно приложената към телефона гаранционна карта, гаранцията за същия е 24 месеца и тече от датата на закупуването му, т.е от 12.04.2018 г.

На 27.08.2018 г., поради констатирани повреди, изразяващи се в проблем с връзката-набира сам и влиза в приложения, изключва се сам, както и проблем с дисплея - „***“, М. занася телефона в обекта на търговеца – жалбоподател с оплакване за посочените повреди, възпрепятстващи нормалната работа с телефона. От страна на служителите на жалбоподателя бил съставен протокол за приемане на устройството №*** с дата на приемане 27.08.2018 г., като са посочени повредите. Отбелязани са и особени белези по телефона, представляващи драскотини. Мобилният телефон е предаден за ремонт в сервиз „***“, където е съставен сервизен протокол №502011630 от 31.08.2018 г. Посочена е датата на приемане-31.08.2018 г., престой в сервиз 18 дни и дата на връщане 18.09.2018 г. В заключителната част на този протокол е посочено, че са налице следи от корозия и доказателства за влияние на влага/неизвестна течност. В резултат това настъпило необратимо увреждане/късо съединение, довело до описаната от клиента повреда, която не може да бъде отстранена в рамките на гаранционните условия. Посочена е и цена на извънгаранционен ремонт, смяна на контрол. Попълнено е полето за описание на повредата в магазина, описани са забележките при приемането на апарата в магазина - драскотини. Посочено е също, че устройството е обслужено в сервиз „***“, като протоколът не е подписан и подпечатан. 

На 10.10.2018 г. клиентът М. е подал жалба до Комисията за защита на потребителите за отказът на търговеца да поправи телефона в рамките на валидната гаранция.

На 13.10.2018 г. актосъставителят и свидетеля по акта посетили магазина на жалбоподателя в гр. Н., на ул. „***” № 5. Бил съставен  акт за проверка и констативен протокол. В констативният протокол е посочено, че към момента на проверката телефонът не е приведен в съответствие с договора за продажба. Върнат е, без да е  отстранена повреда,  на потребителя.

С този констативен акт е даден на жалбоподателя срок, в който да представи становище по искането на клиента за безплатен ремонт; доказателства, че телефонът е бил приет мокрен или с корозия.

Жалбоподателя е дал писмено обяснение, в което твърди, че без разглобяване от специалист е нямало как да се констатира корозията във вътрешността на апарата и че единствено техническо лице може да даде становище за състоянието, след разглобяване. Искането на потребителя е счетено за неоснователно. Твърди се неправилна експлоатация на телефона, по вина на ползвателя му. 

В резултат на представените допълнително доказателства от жалбоподателя е съставен АУАН и въз основа на него издадено Наказателно постановление № В -0047064 от 20.12.2018 г., При констатацията за неизпълнение на задължението от страна на търговеца да приведе в съответствие с договора за продажба стоката е посочено нарушение на  чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава изцяло от приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства, намиращи се по делото, както и от събраните в съдебно заседание гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели.

Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.4 от ЗЗП поправка или ремонт на потребителска стока е привеждането й в съответствие с договора за продажба, когато има несъответствие между тях. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя,че не се касае за договор за продажба, а за договор за лизинг на вещи и нормата на чл.113, ал.1 от ЗЗП е неприложима в случая.   Тава е така, понеже видно от текста на § 13 от ДП на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги. Следователно разпоредбата не е относима само към договорите за продажба.

Вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП обаче не е извършено на  31.08.2018 г., както е посочено  в АУАН и НП. На тази дата мобилният телефон е приет в централен сервиз, където  престоял 18 дни, до 18.09.2018 г. След датата 18.09.2018 г., получавайки констатациите от сервизния протокол жалбоподателят е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора и я е върнал на потребителя без да са отстранени несъответствията, осъществявайки състава на административното нарушение.   

Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит както  на АУАН, така и на издаденото въз основа на него НП. На посочената в акта на НП дата -31.08.2018 г. жалбоподателят не е извършил соченото административно нарушение, тъй като тогава мобилния телефон е постъпил в сервиз за евентуално отстраняване на повреди.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Водим от горното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Ето защо и на основание чл.63, ал.1 , предл.3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **** от 20.12.2018 г., издадено от Директора на регионална дирекция за областите ****, със седалище гр.В. към главна дирекция "Контрол на пазара" към КЗП, с което на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., район „***”, Б.С., сграда *, представлявано от Изпълнителния директор, с която за  извършено нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 222а от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................