Р Е Ш Е Н И Е

№ 125

гр. Нови пазар, 18.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1104 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявени са субективно съединени искове на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД от страна на ищците В.Ю.М., С.Н.И., Н.Н.Б. и Н.Х. М., всички от гр. К., обл. Ш., чрез пълномощника адв. Н. И. *** против ответника Ю.М.И. ***.

В исковата молба ищците заявяват, че са законни наследници на Х.Ю. И., който починал на ***г. С решение №* от 15.02.1995 г. на ОС – З. - гр. К. на наследодателя им било възстановено правото на собственост върху имот, представляващ земеделска територия, с начин на трайно ползване нива, с площ 18003 кв.м., в землището на с. К., общ. К., местност „*“, представляваща поземлен имот с идентификтор ***, при граници: ***, ***, ***, ***и ***. На 05.07.2012 г. М.И.Ю., като пълномощник на починалия към този момент наследодател, сключил с ответника Ю.М.И. договор за аренда на земеделска земя, рег. №*, акт №*, том *, заверен от нотариус *, вписан в Служба по вписвания с вх. рег. №* от 10.07.2012 г., акт №*, том *, дело №*/* г., за срок от 8 години. С решение №124 от 11.05.2017 г. на НпРС по гр. д. №1272/2016 г. съдът признал за нищожен този аренден договор. От сключването на договора на 05.07.2012 г. до влизане в сила на съдебното решение за прогласяване на нищожността му, имотът се ползвал от ответника при липса на правно основание за това. Пет стопански години ищците били лишени от възможността да го управляват, ползват и разпореждат с него. От стопанската 2012 г. - 2013 г. до стопанската 2016 г. - 2017 г. било осъществено неоснователно разместване на стопански блага, обогатяване на ответника и обедняване на ищците. Затова ищците искат съдът да им присъди обезщетение, съобразено със средното годишно арендно плащане за землището на с. К., обл. Ш., като осъди ответника да заплати на всяка от ищците парична сума в размер на 1 125 лева, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба на 08.08.2018 г., до окончателното плащане. За стопанската 2012 г. - 2013 г. ищците претендират общо 720 лева или по 180 лв. за всяка от тях; за стопанската 2013 г. -2014 г. – общо 810 лева или по 202,50 лв. за всякя; за стопанската 2014 г. -2015 г. – общо 900 лева, или по 225 лв. за всяка; за стопанската 2015 г. - 2016 г. – общо 990 лева, или по 247,50 лв. за всяка и за стопанската 2016 г. - 2017 г. - общо1 080 лева, или по 1270 лв. за всяка от ищците. Ищците претендират да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран и в него ответникът признава исковете за частично основателни, само по отношение на претенциите за стопанската 2016 г. - 2017 г., но до размер от общо 495,08 лв. По отношение на останалите стопански години ответникът намира исковете за обезщетение за неоснователни. Ответникът не отрича, че имотът е собственост на наследодателя на ищците, както и че те са негови наследници. Ответникът отрича да е знаел за смъртта на арендодателя при сключването на договора за аренда, като твърди, че е узнал това през 2014 г. Предложение да заплати арендното плащане за 2016 г. - 2017 арендна година той отправил към ищцата В.М., при връчването на нотариална покана за прекратяване на арендния договор. За стопанските 2012/2013 г. и 2013/2014 г. ответникът заплатил чрез своя баща – М.Ю. на ищцата В.М. по 40 лв. на декар. Преди началото на стопанската 2014/2015 г. ответникът предал владението на имота на Т. ***, родственик на наследниците, по тяхно искане. През тази и следващата стопанска година Т. И. обработвал нивата и плащал рента на ищците-наследници. През 2016 г. ответникът отново започнал да обработва имота. Предвид това ответникът моли исковата молба частично да бъде отхвърлена, като му се присъдят съразмерно направените разноски по делото.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищците по делото са наследници на Х.Ю. И., починал на ***г., бивш жител ***, като те са негови дъщери. С решение №* от 15.02.1995 г. на ОС – З. - гр. К. на Х. И. било възстановено правото на собственост върху земеделски имот, който понастоящем представлява земеделска територия, с начин на трайно ползване нива, с площ 18003 кв.м., в землището на с. К., общ. К., местност „*“, представляваща поземлен имот с идентификтор ***, при граници: ***, ***, ***, ***и ***. През 2006 г., преди смъртта си, наследодателят на ищците предоставил на свидетеля М.И.Ю. пълномощно, с което го упълномощил да стопанисва имота. На 05.07.2012 г. свидетелят Ю., в качеството си на пълномощник на Х. И., сключил договор за аренда на имота с ответника Ю.М.И. (***). С решение №124 от 11.05.2017 г. по гр. д. №1272/2016 г. по описа на НпРС, влязло в законна сила на 02.11.2017 г. този договор за аренда е признат за нищожен. Всички тези обстоятелства се доказват по делото с категоричност от представените удостоверение за наследници №*/*г. и актуално такова №*/*г., двете на Кметство – с. К., общ. К.; заверено копие на решение №*/*г. на ОСЗ – К.; заверено копие на договор за аренда рег. №*, акт №*, том *, заверен от нотариус *, вписан в Служба по вписвания с вх. рег. №* от 10.07.2012 г., акт №*, том *, дело №*/* г., както и от посоченото решение на НпРС, като относно тези факти няма спор между страните.

От останалите представени по делото доказателства – писмо от ДФ „З.“ изх. №*/*г.; нотариални покани; констативен протокол; заверено копие на анкетна карта; заверено копие на договор за наем от 10.03.2009 г.; писмо от ДФ „З.“ изх. №*/*г.; служебно приложеното гр. д. №1272/2016 г. по описа на НпРС; случебно изисканото приложено досъдебно производство №253/2018 г. по описа на РУ – К., както и от заключението по назначената по делото експертиза, а и най-вече от показанията на свидетелите Т.Ш.И., Б. ХЮ.О. и М.И.Ю. се установяват следните обстоятелства: Земеделският имот, собственост на ищците по наследство, бил стопанисван и обработван от бащата на ответника – свидетеля М.Ю., на когото имотът бил предоставен от наследодателя на ищците, като през 2009 г. имотът бил отдаден под наем от свидетеля Ю., в качеството му на пълномощник на Х. И. за срок от една година. През стопанските 2012/2013 г. и 2013/2014 г. имотът на ищците се обработвал от ответника Ю.И.. През месец август на 2012 г. ответникът и неговият баща в дома им, в присъствието на свидетелката Б. ХЮ.О., платили на ищцата В.Ю.М., която пристигнала там със своя съпруг, сума пари, чийто размер по делото не е доказан с категоричност, за обработването на имота на ищците. През месец октомври 2013 г. ищците отишли при свидетеля Т.Ш.И. и му предложили той да вземе и да обработва наследствения им имот, защото ответникът не им плащал за обработването. Ответникът, обаче тогава не се съгласил да отстъпи имота, тъй като вече го бил изорал. Но през стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. свидетелят И. обработвал нивата, като за това заплатил на ищците за първата година. След това през стопанската 2016/2017 г. ответникът отново взел и обработвал земята.

Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза средното рентно плащане на декар обработваема земя, което е било заплащано от арендаторите в региона, където се намира имотът на ищците е: за стопанската 2012/2013 г. – 40 лв.; за стопанската 2013/2014 г. – 42 лв.; за стопанската 2016/2017 г. – 59 лв.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно, предвид доказателствата по делото. На базата на установените обстоятелства съдът счита, че се налагат следните правни изводи: След като сключеният договор за аренда през 2012 г. е обявен за нищожен с горепосоченото решение на съда, в сила 02.11.2017 г., то следва да се приеме, че ответникът е обработвал и ползвал земеделския имот без правно основание, като с това без съмнение се е обогатил за сметка на ищците без основание. Поради това той дължи на ищците сумата, с която се е обогатил за периода на ползването на имота. С категоричност е доказано по делото, че периодът, в който ответникът е обработвал земята, са три стопански години - 2012/2013 г.; 2013/2014 г. и 2016/2017 г. В годините 2014/2015 и 2015/2016 имотът е бил обработван от свидетеля Т.Ш.И. и доколкото в случая претенцията на ищците не се базира на договорно основание, то за тези две стопански години, те не могат да претендират обезщетение от ответника. Затова в тази част исковата молба се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли, а именно за претенциите относно стопанската 2014/2015 г. за сумата от 900 лв., т.е. по 225 лв. за всяка от ищците; и относно стопанската 2015/2016 г. за сумата от 990 лв., т.е. по 247, 50 лв. за всяка от ищците.

За стопанските 2012/2013 г. и 2013/2014 г. ответникът твърди, че е заплатил на ищците, но съдът счита, че това твърдяно плащане не е доказано по делото безспорно. Действително в показанията на свидетелката Б. ХЮ.О. се съдържат твърдения, че през 2012 г. ответникът заплатил сума на ищцата В.Ю.М. и съдът приема този факт за доказан. Но съдът счита, че не може от тези показания да се установи с категоричност, че сумата е била дадена именно авансово за следващи две години за обработването на имота. Това е така, защото на първо място е установено, че имотът на ищците е бил обработван от бащата на ответника в годините преди това плащане и съществува вероятността да е било заплатено ползването в предишен период, а и от друга страна в показанията на свидетеля Т.Ш.И. (на които съдът няма основание да не се довери) се твърди, че ищците са предоставили на него обработването на имота именно, защото ответникът не им бил заплатил за това, че той е обработвал имота. Също така сред материалите по приложеното досъдебно производство е налице протокол за разпит на ответника в качеството на свидетел, който протокол съдът може в случая да цени като писмено доказателство за извънсъдебни изявления на ответника, и за да обоснове изводите си относто твърдяните от него факти. В този протокол ответникът е заявил, че е заплащал на ищцата В.М. „след всяка стопанска година“ и никъде не е споменато авансово плащане. При тези данни съдът не може да приеме да установено по несъмнен начин, че от страна на ответника е била заплатена сума за обработването на имота за стопанските 2012/2013 г. и 2013/2014 г. Показанията на свидетеля М.И.Ю. в същата тази насока съдът също не приема, доколкото той е баща на ответника и съдът го счита за заинтересован от изхода на делото. Затова съдът счита, че претенцията на ищците за този период – стопанските 2012/2013 г. и 2013/2014 г. са основателни и следва да се уважат. Обезщетението за неоснователно обогатяване следва да е в размера на средното рентно плащане за декар обработваема земя в региона, където се намира имотът на ищците Съгласно заключението по съдебно-оценителната експертиза за стопанската 2012/2013 г. средното рентно плащане по данните на арендаторите е от 40 лв. на декар и именно него съдът следва да приеме за дължимо в случая, тъй като това е средният размер, заплащан от арендатори и наематели за обработване на земи в региона на с. К., обл. Ш.. Така за въпросната стопанска година е дължима сумата от 720, 12 лв., но доколкото претенцията на ищците е за сумата от 720 лв. то същата следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на всяка от ищците сумата от по 180 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 08.08.2018 г. до окончателното плащане.

За стопанската 2013/2014 г. средното рентно плащане по данните за плащанията от арендаторите е от 42 лв. на декар, като за тази стопанска година дължимата сума е от 756, 13 лв. и ответникът следва да бъде осъден да заплати на всяка от ищците сумата от по 189, 03 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 08.08.2018 г. до окончателното плащане. В останалата част до пълния размер на претенцията за тази стопанска година от общо 810 лв., исковете следва да се отхвърлят, а именно за сумата от 53, 87 лв. или 13, 47 лв. за всяка ищца.

За стопанската 2016/2017 г. по делото е доказано с категоричност, че ответникът е обработвал нивата на ищците, като за тази година, съгласно заключението на експертизата е дължима сума от 59 лв. на декар, или общо за имота 1062, 18 лв. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати на всяка от ищците сумата от по 265, 55 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 08.08.2018 г. до окончателното плащане. В останалата част до пълния размер на претенцията за тази стопанска година от общо 1080 лв., исковете следва да се отхвърлят, а именно за сумата от 17, 82 лв. или 4, 45 лв. за всяка ищца.

При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищците направените от тях разноски по делото, съразмерно уважената част от исковата молба, а именно разноски в размер на 599, 20 лв. от общо направените 1070 лв. От своя страна ищците следва да заплатят на ответника направените от него разноски, съразмерно отхвърлената част от иска, а именно разноски в размер на 248, 60 лв. от общо направени 565 лв.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Ю.М.И., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Ю.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2012/2013 г.; сумата от 189, 03 лв. (сто и осемдесет е девет лева и три стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2013/2014 г. и сумата от 265, 55 лв. (двеста шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2016/2017 г.; ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 08.08.2018 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Ю.М.И., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2012/2013 г.; сумата от 189, 03 лв. (сто и осемдесет е девет лева и три стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2013/2014 г. и сумата от 265, 55 лв. (двеста шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2016/2017 г.; ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 08.08.2018 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Ю.М.И., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Б. с ЕГН ********** ***, сумата от 180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2012/2013 г.; сумата от 189, 03 лв. (сто и осемдесет е девет лева и три стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2013/2014 г. и сумата от 265, 55 лв. (двеста шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2016/2017 г.; ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 08.08.2018 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Ю.М.И., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.М., с ЕГН ********** ***, сумата от 180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2012/2013 г.; сумата от 189, 03 лв. (сто и осемдесет е девет лева и три стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2013/2014 г. и сумата от 265, 55 лв. (двеста шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2016/2017 г.; ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 08.08.2018 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от В.Ю.М. с ЕГН ********** *** против Ю.М.И., с ЕГН ********** ***, с правно основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД в останалата част, а именно за сумите от 13, 47 лв. (тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2013/2014 г. и 4, 45 лв. (четири лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2016/2017 г.

 ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С.Н.И. с ЕГН ********** *** против Ю.М.И., с ЕГН ********** ***, с правно основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД в останалата част, а именно за сумите от 13, 47 лв. (тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2013/2014 г. и 4, 45 лв. (четири лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2016/2017 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Н.Н.Б. с ЕГН ********** *** против Ю.М.И., с ЕГН ********** ***, с правно основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД в останалата част, а именно за сумите от 13, 47 лв. (тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2013/2014 г. и 4, 45 лв. (четири лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2016/2017г.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Н.Х.М., с ЕГН ********** *** против Ю.М.И., с ЕГН ********** ***, с правно основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД в останалата част, а именно за сумите от 13, 47 лв. (тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2013/2014 г. и 4, 45 лв. (четири лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2016/2017 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от В.Ю. М. с ЕГН ********** ***; С.Н.И. с ЕГН ********** ***; Н.Н.Б. с ЕГН ********** *** и Н.Х.М., с ЕГН ********** ***, с правно основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата общо от 900 лв. (деветстотин лева), или по 225 лв. (двеста двадесет и пет лева) за всяка от ищците, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2014/2015 г., както и за сумата общо от 990 лв. (деветстотин и деветдесет лева), или по 247, 50 лв. (двеста четиридесет и седем лева и петдесет сотинки) за всяка от ищците, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от обработване на земеделски имот за стопанската 2015/2016г.

ОСЪЖДА Ю.М.И., с ЕГН ********** *** да заплати на В.Ю. М. с ЕГН ********** ***; С.Н.И. с ЕГН ********** ***; Н.Н.Б. с ЕГН ********** *** и Н.Х.М., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковата молба от 599, 20 лв. (петстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки).

ОСЪЖДА В.Ю.М. с ЕГН ********** ***; С.Н.И. с ЕГН ********** ***; Н.Н.Б. с ЕГН ********** *** и Н.Х.М., с ЕГН ********** *** да заплатят на Ю.М.И., с ЕГН ********** *** направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от исковата молба от 248, 60 лв. (двеста четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: