Р Е Ш Е Н И Е

№ 74

гр. Н., 06.03.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1465 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК с правно основание по чл.92, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1260 лв., от страна на ищеца “М ТЕХНОЛОДЖИ 2012“ ООД, с ЕИК 201956010, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., бул. „Преслав“ №3, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от Ф.Ю., с пълномощник по делото адв. А.А.от *АК против ответницата С.Б.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и ответницата бил сключен на ***г. трудов договор №*, като ответницата приела да изпълнява длъжността „продавач-консултант“, в магазин за мобилни апарати и аксесоари. Ищцовото дружество било партньор на „Глобал Нет Солюшънс“ ЕООД - дружество официален представител на „Теленор“ за България. Изрично страните по настоящото дело договорили при сключването на договора, след прекратяването му ответницата да не започва работа, в шестмесечен срок след прекратяването на договора им, в „Теленор“ или друго тяхно представителство. Тази клауза била включена в трудовия договор. През юни 2017 г. ответницата напуснала дружеството и веднага след това започнала работа по трудов договор в „Теленор“, въпреки клаузата в договора. Затова в тежест на ответницата се задействала клаузата в договора с ищцовото дружество за заплащане на неустойка от три брутни работни заплати. Ищецът подал заявление до РС-Н. по реда на чл.410 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение, но ответницата възразила срещу нея. Поради това ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата й дължи  1260 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане и да й бъдат присъдени и направените по заповедното и исковото производство разноски.

            На ответницата са връчени съдебните книжа по делото и й е указан законовия срок за отговор. В отговора се изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска, като той е оспорен по основание и размер. Ответницата не отрича, че е встъпила в трудово правоотношение с ищцовото дружество на ***г., в търговския му обект в комплекс „Сити център“ в град Ш.. Ищцовото дружество било в търговски отношения с „Теленор България“ и логото на оператора обозначавало обекта. По отношение на клаузата в трудовия договор, предвиждаща заплащане на неустойка, то тя действително съществувала, но нейното наличие било обяснено от управителя на дружеството А.А.с търговските взаимоотношения на ищеца с оператора и касаела забрана за търговски взаимоотношения с „Теленор България“. През май 2017 г. ищцовото дружество започнало търговски взаимоотношения с „Виваком“ и променило фирмената си политика, включително и към персонала. Ответницата била посъветвана да си търси нова работа. На ***г. договорните отношения с ищеца били прекратени по взаимно съгласие. Не били водени разговори за заплащане на неустойка по договора. Ответницата твърди, че ищцовото дружество превратно тълкува клаузата в договора, извън вложения смисъл в нея, като счита, че изразите „участие във фирми“ и „осъществяване на конкурентна дейност“ не включват работа по трудово правоотношение. Също така ответницата намира клаузата за противоречаща на закона, тъй като водела до ограничения на бъдеща трудова дейност по трудов договор и правото на свободен избор на професия и място на работа. Затова счита, че въпросната клауза е нищожна, противоречаща на чл.8, ал.2 от ЗЗД. Освен това франчайз договорът на ищцовото дружество бил прекратен преди прекратяването на трудовия договор с ответницата и за ищцовото дружество липсвал правен интерес от исковата претенция. Наред с това твърди, че уговорената неустойка е прекомерно висока и оттам несъвместима с общоприетия морал и нищожна на това основание. Твърди се липса на вреди за ищцовото дружество и в условията на алтернативност се възразява относно размера на търсената неустойка, защото с размера й се целял забранен от закона резултат. С тези аргументи ответницата моли така предявения иск за бъде отхвърлен и да й се присъдят сторените разноски. 

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От представените по делото писмени доказателства: заверено копие на трудов договор №* от ***г.; заповед №* от ***г.; трудов договор №**от ***г.; длъжностна характеристика; молба от ответницата до ищцовата страна от 06.06.2017 г.; договор от 04.05.2017 г.; договор от 01.06.2015 г. и уведомление изх. №68 от 01.03.2018 г.; от материалите по приложеното ч. гр. №1141/2018 г. по опис на РС – Н., както и от становищата на страните по делото, съдът счита за установено следното: На ***г. между ищовата страна и ответницата е сключен трудов договор, по силата на който С.И. е започнала работа при ищцовото дружество като продавач-консултант, на пълно работно време, за срок от три месеца, с договорено основно месечно възнаграждение от 420 лв. Ищцовото дружество било страна по сключен договор с „Глобал Нет Солюшънс“ ЕООД, по силата на който осъществявяло със свои средства и персонал представителско и посредническо съдействие за трето лице - „Теленор“ – ЕАД, ползващо се от договора. На 01.03.2018 г. ищцовата страна била уведомена от „Глобал Нет Солюшънс“ ЕООД, че е взето решение за прекратяване на същото дружество и сключеният договор с ищцовата страна се прекратява без предизвестие, считано от 30.04.2018 г. Към този момент трудовият договор между ищцовата страна и ответницата вече бил прекратен, тъй като с молба от 06.06.2017 г. ответницата поискала прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. С горепосочената заповед №* от ***г. правоотношението било прекратено, считано от ***г. На ***г. ответницата сключила трудов договор с „Теленор България“ – ЕАД, по силата на който започнала работа при това дружество отново като продавач-консултант, считано от 13.07.2017 г., като трудовият договор бил сключен за срок от шест месеца. В трудовия договор, който ответницата сключила с ищцеца “М Технолоджи 2012“ ООД, била вписана клауза в чл.5, б.“г“, с която работникът се задължавала „да не участва във фирми, конкурентни на работодателя и да не осъществява конкурентна дейност до 6 месеца след напускането или освобождаването от работа“, т.е. в магазин на „Теленор“, на официален представител на „Теленор“, или магазини на техни франчайз сътрудници. В договора е било предвидено, че при неспазване на тази уговорка се дължи неустойка в размер на три брутни работни заплати. На 13.08.2018 г. ищцовата страна е подала заявление по чл.410 от ГПК в РС – Н. за сумата от 1260 лв., представляваща неустойка по сключения трудов договор. Въз основа на заявлението е било образувано ч. гр. д. №1141/2018 г. и против ответницата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №691 от 16.08.2018 г.

Гореописаните факти са безспорно установени по делото от посочените от страните доказателства, а и относно тях между страните няма спор. На база на тях съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Предявената искова претенция е неоснователна и недоказана. На първо място следва да се отбележи, че е безпредметно да бъде обсъждано възражението на ответницата, че ищцовата страна превратно тълкува клаузата от трудовия договор, предвиждаща неустойка, която клауза има предвид друга дейност, а не работа по трудово правоотношение. Действително в чл.5, б.“г“ от договора е посочено, че работникът не следва да „участва във фирми“ и не следва да извършва „осъществяване на конкурентна дейност“, които изрази изключват работа по трудово правоотношение. Но дори и да се счете, че волята на страните при сключването на трудовия договор е била да се наложи ограничение на работника, след прекратяване на трудовото правоотношение в определен период да не започва работа при работодател конкурентен на първоначалния, то исковата претенция отново е неоснователна, тъй като тази уговорка е нищожна, поради противоречие със закона. В този смисъл възражението на ответницата за нищожност на обсъжданата клауза от договора, е основателно. Трайно е установена съдебна практика, съгласно която уговорката, ограничаваща извършването на конкурентна дейност от страна на служители за определен срок, след прекратяване на трудовия им договор; или пък възлагаща гражданска отговорност, в случай, че след прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя, работникът не спази поето задължение да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, е нищожна. Такава уговорка е сключена в нарушение на конституционно признато право на труд в чл.48, ал.3 от Конституцията на РБ, а и противоречи на норми и принципи на трудовото право, конкретно на разпоредбата на чл.8, ал.4 от КТ. В този смисъл са постановени решение №417/21.05.2010 г. по гр. д. №1228/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №740/18.11.2010 г. по гр. д. №322/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение №369/24.10.2012 г. по гр. д. №1070/2011 г. на ВКС, ІV г.о.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е неоснователна и недоказана, поради което и като такава тя следва да се отхвърли. Доколкото направеното от ответницата възражение за нищожност на клаузата в чл.5, б.“г“ от сключения между страните трудов договор съдът приема за основателно и предвид него и констатираната нищожност, приема предявения иск за неоснователен, то останалите възражения, направени от ответницата в условията на евентуалност, а именно за липса на вреди за ищцовата страна и твърдяна прекомерност на неустойката, очевидно не следва да бъдат обсъждани.

При този изход на процеса ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените от нея по делото разноски в размер на 320 лв.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “М ТЕХНОЛОДЖИ 2012“ ООД, с ЕИК 201956010, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., бул. „Преслав“ №3, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от Ф.Ю. против С.Б.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, който иск е предявен по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 1260 лв., съставляваща неустойка по трудов договор №* от ***г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №691 от 16.08.2018 г. по ч.гр.д. №1141/2018 г. на РС – Н..

ОСЪЖДА “М ТЕХНОЛОДЖИ 2012“ ООД, с ЕИК 201956010, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „Преслав“ №3, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от Ф.Ю. да заплати на С.Б.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** направените по делото разноски от 320 лв. (триста и двадесет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: