Р Е Ш Е Н И Е

№ 142

гр. Н., 07.05.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – гр. Н.в публичното заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Бойка А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1445 по описа за 2018  година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба със субективно съединени искове с правно основание по чл.124, ал.1  от ГПК от страна на ищците Ж.Н.Ж. *** и Н.Й.Н. ***, двамата представлявани от адв. Р. Т. ***, представлявана от Кмета на общината М.Н..

            В исковата молба  ищецът заявява, че ищците са наследници по закон на Н.Ж. С. и М.С.С.а, бивши жители на кв. К. на гр. К.. През 1975 г. С.и придобили ½ ид.част от празно дворно място, цялото 1435 кв.м., намиращо се тогава в с. К., образуващо по плана на селото парцел  III-102 от кв.31, при граници: М.Н., И. Х. и С.В.. За собствеността си притежавали нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №*, том II, д. №***при РС-Н.. В разписен лист от стопански регистър към плана на с. К., имотът също бил записан на името на двамата наследодатели. По наследяване и давностно владение имотът станал собственост на двамата ищци, като Ж.Ж. бил техен син, а вторият ищец бил техен внук, син на починалия на ***г. син на С.и. Наследодателят Н.С. починал на ***г. Негови законни наследници останали съпругата му М. С.а /починала на ***г. и двамата му сина –ищецът Ж.Ж. и синът Й. Н.Ж.. Й. Ж. починал на ***г. и го наследили съпругата му М.Й./починала на ***г./ и синът им – вторият ищец Н.Й.Н.. По повод предприети действия на ищците по снабдяване с документи, те с изненада установили, че имотът им има статут на земя по чл.19  от ЗСПЗЗ. Твърдят, че имотът винаги  е бил частен, владян от наследодателите им,  впоследствие от тях, никога не бил отчуждаван, включван в блок на ТКЗС или друга подобна селскостопанска организация. На 25.04.2018 г. от ответната община им било издадено удостоверение изх.№331/2018 г., затова, че парцел III-102 от кв.31 по стария регулационен план на гр. К., кв. К. е идентичен с имоти с идентификатори ***и ***по кадастралната карта на кв. К., одобрена със заповед  №***от ***г. на Изпълнителния директор на АГКК. Всичко това пораждало правния  им интерес да заведат настоящия установителен иск, с който молят съда да признае за установено спрямо Община гр. К., обл. Ш., че те са собственици на основание наследство и изтекла придобивна давност, на поземлен имот, сега представляващ нива с площ 761 кв.м. в местността „***“, трайно предназначение на територията – земеделска, с идентификатор ***, при граници   36590.62.11, 36590.62.13, 36590.62.15 и 36590.62.223.

            На ответната страна са връчени съдебните книжа по делото и е указан законовия срок за отговор по молбата. В законоустановения срок писмен отговор е депозиран от ответната страна, чрез юрисконсулт Р. М.. Ответната страна оспорва твърденията, че процесният имот е придобит по давност и наследство от ищците, тъй като попадал в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ и бил общинска земя. Бил предоставен на Община К., след приключила процедура по посочения текст.  Съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, именно общината стопанисвала и управлявала земеделската земя, останала след възстановяването  на правата на собствениците. Според ответната страна, процесният имот е подлежал на възстановяване, защото е бил включен в одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници и бил в регистъра на имотите към картата за възстановена собственост. За имотите, попадащи в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ правото на собственост не можело да се придобива по давност, предвид законодателните ограничения, а именно изтеклата придобивна давност не следвало да се зачита. Започвала да тече нова от 22.11.1997 г., а по отношение на общински имоти спирала да тече до 31.12.2017 г. Затова ответната страна намира иска за изцяло неоснователен и като такъв моли да бъде отхвърлен, като ѝ се присъди юрисконсултско възнаграждение.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Двамата ищци са наследници на Н.Ж. С. – бивш жител ***, починал на ***г. С. е оставил за свои наследници съпругата си М.С.С.а – починала на ***г. и синовете си Ж.Н.Ж. – първият ищец и Й. Н.Ж., който е починал на ***г. и негови наследници са М.Й.Ж. – починала на ***г. и Н.Й.Н. – вторият наследник. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото удостоверения за наследници №000 от ***г. и №*от ***г., двете изд. от Община – К..

            От приложеното към делото заверено копие на нотариален акт №*, том II, д. №***на РС-Н.е видно, че на 28.02.1975 г. наследодателите на ищците Н.Ж. С. и М.С.С.а са били признати за собственици по давностно владение на недвижим имот, представляващ ½ ид.част от празно дворно място, цялото 1435 кв.м., намиращо се в с. К., образуващо по плана на селото парцел III-102 от кв.31, при граници: М.Н., И. Х. и С.В.. От останалите писмени доказателства – удостоверение №***г.; удостоверение №***г. и удостоверение №***г., трите на ТСУ при Община – К.; заверено копие на страница от разписен лист, заверено копие от решение №***г. на ОСЗ - К., както и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че недвижимият имот, представляващ парцел 102 от кв.31, съгласно разписния лист към плана на селото, одобрен през 1927 г., е бил записан на Н.и М. С.и – ½ ид. ч. и на Г.К.. През 1976 г. със заповед на Председателя на ОНС – Ш. имотът е изключен от регулационните граници на селото. От него са били обособени два отделни земеделски имота – с номера 062012 и 062013, като той попада и в част от имот 062011. Последният имот, с горепосоченото решение на ОСЗ – К. е бил възстановен на наследниците на Г.К. М., като решението е издадено въз основа на съдебно решение №***г. но РС – Н.. Съгласно одобрената кадастрална карта за землището на гр. К., кв. К. и с. К., от парцел III-102 от кв.31 са образувани имоти с идентификационни номера ***и ***и част от36590.62.11. Изключеният от регулационните граници парцел III-102 от кв.31 и обособените земеделски имоти, включително и процесния имот с идентификатор ***в кадастралната карта са отразени като общинска частна собственост, със собственик Община – К. – „земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“.

            От посочените по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Т.А.Т.и М.Н.Р.се доказва, че процесният имот и въобще цялото изключено от регулационните линии на селото място не е било отчуждавано, не е било внасяно в ТКЗС, или друга селскостопанска организация и не е било включвано в ТКЗС или подобна организация. Процесният имот – към момента представляващ имот с идентификатор ***, от повече от 40 години било владяно и обработвано от наследодателите на ищците, а после от самите тях, като към момента не било засято. Владението на ищците не било прекъсвано.

Гореописаните факти съдът приема за доказани безспорно по делото от посочените доказателства, като на базата на установените факти от представения доказателствен материал, съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Предявената искова молба е основателна и доказана. Видно е, че процесният имот, находящ се в землището на гр. К., кв. К. и представляващ нива с площ 761 кв.м. в местността „***“, трайно предназначение на територията – земеделска, с идентификатор ***, при граници: 36590.62.11, 36590.62.13, 36590.62.15 и 36590.62.223, е идентичен с част от парцел III-102 от кв.31, който е бил изключен от регулационните граници на населеното място. Този имот, от придобИ.ето му и до момента е бил владян последователно от наследодателите на ищците, а след тях от самите ищци, като независимо, че наследодателите са притежавали идеална част от парцела, то те, както и ищците, са владяли реално обособения имот представляващ понастоящем имот 36590.62.13. Видно е, че това владение е продължило в период повече от 40 години, като доколкото имотът не е бил внасян или включван в ТКЗС, то придобивната давност не е преставала да тече. Доказва се също, че владението е било непрекъснато и неоспорвано. Предвид това и считайки исковата претенция за основателна и доказана, съдът намира, че като такава тя следва да се уважи. Съдът следва да признае за установено спрямо ответната страна, че всеки от ищците са собственици на процесния имот при равни квоти.

Съставеният в полза на ответника нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност, на основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да се отмени за размера на притежаваните от ищците идеални части, а именно за размера от 4/9 идеална част.

            При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените по делото разноски в общ размер от 874 лв., съгласно представения списък на разноските.

            Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА К., обл. Ш., ЕИК 000931511, със седалище и адрес на управление гр. К., обл. Ш., ул. ***, представлявана от Кмета на общината М.Н., че Ж.Н.Ж., с ЕГН ********** *** и Н.Й.Н., с ЕГН ********** *** СА СОБСТВЕНИЦИ НА СЛЕДНИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ имот, находящ се в землището на гр. К., кв. К. и представляващ нива с площ 761 (седемстотин шестдесет и един) кв.м. в местността „***“, трайно предназначение на територията – земеделска, с идентификатор ***, при граници: 36590.62.11, 36590.62.13, 36590.62.15 и 36590.62.223, при равни квоти.

ОСЪЖДА ОБЩИНА К., обл. Ш., ЕИК 000931511, със седалище и адрес на управление гр. К., обл. Ш., ул. ***, представлявана от Кмета на общината М.Н. да заплати на Ж.Н.Ж., с ЕГН ********** *** и Н.Й.Н., с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 874 лв. (осемстотин седемдесет и четири лева).

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: