Р Е Ш Е Н И Е

  33

 гр. Нови пазар, 03.05.2019 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Нови пазар, в публичното си заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №19 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Постъпила е жалба на основание чл.59 от ЗАНН от страна на Ф.К.Ф. *** против наказателно постановление №11-01-40 от 02.06.2017 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което за извършено нарушение на разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредбата №2 от 31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници (отм.), на жалбоподателя е наложено, на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, а наложеното наказание е явно несправедливо. Констатациите, отразени в акта за установяване на нарушението не отговаряли на обективната истина. Наказващият орган подходил формално при преценката им и на практика в постановлението липсвали мотиви, което водело до необоснованост. Това препятствало правото на жалбоподателя да се запознае с конкретните съображения на наказващия орган. Той счита, че от така направеното описание на нарушението не може да се направи извод какво е изпълнителното му деяние, поради което не се установява съставомерността на нарушението и предвид това е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Също така жалбоподателят счита, че субект на нарушението не е *** на общината. Той твърди и, че не са конкретизирани обстоятелствата на нарушението – не е посочено в конкретния случай извършвани ли са транспортни услуги и в какъв обем, какъв е бил размерът на полагащите се средства, различава ли се от действително платения и ако е така, то какъв е размерът на разликата. В тази връзка жалбоподателят заявява, че средствата, с което се разпоредил в качеството си на *** на Община – П., във връзка с горепосочената наредба, са били в размер, съобразен със законовите изисквания и в съответствие с фактически извършените транспортни услуги. Изводите на наказващия орган се основавали на анализ единствено на доказателства, касаещи извършен специализиран превоз, като бил игнориран извършвания обществен превоз. В тази насока жалбоподателят изложил възражения, но те не били взети предвид и не били проверени. Също така наказващият орган не изпълнил задължението си да провери дали в случая са налице предпоставки за окачествяване на случая като маловажен и да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят изтъква още, че цитираната като нарушена правна норма била отменена, както и цялата наредба и били налице предпоставки, обуславящи приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Заявява още, че актът за установяване на административно нарушение не бил съставен в срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН. Твърди и, че е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН. По тези съображения, развити подробни в хода на делото, жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.   

Въззиваемата страна, чрез представителя и си юрисконсулт Т.оспорва жалбата, счита, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и обосновано. Смята, че от страна на жалбоподателя е осъществено посоченото в постановлението административно нарушение. Твърди, че в случая не е изтекла погасителната давност за преследване на нарушението, а актът за установяване на нарушението е съставен в срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН. С тези аргументи представителят моли жалбата да бъде счетена за неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №11-01-40 от 02.02.2017 г. актосъставителят И.Ж.И. е констатирал по повод извършена проверка в Община – гр. П. за законосъобразност на разходването на средствата, предоставени от централния бюджет за компенсации и субсидии на автомобилния транспорт за периода от 01.07.2011 г. до 31.12.2014 г., че жалбоподателят Ф.К.Ф., в качеството му на ***на Община – П., на 14.12.2013 г. в същия град, се разпоредил с целеви средства от държавния бюджет за компенсиране на безплатен превоз на лица по чл.10 от Наредба №2 от 31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници (отм.), в размер, който не е бил определен на база фактически извършени транспортни услуги, а на база получени средства. Астосъставителят е отбелязал, че с това от страна на жалбоподателя е била нарушена разпоредбата на чл.32, ал.4 (отм.) от посочената наредба.

Въз основа на така издадения АУАН е издадено наказателно постановление №11-01-40 от 02.06.2017 г., с което за констатираното нарушение на разпоредбата от наредбата, на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни органи. Жалбоподателят изтъква, че е направил възражения по случая, които не били взети предвид от наказващия орган при разглеждане на административнонаказателната преписка и изтъкнатите от него факти не били проверени. Съдът не открива допуснато съществено процесуално нарушение в този случай. Изрично в наказателното постановление е посочено, че представените от жалбоподателя възражения са били разгледани, при което не може да се прави извод, че наказващият орган не е имал предвид направените от жалбоподателя твърдения в депозираните от него възражения. В наказателното постановление подробно са описани обстоятелствата на установеното нарушение, а и жалбоподателят е изтъкнал доводите си в жалбата ред съда. Предвид това не може да се счете, че е било нарушено по някакъв начин правото на жалбоподателя на защита в производството, свързано с неразглеждане на посочените от него факти и изтъкнатите възражения. Също като неоснователни съдът счита твърденията на жалбоподателя, че той не следва да е субект на описаното в наказателното постановление административно нарушение. Според разпоредбите на Закона за местното самоуправление и местната администрация и на Закона за публичните финанси, кметът на общината е едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на политиката на общината на територията й, организира изпълнението на общинския бюджет и е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити по общинския бюджет. В конкретния случай именно кметът следва да се счита отговорен за нарушения от вида на посоченото в наказателното постановление. Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя и в насока, че наказващият орган е подходил формално и в постановлението не са посочени конкретни факти на нарушението, а само са цитирани законови разпоредби. В наказателното постановление подробно и с конкретизиране са посочени установените факти на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.

Съдът, обаче счита, че при съставянето на акта за установяване на нарушението и при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до нарушаване правата на жалбоподателя и е основание за отмяна на постановлението. Същото се изразява в следното: Разпоредбата, която е посочена за нарушена от страна на жалбоподателя към настоящия момент е отменена (отменена е изцяло Наредба №2/31.03.2006 г. - отм. ДВ бр. 57 от 28.07.2015 г.) Тя е била отменена и към момента на съставяне на АУАН и НП. При това положение наказващият орган следва да посочи коя е съответстващата ѝ разпоредба от действащите нормативни актове. Това е наложително, защото наказващият орган има задължението по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да посочи коя разпоредба е нарушена виновно към момента на извършване на деянието, а когато тя е отменена или изменена, то да посочи коя е съответната действаща разпоредба. За нарушителя следва да е ясно, че деянието му е съставомерно, както към дата на осъществяването му, така и към момента на съставянето на наказателното постановление, и конкретно коя норма от действащото към момента на издаване на постановлението е нарушил. В противен случай за нарушителя е неясно дали след отмяната на нарушената от него разпоредба все още деянието му е съставомерно. Това е необходимо, за да може той да осъществи пълноценно защитата си. Друг би бил случаят, ако отмяната настъпи след издаването на АУАН и НП. Тогава задължение на съда е установи дали деянието продължава да осъществява състав на административно нарушение, и ако е така да посочи съответстващата норма. В случая обаче, доколкото към датата на издаването на НП нарушената норма е била отменена, то наказващият орган е следвало да посочи коя е нормата, която жалбоподателят виновно е нарушил. Като не е изпълнено това задължение от страна на наказващия орган, следва да се счете, че постановлението не отговаря на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Поради това следва да се приеме, че в случая е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правата на жалбоподателя и наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Дори и горепосоченото обстоятелство да не бъде счетено за допуснато същество процесуално нарушение, то наказателното постановление отново следва да бъде отменено, тъй като в случая е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване. Актът за установяване на нарушението е съставен в срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН, но според Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело №1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС от Втора колегия на ВАС, доколкото в чл.34 от ЗАНН няма правило, аналогично на това по чл.81, ал.3 от НК, уреждащо абсолютната давност, то тази празнина са преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Следователно в случая независимо от спирането и прекъсването на давността наказателното преследване следва да се счете за изключено, тъй като е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл.80, ал.1, т.5 от НК, а именно изтекъл е срок повече от четири години и шест месеца (съгласно наказателното постановление деянието е извършено на 14.12.2013 г.) Посоченото Тълкувателно постановление е задължително за правоприлагащите органи, предвид което и настоящият състав следва да зачете изтеклия срок на абсолютната погасителна давност.

Предвид гореизложеното издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 , предл.3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №11-01-40 от 02.06.2017 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на Ф.К.Ф., с ЕГН ********** ***, за извършено нарушение на разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредбата №2 от 31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници (отм.), на жалбоподателя, вкачеството му на ***на Община – П., е наложено, на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: