Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

гр. Нови пазар, 15.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Бойка А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1294 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е искова молба с обективно съединени искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявена по реда на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, от страна на ищеца „Енерго-Про Продажби“ – АД – гр. В., представлявано от Б.Г.М, Б.Д.П, П.С.С. и Я.М.Д, с процесуален представител по делото адв. Г. от * против ответницата Р.Х.А. с ЕГН ********** ***. 

В исковата молба се твърди, че ответницата и ищцовото дружество били обвързани в облигационно отношение по повод договор за пренос на електроенергия през електророзпределителните мрежи на „Енергоразпределение Север“ АД с предишно наименование „Енерго Про мрежи“ АД. Ищецът изпълнявал своите задължения по договора добросъвестно и точно в качествено, количествено и времево отношение, като осигурявал непрекъснато нужното количество ел. енергия в обекта на потребление в с. М., общ. К., ул.“П.“ №*, абонатен №*** и клиентски номер ***. На 11.01.2018 г. била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ответницата от служители на „Енергоразпределение Север“ АД, в присъствието на брата на ответницата и един свидетел. Установено било наличието на неправомерно присъединяване, прикачен проводник ПВ2,5 мм2 между главен витлов предпазител ВП63 А преди средството за техническо измерване и второстепенния автоматичен предпазител АП 32А след средството за техническо измерване. По този начин преминаващата ел. енергия не минавала през средството за измерване и не се отчитала от него, макар и консумирана, като не се заплащала. Съставен бил констативен протокол №*** за извършената проверка. В обекта бил монтиран електромер фабричен №***. Ответницата потребила електрическа енергия, която не заплатила, в количество различно от отчетеното от електромера и затова дължала заплащане на неотчетеното количество по силата на договорната връзка между страните. На 11.01.2018 г. „Енергоразпределение Север“ АД съставило справка за корекция при неизмерване, неправилно или неточно измерване на ел. енергията, в съответствие с чл.48, ал.1, т.1б от ПИКЕЕ. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия по предвидения в нормативен акт ред - 2375 квтч. На 15.01.2018 г. „Енерто Про Продажби“ АД издало фактура №***, за периода от 14.10.20.17 г. до 11.01.2018 г. на стойност 442,02 лева. Тази фактура не била заплатена от ответницата. По инициирано от ищцовата страна производство по чл.410 от ГПК било образувано ч. гр. дело №659 по описа на НпРС за 2018 г., но издадената заповед била връчена чрез залепване на уведомление на адреса на ответницата. По указания на съда ищцовото дружество предявява настоящия иск, като моли да бъде установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество 442, 02 лева – главница, мораторна лихва в размер на 11,54 лв. за периода от падежа на посочената фактура до 10.05.2018 г., както и законната лихва върху главницата от 29.05.2018 г. до окончателното плащане, както и направените разноски  по двете производства. 

            На ответницата са връчени съдебните книжа по делото и й е указан законовия срок за отговор. В този срок отговор не е депозиран, не са направени твърдения и не е взето становище по исковата молба. От родственица на ответницата (сестра) са представени писмени доказателства с изявлението, че претендираните суми са платени. 

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца са представени следните документи в заверени копия: Констативен протокол №*** от 11.01.2018 г.; справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия от 12.01.2018 г.; фактура №*** от 15.01.2018 г.; справка за потреблението в обекта на ответницата към дата 27.08.2018 г.; извлечение от сметка към 10.05.2018 г., извлечение за фактури и плащания към 27.08.2018 г.; 2 бр. писма от ищцовата страна до ответницата и общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН България Продажби”, публикувани в ежедневник.  Към настоящото дело е приложено и ч.гр.д. №659/2018 г. по описа на НпРС; на откритото заседание са изслушани и показанията на свидетелите П.З.Д. и С.Г.Д.. От страна на ответницата са представени копия на фискални бонове от 05.12.2018 г.

На базата на представените доказателства по делото се установява с категоричност, че ищцовото дружество и ответницата са страни по договор за продажба на ел. енергия, като ответницата е клиент на ищеца с клиентски номер ***, с адрес на потребление в с. М., общ. К., ул.“П.“ №*, абонатен №***, като в обекта на ответницата през 2017 г. била доставяна ел. енергия от страна на ищцовото дружество. Доставката обаче била прекъсната, поради неплатени дължими суми към ищеца.

На 11.01.2018 г. в обекта на потребление била извършена проверка от служители на ищеца – свидетелите П.Д. и С.Д., съвместно със служители на полицията. Към този момент обектът бил с прекъснато ел. захранване. При проверката се установило, че има неправомерни присъединяване към преносната мрежа. Имало поставен мост от меден проводник между главния витлов предпазител и второстепенния автоматичен предпазител в ел.таблото. По този начин било елиминирано средството за търговско измерване и в обекта са ползвала ел.енергия, която не се отчитала. За тези констатации бил съставен горепосочения констативен протокол №*** от 11.01.2018 г. Така доколкото за периода от 14.10.20.17 г. до 11.01.2018 г. в обекта на ответницата не била отчитана потребената ел.енергия, то ищцовото дружество приложило Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и конкретно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.1 б.“б“ от правилата, като потребената ел.енергия била изчислена по съответното правило, регламентиращо изчисленията при липса на точен измерител количеството електрическа енергия. За посочения период била изчислена дължима сума от 442, 02 лв.

Горепосочените факти са установени безспорно от посочените по делото доказателства, като факта на потреблението и неотчитането на ел. енергия е установен най-вече от посочените гласни доказателства, които съдът счита за правдиви и намира, че следва да им даде вяра. Размерът на дължимата сума за потребената и неотчетена ел.енергия съдът също счита за доказан безспорно от представените писмени доказателства. Посочените факти не са и оспорени от страна на ответницата. Предвид това съдът приема за доказано по делото, че ответницата е имала към ищцовото дружество задължение за посочената сума от 442, 02 лв. Също така, доколкото към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК тази сума не е била заплатена, то за ответницата е съществувало и задължението за мораторна лихва за периода от 05.02.2018 г. до 10.05.2018 г. в размер на 11, 54 лв.

Видно е, обаче от представените от ответната страна фискални бонове, че ответницата на 05.12.2018 г. е заплатила в полза на ответната страна сумата от 479, 22 лв., като е посочено, че плащането е по фактура от 15.01.2018 г. и е за консумирана ел.енергия от 14.10.2017 г. до 11.01.2018 г. Следователно претендираните задължения на ответницата към ищеца, както за главница, така и за лихви е погасено. Поради това тези претенции към момента се явяват неоснователни и недоказани и съдът следва да ги отхвърли.

Принципно при този изход на делото ответницата не следва да заплаща на ищцовата страна направени разноски по делото. В случая, обаче е видно, че погасяването на задълженията към ответника е направено в хода на съдебното установително производство, след като вече от ищцовата страна са направени разноски, както на заповедното, така и на установителното производство. Ето защо не може да се счете, че ответницата не е станала повод за завеждане на заповедно и установително производство, поради което съдът следва да я осъди да заплати на ищцовата страна направените разноски по заповедното производство по ч.гр. д. №659/2018 г. по описа на НпРС от 75 лв., както и разноските по настоящото установително производство в размер на 415 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от страна на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.“, №*, В. Т. Г, представлявано от Г.К., П.С.С. и Я.М.Д, установителни  искове, предявени по реда на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 442, 02 лв. (четиристотин четиридесет и два лева и две стотинки) и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 11, 54 лв. (единадесет лева и петдесет и четири стотинки), против ответницата Р.Х.А. с ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА Р.Х.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.“, №*, В. Т. Г, представлявано от Г.К., П.С.С. и Я.М.Д, направени разноски по ч.гр. д. №659/2018 г. по описа на НпРС от 75 лв. (седемдесет и пет лева).

ОСЪЖДА Р.Х.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ – АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В.“, №*, В. Т. Г, представлявано от Г.К., П.С.С. и Я.М.Д, направените по настоящото дело разноски от 415 лв. (четиристотин и петнадесет лева).

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: