Р Е Ш Е Н И Е

 

  32

 

 гр. Н.,  03.05.2019г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Н., в публичното си заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина  Николова

СЕКРЕТАР ПРОТОКОЛИСТ: Валентина Великова

Като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 109 по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Постъпила е жалба по чл.59 от ЗАНН от Г.Д.Г. ***9/13.03.2019 г.на началника на РУ Н..

Жалбоподателят сочи, че НП е незаконосъобразно. Твърди, че акта и НП страдат от пороци, които са основание за отмяна на НП.

Жалбоподателят не оспорва, че е управлявал МПС, когато бил спрян за проверка. Жалбоподателят твърди, че три пъти бил изпробван с дрегер и не е отказвал да получи талон за да даде кръвна проба. Твърди, че не е употребявал алкохол.

 Предвид на горното моли съда да отмени издаденото НП, т.к не е извършил описаното нарушение, не е управлявал МПС след употреба на алкохол и не е отказал да бъде тестван с дрегер за алкохол, както и след това да даде кръвна проба.

 

Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана по повод на установено от АНО административно нарушение, установено на 24.05.2018г. и за което е съставен АУАН № 123/24.02.2019г. от мл.автоконтрольор Р.М. и в присъствието на свидетелите Р.К. и П.К.. В акта е описано установеното нарушение, посочен е нарушения законов текст – чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта. В него няма посочени възражения. Отказът на жалбоподателя е удостоверен със свидетел Д.Г.И..

На 24.02.2019 г. е издадена Заповед № 19-0307-000037 на Началника на РУ Н., с която е наложена Принудителна административна мярка на нарушителя – временно лишаване от право на управление на МПС за срок до окончателното решаване на въпроса от съда, но не повече от 18 месеца.

Въз основа на акта е издадено и НП № 19-0307-000119/13.03.2019 г. на Началника на РУ Н., с което за нарушението, извършено от нарушителя е наложено на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 месеца.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и при издаването им не са допуснати формални нарушения на закона, водещи до неговата отмяна.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за правоуправление на МПС № 283299574, кат. В АМ издадено от МВР Шумен, със срок на валидност до 30.05.2027 г.

На 24.02.2019 г. актосъставителят Р.А.М. и св. Р.И. ***, били нощна смяна, и се намирали на входа на гр. К., на ул. „***“, до зоологическата градина.

Около 01,30ч. по пътя, в посока към центъра на града се движел лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост и управляван от жалбоподателя. На предната дясна седалка седял бащата на жалбоподателя, св. Д.Г.Г..

Служителите спрели автомобилът за проверка, като още при смъкването на предното ляво стъкло на автомобила за проверка на документите те усетили миризма на алкохол, а водачът говорел заваляно.

На водача било предложено да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употребата на алкохол. „Алкотест Дрегер“ № ARDN -0038, за измерване на употребата на алкохол. Обяснено му било как да използва дрегера за установяване на наличието на алкохол, как да издиша въздух в техническото средство. Първоначално жалбоподателят заявил, че ще „духа“ в техническото средство, но при всеки опит издишвал въздуха извън устройството или по неправилен начин, в резултат на което дрегерът не отчитал годна проба. Водачът направил повече от 3 опита. Разяснено му било какво предвижда законът при отказ да бъде изследван с техническо средство. Тогава актосъставителят извикал колегите си от гр. Н., които също били дежурни през тази нощ.

На място пристигнали свидетелите П.П. и Д.И.,***. В тяхно присъствие отново било предложено на жалбоподателя да направи годна за измерване с техническо средство проба, но той отново не спазил указанията и дрегерът не отчел резултат от изследването.

На водача е бил издаден талон за кръвна проба № ***/24.02.2019 г., връчен в 02,20ч., в който е посочено, че следва да отиде до 60 минути за изследване на кръвта в ЦСМП гр. Н.. Жалбоподателят отказал да подпише талона за изследване. Отказът му е удостоверен с подписа на св. Д.И.. По време на проверката жалбоподателят се държал агресивно, твърдял, че на следващия ден, проверяващите лично щели да му върнат книжката.

По време на проверката бащата на жалбоподателят, първоначално седял на мястото си в автомобила, но след това излязъл и след като му било указано да не осуетява проверката му било разпоредено да се прибере обратно в колата. След многократно неуспешните опити на жалбоподателя да извърши тестването с техническо средство, свидетелят Д.Г. също бил поканен да присъства при тестването. Свидетелят Д.Г., бил също видимо пиян и се държал грубо.

Съдът приема за категорично установена горната фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства -АУАН № 123/24.02.2019 г.; талон за медицинско изследване бланков № ***/24.02.2019 г.; Заповед № 19-0307-000037/24.02.2019 г. на Началника на РУ Н., с която е наложена Принудителна административна мярка - временно отнемане свидетелството за правоуправление на МПС; Заповед № 19-0307-000038/25.02.2019 г. на Началника на РУ Н. на Началника на РУ Н., с която е наложена Принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6м., с която са отнети СРМПС и 2 бр. регистрационни табели, справка за нарушител /водач; справка за собственост на МПС, от която се установява, че управляваното МПС, марка „***“ с рег. № *** е собственост на жалбоподателя; справка за извършена техническа проверка на годността на „Алкотест Дрегер 7510“ № ARDN -0038, извършена на 23.10.2018 г.; справка за резултати от изследване с техническо средство; копие от ВЗС решение по адм.д. № 96/2019 г. на АдмС Шумен, относно оспорване на издадената Заповед № 19-0307-000038/25.02.2019 г.

Фактическата обстановка възприета от съда се доказва и от показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетели -  Р.И.К., П.П. и Д.И.,***. Съдът не кредитира с доверие показанията на св. Д.Г., че той и синът му не били пили, т.к посочените от него твърдения се опровергават от категоричните показания на другите четирима свидетели. Твърдението на бащата на жалбоподателя, че след работа, т.е около 11.30ч. синът му го взел с колата и отишли по работа, за среща с негов познат на бензиностанция „***“, където след като разбрали, че го няма си взели и пили там кафе и след  това тръгнали за гр. К., не доказва, че за времето от пристигането на бензиностанцията или преди това те не са употребявали алкохол до часа на проверката, който е бил около 01,30ч. в гр. К.. От времето на напускане на работа до часа на проверката са изминали 2 часа. Свидетелят не сочи други лица, които да потвърдят неговите твърдения, а такива не сочи и самият жалбоподател. Съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал според посоченото от читиримата служители на МВР след употреба на алкохол, но какви са били неговите конкретни измерения поради направените откази на самия жалбоподател да бъде надлежно изпробван с техническото средство или да даде кръвна проба, не са установени.

Съгласно чл. 5, ал.3 от ЗДвП, се забранява управлението на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Установяването на конкретната концентрация на изпития от водачите на МПС алкохол се извършва съгласно чл. 1, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Самата наредба допуска два метода за изследване, като водачът може да откаже измерване с техническо средство, но не и да откаже измерване на алкохола изобщо. Когато водачът откаже да бъде изпробван с техническо средство, съгласно чл. 2 от Наредбата се провежда лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол. Целта на това изследване е установяване на действителната концентрация на алкохол в кръвта, съобразно ограничението на чл. 5, ал.3 от ЗДвП.  

От това следва, че когато дадено лице, водач на МПС откаже да бъде изпробвано с техническо средство, следва да се извърши лабораторно изследване на кръвта му за наличие на алкохол.

За предвидената в чл. 174, ал.3 от ЗДвП санкция за водачите на МПС е достатъчно само отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или отказът му за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В случая законодателя изисква водачът да е отказал да бъде изпробван по един от посочените начини – с техническо средство или с лабораторно изследване. За налагане на предвидената в чл. 174, ал.3 от ЗДвП санкция е достатъчно само едно от тези условия. В този смисъл, съдът намира, че посочването от административно наказващия орган, че лицето отказва да бъде изследвано с техническо средство за наличие на употреба на алкохол е достатъчно за неговата административно наказателна отговорност.

За отказът на водачите на МПС да бъдат изпробвани с техническо средство или чрез медицинско изследване на кръвта за установяване на употребата на алкохол и неговата конкретна концентрация, законодателят е предвидил в чл. 174, ал.3 от ЗДвП по – строго кумулативно наказание, а именно лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв. Отказът на лицето да бъде изпробвано е пречка за установяване на действителната степен на насищане на организма на водача с алкохол и от това да се направи преценка за рисковете и опасностите от този водач на МПС на пътя.

Административно наказващия орган при преценката на административно наказателната отговорност на жалбоподателя се е съобразил с предвиденото от закона наказание, конкретно лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.

Законът не предвижда възможност за индивидуализиране на наказанието по размер. Нормата е императивна. Прието е, че щом лицето отказва да бъде измерено по някой от предвидените от закона, в случая от чл. 1 от Наредба № 30/2001 г. начини то той следва да бъде санкциониран с по – голяма строгост.

Съдът намира, че е налице съставомерно поведение на водача, т.к същия е отказал да бъде измерван с техническо средство, поради което и законосъобразно му е наложено наказанието по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Съдът намира за неоснователни аргументите на защитата на жалбоподателя, според която административно наказващия орган неправилно е посочил нарушената правна норма, като вместо тази по чл. 5, ал.3 от ЗДвП е посочил чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Съдът намира, че посочената за нарушена правна норма е правилно посочена от административнонаказващия орган, т.к  

разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, едновременно съдържа правило за поведение и санкция за неговото нарушаване, лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв. за водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Не е налице нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, т.к тази норма предвижда забрана за водачите на МПС да управляват след употреба алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Това предполага провеждане на надлежно установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача и едва ако тя е над допустимите норми от 0,5 промила до 1,2 промила, доколкото последното е престъпление по чл. 343б от НК, да се наложи административно наказание. Когато лицето, което управлява МПС откаже да изпълни задължителните предписания на органите, осъществяващи проверката и да спази техните инструкции за надлежно вземане на проба в издишания въздух за установяване на алкохолната концентрация или откаже да получи талон за медицинско изследване на кръвта, то водачът нарушава именно нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, а не чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Съдът намира,

 

 

 

 

 

 

По делото не се установиха данни за наличието на маловажност на извършеното от нарушителя административно нарушение, поради което не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Напротив деянието е тежко, доколкото с поведението си водача препятства възможността за точно измерване и установяване на употребеното количество алкохол или упойващи вещества, като по този начин препятства извършването на превантивен контрол по безопасността на движението за да бъде установена точната концентрация на алкохол или липсата на такъв в кръвта му.  

Съдът намира, че издаденото НП отговаря на установената по делото фактическа обстановка, същото е обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0307-000119/ 13.03.2019 г. на началника на РУ Н., с което на Г.Д.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН е наложено наказание глоба в размер на 2000лв.(две хиляди лева) и лишаване от право на управление на МПС за срок от 2 (две) години.

 

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

                                                                       Районен съдия: ....................................

                                                                                                     Галина Николова