Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 31

 

гр. Н.П., 02.05.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Н.П. в съд в публичното си заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГА.НА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР: Нела Костадинова

като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 108 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Р.Д. М.оспорва НП № ЗЖ-9 от 25.03.2019 г., издадено от Директора на ОДБХ-гр. Шумен, като сочи, че в него са допуснати нарушения на материалния закон. Твърди, че посочените в НП фактически констатации не доказват нарушението на нормата на чл. 25, ал.2 от ЗВД.

Оспорва посоченото в акта и в НП, че на 15.01.2019 г. във ветеринарната амбулатория ІІ категория, в който упражнява ветеринарната си дейност е извършил диагностично изпитване на проба на убито диво прасе за трихинелоза, без ветеринарномедицинското заведение да е вписано като ветеринарна лаборатория в регистъра по чл. 32 от ЗВД.

Жалбоподателят сочи, че в качеството на председател на ловната дружинка „***“, лицето К.А.И., който е член на същата ловна дружинка, му се е обадил, че докато орял нива с трактор, излязло стадо от диви прасета и едно от тях било убито от трактора му. Жалбоподателят незабавно бил уведомил длъжностното лице „специА.ст ловно стопанство“ към Ловно сдружение „***“, част от което е и тяхната ловна дружинка и на място взел проба от месото и го занесъл у дома си, за да го изследва за лична сигурност.  Жалбоподателят описва действията, които извършил за да установи нА.чието на трихинелоза, които според него били възможни да се извършат от всеки човек в домашни условия, без да са необходими специални познания и образование в областта. Поставил пробата месо между две компресионни стъкла и я погледнал през микроскоп. Така жалбоподателят забелязал трихинели и веднага уведомил г-н И., че месото от убитото прасе не е годно за консумация.

Жалбоподателят сочи, че поради високата опасност от разпространение на заболяването върху хора и месоядни животни, на следващия ден подал сигнал по телефона на ОДБХ – Шумен и час по – късно сам занесъл пробата в лабораторията към Дирекцията.

Жалбоподателят сочи, че противоречи на житейската логика, ако извършва ветеринарномедицинска дейност в противоречие със закона, да подава сигнал за това и лично да носи пробите за анА.з.

Жалбоподателят сочи, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения, водещи до отмяна на НП. Констативният протокол е съставен в отсъствието на жалбоподателя, а фактическата обстановка описана в него противоречи на посоченото в акта и в НП.

В жалбата си, жалбоподателят описва утвърдения с Регламент 2015/1375 на ЕК, относно установяване на специфични правила за официалния контрол на трихинели в месото, като сочи, че за извършването на този метод са необходими специални реагенти и апаратура.

Пробата, която жалбоподателят бил направил, била в домашни условия, използвайки общодостъпен консуматив – микроскоп, извън упражняваната от него ветеринарномедицинска дейност. Жалбоподателят сочи, че не е извършвал официално лабораторно изследване, от което да са видни писмени резултати.

Предвид на горното жалбоподателят моли да се отмени издаденото НП като незаконосъобразно.

 

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт Веселка Илиева, упълномощена от Директора на ОДБХ- Шумен, която сочи, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

 

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 0000660/15.02.2019 г., съставен от д-р С.М. и в присъствието на свидетеля И.С.Щ.. Според посоченото в акта, нарушението се състои в това, че на 15.01.2019 г. във ветеринарната амбулатория ІІ категория, с уникален № ***, находяща се в гр. Н.П., д-р Р.М., в качеството си на ветеринарен лекар е извършил диагностично изпитване на проба от убито диво прасе за трихенелоза, без ветеринарномедицинското заведение да е вписано като ветеринарна амбулатория в регистъра по чл. 32 от ЗВД.

Посочено е също, че са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал.1 от Закона за ветеринарната дейност.

Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление № ЗЖ-9 от 25.03.2019 г., издадено от Директора на ОДБХ-гр. Шумен, с което за посоченото нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗВД и на основание чл. 411 от ЗВД и чл. 53, ал.1 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.03.2019 г.

 

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

 

Разгледано по същество се установи следното:

На 15.01.2019 г. в с. К., общ. Н., на ул. „***“ № * е изготвен констативен протокол от д-р С.М., и в присъствието на д-р И.Щ. и д-р С.М., всички на длъжност гл.инспектор в ОДБХ Шумен, както и в присъствието на лицето К.А.И., собственик на трихинелозно месо, в който е посочено, че проверката е по повод на сигнал по телефона за трихинелоза в убито диво прасе. Съгласно посоченото в протокола, проверката се извършва на основание чл. 12 от Закона за храните.

При проверката, инспектори от ОДБХ направили проучване по случая и по думи на К.А.И., при извършване на селскостопанска дейност през нощта на 12.01.2019 г. около 22.00ч. в землището между с. *** и с. К., при оран на нива, излиза стадо диви прасета и едно от тях било убито от трактора на К.И.. Същия бил придружаван от брат си И. А.. Според посоченото в констативния протокол, обработването на убитото прасе е станало на самата нива, а главата, кожата, вътрешности и черва са обезвредени в яма към ловна дружинка към с. ***, на която е извършено и обезкостяването на прасето, кости, също са изхвърлени в ямата, а в дома на И. било внесено само обезкостено месо. В констативният протокол е записано „по негови думи“, на лицето К.И., „проби месо (диафрагма са занесени за изследване при вет.д-р в гр. Н.П., д-р Р.М..

В протоколът е посочено, че при проверката на 15.01.2019 г., проверяващите лица са установили нА.чни количества свинско месо, в къщата на К.И. – 21кг, а в къщата на брат му И. А. – 15кг. Мляно месо. Месото било в торби около по 2 кг., поставени във фризер на домашните в черна полиетиленова торба. От месото е консумирало лицето И. А..

В констативният протокол е посочено, че К.И. е ловец и не е спазил Заповед № 704/25.07.2018г и необходимите мерки по указания от ИАГ към МЗХГ мерки за предприемане по време на лов на диви свине. Акта е подписан от тримата проверяващи и от лицето К.И..

Въз основа на този констативен протокол е съставен АУАН №  0000660/15.02.2019 г., съставен от д-р С.М. и в присъствието на свидетеля И.С.Щ., в който е посочено, че на 15.01.2019 г. във ветеринарната амбулатория ІІ категория, с уникален № ***, находяща се в гр. Н.П., д-р Р.М., в качеството си на ветеринарен лекар е извършил диагностично изпитване на проба от убито диво прасе за трихинелоза, без ветеринарномедицинското заведение да е вписано като ветеринарна амбулатория в регистъра по чл. 32 от ЗВД. Посочено е още, че след получен сигнал по телефона от д-р Р.М., че при изпитване на проба от диво прасе, същия е установил нА.чие на трихинелоза. След този сигнал е посочено, че е извършена проверка от служители на ОДБХ и Органите на РЗИ в дома на К.И. А.. При проверката било установено, че по време на оран, внезапно излязло стадо диви прасета и едното било убито от К.А., който се обърнал към д-р М. и му предоставил материал (диафрагма) от убитото диво животно, за да се извърши лабораторно изследване за трихинелоза.

В акта е посочено, че д-р Р.М. е ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика, във ветеринарна амбулатория с уникален регистрационен № ***, притежаваща удостоверение за регистрация № 2020/16.07.2010 г. Посочено е, че обекта е вписан в регистъра по чл. 32 от ЗВД като ветеринарна амбулатория съгл. чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗВД и не е вписано като ветеринарна лаборатория и в обхвата му на дейност не влизат лабораторни изпитвания и не притежава акредитация и регистрация за извършване на лабораторна ветеринарномедицинска дейност.

В издадения акт е посочено, че констатациите са описани в констативен протокол от 15.01.2019 г.

В съдебно заседание, актосъставителят посочи, че не е извършвана проверка в обекта на жалбоподателя, както и че подадения от жалбоподателя сигнал бил, че „има изследвано прасе, което е болно“. Въз основа на така подадения по телефона сигнал, актосъставителят е приел, че в амбулаторията на жалбоподателя е извършено и изследване на донесеното от лицето К.И. А. месо от диво прасе. Разпитания актосъставител сочи „Щом той го подава (сигнала)…. Очевидно, че той го е изследвал“.

От това съдът приема, че по административната преписка липсват категорични доказателства за извършването на посоченото в акта и в НП нарушение от жалбоподателя. НА.це е позоваване на предположения и непроверени данни отразени в констативен протокол, които не кореспондират с посоченото в акта и в НП. По делото дори не е приложено копие от изследването направено след това от проверяващите, въз основа на който да се установи в действителност нА.чието на трихинелоза. На следващо място, самият констативен протокол от 15.02.2019 г. е съставен по чл. 12 от ЗХ, а издадения акт и НП са за нарушения по ЗВД. Макар и в двата случая проверката да се извършва от посочени от чл. 37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН, предвид на това, че чл. 473 от ЗВД и чл. 50 от ЗХ, препращат към разпоредбите на ЗАНН, и доколкото самия закон не сочи кой е компетентен да съставя акт, то следва длъжностните лица, притежаващи качеството и на актосъставители да са посочени в нарочна заповед на съответния Директор. Такава заповед по делото липсва, което поставя под съмнение и компетентността на актосъставителя.

Съдът намира, че по делото, доколкото липсват доказателства, за извършена непосредствено след извършване на проверката в с. Н., проверка в амбулаторията на жалбоподателят и събиране на годни доказателства, издадения акт се явява необоснован и издаден въз основа на предполагаеми нарушения.

Съгласно посоченото в акта и по което не се спори от страните по делото, жалбоподателят е ветеринарен лекар, който има регистрирано, ветеринарно- медицинско заведение, отговарящо на критериите на чл. 26, ал.1, т. 2 от ЗВД и чл. 4, ал.1, т. 3 от Наредба № 42 от 12.12.2008 г. за изискванията към ветеринарните лечебни заведения и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях, ветеринарна амбулатория от ІІ категория. Вида и обема на дейностите, които могат да се извършват в тази категория амбулатория са посочени в чл. 6, ал.3 и ал.2 от Наредбата, като посочените дейности, предвиждат диагностика, профилактика, лечение и посочените хирургични интервенции, но при всички случаи на живи животни. Посочените в наредбата дейности за извършване в амбулатории от ІІ категория не включват лабораторни изследвания и анА.з на трупни обекти, т.е на части от умрели животни.

Съгласно посоченото в чл. 9 от Наредбата, във ветеринарните амбулатории се водят и съхраняват посочените документи, сред които са и тези по т. 1, 2, а именно - удостоверение за регистрация по чл. 30 ЗВД; амбулаторен дневник по образец, утвърден от генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), в който се вписват: 1. всяко прегледано и/или лекувано животно; 2. всички извършени посещения извън амбулаторията или клиниката. По делото административно наказващия орган не е извършил проверка за направените в амбулаторния дневник на амбулаторията вписвания, в т.ч и за извършените посещения извън амбулаторията. Провеждането на самото изследване за нА.чие на трихинелоза в месото се регламентира от Наредба № 110 от 18.09.2006 г. за специфични изисквания за осъществяване на официален контрол за трихинела в месо, обн., ДВ, бр. 83 от 13.10.2006 г., в Приложение №1, Глава трета и макар тази наредба да въвежда разпоредбите на Регламент на Комисията № (ЕС) 2075/2005 от 5 декември 2005 г., определящ специфичните правила за официален контрол за трихинела в месо. Този метод е отменен от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1375 на Комисията от 10 август 2015 година относно установяване на специфични правила за официалния контрол на трихинели (Trichinella) в месото и макар да не е изрично посочен в Наредбата, то по силата на чл. 5, ал.4 от КРБ вр.  

 

 

 

Договора за функционирането на Европейския съюз. Описаният от жалбоподателят метод за първичен анА.з е отменен от актуалното законодателство, но той, доколкото е действал преди приемането на последния Регламент 2015/1375 е бил също възможен метод за първична диагностика за нА.чието на трихинели, а установеното от него е послужило като основание за надлежно уведомяване на компенетните органи за установяване и предотвратяване на заразата. Съгласно чл. 28, ал. 6 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход, дивечът, възприемчив към трихинела, задължително се изследва в акредитирана лаборатория и се доставя след получаване на протокол от анА.з с отрицателен резултат. Такъв дивеч, съгл. чл. 3 от преамбюла на действащия регламент(ЕС) 2015/1375 на Комисията са и дивите свине, месото на които може да бъде заразено с нематоди от рода Trichinella. От това следва, че годен анА.з за нА.чиието на трихинелоза, може да се извърши в акредитирана лаборатория, но не и в амбулатория от ІІ категория. В този смисъл е и казаното в съдебно заседание от актосъставителя, че с оборудването в амулаторията на жалбоподателя не може да се извърши годно изследване. По делото обаче, не се установява по категоричен начин, че проведеното от жалбоподателя изследване на месото е направено в амбулаторията му, както и че същото е било изпълнено в описания от него начин, а резултатите от него са били надлежно удостоверени.

Съдът приема, с оглед направеното от жалбоподателя своеобразно признание за извършено, макар и ненадеждно изследване, че същото е имало единствено превантивна роля, сезираща компетентните органи към съответни по закон действия по предотвратяване на заразата, както и бързо и своевременно уведомяване на собствениците на месо от убитото животно да не го консумират. Не случайно самият закон предвижда санкция за всяко лице, което не уведоми органите на БАБХ при съмнение за заразна болест по чл. 47, ал. 1 или чл. 52, ал. 2. В тези случаи законът, чл. 436 от ЗВД, предвижда наказание  глоба от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв. В този смисъл, съдът приема, че жалбоподателят е изпълнил отговорно своя дълг по закон и е уведомил по установения в акта и в НП начин, по телефона, компетентните органи.

По делото не се установяват доказателства за извършено от жалбоподателя по установения от ЗВД ред, изследване и анА.з на месо от убито диво прасе, което да е извършено в регистрираната от него амбулатория по установения от закона ред. В самата амбулатория от ІІ категория, не е извършвана проверка и не са изземвани или установявани по какъвто и да е друг начин, извършването на „лабораторно изследване“ за трихинелоза. Не са иззети дневници, протоколи и пр.,  установяването на описаното в АУАН нарушение, съгласно посоченото в него, е станало единствено въз основа на казаното от лицето К.И. А., че след като убил прасето „се обърнал към -р М. и му предоставил материал (диафрагма) от убитото диво животно, за да се извърши лабораторно изследване за трихинелоза“. Това изявление на лицето К.А., обаче не е протоколирано по установения от чл. 222, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗВД ред.

НА.це са предположения за извършено от него изследване, каквото се разрешава само в акредитирани лаборатории, съгл. чл. 28, ал. 6 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход, като дори и актосъставителят или свидетелят по акта не са посетили амбулаторията за да извършат необходимите действия по надлежно установяване на евентуалното нарушение.  В този смисъл, съдът приема, че издадения акт и НП са необосновани и издадени въз основа на предположения. Съдът намира, че при издаването на акта и на НП са нарушени разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, доколкото описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено не се потвърждават от събраните доказателства, а посочения Констативен протокол от 15.01.2019 г. е по повод на друг вид проверка, по ЗХ, поради което и констатациите по него нямат обвързващо за издаденото спрямо жалбоподателя НП доказателствено значение.

Доколкото в съдебното производство, съгл. чл. 84 от ЗАНН се прилагат разпоредбите на НПК относно производството пред съда, съдът намира, че  при издаването на НП е нарушен принципът на чл. 303, ал.1 от НПК, че присъдата не може да почива на предположения. Това нарушава правото на защита на наказаното лице. Наказателното постановление има освен сезираща и санкционна функция, подобно на постановената от съда присъда, поради което то не може да почива на съмнения, предположения и пр., а само на безспорно доказани  факти. Такива доказателства по настоящето дело за посоченото от НП нарушение не се събраха, което се потвърди и от казаното в съдебно заседание от самия актосъставител.

Съдът намира, че по изложените съображения издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление№ ЗЖ-9 от 25.03.2019 г., издадено от К.Д.Р.на длъжност Директор на ОДБХ-гр. Шумен, с което на Р.М.Д. с ЕГН **********,***, за нарушение  на чл.25, ал.1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност и на основание чл. 411 ал.2 от от Закона за ветеринарно медицинската дейност е наложена глоба в размер на 400 лв.  (четиристотин лева).

 

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

                                  

                                               Районен съдия: …………………..….......…

                                                                                  ГА.на Николова