Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 122

 

гр. Н.П., 17.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – гр. Н.П. в публичното заседание на осми април  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                         Районен съдия: Галина Николова

при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 1497/2018 г. по описа на НпРС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявен е иск по чл. 108 от ЗС от ищците В.Х.В. и А.Х.В. срещу ответника Б.Д.Г. починал след завеждане на исковата молба и заместен от своите наследници по закон - М.И.Г., Д.Й. и И.Г. за които са собственици на имот, който се владее от несобственика ответник и желаят съдът, след като ги признае, че са собственици на имота да осъди ответника да им предаде владението на имота, както и да отмени издадения в негова полза нотариален акт за собственост по давност, който засяга техните права.

Цената на иска е в размер на 2700 лв.

Ищците сочат, че са наследници на Р.Х.К., б.ж на с. К., починала на ***г., която е притежавала недвижим имот, представляващ дворно място със селскостопански постройки и насаждения от 1,* дка, образуващо парцел ***от кв. *по плана на с. К., общ. К.,, при граници на имота: улица, парцел *, *, *и *.

Имота, майката на ищците придобила по силата на НА № *, *, дело № */*г.

Ищците твърдят, че до смъртта си майка им е владяла имота, както и те самите. През 2018 г. узнали, че имота има нов собственик – ответникът по делото, който се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение № * том *, дело № */*г. от 05.12.2012 г. на Нотариус с рег. № * на Нотариалната камара.

Ищците твърдят, че ответникът не е владял имота и се явява владеещ несобственик на същия, поради което искат съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че ищците са собственици на имота и да осъди ответника да им предаде владението на имота, както и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да отмени издадения НА № * том *, дело № */*г. от 05.12.2012 г. на Нотариус с рег. № * на Нотариалната камара.

 

В хода на делото, след предявяване на исковата молба, ответникът Б.Г. е починал и той е заместен от своите наследници по закон.

Ответниците, наследници по закон на починалия първоначален ответник в  законоустановения срок по чл.131 от ГПК са представили писмен отговор, с който сочат, че искът е допустим, но е неоснователен, т.к техният праводател е владял имота в продължение на повече от 10 години и на законно основание е станал негов собственик по давностно владение. Ответниците сочат, че през целия период на владение на имота от техния баща и процесуален праводател, до предявяване на иска, той е владял имота необезпокоявано, обработвал е дворното място, почиствал го е, събарял е стари постройки и е плащал данъците. Ответниците твърдят, че никой не е оспорвал собствеността на наследодателят им върху имота и не е предявявал претенции към него до края на 2018 г. Ответниците сочат, че наследодателят им е придобил собствеността върху имота през 2011 г. на годно основание и няма основание за отнемане на владението върху него.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците В.Х.В. и А.Х.В. са наследници на починалата Р.Х.К., поч.на ***г., която по силата на НА № *, Т*, дело № */*г.за покупко – продажба на недвижим имот срещу гледане е била собственик на недвижим имот, находящ се в с. К., общ. К., обл. Ш.. Съгласно този нотариален акт, наследодателката е станала собственик на три недвижими имоти, представляващи: 1/къща и стопански постройки с насаждения и със застроено и незастроено дворно място от 1,000кв.м. (хиляда квадратни метра), представляващо парцел * от кв. * по плана на с. К., обл. В., при граници от север – парцел *, от изток – парцел *, от юг – улица и от запад – парцел *. Вторият имот, който е придобит с този нотариален акт е за имот, представляващ дворно място със стопански постройки и насаждения от,*кв.м. (хиляда сто и седемдесет кв.м.), застроено и незастроено, образуващо парцел ***от кв. *по плана на с. К., при граници и съседи: улица, парцел *, парцел *, парцел *и парцел *. Третият придобит от наследодателката имот е празно дворно място от 930кв.м., образуващо парцел *от кв.*по плана на с. К., при граници: от двете страни улица, и парцел *, с подобренията и насажденията в него.

По делото е приложен НА за собственост по давностно владение № * том *, дело № */*г. на Нотариус с рег. № * на НК и РД – РС Н.П., с който наследодателят на ответниците и първоначален ответник Б.Д.Г. е бил признат за собственик по давностно владение на имот, представляващ дворно място с площ от 1125кв.м., находящо се в с. К., обл. Ш., за който е отреден поземлен имот ***от кв. *, при граници и съседи: улица, УПИ *, УПИ *, УПИ *и УПИ *.

Спорът между страните е относно собствеността и ползването на поземлен имот ***от кв. *, представляващ дворно място с площ от 1125кв.м., находящо се в с. К., обл. Ш..

Съгласно представената данъчна оценка за имота, същата е в размер на 2700лв.

По делото е приложена и скица на имота, която индивидуализира неговото местоположение спрямо останалите имоти в с. К..

По делото е приложено удостоверение от Община К., относно процесния имот, в което е посочено, че по плана, одобрен през 1976г. и действал до 1991 г., имоти представляващи по сега действащия план УПИ *и ***са били включени в един имот- планоснимачен № *. През 1991 г. е извършена промяна в плана, а част от този имот е бил отреден за алея за озеленяване към улицата. За останалата част от имота са били отредени три самостоятелни парцела – І-*, І*и ІІІ-*. В удостоверението е посочено още, че при изготвянето на скица № */*г. относно парцел ***е посочена площ на същия от 1020кв.м., а при изготвянето на скица № */*за следващата сделка, тази през 2012 г. и посочена в НА № * том *, дело № */*г., имота, представляващ УПИ ***е посочен с площ от 1125кв.м.

По делото е представена справка от Службата по вписванията и копия на нотариални актове относно собствеността на наследодателя на ответниците – Б. М.Д., от които се установява, че освен на процесния имот, същия е бил собственик на имот, придобит по обстоятелствена проверка с НА № *, Т.*, дело */*г., представляващ УПИ *, с площ от 740кв.м., който той след това през 2009 г. дарява на дъщеря си Д. Б.Й.. Относно придобиването на този имот по обстоятелствена проверка, следва да се посочи, че същия е и нищожен, съгл. чл. 576 вр. чл. 570, ал.1 от ГПК, а по действалия към момента на издаването му чл. 472 в. чл. 469, ал.1 от ГПК(отм.), т.к населеното място, където се намира имота, с. К., винаги е било в Община К., а населените места от тази община винаги са били част от териториалната компетентност на районен съд Н.П.. Едва през 2006 г., по силата на Решение по Протокол № 7/ 01.02.2006 г. на ВСС  по т.1, от принадлежността на съдебният район на районен съд Н.П. е изведено с. М., област Ш. и същото е вписано в границите на съдебен район Ш., окръг Ш.. Други промени в населените места, попадащи в териториалният обхват на районен съд Н.П., респ. Ш. не са правени през годините и в частност в през 1978 г. В този смисъл, изповяданата пред съдията от районен съд Ш. сделка е нищожна поради местна некомпетентност на РС Ш. съгл. чл. 472 в. чл. 469, ал.1 от ГПК(отм.). Нищожна е била и последващата сделка на разпореждане (дарение) с този имот.

Този имот обаче е съседен на процесния по делото имот, представляващ УПИ ***от кв. *с площ от 1125кв.м.

 

По разписен лист се вижда, че на името на Ж.Б.Д.е записан имот с номер *, от.* в квартал *, който според посоченото и по силата на НА № *, т. *, 2012 г. е станал собственост на наследодателя на ответниците в размер на 1/2ид.ч. и на други три лица, а имот, представляващ  УПИ ***от кв. *е записан в разписния лист само на името на Б.Д.Г., съгл. НА № * том *, дело № */*г.

От представеното по делото удостоверение от община К. не се установяват причините, поради които е извършена промяната в площта на имотите и конкретно за процесния имот, който по данни от най – стария нотариален акт, този от 1992 г. е с площ от *кв.м., а по издадения по – късно нотариален акт през 2012 г. е посочен с площ от 1125кв.м. Съгласно посоченото на скицата издадена по делото № */*г. площта на имота е 1125кв.м. Съгласно действалия по време на придобиване на имота от наследодателката на ищците ЗТСУ, чл. 32, ал.1, т.1, регулационните планове, могат да се изменят в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството. Такава нужда е и посоченото в удостоверението изграждане на алея за озеленяване. Съгласно чл. 33, ал.2 от ЗТСУ, при изменение на дворищнорегулационен план на това основание, парцелните граници се приемат за имотни граници, ако до деня на откриване на производството за изменението придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при условията, посочени в правилника за приложение на този закон. В този смисъл, съдът приема, че към датата на предявяване на иска действителната площ на спорния имот, представляващ УПИ ***от кв.*по плана на с. К., общ. К. е 1125кв.м., колкото е посоченото в скица № */*г., л. 12 от делото.  

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът прие от правна страна по иска по чл. 108 от ЗС, следното:

Наследодателката на ищците Р.Х.К. е придобила имота по силата на алеаторен договор за гледане и издръжка, наред с още два други имота от праводателят Ж.Б.Д., като имота, който е представлявал празно дворно място с построен в него сайвант е бил обработван до нейната смърт от нея самата и от синовете й, двамата ищци по делото. В имота е нямало вода, но това не е било пречка за отглеждането на различни зеленчуци и овощни дървета. След заболяването на наследодателката на ищците през 2006 г., същите посещавали имота рядко, като последно го посетили и прибирали плодовете от дърветата му през 2009 г. Наследодателката на ищците починала през 2011 г. Това се доказва от събраните по делото гласни доказателства и дадените от свидетелите Р.Д., В. В. и В. Г. показания. Свидетелят Д. сочи, че имота на Р.бил съседен на имота, който е притежавал наследодателя на ответниците Б.Д. и между двата имота имало ограда, мрежа, като цялото място, което описва свидетелят представлява „един триъгълник и в лявата страна в горния край на местото е къща на Б.Д., а надолу под него е дворното място на Р.“. Практически имота на наследодателката на ищците се е намирал между два имота на наследодателя на ответниците. Това описание напълно отговаря на посоченото на скицата на л. 93 по делото. Относно процесният имот, свидетелят сочи, че го знае още от времето, когато имота е бил собственост на Ж.Б., т.к е ходил да оре с трактор в мястото. Имотът, както сочи този и останалите свидетели, представлява празно дворно място с плевня, която е „почти съборена“, селскостопанската постройка е кирпичена и в него няма къща или други постройки. В двора на Р., свидетелят Д. не е виждал Б. или някой от неговите роднини да работи. Свидетелят сочи, че до 2000г. е виждал и дори е помагал на Р.да обработва собствения си имот. Свидетелят описва и видовете насаждения, които е имало в двора –круша, ябълка, както и че в момента имота е обрасъл от саморасли дървета, станал е като гора. Свидетелят сочи, че докато е била жива Р., тя и синовете й са идвали в имота, а през последните години не са го посещавали. Основно в имота е идвал синът А.,*** и често посещавал майка си. В този смисъл са и показанията на внука на Р., син на първия ищец, който сочи, че в имота са ходили редовно до 2006 г., когато баба му се разболяла. След това баща му (първия ищец) ходил в имота до 2009 г. След това никой от наследниците на Р.не е ходил в имота, до 2018 г., когато свидетелят В. В. изявил желание да обработва имота и го посетил. При посещението в имота, свидетелят бил посрещнат от ответника И.Б., който му казал, че имота е негов. Така било установено впоследствие, че наследодателят на ответниците се е снабдил с нотариален акт. При посещението в имота В. видял, че дворът е обрасъл със саморасли дървета, сайванта бил рухнал, оградите паднали, а вратата разбита. Свидетелят сочи, че до 20006 г. имота е бил обработван редовно, а баба му винаги е гледала зеленчуци и не е виждал в имота ответниците. Разпитаният по делото св. В. Г., потвърждава описаното от другите двама, както и че до миналата година (2018) имота е бил обрасъл с диви орехи до горе. Свидетелят сочи, че е посещавал имота заедно с ищците, като до 2009 г. и е помагал.

Съдът намира, че независимо, че след смъртта на своята наследодателка двамата ищци не са посещавали имота, оставен им в наследство, то те не са изгубили своето право на собственост върху него, съгл. чл. 99 от ЗС, доколкото по делото не се установи собствениците му да са се отказали от него. Напротив същите са полагали грижи на добри стопани и са обработвали и ползвали имота пълноценно до 2009 г. Това се установява от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Р.Д., В. В., В. Г. и представените по делото копия от разписки за платени данъци за минали години л. 73 и74 от делото (1996, 1998, 199…, 2005, 2014 и 2016), което показва, че те не са се дезинтересирали от собствеността си. Съдът дава вяра на показанията на Р.Д. и на В. Г., които са участвали в определени дейности, първият е орал мястото с трактор, а вторият е помагал с труд. Това, че не са се отказали от имота си ищците се доказва и от посещението на сина на първия оот тях, който през 2018 г., макар да живеел в гр. Пловдив изявил желание да стопанисва имота имота и го посетил с намерение да го обработва. Тогава св. В. разбрал и за претенциите на ответниците.

Не се установи и доказа по несъмнен начин по делото, че собствеността върху процесния имот е придобита от другиго по установен от закона начин, каквато алтернатива предвижда чл. 93 от ЗС. Такъв друг възможен начин за придобиване на право на собственост е по чл. 79, ал.1 от ЗС, давностно владение, на каквото се е позовал наследодателят на ответниците. В тежест на ответниците бе да докажат придобивното основание на своя наследодател, Б.Д.Г., който по силата на НА № * том *, дело № */*г. е установил право на собственост върху процесния имот на основание давностно владение. По делото не се събраха категорични доказателства, за това, че за времето от 2002 г. до 2012 г. наследодателят е владял процесния имот явно, необезпокоявано, трайно и без противопоставяне от страна на ищците и на тяхната наследодателка имот, представляващ УПИ ***от кв. *по плана на с. К.. Дадените от свидетелите Г.Ж., Е.Ж. и А.А., са твърде неточни, при наличието им на непосредствена, съседска близост с процесния имот. Свидетелят Ж. описва имота, като неразделна част от имота, в който е построена къщата на Б.. Този свидетел не прави ясна разлика между двата имота и казва „всичко едно място. Има голям и малък двор. Малкото място пред къщата е обработено. Големият двор не е обработен, не са рязани дърветата. Има саморасли дървета.“. В същото време този свидетел сочи, че този двор го работи И. и Д., дори уточнява, че „преди две седмици бяха там и си чистеха двора…. Големият двор не го работят, чистят си го“. Това е в противоречие с казаното от св. Ж.а, която сочи, че сега в имота има само дървета, някои от които може да са на 40 години, собствениците сеели, фрезовали го, но не знае до коя година. Свидетелката Ж.а веднъж казва, че в момента храстите са изрязани и след това сочи, че задният двор не е изоран още. Говори за асми, за дръвчета, но очевидно е, че тя смесва процесния имот с този, в който е изградена къщата, доколкото никой от останалите разпитани свидетели не сочи, а и страните по делото не твърдят, че в двора има асми. Свидетелката уточнява, че собствениците, които тя твърди, че са ответниците „сеят го отпред“. Това, че свидетелката Ж.а не прави ясна разлика относно процесния имот личи и от казаното от нея, че „този двор го работят Д. и И.“, както и че имота винаги е бил на Б., „той го е обработвал. Дядо Б. живееше преди, сега Д. е там. Тя се грижи за него“. От описанието на всички свидетели се установява, че дворът е занемарен, със саморасли дървета и множество плевели, а сайванта му се е самосрутил, което по никакъв начин не отговаря на казаното от св. Ж. Тези свидетели, макар и от селото, макар и съседи на процесния имот, сочат, че не са виждали в имота нито Р., нито дядо Ж., нито наследниците на Р.да го обработват. Тези твърдения, макар и възможни, са по – скоро тенденциозни и непълни, особено относно орането на мястото с трактор. Дори и да не са видели трактор в мястото, то по начина на обработка на земята те биха могли да установят дали е била обработвана с машина или по друг начин. Неубедителни за съда са и показанията на св. А., който твърди, че не е виждал никой друг освен Б.в имота и за който сочи, че докато умре е почиствал имота всяка година. Според свидетеля няма разлика в начина, по който изглеждат двата имота на Б., процесния и имот *, т.к се поддържат еднакво. Тези твърдения на свидетеля не отговарят на житейската логика, т.к Б.е починал на ***г., което е в края на същия месец, в който е заведено делото, при което състоянието на двора, обрасъл със саморасли диви орехи, храсти и пр., превърнал се „в гора“, при наличие на постоянна поддръжка, не отговаря на описаната от свидетеля по обем грижа на „добър стопанин“. Напротив, точно обратното се констатира от останалите свидетели. Свидетелските показания на разпитаните свидетели В. и В. Г. очевидци, са категорични, че до 2006 г., а също и през 2009 г., когато са посещавали имота, сочат, че до тогава имота е бил обработван от Р.и нейните синове, а при посещението през 2018, дворът бил обрасъл, неподдържан и не е бил ползван, както от ищците, така и от който и да е друг. Проявената активност от страна на ответниците, за която сочат свидетелите Ж., Ж.а и А., че сега ответниците поддържат двора, чистили го и пр. е непосредствено преди и след завеждане на делото, което показва проявено от тях тенденциозно и провокирано от правния спор поведение, което обаче не е в състояние да запълни с необходимото по обем съдържание на разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС.

Въз основа на така обсъдените гласни доказателства, съдът намира, че по делото не се установява и доказва, че наследодателят на ответниците е владял имота след 2002 г. до 2012 г. по изискуемия от чл. 79, ал.1 от ЗС начин - трайно, необезпокоявано, явно и с намерение за своене. Същия е владял притежавания от него имот, представляващ УПИ *, в който е имал построена къща, а в двора пред нея е имал асми и пр. Обстоятелството, че между неговия имот и този на наследодателката на ищците е имало метална врата също не означава, че тя е била направена защото Б.се считал за собственик и на съседния имот.  

За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато (да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца), да е спокойно (да не е установено с насилие или по скрит начин), да е явно, т.е да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си). При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт,  намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен (несъмнен) начин, т. е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. Към момента на предявяване на иска, процесният имот се владее от ответниците, които са извършили и продължават да вършат в него фактически управителни действия – да режат самораслите дървета, да го почистват и пр., така както свидетелстват почти всички свидетели по делото.

В този смисъл и в съответствие с дадените от ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, т. 2А указания,  относно необходимостта от произнасяне на отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, то следва да се признае спрямо ответниците, че ищците са собственици на процесния имот.

Безспорно се установи, че към момента на пердявяване на иска и след това ответниците владеят имота, препятстват ползването му от ищците, в качеството им на собственици, поради което и на основание чл. 108 от ЗС следва ответниците да бъдат осъдени да предадат владението му на ищците.

 

Относно приложението на чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Поради това, че издаденият в полза на наследодателя на ответниците, Б.Д.Г., НА № * том *, дело № */*г. на Нотариус с рег. № * на НК и РД – РС Н.П., засяга изцяло правата на ищците, то същия следва да бъде отменен изцяло.

 

Относно разноските по чл. 78 от ГПК по иска по чл. 108 от ЗС.

Като последица от това, че се уважава искът на ищците, то съгл.  чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да им заплатят направените по делото разноски в пълен размер.

Ищците са направили разноски в общ размер на 600лв.за адвокатски хонорар и 50лв. за ДТ. Общо направените по делото разноски са в размер на 650лв.

Поради това, че двамата ищци са братя и платеното от тях е от името и на двамата, то дължимите им се разноски следва да се разделят по равно, т.к не са налице основания за солидарност по арг.на противното на чл. * от ЗЗД. Следователно ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на всеки от ищците по 325лв. за разноски. Задължението за разноски също следва да се раздели по равно между тримата ответници, в резултат на което всеки от тях дължи на всеки от двамата ищци по 108,33лв.

За направените от ищците разноски не е представен списък по чл. 80 от ГПК.

 

Относно чл. 4б от Закона за държавните такси.

От страна на ищците са платени в повече 58лв. за ДТ, за които им е указано, че като недължими по смисъла на чл. 4б от ЗДТ. Съдът намира, че следва да се разпореди връщането на тази сума след представяне на писмена молба и посочена от ищците банкова сметка ***. На ищците следва да се укаже, че ако надвнесените суми не бъдат поискани в срок една година от датата, когато са станали изискуеми (ВЗС на решението по делото), то на основание чл. 82 от ГПК, същите се внасят в приход на държавния бюджет.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. *5 ГПК,  съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М.И.Г. с ЕГН ********** ***, Д.Б.Й., с ЕГН ********** *** и И.Б.Г. с ЕГН ********** ***, че В.Х.В. с ЕГН ********** *** и А.Х.В. с ЕГН ********** ***, СА СОБСТВЕНИЦИ по наследство от Р.Х.К., поч.на ***г. на следния недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1125кв.м. (хиляда сто и двадесет и пет квадратни метра), находящо се в с. К., общ. К., обл. Ш., за който е отреден поземлен имот ***от кв. *, при граници и съседи: улица, УПИ *, УПИ *, УПИ *и УПИ *.

 

ОСЪЖДА М.И.Г. с ЕГН ********** ***, Д.Б.Й., с ЕГН ********** *** и И.Б.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ НА В.Х.В. с ЕГН ********** *** и А.Х.В. с ЕГН ********** ***, ВЛАДЕНИЕТО на следния недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1125кв.м. (хиляда сто и двадесет и пет квадратни метра), находящо се в с. К., общ. К., обл. Ш., за който е отреден поземлен имот ***от кв. *, при граници и съседи: улица, УПИ *, УПИ *, УПИ *и УПИ *.

 

Отменя изцяло на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, НА № * том *, дело № */*г. на Нотариус с рег. № * на НК и РД – РС Н.П., с който Б.Д.Г. е признат за собственик по давностно владение на имот, представляващ дворно място с площ от 1125кв.м., находящо се в с. К., обл. Ш., за който е отреден поземлен имот ***от кв. *, при граници и съседи: улица, УПИ *, УПИ *, УПИ *и УПИ *.

 

ОСЪЖДА М.И.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА В.Х.В. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 108,33лв. (сто и осем лева тридесет и три стотинки).

 

ОСЪЖДА М.И.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Х.В. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 108,33лв. (сто и осем лева тридесет и три стотинки).

 

ОСЪЖДА Д.Б.Й., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА В.Х.В. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 108,33лв. (сто и осем лева тридесет и три стотинки).

 

ОСЪЖДА Д.Б.Й., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Х.В. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 108,33лв. (сто и осем лева тридесет и три стотинки).

 

ОСЪЖДА И.Б.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА В.Х.В. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 108,33лв. (сто и осем лева тридесет и три стотинки).

 

ОСЪЖДА И.Б.Г. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Х.В. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 108,33лв. (сто и осем лева тридесет и три стотинки).

 

На основание чл. 81 от ГПК вр. чл. 3 и чл. 4б от ЗДТ, ДА СЕ ВЪРНЕ на ищците В.Х.В. с ЕГН ********** *** и А.Х.В. с ЕГН ********** ***, надвнесената сума за държавна такса от 58лв. (петдесет и осем лева) след представяне на писмена молба с посочена по нея банкова сметка.

***. 82 от ГПК на ищците В.Х.В. с ЕГН ********** *** и А.Х.В. с ЕГН ********** ***, че внесените суми за разноски в пари се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок една година от датата, когато са станали изискуеми.

 

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                                                                                     Районен съдия: ..................................

                                                                                                                   Галина Николова