Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

                                                                      98

                                                  гр. Нови пазар,26.03.2019г.

 

       Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                      Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА

                                                                                    Секретар:БОЙКА  АНГЕЛОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №1120 по описа за 2018 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

       Делото е образувано по подадена искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание чл.422 във с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, от “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управлениегр. В. 9009, район ***, бул. “***”, В. Таурс Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Б. Д. П., Г.К.и П.С.С., по делото с юрисконсулт М.Й.М.срещу Ж.С.Н. с ЕГН ********** ***. На ответника са изпратени препис от исковата молба и приложенията към нея, на посочения постоянен  и настоящ адрес ***, който съвпада и с данните от НБД население. Не е намерен за връчване на съдебните книжа и призоваването е извършено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК. Не се е явил,за да получи адресираните до него съдебни книжа и на основание чл.47 ал.6 от ГПК съдът му назначи особен представител по делото-адвокат И. Д. от *АК.

       В исковата молба се изнасят следните факти:

   Ответникът Ж.Н.  бил клиент на ищцовото дружество, с клиентски номер *** и адрес на потребление с. М.,  обл. Ш., ул. ***. Договорът  на страните касаел покупко продажба на ел. енергия. Облигационните отношения на страните били регламентирани в Общите условия  на договорите за продажба на ел. енергия на  “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 17,т.2 от тези общи условия ответникът бил длъжен да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, уреден в тези общи условия. Във връзка с неизпълнение на задължението за заплащане на консумираната ел. енергия, ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и в НПРС било образувано ч. гр. дело № 610 по описа на съда за 2018 г. Съдът издал заповед за изпълнение №325 от 17.05.2018 г., като било разпоредено длъжникът да заплати на ищеца 247,42 лв. - главница; мораторна лихва в размер на 12,02 лв. за периода от падежа на посочената фактура до 08.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски от 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.    Във връзка с указанията на съда ищецът предявява настоящите установителни искове. Към момента на подаване ан заявлението по чл. 410 от ГПК, настоящия ответник имал задължение от 247,42 лева –главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия за обект с абонатен №***, по фактури, издадени в периода от 15.06.2017 г. до 25.09.2017 г., с номера  №02300057308 от 15.06.2017 г., №0255253437 от 20.06.2017, №0256062456 от 20.07.2017 г.,  №025688984 от 21.08.2017 г., №0257595608 от 20.09.2017 г. и №3301320268 от 25.09.2017 г. Дължал и мораторна лихва от 12,02 лева, сбор от мораторните лихви за всяка фактура от падежа й до 08.03.2018 г.             

     Моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията, изложени в исковата молба, съдът постанови решение,с което признае за установено, че ответника му дължи заплащане на сумата от 259.44лв.за обект на потребление,заведен с абонаментен №***,находящ се на адрес:с.М.,ул.***.В посочената сума били неплатените фактури за ел.енергия в размер на 247.42лв.,представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване по фактури ,издадени в периода 15.06.2017г.-25.09.2017г.,както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 12.02лв.,представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 08.03.2018г.,посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№***,към същата дата,както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на  задължението,ведно с направените по делото разноски.Моли да му бъде присъдено юристконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ.

       Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответницата чрез назначения му особен представител адв.И.Д. –*АК.Депозира писмен отговор ,в който признава исковете по допустимост,но ги оспорва по основание и размер.Излага подробни съображения.

        Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

        За доказване на исковата си претенция - конкретно,че ответникът Ж.С.Н. е  клиент на ищеца „Енерго-Про Продажби“АД,с клиентски номер***, абонатен №*** и адрес на потребление с. М.,  обл. Ш., ул. ***, ,ищецът е представил изготвени от него писмени доказателства и удостоверяващи изгодни нему факти,както следва:извлечение от сметка към 08.03.2018г.,заверени копия от фактури, издадени в периода от 15.06.2017 г. до 25.09.2017 г., с номера  №02300057308 от 15.06.2017 г., №0255253437 от 20.06.2017, №0256062456 от 20.07.2017 г.,  №025688984 от 21.08.2017 г., №0257595608 от 20.09.2017 г. и №3301320268  23.7.2018г.,извлечение за фактури и плащания от 23.7.2018г.,както и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“АД.

      По искане на ищеца,по делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза,със следните задачи: Вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото и наличната документация ,водена при ищеца,даде заключение на следните въпроси:

      1/Съществуват ли просрочени,неплатени задължения по фактури ,издадени в периода от 15.06.2017г.-25.09.2017г.за консумирана ел.енергия от страна на ответника за посочения обект на потребление?

      2/В случай,че се установи наличието на такива,да се посочи какъв е техният размер,за какъв период на консумация е фактурираната ел.енергия по всяка една от фактурите,с какъв падеж е съответната незаплатена фактура?

     3/Какъв е размерът на мораторната лихва до 08.03.2018г.върху просрочените задължения ,за които е установено по т.1 от задачата,че са незаплатени,считано от датата на падежа на всяка една от тях?

      Съдът кредитира с нужното доверие заключението,изготвено от вещото лице Е.К.,в което се сочи,че неизплатените задължения за консумирана ел.енергия от страна на ответника за посочения обект на потребление по фактури ,издадени в периода от 15.06.2017г.до 25.09.2017г. за потребена ел.енергия и възстановяване на ел.захранване са в размер на 247.42лв.Неплатените фактури,с номер и дата на издаване ,падежа на всяка фактура,размера –/стойността на фактурата/ и периода ,за който се отнася са подробно изброени,както следва: фактура с №0255253437 от 20.06.2017г.на стойност 26.14лв.,с падеж 25.07.2017г.,неплатена към 13.12.2018г.,фактура № 0256062456 от 20.07.2017 г.,на стойност 26.82лв,с падеж 25.08.2017г.,незаплатена, фактура №0256889884 от 21.08.2017г.на стойност 24.68лв.,с падеж- 25.09.2017г.-незаплатена, фактура №№0257595608 от 20.09.2017 г.на стойност 28.69лв..,с падеж 25.10.2017г.-неплатена,фактура №3301320268  от 25.7.2018г.на стойност 19.00лв.,с падеж 25.07.2017г.-неплатена и РП №02300057308 от 15.06.2017 г.на стойност 122.09лв.,с падеж 21.08.2017г.-неплатена.

     Общият размер на  мораторната лихва  върху фактурите ,считано от падежа на всяка една от тях до 08.03.2018г.,вещото лице е определило в размер на 12.02лв.

    Вещото лице К. е приложила към заключението си,находящ се при ищеца споразумителен протокол №***-.,сключен между ищеца и ответника,по силата на който,страните са се споразумели във връзка със забавяне плащанията на консумираната електрическа енергия по кл.№*** хза периода от 12.01.2017г.до 11.04.2017г.и начислените към него лихви в размер на 366.30лв.да се разсрочат ,както следва:първа вноска –до 21.06.2017г.-122.11лв., втора вноскадо 21.07.2017-.122.10лв. и трета вноска до 21.08.2017.-122.09лв.Страните са се договорили,при непогасяване в срок на съответната вноска,задължението става изискуемо в целия му размер и „Енерго-Про“може да пристъпи към принудителното му събиране.Не се оспорва положения от името на ответника подпис в цитирания протокол и приложеното към него искане за разсрочване на задължението .

      По искане на особения представител на ответника,по делото беше назначена съдебна инженерно-техническа експертиза,със задачи на вещото лице: След като се запознае с доказателствата по делото и оглед извърши на място, даде заключение на следните въпроси:

          1/Киловатите ел. енергия, отразени в справката за консумирана ел. енергия с аб. №***, съответстват ли на фактурираните?

          2/Кой е номерът на електромера, отчитащ ел. енергията в обекта и вписан ли е той в публичния регистър на БИМ за одобрените средства за измерване?

        3/ След проверка в базата данни на ищеца по клиентски номер на ответника, да отговори има ли въведен код-липса на достъп до електромера и какво е значението на този код?

      4/ Процесният електромер бил ли е годно средство за техническо измерване съгласно изискванията на Закона за метрологията и действащите нормативни актове? 

       Съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно и компетентно изготвено заключението на вещото лице инж.Д.К.,в което се сочи,че киловатите ел.енергия,отразени в справката за консумирана ел.енергия с аб.№*** съответстват на фактурираните. Номерът на електромера, отчитащ ел. енергията в обекта е 1114 0303 3341 5201 и е вписан в публичния регистър на БИМ за одобрените средства за измерване под номер 3982.Към процесния период,няма въведен код липса на достъп до електромера.Значението на кода е липса на достъп до СТИ за извършване на отчет.Към момента на извършване на проверката ,процесният електромер е бил  годно средство за техническо измерване съгласно изискванията на Закона за метрологията и действащите нормативни актове.

   Във връзка с подадено заявление по чл.410 от ГПК,съдът е издал ЗАПОВЕД 325/, 17.05.2018 г. по ч. гр. дело № 610 по описа на НПРС за 2018 г.,с която е разпоредил

Длъжникът Ж.С.Н. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район ***, бул. “***”, В. Таурс Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Г.К.и П.С.С., по делото с юрисконсулт М.М.СУМАТА от 247,42 лв. /двеста четиридесет и седем лева и четиридесети  две ст./ - главница; мораторна лихва в размер на 12,02 лв. /дванадесет лева и две ст./ за периода от падежа на посочената фактура до 08.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски от 25 лв. /двадесет и  пет лева/ - държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.      

       Посочено е,че вземането произтича от следните обстоятелства: Консумирана и незаплатена електрическа енергия за обект с абонатен №***  в с. М.,  обл. Ш., ул. „***, кл. ном. ***

За задължението са издадени фактури  №02300057308 от 15.06.2017 г., №0255253437 от 20.06.2017, №0256062456 от 20.07.2017 г.,  №025688984 от 21.08.2017 г., №0257595608 от 20.09.2017 г. и №3301320268 от 25.09.2017 г.

      Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК –чрез залепване на уведомление по постоянния адрес на длъжника и на основание чл.415 ал.1 от ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си,което той е сторил в законоустановения срок.

       При така установеното от фактическа и правна страна,съдът направи следните правни изводи:

     От доказателствата по делото се установява,че ответницата  е  клиент на ищеца „Енерго-Про Продажби“АД,с посочения клиентски и абонатен номер за конкретния адрес на потребление,находящ се в с. М.,  обл. Ш., ул. „*** и по отношение на него важат ОУДПЕЕ.

    Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК ,всяка страна е длъжна да установи фактите,на които основава своите искания или възражения.Общите условия касаят договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД ,а електрическата енергия е движима вещ.В тежест изцяло на ищцовото дружество е да установи,че за процесните периоди ,предмет на исковата претенция е извършило продажба на електрическа енергия в посоченото количество ,на ответника,за което той му дължи начислените суми,с посочените в счетоводните фактури падежи.За периода ,посочен в цитираните по-горе данъчни фактури : 15.06.2017г.до 25.09.2017г. за потребена ел.енергия и възстановяване на ел.захранване,на ответника е  начислена консумирана ел.енергия в общ размер на 247.42лв, което ищецът е обективирал в издадени от него първични счетоводни документи : фактура №0255253437/20.06.2017г.на стойност 26.14лв.,,фактура № 0256062456 /20.07.2017 г., фактура №0256889884 /21.08..2017г.на стойност 24.68лв.,, фактура №№0257595608/20.09.2017 г.на стойност 28.69лв..,фактура №3301320268/ 25.7.2018г.на стойност 19.00лв.и РП №02300057308/15.06.2017 г.на стойност 122.09лв./последният документ не е представен по делото,но за наличието и съдържанието на такъв се прави извод от обстоятелствената част на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза/.

      Фактурата ,като частен диспозитивен документ,съгласно чл.180 от ГПК установява,че издателят й е направил определено изявление,но не доказва,че това изявление е истинно или,че фактите са се осъществили така,както се сочи изявлението .От друга страна,ответникът не оспорва нито съдържанието ,нито истиността на изявлението,поради което съдът счита,че представените по делото и налични в счетоводната документазия при ищеца документи се ползват със съответната материална доказателствена сила и  удостоверяват подлежащо на изпълнение притезание в полза на ищеца.Ответникът Ж.Н. не представя писмени доказателства,удостоверяващи,че е извършил плащане –пълно или частично по начислената му сума за ползване на електрическа енергия в процесния обект за съответния период.

      Съгласно чл.16 т.2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕнергоПро Продажби“АД,които са публично огласени чрез публикуването им в средства за масова информация и са приложими към момента на издаване на фактурите,подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и предявяване на установителния иск,клиентът се задължава да заплати стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина ,определени в тези Общи условия,а в случай на забавено плащане,дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава,считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението./чл.32 от ОУПЕЕ/.Доколкото падежа на задължението по цитираните фактури е посочено от самия издател,,то задължението е станало изискуемо и ликвидно на посочените дати и по арг.на чл.84 ал.1 от ЗЗД,длъжникът /ответник/ изпаднал в забава,            дължи на ищеца мораторна лихва за забава,която според ССЕ е в общ размер на 12.02лв.

      Поради изпадането на длъжника в забава и просрочие на задължението,на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД,ответникът дължи на ищеца законна лихва за забава,считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.   

      На основание чл.78 ал.6 от ГПК във вр.чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,в това производство,на ищеца следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размера,посочен в списъка за разноски.

     На основание чл.78 ал.1 от ГПК,съобразно изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни и деловодни разноски  в исковото производство в размер на 75лв./държавна такса/ +150.00лв./юристконсултско възнаграждение/ + 190.00лв./депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза/ и 300.00лв./депозит за адвокатско възнаграждение на назначения на ответницата особен представител по делото/= 565.00лв/седемстотин двадесет и пет/лв.общо./ по представения списък за разноски по чл.80 от ГПК и документи за направени разноски/.

     На основание чл.78 ал.6 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на НПРС сумата в размер на 200.00лв.,представляваща,заплатено от бюджетните суми на съда възнаграждение на вещо лице,изготвило заключение по назначената съдебно-техническа експертиза.

      Предвид разяснителните указания,дадени в т.11г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.на ВКС по тълк.д.№4/2013г.ОСГТК,съдът ,който разглежда иска по чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,следва да се произнесе по дължимостта на разноските,направени в заповедното производство,като съобразно изхода на спора,разпредели отговорността за разноските както в исковото,така и в заповедното производство.Предвид изхода на спора в исковото производство,съдът намира,че следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното производство в размер на 25 лв. /държавна такса / и 50лв. /юристконсултско възнаграждение/.

       Водим от гореизложеното,съдът

 

                                            Р        Е       Ш        И     :

 

       ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че ответникът Ж.С.Н. с ЕГН ********** ***

ДЪЛЖИ на ищеца“ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район ***, бул. “***”, В. Таурс Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Г.К.и П.С.С., по делото с юрисконсулт М.М.СУМАТА от 247,42 лв. /двеста четиридесет и седем лева и четиридесети  две ст./ - главница; мораторна лихва в размер на 12,02 лв. /дванадесет лева и две ст./ за периода от падежа на всяка от издадените  фактури до 08.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2018 г. до окончателното плащане /за което е издадена  ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ,с 325/ 17.05.2018 г. по ч. гр. дело № 610 по описа на НПРС за 2018 г./.

      ОСЪЖДА ответника Ж.С.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район ***, бул. “***”, В. Таурс Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Б. Д. П., Г.К.и П.С.С., по делото с юрисконсулт М.Й.М.направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 565.00лв./петстотин шестдесет и пет  лева/.

      ОСЪЖДА ответника Ж.С.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район ***, бул. “***”, В. Таурс Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Б. Д. П., Г.К.и П.С.С., по делото с юрисконсулт М.Й.М.направените в заповедното производство съдебни и деловодни разноски в размер на 75.00лв./седемдесет и пет лева/.,от които  -25 лв. /двадесет и пет лева / - държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.            ,

      ОСЪЖДА ответника Ж.С.Н. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Нови пазар направените по делото разноски в размер на 200.00лв./двеста лева/.

 

       Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН   СЪДИЯ: