Р Е Ш Е Н И Е

№ 23

гр. Н., 29.03.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд Н. в публичното заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №29 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          В нея жалбоподателят Т.Н. ***, заявява несъгласието си с наказателно постановление №18-0307-000896/17.12.2018 г. на Началника на РУ към ОДМВР – Ш., РУ – Н., с което постановление на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., за нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Твърди, че на посочената в постановлението дата, управлявайки автомобила си, на един от многото остри завои, колата излязла от пътя и попаднала в канавката. Жалбоподателят не се движил с висока скорост, а събралите се наноси върху асфалта били причината за инцидента. Наложената с постановлението глоба била непосилна за Н., който бил пенсионер, с влошено здраве – 80% намалена работоспособност, съгласно експертно решение на ТЕЛК. Той живеел сам и не получавал помощ от никого. На откритото съдебно заседание по делото жалбоподателят заявява също, че смята, че не е осъществил нарушението, посочено в наказателното постановление. Поради тези обстоятелства, жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

          Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В съпровождащо жалбата писмо се твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна, в хода на административно наказателното производство не били допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, а наложеното наказание било съобразено със законовата рамка. Затова моли наказателното постановление да бъде потвърдено. 

          Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява  процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №949, бл. №436427 от 27.11.2018 г. актосъставителят Т.А.М. е констатирал, че на същата дата, около 14, 00 часа по път ***, км 5+000, в посока с. П., жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил Опел „Астра“, с рег. №***– негова собственост, като не съобразил скоростта си на движение с наличието на ляв завой, следствие което излязъл от пътното платно вдясно по посоката си на движение и се ударил в скат, с което възникнало пътно-транспортно произшествие с материални щети. Актосъставителят е отбелязал, че с това е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение наказващият орган е издал наказателно постановление №18-0307-000896/17.12.2018 г., с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, предвид приложената по делото заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР. Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление. Прави впечатление, че в наказателното постановление не е посочено конкретно кое е пострадалото лице от произшествието и какви са причинените щети (имуществени, неимуществени), което в съдебната практика се приема за съществено нарушение, препятстващо правото на защита на жалбоподателя, но съдът счита, че в конкретния случай и без подобна конкретизация е подробно описано нарушението, доколкото ясно е отбелязано, че управляваният от нарушителя автомобил е негов и не е посочено друго лице, участник в произшествието, или увредено чуждо имущество, освен на самия водач. Предвид това съдът счита, че няма основание да се приема наличие на допуснато съществено процесуално нарушение.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Т.А.М. и П.С.П., както и приложените констативен протокол за ПТП с пострадали лица №р17230 от 27.11.2018 г.; рапорт за посетено произшествие от същата дата; план-схема на ПТП; справка за нарушител и справка в централна база КАТ за собственост на МПС, съдът счита за установени безспорно следните факти: На 27.11.2018 г., около 14, 00 часа жалбоподателят Т.Н. се движил, управлявайки лек автомобил Опел „Астра“, с рег. №****, по път SHU2113, км 5+000, в Община – Н., в посока с. П.. Автомобилът бил собственост на самия жалбоподател. В багажника на колата имало поставена автоматична пералня, която той транспортирал. На участък от пътя, където имало ляв завой, жалбоподателят не съобразил скоростта си на движение с условията на пътя и изгубил контрол над автомобила. Така колата напуснала очертанията на пътното платно, излезнала вдясно от пътя и се ударила в скат. Вследствие това автомобилът на жалбоподателя бил с увредени предна броня, преден десен калник, предно обзорно стъкло, а и не можел да продължи на собствен ход. Самият жалбоподател също пострадал, като бил отведен в болнично заведение от екип на спешна помощ. На мястото на инцидента пристигнали служители на полицията – свидетелите Т.А.М.  и  П.С.П., които установили фактите на произшествието и на жалбоподателя бил съставен актът за установяване на административно нарушение.  

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от всички горепосочени писмени и гласни доказателства. Самият жалбоподател също не отрича факта на произшествието, макар и да твърди, че няма вина за инцидента, защото пътят бил в кал и той се опитвал да избегне калта. Данните от събраните доказателства, обаче с категоричност сочат, че жалбоподателят не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия и именно това е причината за инцидента. Липсват данни за друго нечие въздействие, което би могло да доведе до произшествието. Предвид това съдът приема за доказано с категоричност, че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушението, описано в наказателното постановление.

Жалбоподателят изтъква, че е в тежко материално положение и в тежко здравословно състояние, които обстоятелства се потвърждават по делото от представеното копие на експертно решение №2450/14.09.2017 г., изд. от МБАЛ „*****“ – В.. Въпросните обстоятелства, както и фактът, че от произшествието няма настъпили материални и нематериални щети за други лица, освен за самия жалбоподател, значително снижават тежестта на нарушението. Но все пак те не са в състояние да обосноват маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а могат да се отчитат като смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства при определяне на наказанието. В настоящия случай, обаче предвиденото административно наказание е фиксирано точно по вид и размер, без възможност за преценка между минимални и максимални граници. Предвид това и наказващият орган е определил административното наказание именно в така предвидения в закона вид и размер.

Предвид гореизложеното и считайки, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, съдът счита, че то следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

                     

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0307-000896/17.12.2018 г. на Началника на РУ към ОДМВР – Ш., РУ – Н., с което на Т.Н.Н., с ЕГН ********** ***, за осъществено административно нарушение по чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.179, ал.2, предл.1 от същия закон, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: