Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 134

 

гр.Нови Пазар, 22.04.2019г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд - Нови пазар в публичното си заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Галина  Н.

СЕКРЕТАР: Бойка Ангелова

като разгледа докладваното от съдия Н. гр.д. № 1264 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                       

Предявена е искова молба от Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А.срещу ответниците Т.Н.Т. и С.Н.Т. ***, съдържаща кумулативно съединени искове, както следва: 1/ по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС с цена 1500,66лв., за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2014/2015 г. Искът е спрямо двамата ответници и се претендира солидарна отговорност;  2/ по чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 413,51 лв., за периода от 15.09.2014 г. до 31.05. 2017 г. върху главница от 1500,66лв. Искът е спрямо двамата ответници, солидарно; 3/ иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС с цена 502,92лв., за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2015/2016 г. Искът е само спрямо ответника Т.Т. и 4/ иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС с цена 502,92лв., за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2015/2016 г. Искът е само спрямо ответницата С. Т..

Исковете са общо четири, същите са предявени при условията на обективни и субективно кумулативно съединяване.

Ищецът твърди, че ответниците са собственици на следните недвижими имоти, описани в НА за покупко-продажба на недвижим имот  № **, том VІІІ, рег. № ****, дело № 1402/28.05.1005 г. на Нотариус с рег. № * на НК и район на действие РС Н., находящи се в жилищна сграда за сезонно ползване на пет етажа и мансарда, находяща се на територията на КК С.– З., общ. Н., обл. Б., застроен в УПИ ІІІ-152 от кв. 6101 с площ от 1600кв.м., в който ответниците са собственици на следните имоти: 1/ апартамент № 3, със застроена площ от 64 кв.м., заедно с 0,02588 ид.ч. от общите части на сградата, на които съответстват 13,91кв.м., припадащи се общи части и право на строеж върху 77,91кв.м.; 2/ апартамент № 31, със застроена площ от 27,70кв.м., заедно с 0,01128 ид.ч. от общите части на сградата, на които съответстват 6,06кв.м., припадащи се общи части и право на строеж върху 33,76кв.м.; 3/ апартамент № 33, със застроена площ от 45,65кв.м., заедно с 0,01751 ид.ч. от общите части на сградата, на които съответстват 9,42кв.м., припадащи се общи части и право на строеж върху 55,07кв.м.

Ищецът сочи, че сградата е вписана в Регистъра на сградите в режим на етажна собственост под № 2010-ОС-Н48.

Ищецът твърди, че на 05.04.2014 г. е проведено Общо събрание на собствениците на сградата и обектите в нея, на което е взето решение относно поддръжката на комплекса, съгласно което собствениците следва да плащат по 9лв. на кв.м. за календарна година, като първата вноска следва да се внесе до 30.06.2014 г., а следващата до 15.09.2014 г. Това разпределение се отнасяло до собственици на повече от 2 апартамента, а останалите плащали сумата еднократно в срок до 30.09.2014 г. Ищецът сочи, че е взето решение за принудително събиране на неплатените от собствениците на апартаменти вноски за поддръжка на сградата.

Ищецът твърди в първоначалната си искова молба, че ответниците не са платили дължимите за собствените им апартаменти вноски за поддръжка за периода 2013/2014 г., както и за периода 2014/2015 г., поради което същите дължали следните суми:

За периода 2013/2014 г.: 1/ за апартамент № 3 – 701,19лв.; 2/ за апартамент № 31 – 303,84лв. и 3/ за апартамент № 33 – 495,63лв. Общо за периода се дължали 1500,66лв.

За периода 2014/2015 г.: 1/ за апартамент № 3 – 701,19лв.; 2/ за апартамент № 31 – 303,84лв. За апартамент № 33 – нямат задължения. Общо се дължат 1005,03лв.

Ищецът твърди, че ответниците били канени многократно да платят дължимите суми доброволно, но до момента такова не е направено.

Предвид на горното, ищецът моли съда да признае спрямо ответниците, че вземането му по исковете: 1/ по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС с цена 1500,66лв., за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2014/2015 г. спрямо двамата ответници при условията на солидарна отговорност съществува; 2/ по иска по чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 413,51 лв., за периода от 15.09.2014 г. до 31.05. 2017 г. върху главница от 1500,66лв. спрямо двамата ответници при условията на солидарна отговорност съществува; 3/ по иска по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС с цена 502,92лв., спрямо ответника Т.Т. за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2015/2016 г. съществува и 4/ по иска по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС с цена 502,92лв., спрямо ответницата С.Т. за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2015/2016 г. съществува.

Ищецът желае присъждане на направените по делото разноски.

 

От името на ответниците са постъпили писмени отговори по исковете в указания от закона и от съда срок.

В писменият отговор на ответника Т.Т. се сочи, че искът спрямо него за главница в размер на 502,92лв. е недопустим, т.к в заповедното производство няма предявено такова вземане спрямо него, а е предявено вземане за солидарна отговорност за задължения за главница за периода 2013/2014 и 2014/2015 г.

Поради горното ответникът Т. моли съда да отхвърли исковата молба в тази й част като недопустима, т.к такова вземане не е било предмет на заповедното производство.

Ответникът сочи, че претенцията на ищеца за мораторна лихва в размер на 413,51 лв., за периода от 15.09.2014 г. до 31.05. 2017 г. е недопустима за разликата от 136,58лв., т.к в заповедното производство ищецът е претендирал мораторна лихва само в размер от 276,93лв., но не и такава в размер на 413,51лв.

Ответникът сочи, че т.к ищецът е претендирал в заповедното производство сума за главница в размер на 2506лв., то за разликата над претендирания в настоящето исково производство от 1500,66лв., а именно за 1005,34лв., следва да се прекрати исковото производство и да се обезсили частично издадената заповед за мораторна лихва в размер на 567,98лв. за периода от 15.09.2013 г. до 31.05.2017 г спрямо двамата ответници.

Във връзка с това искане е направено и искане за присъждане на разноски за адв. К.Б. – 69лв. и за адв.  С.К.– 69лв. Претендират се и разноски за адв. В. Т., направени по заповедното производство в размер на 104,19лв.

Ответникът сочи, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят, т.к са погасени чрез плащане и прилага писмени доказателства.

Освен това ответникът твърди, че управителят на Етажната собственост – В. Савчев, в периода 2013-2014 г. не е бил избран при наличие на изискуемия кворум по реда на чл. 33, ал.1, т.4 от ЗУЕС, поради което същия не е имал и правомощия по чл. 23, ал.1, т.4 от ЗУЕС, а изготвения от него отчет не е изготвен от легитимно избран от ОС управител. Оспорва представената с исковата молба справка за задължения, издадена от домоуправителя А.А., т.к същата нямала достоверна дата, а данните в нея са неправилни, неточни и не се основават на приети от ОС решения. Твърди, че счетоводството не е водено редовно, а в периода 2014-2016 г. не са изготвяни и приемани никакви годишни бюджети по управлението.

Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца, т.к е изтекла 3 – годишната давност за тях.

Предвид на горното ответникът прави искане за отхвърляне на исковите претенции на ищеца като погасени чрез плащане, а евентуално като погасени по давност. Моли да му се присъдят направените по делото разноски.

 

От името на ответницата С.Т. е постъпил писмен отговор, с който тя оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответницата сочи, че след направеното от ищеца уточнение на исковете, те са недопустими, т.к касаят периоди различни от заявените в заповедта за изпълнение. Твърди, че претендирата сума от 1500,66лв. била според направеното от ищеца уточнение за периода 2014/2015, но всъщност била за 2013/2014 и падежът й бил 15.09.2013 г.

Ответницата оспорва легитимността на представителят на Етажната собственост, т.к в заповедното производство и в исковото производство те са различни лица. Твърди, че представеното удостоверение за регистрация на ЕС било от 2010г., а от тогава до момента са действали няколко различни управителя, с 2 –годишен мандат, като никой от тях не би могъл да се легитимира законно.

Ответницата оспорва основателността на исковете.

Ответницата сочи, че в исковата молба и постановените съдебни определения неправилно бил посочен периода, за който се претендират сумите, като вместо за календарна година се приемало, че същите се дължат за една година от датата последната дата за плащане – 15.09 и съответно до същата дата на следващата година. Това според ответницата не отговаряло на взетото от ОС решение, което имало предвид „една календарна година“.

Ответницата сочи, че съгласно разписка от управителя на ЕС те са платили на 02.09.2015 г. сумата от 999лв. за общи части за 2015г. за апартаменти №№ 3 и 31.

Твърди, че представената недатирана справка за задълженията на ответниците, не сочи календарна година, а годишен период за задълженията. В нея не е посочено, кога и къде е изведена – от книга за приходите и разходите или книга на етажната собственост, които се водят от Управителя и се съхраняват при него. В тази справка не фигурирали новите периоди, които ищецът претендира, поради което претенцията му за тях е неоснователна. Ответницата сочи, че в същото време по искане на ответниците, същият този управител на 29.08.2017 г. е издал документ за наличието или липсата на задължения. В резултат, той изготвил такъв документ, в който сочи, че от 05.04.2014 г. до издаването на документ няма задължения за общите части на апартаментите с №№ 3, 31 и 33. На 28.04.2018 г. управителят е издал и аналогичен втори документ, че от началото на 2014 г. до издаването му, липсват задължения за апартаменти с №№ 3 и 31.

Ответницата твърди, че искът е неоснователен и недоказан и не дължи претендираните суми. Оспорва като недостоверна, недатираната справка за наличието на задължения за 2013 г. и 2014 г. за ап. №№ 3, 31 и 33. Претендира направените по делото разноски.

По делото е постъпила и допълнителна молба, в срока за даване на отговор по иска, с която се уточнява становището на ответницата Т. по доказателствените искания и разпределения на доказателствената тежест.

 

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:

Исковата молба е подадена от името на управителя на етажната собственост на комплекс „***“, находящ се в к.к. „С.“, община Н., обл. Б., кв. Ч., А.А.. 

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** том VIII,  рег. № ****, дело № 1402 от 28.05.2005г. на Нотариус С.А. с рег. № * на НК и район на действие РС-Н. се установява, че ответниците са станали собственици на апартаменти с №№ 3, 31, 32, 33, 34 и мансарден апартамент № 50, намиращи се територията на КК С., общ.Н., обл. Б. в ж.к. „***“. Страните по делото не спорят относно собствеността на ответниците към 2011 г. на тези апартаменти, а към 2014 г. само върху апартаменти с №№ 3, 31,  и 33, а след 2014 г. само на апартаменти с №№ 3 и 31, както и относно размера на квадратурата им.

Приложено е удостоверение, издадено от Община Н. с изх. № 94-00-1040-1/20.09.2010 г., от което се установява, че в регистъра на сградите в режим на етажна собственост под № 2010-ОС-Н48 е вписана сграда с идентификатор № 51500.506.277.1, находяща се в имот с идентификатор 51500.506.277 по КК на гр. Н., с административен адрес гр. Н., к.к. „С.“ с форма на управление Общо събрание, проведено на 17.06.2010 г. и с председател К.Л.и контрольор С.Г., с мандат 2 години.

В съдебно заседание, страните заявиха, че след тази регистрация, други не са правили и в регистъра не са вписвани последващите управители и контрольори на ЕС.

По делото е приложен Протокол от 05.04.2014г. на Общо събрание на етажната собственост на комплекс *** в С., с което освен, че са избрани нови домоуправител, управителен съвет и контрольор, са взети решения относно размера на дължимите вноски за поддръжка на общите части на сградата за 2014/2015 г., както и за принудителното събиране на дължимите неплатени вноски за поддържането. Съгласно т. 3 от този протокол, ОС е взело решение за събирането на вноски за поддръжка на комплекса, като вноските за поддръжка на общите части на комплекса „се запазват като предходната година и са в размер на 9лв. на кв.м. застроена площ за календарна година“, както и е посочен ред за разсрочено (на две вноски) плащане на дължимите за 2014 г. вноски за собствениците на над 2 апартамента - първата вноска от 6лв. се внася до 30 юни 2014 г., а втората от 3 лв. до 15 септември 2014 г. Това разпределение се отнася за собствениците на над 2 апартамента, каквито са и ответниците. Останалите плащат сумата наведнъж.

Съгласно приложеното решение, за домоуправител на ЕС е избран А.С.А., но не е избран контрольор.

По делото е приложена справка, подписана, но недатирана, изготвена от лицето Ат. А., в която е посочено, че Т.Н.Т. и С.Н.Т., собственици на апартамент № 3, № 31 и № 33 в комплекс „***“ на КК „С.“, община Н., обл. Б., кв. „Ч.“ имат парични задължения за поддръжка на общите части на сградата, в която се намират: за периода 2013/2014 в размер общо 1501лв. и за 2014/2015 г. за апартамент № 3- 701лв., за апартамент № 31-304лв. или общо 1005лв. 

От ответницата С.Т. са представени като писмени доказателства – квитанции за платени вноски за общи части за 2014/2015 г. в размер на 600лв., платени от Т.Т. на 15.06.2014 г., квитанция от 06.09.2016 г. за платени от лицето Н. Н. общи части за ап. №3 – 700лв. и за ап.№ 31 – 300лв. Общо платени 1000лв. и квитанция от 29.08.2017 г. за платени за общи части за ап. №3 – 700лв. и за ап.№ 31 – 300лв. Общо платени 1000лв.

 

От така събраните по делото доказателства съдът приема, че исковата молба е подадена от името на лицето А.А., действащ като управител на етажната собственост на комплекс „***“, находящ се в к.к. „С.“, община Н., обл. Б., кв. Ч., съгл.чл. 10, т.2 от ЗУЕС. Между страните няма спор относно действащия към датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 31.05.2017 г., както и на исковата молба - 09.08.2017 г. управител е именно, посочения в исковата молба А.А., независимо, че съгл. чл. 19, ал.2 от ЗУЕС, мандатът на органите на управление е две години, поради което и на основание чл. 23, ал.4 от ЗУЕС на ЕС съдът приема, че той е и надлежен представител на ищеца – Етажна собственост на комплекс „***“.

Съдът прие, че установяването на съществуването на задълженията на ответниците се установява и доказва по несъмнен начин от представения по делото протокол от ОС на ЕС от 05.04.2014г. и конкретно относно вписаното в т. 3 от него относно размера на задълженията. Този размер не е индивидуализиран според отделните длъжници и определен по размер, но е определяем, с оглед на приетото на ОС решение за заплащане по 9лв/кв.м. площ от притежаваните от собствениците апартаменти. Взетото от ОС на ЕС решение има изпълнителна сила, съгл. чл. 38 от ЗУЕС. Апартамента с № 3 има площ от 64кв.м. и общи части от сградата, равняващи се на 13,91кв.м. или обща площ от 77,91кв.м.; апартамент № 31 е с площ от 27,70кв.м. и общи части от сградата, равняващи се на 6,06кв.м. или общо 33,76кв.м. и апартамент № 33 има площ от 45,65кв.м. и общи части от сградата от 9,42кв.м. или общо 55,07кв.м. Общата площ е 166,74кв.м. и дължимата за поддръжката и на трите апартамента сума е 1500,66лв., а за апартаменти с №№ 3 и 31 е 1005,03лв.

В този смисъл съдът приема, че установяването по основание и по размер на вземанията за поддръжка на общите части е определено с решението по т.3 от протокола от ОС на ЕС от 05.04.2014г.

Представения от ищеца писмен документ, справка, за която се сочи, че е изготвена от лицето Ат. А.е подписана, но е недатирана, има характеристиките на частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК.

В съдебно заседание беше оспорен с писмения отговор от ответницата С.Т. този документ и бе открито производство по неговото оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, като доказателствената тежест за неговото съдържание е вменена, в съответствие с разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК на ищеца. За доказване на истинността на този документ не се представиха годни доказателства, доколкото представената в съдебно заседание „книгата за приходите и разходите“ не бе датирана, прономерована и прошнурована, както и не бе подписана от нейния автор и отговорно, съгласно ЗУЕС лице. „Книгата“ беше върната на ищцовата страна. Същата не отговаря на изискванията на чл. 4, ал.3 от ЗСчет, т.к не отразява в хронологичен ред изискуемите стопански операции, не сочи, кой ги води и в какъв ред. Ищецът не доказа с никакви годни и относими към предмета на делото доказателства, съдържанието на издадената справка, в която е посочено, че Т.Н.Т. и С.Н.Т., собственици на апартамент № 3, № 31 и № 33 в комплекс „***“ на КК „С.“, община Н., обл. Б., кв. „Ч.“ имат парични задължения за поддръжка на общите части на сградата, в която се намират: за периода 2013/2014 в размер общо 1501лв. и за 2014/2015 г. за апартамент № 3- 701лв., за апартамент № 31-304лв. или общо 1005лв. 

Предвид на горното и поради това, че ищецът не доказа съдържанието на представената справка, представляваща частен документ, то на основание чл. 194, ал.2 от ГПК, съдът намира, че с решението по делото следва да се признае, че оспорването й не е доказано от ищеца.

За изпълнението на задължението за плащане на вноските за поддържане на общите части на ЕС е уговорен в полза на собствениците на два и повече апартаменти краен срок за изпълнение до 15.09.2014 г. Съгласно чл. 38, ал.1 от ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове.

Съгласно общия принцип в облигационното право относно изпълнението на задълженията, конкретно чл. 63, ал.1 от ЗЗД, то всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Точното изпълнение означава и изпълнение в срок. Съгласно чл. 72, ал. 1, изр.3-то от ЗЗД, срокът изтича в края на последния ден. Съгласно посоченото в решението на ОС, този срок изтича на 15.09.2014 г. и след тази дата, ответниците, длъжници изпадат в забава, съгл. чл. 84, ал.1  от ЗЗД.

Следователно, претендираното по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС вземане за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2014/2015 г. с цена 1500,66лв. се доказва по основание и по размер. Този размер се доказва и от изготвената по делото експертиза, която е изчислила задълженията за общите части на сградата за периода 2014/2015 г. в размер на  1500,66лв., съгласно предложения първи вариант от заключението по експертизата.

В тежест на ответниците по делото бе възложено да докажат, че са платили дължимите от тях суми за поддръжка на общите части на сградата.

От представените от ответниците писмени доказателства, релевантно към предмета на делото и годно доказателство е само представеното копие от квитанция за платени от ответника Т.Т. вноски за общи части за 2014-2015 г. в размер на 600лв. Плащането на тази сума е станало на 15.06.2014 г. останалите представени копия от квитанции не касаят процесния период. Квитанцията от 21.06.2013 г. в размер на 240лв. е „вноска за 2012/2013“, а квитанцията, платена от Н. Н. за общи части за сумата от 1000лв. е платена на 6.09.2016 г. Поради това, че в тази квитанция не е посочено за кой сезон се плаща, то съдът приема, че е платено за сезон 2016/2017, доколкото съгласно протокола плащанията се извършват на два пъти (първата вноска от 6лв. се внася до 30 юни, а втората от 3 лв. до 15 септември).

Представените от ответницата Т., други два писмени документа, с характер на писмени изявления от трето лице, не могат да се отнесат като релевантни по предмета на делото. В първият документ от лицето А.А.от 29.08.2017 г. не е посочено качеството на лицето, което ги е издало, на кого се издават и за какво, а посоченото в него, че е за общите части към апартаменти № 3, 31 и 33 не може да бъде механично пренесено към имотите на ответниците. Самото писмено изявление не представлява и годен от гледна точка на изискуемите разходооправдателни документи, съгл. чл. 4, ал.2 от ЗСчет., за да се приеме, че той отразява валидно и относимо към задълженията за плащане на ответниците за общи части съдържание. Вторият документ, издаден от лицето Й.А.А., който бил получил от лицето Н. Н. сумата от 1000лв. 300лв. за ап. №31 и 700лв. за ап.№ 3 е неотносима по делото, т.к е за платено за 2016 г., а не за процесния период. Относно отразеното по този частен документ плащане е издадена квитанция от същата дата за същите по вид и размер плащания. Съпоставяйки датата на тези плащания и посоченото в частния документ основание – „общи части за 2016 г.“, съдът приема, че представената от ответницата квитанция от 06.09.2016 г. за платени от лицето Н. Н. общи части за ап. №3 – 700лв. и за ап.№ 31 – 300лв. Общо платени 1000лв., касае именно плащането отразено в тази декларация и което е извън процесния период.

От гореизложеното, съдът намира, че задължението на ответниците за заплащане на поддръжката на общите части на комплекса, съобразно площта на притежаваните от тях апартаменти за 2014/2015 г., след приспадане на платените 600лв. е в размер на 405,03лв.

 

Съдът намира, че предявеният от ищеца иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС с цена 1500,66лв., за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2014/2015 г. е основателен и доказан за сумата от 405,03лв. и следва да се отхвърли за останалата му част.

 

По иска за мораторна лихва, съгл. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД изискуемостта на вземането на ищците настъпва  след изтичане на крайната дата за тяхното плащане и след датата за изпълнение, длъжникът изпада в забава.

Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

За определяне на размера на дължимото обезщетение по делото бе назначена съдебно счетоводна експертиза. От експертизата, коригирана в съдебно заседание от 28.11.2018 г. (л. 28-33, с корекции на л. 32-33 от делото) се установява, че по размер за сезон 2014/2015 при главница от 1005,03лв. дължимата законна  лихва за периода от 15.09.2014 до 31.05.2017 г. е от 236,57лв.

Съгласно посоченото от вещото лице във вариант втори от експертизата и след корекциите, относно приспаднатото като платено от ответниците за периода 2014/2015 г. в размер на 600лв., лихвата е 111,39лв.

По делото ищецът е предявил иск за лихви на основание чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД в размер на 413,51 лв., за периода от 15.09.2014 г. до 31.05. 2017 г. върху главница от 1500,66лв. спрямо двамата ответници. Въз основа на приетото по делото заключение, съдът приема, че този иск е основателен и доказан само за сумата от 111,39лв. и за останалата му част следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

 

По исковете по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС с цена 502,92лв., спрямо ответника Т.Т. за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2015/2016 г. и по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС с цена 502,92лв., спрямо ответницата С.Т. за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2015/2016 г., съдът намира, че доколкото в заповедта за изпълнение на паричното задължение не са присъждани суми за периода 2015/2016 г. то исковете са недопустими и следва в тази част с решението производството спрямо тях да се прекрати. За тези вземания ищецът би могъл да предяви осъдителни искове, но в рамките на настоящето производство такива не са заявени от него.

Относно изготвената по делото експертиза следва да се посочи още, че в  заключението си вещото лице сочи, че са му били предоставяни от ищеца за целите на експертизата фактури за платени вода, ел.енергия и пр., но претенции за такива вземания ищецът няма, а предоставения „отчет за приходите и разходите за сезон 2013-2014 на собствениците с повече от 1 апартамент“ е всъщност това, което бе представено в съдебно заседание и което съдът върна на ищеца, поради неговото несъответствие с изискванията на закона за счетоводството - чл. 4, ал.3 от ЗСчет, относно воденето на счетоводните документи. В съдебно заседание вещото лице  посочи, че други документи не са били представени и не може да се каже, че е водено редовно счетоводство. Независимо от това вещото лице е приспаднало при изчисляване на задълженията за 2013/2014 г. и отразеното в справката за разходите на ЕС, като платено за този период сумата от 472,00лв. и след приспадането й от дължимата главница е установило, че за сезон 2013/2014 се дължи главница от 943,88лв. и лихва от 355,49лв.

За задълженията на ответниците за сезон 2013/2014 г. ищецът с окончателната си молба от 09.01.2019 г. не е предявявал искове, поради което съдът приема, че ищецът няма иск за главница за периода 2013/2014 г., доколкото с окончателните си искове, ищецът не е заявил такава, поради което макар и установени по основание и размер тези вземания не следва да се присъждат.

Съдът намира, че е неоснователно възражението на ответниците, че след като счетоводството на етажната собственост не било водено редовно, то и даденото от експерта заключение е недостоверно. Посоченото в експертизата касае размера на дължимото според решението на ОС на ЕС, относно размера на главницата и лихвите, а не касае редовността на водените от управителя и контрольора на ЕС записвания в чл. 23, ал.3 от ЗУЕС книги.

 

Въз основа на така обсъдените и представени от страните по делото доказателства, съдът приема, че по делото се установява съществуването на вземания от ищеца спрямо ответниците за сумите посочени от вещото лице във вариант втори, с оглед на приетото като годно доказателство за изпълнение на задълженията от страна на ответниците само за сумата от 600лв., платена за общи части за 2014-2015 г., съгласно квитанцията от 15.06.2014 г.

 

Следователно по делото, относно предявените от ищеца искове се доказва съществуването на вземания спрямо ответниците за следните суми:

за сезон 2014/2015 г. главницата е 405,03лв. и лихва 111,39лв.

 

Относно отговорността на двамата ответници за установените поделото вземания.

По делото съдът е приел, за служебно известен факт, неподлежащ на доказване е наличието на решение по гр.д. № 944/2014г.на РС нови пазар, влязло в законна сила в цялост на 25.03.2015г., с което е прекратен бракът между двамата ответници.  Следователно към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на исковата молба, прекратяването на брака на двамата ответници е било факт, с който ищецът е следвало да се съобрази, с оглед на претендираната от него отговорност. Незнанието на този факт, който е от личен, а не от публичен характер не води до ненадлежно предявяване на претенциите, а има отношение за отговорността на всеки от двамата ответници.

След тази датата на прекратяване на брака на ответниците по делото, от 25.03.2015г., когато е ВЗС решението по гр.д. № 944/2014г.на РС Нови пазар, то е отпаднало и основанието за тяхната солидарна отговорност, по смисъла на чл. 32, ал.2 от СК. Самата разпоредба на чл. 32, ал.2 от СК, сочи, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. След прекратяването на брака обаче и съгл. чл. 27, ал.1 от СК съпружеската имуществена общност се прекратява, а това означава, че отпада и основанието за претендиране на солидарна отговорност от двамата ответници. Отговорността на двамата ответници, т.к е за парично задължение е делима по равно, съгл. чл. 28 от СК.

Следователно, с оглед на установеното по делото относно съществуването на вземанията на ищеца, то спрямо всеки от двамата ответници следва да се признае, че съществуват вземания на ищеца спрямо всеки един от тях, поотделно, при условията на разделност, за сумата от 202,52лв. главница за периода от 2014/2015 г. и за сумата от 55,70лв. за лихва върху главницата за периода от 16.09.2014 г. до 31.05.2017 г.

 

Относно отхвърлените и непредявените вземания на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение.

Относно отхвърлените искове.

Поради частично отхвърляне на предявените по настоящето дело искове, съгласно чл. 416 от ГПК, Заповед № 318/11.05.2018 г. по ч.гр.д. № 589/18г. на НПРС влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на исковете, предявени по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърлените искове.

Отхвърлени по настоящето дело са исковете по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС за сумата над установената за доказана от 405,03лв. до пълния размер на иска от 1500,66лв.

Отхвърлен частично е и искът за лихви на основание чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата над установеното от 111,39лв. до пълният му размер от 413,51 лв.

 

Относно непредявените (оттеглени) искове за вземания по заповедта за изпълнение.

С изрична писмена молба от 09.01.2019 г. (л. 58-60) ищецът е оттеглил искането си за дължимост на мораторна лихва за задължения за главница в размер на 1500,66лв., за периода от 15.09.2013 г. до 14.09.2014 г., за това оттеглено искане се прилагат последиците за прекратяване на исковото производство, което макар и със съдебното решение има сила на определение за прекратявяне. Непредявени остават вземанията за мораторна лихва в размер на 567,98лв. за периода от 15.09.2013 г. до 31.05.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение  № 890/01.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1487/2017 г. на РС *** и за тях следва да се приложат последиците на чл. 415, ал.5 от ГПК,  за частично обезсилване на заповедта за изпълнение.

 

Относно частично прекратяване поради недопустимост на исковете.

Посоченото в писмената молба от 09.01.2019 г., че се претендира спрямо всеки от двамата ответници вземане за дължими суми за поддръжка на общите части на ЕС в размер на 502,92лв. за всеки един от тях за периода 2015/2016 г. е извън пределите на поисканото по заповедното производство и се явява недопустимо. Тези искове са недопустими и с решението производството спрямо тях следва да се прекрати. По отношение на тяхното прекратяване, постановеното по решението има характер на определение.

 

Относно разноските по чл. 81 от ГПК:

Относно разноските в исковото производство.

За предявените искове в общ размер от 2920,01лв. ищецът е направил действителни разноски от 577,03лв., от които за държавни такси 210,03лв. и 234лв. за възнаграждение за особен представител и 133лв. за вещо лице. Тези разноски разделени според отговорността на двамата ответници са по 288,52лв.

 Ответницата С.Н.Т. е направила разноски в размер на 580лв., от които 460лв. за адвокатски хонорар и 120лв. за вещо лице.

Ответникът Т.Н.Т. не е направил разноски, но представляващите го адвокати, които са поели защитата му безплатно са заявили претенции в размер на по 230лв. на основание чл. 38 от ЗА за адвокат К. и адв. Б. ***, л. 25 на гърба, по гр.д. № 769/2017 г. на РС В.

 

Съдът намира, че на основание чл. **, ал.1 от ГПК следва всеки от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца дължими съразмерно на уважената част от исковете  разноски, които с оглед на присъдените от съда суми следва да бъде в следните размери: от ответницата С.Т. се дължат на ищеца   51,03лв. Толкова се дължат и от ответника Т.Т. – 51,03лв. заявените искове са в общ размер на 2920,01лв., от тях уважени са в общ размер искове за 516,42лв. Пропорционално на уважената част от исковете, дължими на ищеца са разноски в общ размер на 102,05лв., които с оглед на разделната отговорност на двамата ищци са по равно или по 51,03лв., а за останалата му част до пълния размер от дължимите от ответника разноски от 288,52лв.следва да се отхвърли.

 

На основание чл. **, ал.3 от ГПК двамата ответници са направили искане за присъждане на направени и дължими разноски по исковото производство. Такива им се дължат пропорционално на отхвърлената част от исковете. От заявените общо в размер на 2920,01лв., отхвърлени са в общ размер на 2403,59лв.

Направените и претендираните от двамата ответници общо разноски са в размер на 1040лв., от които С.Т. е направила разноски в размер на 580лв.

Защитата на ответниика Т. е поета от адвокатите му К.Б. и С.К.безплатно, съгласно приложения по делото (л. 26 от дело № 769/2017 г. на РС В.) договор за правна помощ. Същите претендират заплащането на дължимо на основание чл. 38, ал.2, вр.ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата от ищеца възнаграждение в размер на по 230лв. за всяка една от тях.

Съдът намира, че доколкото искът срещу ответника Т. се уважава частично то пропорционално на отхвърлената част от исковете следва да се уважи и искането за присъждане на разноски. 

Дължими на двамата ответници разноски от ищеца са в общ размер на 856,07лв., от които за С.Т. са в размер на 477,42лв., а за адвокатите на  Т.Т. в размер на 3**,65лв. На всеки от двамата адвокати на ответника Т. се дължи възнаграждение в размер на по 189,32лв., съответно за адв. К.Б. и адв. С.К..

 

Относно разноските в заповедното производство.

Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по тяхната дължимост.

Ищецът е направил по заповедното производство разноски в общ размер на 309,12лв., от които за ДТ в размер на 75,12лв. и 234лв. за адвокатски хонорар.

Ответницата С.Т. е направила за възражението по делото разноски в размер на 300лв..

За ответника Т.Т. е постъпило възражение чрез процесуалният му представител адвокат В. В. Т. ***, който е поел защитата на длъжника по заповедното производство безплатно. В настоящето производство пълномощниците на ответника адв. К.Б. и адв. С.К.претендират дължимото на адв. В. Т. *** възнаграждение в размер на 347,28лв, което отново се дължи на основание  чл. 38, ал.2, вр.ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

По заповедното производство са заявени вземания в общ размер на 3350,91лв., от които уважени са 516,22лв. и са отхвърлени такива за 2834,69лв.

Пропорционално на уважената част от вземането на ищеца се дължат общо 159,57лв. или по 79,79лв. от всеки от двамата ответници.

Пропорционално на отхвърлената част от вземанията, ищецът дължи на ответницата С.Т. за разноски сумата от 253,**лв.

 Ищецът дължи на основание чл. 38, ал.2, вр.ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата и на адвокат В. В. Т. ***, пълномощник на ответника Т.Т. възнаграждение в размер на 294,63лв., определено пропорционално на отхвърлената част от иска и съответно от присъдените по заповедта за изпълнение суми.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА по иска чл.415 от ГПК във по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС спрямо Т.Н.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, оф. П, че вземането на Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А.за сумата от 202,52лв. (двеста и два лева петдесет и две стотинки) главница за дължими за периода от 2014/2015 г. суми за поддържане на общите части в комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б. и за сумата от 55,70лв. за лихва върху главницата за периода от 16.09.2014 г. до 31.05.2017 г, за което е издадена Заповед за изпълнение № 890/01.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1487/2017 г. на РС ***, съществува.

 

ПРИЗНАВА по иска чл.415 от ГПК във по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС спрямо С.Н.Т. с ЕГН ********** ***, че вземането на Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А.за сумата от 202,52лв. (двеста и два лева петдесет и две стотинки) главница за дължими за периода от 2014/2015 г. суми за поддържане на общите части в комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б. и за сумата от 55,70лв. за лихва върху главницата за периода от 16.09.2014 г. до 31.05.2017 г, за което е издадена Заповед за изпълнение № 890/01.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1487/2017 г. на РС ***, съществува.

 

ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС, предявен от Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А., против Т.Н.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, оф. П и С.Н.Т. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на солидарно вземане, в размер за сумата от 2403,59лв., представляваща разлика над присъдените в тежест на двамата ответници суми от по 202,52лв. до сумата от 1500,66лв., заявена по настоящето дело и присъдена по Заповед за изпълнение № 890/01.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1487/2017 г. на РС ***.

 

На основание чл. 194, ал.2 от ГПК признава за недоказана истинността на представено от Етажната собственост на комплекс „***”, доказателство справка, изготвена от лицето Ат. А., приложена на л. 14 от гр.д. № 2363/2017 г. на РС ***.

 

ПРИЗНАВА по иска чл.415 от ГПК във по чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД спрямо Т.Н.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, оф. П, че вземането на Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А.за сумата от 55,70лв. (петдесет и пет лева и седемдесет стотинки), представляващи лихва върху главницата за периода от 16.09.2014 г. до 31.05.2017 г., за което е издадена Заповед за изпълнение № 890/01.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1487/2017 г. на РС ***, съществува.

 

ПРИЗНАВА по иска чл.415 от ГПК във по чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД спрямо С.Н.Т. с ЕГН ********** ***, че вземането на Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А.за сумата от 55,70лв. (петдесет и пет лева и седемдесет стотинки), представляващи лихва върху главницата за периода от 16.09.2014 г. до 31.05.2017 г., за което е издадена Заповед за изпълнение № 890/01.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1487/2017 г. на РС ***, съществува.

 

Отхвърля иска чл.415 от ГПК във по чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗУЕС, предявен от Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А., против Т.Н.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, оф. П и С.Н.Т. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на солидарно вземане в размер за сумата от 302,12лв.лв., представляваща разлика над присъдените в тежест на двамата ответници суми от по 55,70лв. до сумата от 413,51лв., заявена по настоящето дело и присъдена по Заповед за изпълнение № 890/01.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1487/2017 г. на РС ***.

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС, предявен от Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А., против Т.Н.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, оф. П,  с цена 502,92лв., за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2015/2016 г.

Решението в частта за прекратяване има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд *** в едноседмичен срок от съобщението на решението.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл. 415 от ГПК вр. чл. 38 от ЗУЕС, предявен от Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А., против С.Н.Т. с ЕГН ********** ***,  с цена 502,92лв., за заплащане на дължими суми за поддържане на общите части на сграда за периода 2015/2016 г.

Решението в частта за прекратяване има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд *** в едноседмичен срок от съобщението на решението.

 

ОСЪЖДА на основание чл. **, ал.1 от ГПК Т.Н.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, оф. П, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А., направените по делото разноски в размер на 51,03лв.(петдесет и един лева и три стотинки), като отхвърля искането за разноски в останалата му част до пълния размер от 288,52лв.

 

ОСЪЖДА на основание чл. **, ал.1 от ГПК С.Н.Т. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А., направените по делото разноски в размер на 51,03лв.(петдесет и един лева и три стотинки), като отхвърля искането за разноски в останалата му част до пълния размер от 288,52лв.

 

ОСЪЖДА на основание чл. **, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Т.Н.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, оф. П, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А., направените по заповедното производство по Заповед за изпълнение № 890/01.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1487/2017 г. на РС *** разноски в размер на 79,79лв. (седемдесет и девет лева седемдесет и девет стотинки).

 

ОСЪЖДА на основание чл. **, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, С.Н.Т. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А., направените по заповедното производство по Заповед за изпълнение № 890/01.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1487/2017 г. на РС *** разноски в размер на 79,79лв. (седемдесет и девет лева седемдесет и девет стотинки).

 

ОСЪЖДА на основание чл. **, ал.3 от ГПК и на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат адв. С.А.К.от АК С., като пълномощник на ответника Т.Н.Т. с ЕГН **********Т.Н.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, оф. П, направените по делото разноски в размер на 189,32лв. (сто осемдесет и девет лева тридесет и две стотинки).

 

ОСЪЖДА на основание чл. **, ал.3 от ГПК и на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат адв. К.И.Б. ***, като пълномощник на ответника Т.Н.Т. с ЕГН **********Т.Н.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, оф. П, направените по делото разноски в размер на 189,32лв. (сто осемдесет и девет лева тридесет и две стотинки).

 

ОСЪЖДА на основание чл. **, ал.3 от ГПК Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А., ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Т. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 477,42лв.(четиристотин седемдесет и седем лева четиридесет и две стотинки).

 

ОСЪЖДА на основание чл. **, ал.3 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и чл. 38 от Закона за адвокатурата, Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. В. Т. ***, пълномощник на ответника Т.Н.Т. с ЕГН **********, направените по заповедното производство по Заповед за изпълнение № 890/01.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1487/2017 г. на РС *** разноски в размер на 294,63лв. (двеста деветдесет и четири лева шестдесет и три стотинки).

 

ОСЪЖДА на основание чл. **, ал.3 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Етажната собственост на комплекс „***”, находящ се в КК „С.– З.”, община Н., обл. Б., представлявана от управителя А.А., ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Т. с ЕГН ********** ***, направените по заповедното производство по Заповед за изпълнение № 890/01.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1487/2017 г. на РС *** разноски в размер на 253,**лв. (двеста петдесет и три лева седемдесет и осем стотинки).

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд *** в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи и докладва за частично обезсилване на Заповед за изпълнение № 890/01.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1487/2017 г. на РС *** относно оттеглените и непредявени искове за мораторна лихва в размер на 567,98лв. за периода от 15.09.2013 г. до 31.05.2017 г спрямо двамата длъжници.

 

                       

                                                           Районен съдия : .....................................

                                                                                           Галина Н.