Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 20

 

гр. Нови пазар, 20.03.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд Нови пазар, в съд в публичното си заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 40 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Г.И.Г. ***, оспорва издаденото НП, с което е санкциониран за нарушение на чл. 179, ал.3 от ЗДвП, като твърди, че АУАН и НП били незаконосъобразни и моли да бъдат отменени.

Предвид на посочените нарушения, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло издаденото НП, като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител.

 

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1  от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.

В акта и в НП е посочено извършеното от жалбоподателя нарушение, изразяващо се в това, че на 30.10.2018 г.  около 16.50 часа по път ІІІ 7005 км.12+600 в посока от с. Т.към гр. К., управлявал собствения си л.а „***“ с рег. № ***със следното нарушение: управлява лек автомобил от категория К3, по републиканската пътна мрежа, за което не е заплатена винетна такса.

В акта са посочени нарушените норми - чл.139, ал.5 от ЗДвП.

В НП е посочен вида и размера на наказанието за нарушението, определени по чл. 179, ал.3, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 300лв.

 

Съдът намира, че при съставянето на акт № 1047/30.10.2018 с бланков № 405077 от дата 30.10.2018 г. и НП № 18-0280-000994/29.11.2018 г. на Началника на РУ „Полиция“ К. не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП.

Разгледано по същество, съдът установи следното:

Жалбоподателят Г.И.Г. *** е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за правоуправление на МПС за категория В АМ със срок на валидност до 21.07.2027 г.

Жалбоподателят е собственик на л.а „***“ с рег. № ***.

На 30.10.2018 г. около 16.50 часа жалбоподателят управлявал личният си автомобил л.а „***“ с рег. № ***по път ІІІ 7005 км.12+600 в посока от с. Т.към гр. К., когато бил спрян за проверка от полицейски екип от актосъставителя Н.А.И. и св. С.И.Е., които провеждали специализирана проверка за винетки.

При проверката се установило, че на автомобила няма залепен винетен стикер, а пътният участък, по който се движел жалбоподателят изисквал такъв.

След проверката, на следващия ден, жалбоподателят незабавно отишъл до най – близкото място и закупил седмична винетка, която представил на следващия ден пред административнонаказващия орган. По делото е приложено копие на закупената седмична винетка, от 31.10.2018 г.

По делото е приложено копие от решение на ТЕЛК към МБАЛ Ш., за намалена работоспособност на лицето Д.Д.Х., за която жалбоподателят сочи, че му е съпруга. Решението е за намалена работоспособност от 76 %.

 От така установеното се установява, че жалбоподателят на 30.10.2018 г. в 16,50ч.  е управлявал МПС – л.а „***“ с рег. № ***по път ІІІ 7005 км.12+600 в посока от с. Т.към гр. К. без да е залепен на управлявания от него автомобил валиден винетен стикер за заплатена винетна такса.

Съгласно чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, действащ към датата на нарушението – 30.10.2018 г., доколкото с ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.законът е изменен, за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси за определена категория пътни превозни средства: 1. такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; или 2. такса за изминато разстояние - ТОЛ такса. Съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, към този текст от закона, дължимата такса е определена като винетна такса, а заплащането й дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1.

Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗП, списъкът на пътищата за преминаване на пътни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние - ТОЛ такса, се приема с решение на Министерския съвет. Списъкът се обнародва в „Държавен вестник“. Съгласно Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, Обн., ДВ, бр. 109 от 14.12.2004 г., изм. и доп., бр. 61 от 10.08.2012 г. и действал към датата на проверката, т.к по – късно той е отменен и е издадено ново Решение № 959 на МС от 31.12.2018 г., и в приложението към него в пътищата от трети клас, за които се изисква винетен стикер е и път 7005 – трети клас, „(о.п. Д.- о.п. Ш.) И.- Т.- К. - Т.“. Означаването на този пътен участък е посочено под № 7005 и в новото Решение № 959 на МС от 31.12.2018 г. и приложението към него, действащи към момента.

Следователно, пътният участък между населените места от с. Т.до гр. К. е третокласен път от републиканската пътна мрежа, за движение по който при използване на МПС се изисква заплатена винетна такса.

Съгл. чл. 10а, ал.6 от Закона за пътищата, таксите по чл. 10, ал. 1 се заплащат за следните пътни превозни средства: 1. моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници, моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, които имат най-малко четири колела, както и такива моторни превозни средства с повишена проходимост.

Управляваният от жалбоподателят автомобил отговаря на изискванията на закона за МПС, за управлението на което по съответните пътища, съгл.чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата се изисква винетна такса. Като е управлявал МПС-то си в посочения пътен участък между с. Т.към гр. К., по път ІІІ 7005 км.12+600 в посока към гр. К., жалбоподателят е нарушил от обективна страна разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, в редакцията му към датата на нарушението, предвиждаща движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища да се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. Към датата на разглеждане на делото този текст е изменен, считано от 01.01.2019 г. и той установява принципното положение, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Тази разпоредба не въвежда задължение за водачите на МПС-та да заплатят дължимата винетна такса преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, каквато разпоредба съдържа настоящия чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

В този смисъл и с оглед на приложимия по – благоприятен закон, а именно този, че вмененото в акта и в НП нарушение не съответства на посоченото в закона по чл. 139, ал.5 от ЗДвП, то издаденото НП се явява незаконосъобразно и се налага да бъде отменено.

Наказателното постановление следва да бъде отменено и поради липсата на субективна страна на извършеното от жалбоподателя нарушение.

Съгласно чл. 7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгл. ал. 2, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Съгласно чл. 2 от вече отменената, считано от 28.12.2018 г., но действала към датата на извършване на посоченото в акта и в НП нарушение, Наредба за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура по Закона за пътищата, с която се определят условията и редът за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура в т.ч съгл.чл. 1, т.1 от нея и таксата за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, Агенция „Пътна инфраструктура“ сигнализира пътищата и пътните съоръжения, за които се събират такси по чл. 1, т. 1. Самото сигнализиране се извършва чрез поставяне на пътни знаци, отговарящи на Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, обн. ДВ, бр. 73 от 21.08.2001 г., където в чл. 121а е посочено, че с пътен знак Д25 "За използването на пътя се изисква платена винетна такса" се сигнализира републикански път, чието използване изисква платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Графично изображение на знак Д25 е посочено в приложение № 5 към наредбата.

По делото от събрания доказателствен материал не се установява, че в пътният участък от с Т.до гр. К. е налице поставен указателен знак, задължаващ водачите на МПС – та да управляват такива само след заплатена винетна такса. При липсата на ясно означение за задължението на водачите на МПС да управляват такива по означен като част от републиканската пътна мрежа пътен участък, за който се изисква предварително заплащане на винетна такса, то всеки водач на МПС, в т.ч и жалбоподателя не би могъл да узнае, че конкретният пътен участък е от тази категория. Към днешна дата липсва действаща подобна наредба, а издадената Наредба за условията и реда за събиране на таксите за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях и за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища, ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 28.12.2018 г. регулира само задълженията свързани с ползването на отделни съоръжения по републиканските пътища по см.чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата и специалното ползване на републиканските пътища или на части от тях по см. чл. 10, ал. 5 от Закона за пътищата. Липсата на специален ред за означаване на пътищата, за които се изисква предварително заплащане на дължими винетни такси е пречка водачите на МПС –та да узнаят за това задължение.

При така установените факти, съдът намира, че жалбоподателят не е извършил умишлено по смисъла на чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 14, ал.1 НК посоченото в акта и в НП нарушение, т.к макар и да се е движел по пътен участък от републиканската пътна мрежа, за който се е изисквало платена винетна такса, то този участък от пътя не е бил надлежно сигнализиран от Агенция пътна инфраструктура в съответствие с изискванията на закона, конкретно на знак Д25, изискуем съгл. чл. 121а от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци вр. чл. 2 от отменената с ДВ, бр. 107 от 2018 г., в сила от 28.12.2018 г Наредба за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура по Закона за пътищата. В случая е налице хипотеза изключваща умисъла за извършеното нарушение, т.к незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на нарушението изключва умисълът за неговото извършване. В този смисъл е и установената по идентични казуси практика на Адм.С Ш., КАНД 307/2017 г.

Предвид на горното, съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 139, ал.5 ЗДвП, изискващ движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата, поради което наложеното на основание чл. 179, ал.3, т.1 от ЗДвП наказание е незаконосъобразно и следва да се отмени.

По делото, жалбоподателят сочи, че е безработен и разчита само на пенсията по болест на жена си. Съдът намира, че представените от жалбоподателя писмени доказателства, сочещи наличието на заболяване на посоченото в тях лице, нямат пряко отношение към установеното по делото, още повече, че няма доказателства, че жалбоподателят е съпруг или съжител на това лице. Жалбоподателят още на следващия ден след проверката е закупил седмична винетка, което показва, че съставения му акт е изиграл превантивната си роля.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 18-0280-000994/29.11.2018 г. на Началника на РУ „Полиция“ К., с което на Г.И.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 300лв. (триста лева).

 

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

                                                           Районен съдия: …………………..….......…

                                                                                               Галина Николова