О   П   Р   Е    Д   Е  Л   Е   Н   И  Е

                                                             38

                                        Гр.Н.,01.04.2019г.

 

   Районен съд Н. в закрито съдебно заседание,проведено на първи април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                   Районен съдия:СВЕТЛА  РАДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева ЧНД №58 по описа за 2019 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

    Производство с правно основание чл.243 ал.5 от НПК-по жалба,предявена от С.И.С. *** срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП №65/2018г.по описа на РУ Н.,преписка с вх.№968/2017г.по описа на НПРП.

    В жалбата се твърди,че наказателното производство е образувано и водено за извършено престъпление по чл.314 от НК и било прекратено с мотива,че е налице обективна несъставомерност,тъй като се касаело за писмен акт,който се издава по ред ,включващо извършване на проверки и зависел от окончателната преценка на длъжностното лице,натоварено с неговото издаване.

    Прието било,че не е налице и извършено престъпление по чл.290 ал.1 от НК,тъй като никъде в протоколите не било отразено ,какво съдържание вложили свидетелите в понятието владение,както и какво означавало за тях да се демонстрира  поведение на собственик.На следващо място било посочено,че нотариусите не били в кръга на органите на власт,за да е налице лъжесвидетелстване пред нотариус.

     Жалбоподателят намира доводите на НПРП за неправилни и несъответстващи на събрания доказателствен материал,а освен това счита,че е извършено пълно и обективно разследване.

      Не споделя извода на прокурора ,че нотариусът не попада в кръга на лицата по чл.93 т.2 от НК.Счита,че дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща,каквато при останалите нотариални производства,а решаваща.Той не удостоверявал юридически факти,а се произнасял по съществуването на едно право,въз основа на конкретно посочени в закона гласни доказателства.По време на разпита,в своята решаваща роля,той преценявал какви и в какъв обем въпроси следва да бъдат зададени към свидетелите,както и кога разпита да приключи,като по този начин се събирали предвидените в чл.587 ал.3 вр.с ал.2 от ГПК гласни доказателства.Без да ги е събрал лично,в качеството му на субект с ръководно-решаващи функции,нотариусът не би могъл да извърши законосъобразно втория елемент от сложния фактически състав-произнасянето с мотивирано постановление.Наред с това,нотариалните удостоверявания по см.на чл.588 ГПК били диспозитивни изявления на лице,на което държавата е делегирала публична власт за извършване на предвидените от закона действия с цел създаване на официален документ,който доказва правото на собственост.

     Следователно,според жалбоподателя,лъжесвидетелстване ,осъществено пред нотариус при горните условия е съставомерно деяние,тъй като последният е надлежен орган на власт по смисъла на чл.290 ал.1 от НК,на който държавата е делегирала публична власт.

      Именно и поради това,ако лице,в качеството му на свидетел в нотариалното производство  по чл.587 ал.2 и ал.3 от ГПК ,устно потвърдили неистина от обективна страна ще е осъществило престъпния състав на чл.290 ал.1 от НК.

      На следващо място,жалбоподателят не е съгласен със становището на прокурора ,че има някакво значение дали свидетелите правят разлика между „владение“ и „живеене“,както и какво означавало за тях да се демонстрира поведението на собственик.От протоколите им за разпит се правел извод,че от субективна страна всеки от тях е действал при пряк умисъл,като много добре е съзнавал,че потвърждава неистина.Двама от свидетелите не са имали информация за това,какви земи притежава К.,какви обработва,владее или ползва,но независимо от това,всеки напълно съзнателно е посочил пред нотариуса,че К.е владял именно тези имоти.Същите съзнавали ,че потвърждават неистина,след като били предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от НК,но въпреки това лъжесвидетелствали пред нотариуса.

     Изобщо не бил изследван въпроса относно евентуална съставомерност по чл.20 ал.2 и ал.3 НК във връзка с направеното изявление на св.Р.,че той и съжителката му-другата свидетелка Б. са посетени в дома им от К.,който поискал да свидетелстват за „някакви ниви“.Обяснил им,че няма да имат никакви проблеми.Както и заявлението на св.Б.,че Р. й казал,че трябва да направят услуга ,като се подпишат.

      Освен всичко изложено,счита изводите за несъставомерност на деяние по чл.314 от НК за неправилни,поради неправилно прилагане на закона към конкретните обстоятелства.Предмет на престъплението е удостоверителен документ –протокол за извършена обстоятелствена проверка във воденото нотариално производство/вид охранително производство по реда на чл.587 ал.2 от ГПК/,а не само крайния акт –нотариалния акт.В случая протокола за обстоятелствена проверка бил истински/тъй като не се оспорва неговото авторство/и е официален такъв по смисъла на чл.93 т.5 от НК,тъй като е издаден  по установения ред и форма от длъжностно лице в  кръга на службата му.В случая обаче отразените в протокола за извършено удостоверяване чрез разпит на свидетели и в самия нотариален акт,съставен въз основа на него обстоятелства и изявления на свидетелите,не съответствали на действителното положение,тъй като двама от свидетелите заявявали,че се подписват за факти,за които не знаят нищо.В този официален документ лъжливо били отразени определени факти от действителността –неверни обстоятелства и неверни изявления,което било съзнавано от свидетелите ,налице била специална цел,документът да бъде използван като доказателство за тия обстоятелства и изявления по нотариалното дело.

    Предвид гореизложеното,жалбоподателят моли съдът да постанови определение,с което отмени обжалваното постановление и върне делото на прокурора за продължаване на процесуалните действия.

     Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице,при наличие на правен интерес,в законоустановения срокааааааааа и е процесуално допустима,а          по същество се явява основателна,поради следните съображения:

       Досъдебно производство №65/2018г.по описа на РУ Н. е образувано с Постановление на НПРП от 31.01.2018г.,за това,че на ***г..в гр.Н.,обл.Ш.,умишлено станал причина да се внесат неверни обстоятелства и изявления в официален документ,нотариален акт №*,том *рег.№*** дело №***/***г..по описа на нотариус П.А.с рег.№** на нотариалната камара и район на действие –РС Н.,съставен съгласно установения ред въз основа на заявление от частно лице,като невярното обстоятелство е,че К.Р.К.владее 5бр.ниви,находящи се в землището на с.К.,обл.Ш.-престъпление по чл.314 от НК.                       

    По делото няма привлечени обвиняеми лица.

    С постановление от 15.02.2019г.,наблюдаващият прокурор е прекратил воденото ДП,като е приел,че липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер,в частност и такова по чл.314 и по чл.290 ал.1 от НК.Изложени са подробни съображения.

     Съдът като прецени събраните по ДП писмени доказателства,прие за установено от фактическа страна следното:

    С НА №* том *дело №***/***г..по описа на нотариус П. А.с рег.№** на НК и район на действие РС-Н.,К.Р.К.е признат за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти,находящи се в землището на с.К.,землището на с.М.и землището на гр.П.,общ.К. ,както следва: 1/Поземлен имот –нива,съставляваща имот №***,с площ от 8.801дка,трета категория,находяща се в землището на с.К.,общ.К.,обл.Ш.,м.“***“, 2/Поземлен имот –нива,съставляваща имот с №088002,с площ в размер на 9.793 дка, *категория,находяща се в землището на с.К.,местността „***“,идентичен с имот №***по КВС на с.К.,общ.К. , 3/Поземлен имот –нива,съставляваща имот с №021009,с площ в размер на 3.700дка, *категория,находяща се в землището на с.М.,общ.К.,местността „***“, 4/Поземлен имот –нива ,съставляваща имот с №040011,с площ в размер на 5.300дка, *категория,находяща се в землището на с.М.,общ.К.,местността „**“ и 5/Поземлен имот – нива,съставляваща имот с №034013,с площ в размер на 13.882 дка, III категория,находяща се в землището на гр.П.,местността „***.“

     С НА за покупко-продажба на недвижими имоти №*** том *рег.№*** дело № 458/2014г.по описа на нотариус П. А.,К.е продал гореописаните недвижими имоти под №1,2,3 и 4 на С. В. С.. 

    При извършената обстоятелствена проверка,предхождаща издаването на констативния нотариален акт за собственост по давностно владение в полза на К.,пред нотариуса са разпитани свидетелите Р. Г. Р.,С. И.Д. и И.К.Б../протокол от ***г../.

    В показанията си св.Р. е заявил:“Познавам К.Р.К.от 20 години.Знам,че владее ползва и свои 5 броя ниви,които се намират в землището на община К.:2 ниви,намиращи се в землището на  с.К..Едната е 10 декара и се намира в местността –***,а другата е 8 декара и се намира в местността „***“.Владее и ползва една нива в землището на гр.П.с площ около 14 декара,находяща се в местността „***“.Нивата е трета категория.Владее и ползва две ниви,находящи се в землището на с.М.,общ.К..Едната се намира в местността „***“ и е голяма около 4 декара.Засята е с царевица и ечемик.Другата се намира в местността „***“и е голяма около 5 дка.Откакто ги владее,не знам някой да му оспорва собствеността на нивите.Не знам през този период да е прекъсвано владението върху имотите.

     С ръкописен текст под машинописния е добавено изявлението :“Владее ги повече от 10 години“.

    Свидетелят С.И.Д.:“ Познавам К.Р.К.от 15 години.Знам,че обработва 5  ниви,които се намират в землището на община К.,както следва:Владее и ползва 2 ниви,намиращи се в землището на  с. с.М.,общ.К..Едната се намира в местността „***“ и е голяма около 4 декара,засята е с ечемик.Другата се намира в местността „***“и е голяма около 5 дка.Владее е ползва  2бр.ниви ,намиращи се в землището на с.К.-едната е 10 декара и се намира в местността –„***“,а другата е 8 декара и се намира в местността „***“.Владее и ползва една нива в землището на гр.П.с площ около 14 декара,находяща се в местността „***“.Откакто ги владее,не знам някой да му оспорва собствеността на нивите.Не знам през този период да е прекъсвано владението върху имотите.

     С ръкописен текст под машинописния е добавено изявлението :“Владее ги повече от 10 години“.

    В изявлението на св.И. К.Б. е обективирано: Познавам К.Р.К.от 15-20 години.Знам,че владее ползва и свои 5 броя ниви,които се намират в землището на община К.:2 ниви,намиращи се в землището на  с.К..Едната е 10 декара и се намира в местността –***,а другата е 8 декара и се намира в местността „***“.Владее и ползва една нива в землището на гр.П.с площ около 14 декара,находяща се в местността „***“.Нивата е трета категория.Владее и ползва две ниви,находящи се в землището на с.М.,общ.К..Едната се намира в местността „***“ и е голяма около 4 декара.Засята е с царевица и ечемик.Другата се намира в местността „***“и е голяма около 4.5 дка.Откакто ги владее,не знам някой да му оспорва собствеността на нивите.Не знам през този период да е прекъсвано владението върху имотите.

     С ръкописен текст под машинописния е добавено изявлението :“Владее ги повече от 10 години“.

    Под всеки машинописен и ръкописен текст са изписани на ръка трите имена на свидетелите и са положени подписи.

     Разпитани като свидетели във воденото ДП,тези свидетели заявяват:

    Св.С. Д./л.83 /сочи,че изявлението,отразено в протокола за обстоятелствена проверка е негово и той лично се е подписал.Познавал К. К.,били от едно село.Преди 10-15 години той се занимавал със земеделие,като обработвал ниви на ***,в местността „***“.Нивите му ги обработвал Н.от с.К.,но той починал.След това К. престанал да се заминава със земеделие.В началото на 2014 година отишъл в дома на Д. и го помолил да му стане свидетел за нивите,които е обработвал.Свидетелят не знае дали процесните ниви са наследствени.Нотариусът го попитал дали познава К.и дали е обработвал земя в землището на с.М.,Д. потвърдил ,написал трите си имена и се подписал.

       В протокола за разпит /на л.84 по ДП/св.И. Б. заявява,че е виждала протокола за обстоятелствена проверка,изявлението ,отразено в него не било нейно,тя се подписала и лично написала трите си имена.Въобще не познавала лицето К.К.от с.К..Мъжът й Р. Р. тогава й казал,че трябва да направят услуга на един приятел,по-точно „да сложат един подпис“.Тя си сложила подписа,тъй като се доверила на Р.,с когото живеели 21 години.

       От своя страна свидетелят Р. Р. твърди /л.85/ твърди,че изявлението в протокола и подписа са лично негови.Познавал К.още от училище и от него знаел,че има ниви на М.,но не знае къде се намират точно и колко декара са.От К.знаел,че имал и другаде земи  ,но не му е известно къде точно.К.отишъл в дома им и помолил Р. и жена му И. да му станат свидетели за някакви ниви.Казал им,че няма проблеми ,нивите били негови.Влезли при нотариуса ,където имало две жени,посочили им къде да се подпишат ,като преди това им прочели протокола.Св.Р. пояснява,че за три ниви К.му казал,че ги обработва,но дали е така,той не може да потвърди,тъй като не е виждал.

     По воденото ДП е представено Решение №10110/07.02.1996г.,издадено от ПК гр.К.,с което,а наследниците на С. И.. Е.,б.ж.на с.М.,обш.К. е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на с.М.,както следва:1/НИВА от 3.700дка,четвърта категория,местността „***“,имот №***, 2/ИЗОСТАВЕНА НИВА от 5.000дка,шеста категория,местността „***“,имот №***, 3/НИВА от 3.500дка,четвърта категория,местността „***“,имот №***.

    Жалбоподателят С.И.С. е низходящ по права линия /внук/ на наследодателя С. Е. и като такъв черпи материални права на собственост върху описаните по-горе земеделски имоти на основание цитирания титул за собственост.,до опровергаването им по надлежния ред по съдебен  ред.

     За два от съсобствените му недвижими имота,К.К. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение/съответно за :1/Поземлен имот –нива,съставляваща имот с №***,с площ в размер на 3.700дка, *категория,находяща се в землището на с.М.,общ.К.,местността „***“ и 2/Поземлен имот –нива ,съставляваща имот с №040011,с площ в размер на 5.300дка, *категория,находяща се в землището на с.М.,общ.К.,местността „***“/.

    По нотариалното дело е приложено удостоверение от 05.03.2014г.,издадено от Областна дирекция „Земеделие“гр.Ш. на К.К.,в което е отразено,че Поземлен имот –нива ,съставляваща имот №040011 ,с площ от 5.300дка,по КВС на с.М.е собственост на наследници на С. И. . Поземлен имот –нива,съставляваща имот №021009 с площ от 3.700дка по КВС на с.М.,общ.К. е собственост на  наследници на С. И.Е..

    Разпитани като свидетели по воденото ДП,наследниците на С.С. –Д. И.С.,К.И.С.,Н.С. М.,Д. П.С.,М. Д. Н., И. В. Й.,В. Д.М.,Х. Е.С.,К. Е. С.,Д. Т.Е.,Н. Т.Г.,С.Н. С.,С. П. К.,К. М. Н.,С.Т. Г.,като повечето от тях заявяват,че нямат претенции като собственици по отношение на земеделските земи,за които К.се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение.

     При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

     От показанията и на тримата свидетели,разпитани в хода на обстоятелствената проверка се установява,че същите не са били наясно какви точно земеделски земи е ползвал ,владял и своил К.К.,за които се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост,като на св.Д. било известно,че се касае за нива в местността „***“,а  Р. узнал от самия К.,че същите са се намирали в землището на с.М.,но не  и каква е тяхната  площ и местностите,в които същите се намира.Св..Б. пък от своя страна нито познава К.,нито й е известно дали е притежавал и какви недвижими имоти,кога и как ги е придобил и изобщо индивидуализацията на същите.Нещо повече,заявява,че изявлението написано от нейно име,не е нейно,но не оспорва подписа си под него.

    Въпреки,че не са били наясно с индивидуализацията на всяка от нивите,за периода на осъществено владение върху тях от страна на К.и наличието на такова изобщо,за което са свидетелствали пред нотариуса,свидетелите са потвърдили неистина,“за да направят услуга на К.“,както не сами сочат в протоколите за разпит.,т.е. при наличието на пряк умисъл от субективна страна.

     Съгласно практиката на ВКС,обективирана в Решение №128 от 07.04.2009г.на ВКС по н.д.№48/2009г., III н.о.,НК,Решение №461/01.07.2004г.на ВКС по н.д.№27/2004г.,II н.о., „нотариусът не е между изрично посочените в разпоредбата на чл.93 т.2 от НК органи,а именно:органите на държавна власт,на държавно управление и органите на съдебната власт,както и на служителите при тях,които са натоварени с упражняването на властнически функции.Същевременно,нотариалното производство е регламентирано в ГПК като вид охранително производство,насочено към издаването на акт на държавно,съдебно съдействие,пораждащ за молителя съответните благоприятни правни последици.Независимо,че нотариалният акт в проведеното производство по реда на чл.483 ал.2 от ГПК/отм.,сега чл.537 ал.1 от ГПК/няма силата на присъдено нещо и не представлява изпълнителен титул на решение по правен спор,то той ползва лицето ,в чийто интерес е издаден и има доказателствена сила  спрямо трети лица,тъй като с него се констатира наличието на определени права.Ето защо,според ВКС / Решение №128 от 07.04.2009г.на ВКС по н.д.№48/2009г., III н.о/,нотариусът ,пред който се е развило цитираното производство,фактически е осъществил функции ,сходни с тези на органите на съдебната власт.

    Според второто от решенията:“След влизането в сила на ЗННД на 06.01.1997г./,нотариалната професия,макар и развиваща се под външния контрол на държавен орган в лицето на министъра на правосъдието, е организирана като свободна,частна дейност.По силата на чл.2 ал.1 от с.з.,всеки отделен нотариус при изпълнение на законовите си правомощия извършва действия със съдебен характер,които са му възложени от държавата.Надлежното осъществяване на функциите на нотариуса се свързва с определен съдебен район,а отказът му да издаде охранителен акт подлежи на контрол пред съответния окръжен съд.Ето защо,се приема,че законодателят третира нотариуса като служител при орган на съдебната власт,натоварен с упражняването на властнически функции/чл.93 т.2 НК/.

    Предвид гореизложените съображения,съдът счита,че от обективна и субективна страна,свидетелите Д.,Р. и Б. са извършили състава на престъпление по чл.290 ал.1 от НК,поради което неправилно е било прекратено воденото срещу тях досъдебно наказателно производство.

   Преценка на прокурора е дали да внесе срещу тези лица обвинителен акт за горепосоченото престъпление,евентуално дали следва да бъде ангажирана наказателната отговорност и на друго лице за подбудителство ,респ.за извършени други престъпления ,констатирани в хода на воденото ДНП.

    Към настоящия момент съдът намира,че са налице предпоставки в тази насока,поради което,на основание,чл.243 ал.5 т.3 от НПК обжалваното прокурорско постановление следва да бъде отменено,като делото се върне на НПРП за преценка за повдигане на обвинение за извършено престъпление по чл.290 ал.1 предл.второ от НК,респ.за престъпление по чл.290 ал.1 предл.второ от НК, във вр.чл.20 ал.3 от НК .

     Водим от гореизложеното,на основание чл.243 ал.5 т.3 от НПК,съдът

 

                                 О   П   Р    Е   Д    Е  Л    И   :

 

    ОТМЕНЯ Постановление от 15.02.2019г.на прокурор при Районна прокуратура Н.,с което ,на основание чл.199,чл.243,ал.1 т.1 във вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено досъдебно производство №65/2018г.по описа на РУ Н. за престъпление по чл.314 от НК.

     ВРЪЩА делото на прокурора с указания да бъде извършена  преценка за повдигане на обвинение за извършено престъпление по чл.290 ал.1 предл.второ от НК,респ.за престъпление по чл.290 ал.1 предл.второ от НК, във вр.чл.20 ал.3 от НК .

     Определението може да бъде обжалвано или протестирано пред Окръжен съд Ш. с частна жалба или протест в 7-дневен срок от съобщаването му на страните .

 

                                                             РАЙОНЕН   СЪДИЯ: