Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

№ 85

Гр.Нови  пазар,12.03.2019г.

 

    Районен съд Нови  пазар в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и седми февруари  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                                Районен съдия :СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                              Секретар:ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА

   

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №1503 по описа за 2018 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

   Делото е образувано по искова молба,предявена от П.М.  П. с ЕГН:**********,с адрес:г*** против Окръжна прокуратура гр.Ш. с ЕИК:1218173091182 ,адрес:гр.Ш.,ул.***,представлявана от Окръжен *** М.Г..

   Ищецът твърди,че работел по трудово правоотношение на длъжността „служител *** при Окръжна прокуратура гр.Ш..Със Заповед №***№***.на работодателя му,по времето когато  ищецът бил в разрешен отпуск по болест,му било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“и било прекратено трудовото правоотношение,на основание чл.187 ал.1 т.8  предложение първо от КТ –злоупотреба с доверието на работодателя.

    Счита,че уволнението му е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено от съда.Излага подробни съображения.

    Моли да бъде възстановен на длъжността,заемана от него преди уволнението,както и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето ,през което е останал без работа - за периода от 06.07.2018г.до 28.11.2018г.в размер на  8 2825.38лв.До приключване на устните състезание направи изменение в размера на предявения иск,като моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето,през което е останал без работа, за периода от 06.07.2018г.до 06.01.2019г.в размер на 10 400.04лв./главница/.

   Моли да бъде извършена поправка на основанието за уволнение,вписано в трудовата книжка или в други документи.

    Моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.

   Излага следните съображения:Твърдяната в заповедта злоупотреба с доверие била обоснована от работодателя със следните аргументи и факти :

     В рамките на служебните му задължения като служител по сигурността при ОП Ш. ,на 17.11.2017г.ищецът изготвил необходимите документи за използване на СРС по досъдебно производство №***.по описа на РУ МВР Ш. с предмет съставени неистински официални документи за регистрация на МПС-престъпление по чл.308 ал.2 от НК.По този начин установил кое е лицето ,спрямо което ще се прилагат СРС и което към този момент още не било привлечено като обвиняем.

      Впоследствие установил контакт със същото лице и провел няколко телефонни разговора с него и лични срещи,без да уведоми работодателя.

     Според дадените от ищеца обяснения в хода на дисциплинарното производство,цитирани в заповедта,лицето му предложило да му съдейства за закупуване на лек автомобил.В заповедта това обстоятелство навеждало на извод за евентуално осъществена корупционна ситуация.Също според обясненията на ищеца по случая,той поискал от лицето в рамките на осъществяваната от него търговска дейност да купи скоростна кутия за автомобила си поради нейната повреда.

      Ищецът твърди,че при изясняване на случая не е събрана каквато и да е информация ,той да е информирал лицето за започналото производство против него,включително за прилагане на СРС,нито пък имало каквито и да е данни за действия от разследваното лице,от които да се прави извод,че е било сигнализирано от него за започналото досъдебно производство.

    В процесната заповед за уволнение не се излагали никакви обстоятелства,а такива не съществували,относно извличане на каквато и да е материална облага за ищеца или трето лице или за извършени действия от негова страна с такава цел.Несъответствието на изложените фактически основания в заповедта и визираното в нея правно основание за уволнение я правели немотивирана и незаконосъобразна.Основанието за уволнение ,записано в цифровата част на заповедта не съответствало на фактическата обстановка,изложена в текстовата й част.

      Ищецът счита,че поведението му по случая,описан в заповедта за уволнение не представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 от КТ,чл.347 от ЗСВ и чл.13 от Етичния кодекс на съдебните служители.

     Счита,че уволнението му е незаконно,тъй като била нарушена императивната разпоредба на чл.333 от КТ/не му била предоставена информация дали е било искано съгласие от Инспекцията по труда ,тъй като уволнението му било извършено във време,когато той бил в отпуск по болест /от 18.06.2018г.до 17.07.2018г.–/,за което били представени надлежни документи на работодателя.

    Оспорва законността на уволнението и на основание чл.189 ал.1 от КТ,като твърди,че дори да се приеме,че е извършил нарушение на трудовата дисциплина и ,че уволнението по принцип е законно,наложеното наказание като крайно репресивна мярка е несъответно на извършеното нарушение и неговата тежест.

     Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника,като в законоустановения срок,той е депозирал писмен отговор на предявените обективно съединени искове.

      Оспорва същите изцяло.Излага подробни съображения.Счита,че уволнението е законосъобразно и моли съдът да отхвърли изцяло предявените срещу Окръжна прокуратура –Ш. искови претенции.Излага съображения в  тази насока.

     В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си адв.Г.Г.-ШАК.Поддържат изцяло предявените искове.

    За ответника –Окръжна прокуратура Ш. се явява юрисконсулт  П. А.- ******. Оспорва предявените обективно съединени искове и моли съдът да ги отхвърли изцяло.

     Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

      По силата на трудов договор №***., П.М.П. е назначен на длъжността *** в  Окръжна прокуратура гр. Ш. .С допълнително споразумение от 13.07.2016 г.е променена заеманата от него длъжност и той е назначен на длъжност ***.Издадено му е разрешение за достъп по класифицирана информация №***. до ниво ***,валидно до 10.10.2020г.

      Съгласно длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност от този момент ,същият следи за спазването на изискванията на ЗЗКИ и на международните договори във връзка със защитата на класифицираната информация.Същата е подписана от П. на  26.06.2017 г.

    По повод на сигнал от ****** при ШРП /находящ се в приложения секретен том II по настоящото дело /,окръжният *** при ШОП е уведомен,че по ДП №***.по описа на РУ на МВР Ш. са били експлоатирани специални разузнавателни средства.

    На 17.11.2017г. е било внесено в ШОС искане за използване на СРС относно СИМ карта с мобилен номер ***,използван с мобилен апарат с ИМЕЙ №***от лицето М. Й. С. с ЕГН:**********.В първоначалното искане бил включен още един мобилен апарат с ИМЕЙ №***,за който постъпила информация,че се ползва от същото лице.на същата дата ШОС разрешил експлоатирането на СРС по отношение на двата мобилни апарата,описани с посочените по-горе ИМЕЙ номера и по отношение на СИМ картата.Експлоатирането на СРС започнало на 24.11.2017г.,като вследствие на постъпила на 04.12.2017г.информация от ДАТО,че мобилен апарат с ИМЕЙ №*** не се ползва от лицето,използването на СРС по отношение на този мобилен телефон било преустановено.Срокът за използване на СРС по отношение на СИМ карта с мобилен номер***,използван с мобилен апарат с ИМЕЙ №***от лицето М. Й. С. бил продължен два пъти за срок от по 2 месеца ,като експлоатацията завършила на 24.05.2018г.

       На основание Заповед ***№***.на М.Г. –***–Окръжен *** при Окръжна прокуратура гр.Ш. е образувано дисциплинарно производство по административна преписка №***г.на Окръжна прокуратура гр.Ш. ,която да установи дали са допуснати нарушения на правила и норми от Етичния кодекс на съдебните служители,на ЗСВ и на трудовата дисциплина по КТ от П.М.П. –служител *** в Окръжна прокуратура гр.Ш. във връзка с работата му по секретна преписка по досъдебно производство №***.по описа на РУ гр.Ш. при ОД на МВР гр.Ш. по досъдебно производство вх.№***г.по описа на ШРП.

    В тази връзка е разпоредено да се изискат обяснения /писмени или устни от служителя/,подробни писмени сведения от Заместник районен *** Е. Я. - наблюдаващ *** по ДП №***.по описа на РУ гр.Ш. при ОД на МВР ,писмени сведения от ***ите и служителите от ШОП,ОСлО при ОП гр.Ш.,както и трите районни прокуратури в съдебния район:О.К. – ***, Д.Д. – ***, П.В. – *** в ОП гр. Ш., П.Г. – ***при ШОП, С.А. – Районен *** ШРП, Е.Я. – ****** в ШРП, М.С. – П. – *** в ШРП, К.К. – *** в ШРП, Д.П. – Й. – ****** в ШРП, К.В. – Районен *** при ВПРП, А.И. – *** в ШОП, П.И.– ***в ШОП, С.С.– ***в ШОП, Г.Г.– ***в ШОП, К.Т.– *** в ШОП, Г.Н.– *** в ШОП, М.С.– *** в ШОП, Ц.Б.– *** в ШОП, Р.М. – *** в ШОП, Ц.Ц. – ***в ШОП, В.В. – ***в ШОП, С.С.– *** в ШОП, Р.Т. – ******при ШОП, Р.С. – ******при ШОП, Д.Т. – ***в ШОП, Ц.Х.– ***в НпРП, относно това контактували ли са с П. по мобилни телефони или по Viber с него на ползвания от него телефонен номер №***.,, писмени сведения от  Д.П.Г.– И./замествала ли е по време на отсъствията му от работа от 01.11.2017г.до сега П.П. ,идвал ли е на работа и извършвал ли е обработка на документи,докато се е водил в отпуск/ ,писмени сведения от  Г.Г.–*** в Окръжна прокуратура гр.Ш./относно възникване на трудовото му правоотношение,последната длъжностна характеристика,справка за ползван отпуск от 01.1.2017г.до сега и отпуск по болест от началото на 2018г.до сега/.

       От представените  писмени обяснения и сведения се установява,че някои от ***ите и служителите при съответните прокуратури са комуникирали по телефона с ищеца на посочения телефонен номер или по Viber ,но само по служба,респ.чрез изпращане на поздравителните картички и пожелания за някои празници. По –голямата част от тях са посочили,че не са осъществявали връзка с П. на посочения по-горе негов личен телефонен номер.

    В даденото писмено сведение от Д.П.Г.-И. на длъжност „***“ в ОСС при ОП –Ш. /на л.114 по делото/ се сочи,че тя комуникира редовно с ищеца,тъй като ,когато той е в болнични,тя го замества.От години той й звънял и тя на него само на един негов личен телефонен номер ***.Когато Г. му звъняла за консултации във връзка с работата и той е бил на физиотерапия,не й вдигал,но й писал по Viber.От тези сведения не става ясно дали по времето,когато ищецът е бил в болнични или отпуск е идвал на работа,за да се интересува по конкретното ДП.

    В депозираното писмено сведение , Е. Я.- ****** при РП –Ш. /л.116-118/сочи,че в качеството си  наблюдаващ *** по ДП №***.по описа на РУ Ш. при ОД на МВР Ш. ,което е образувано за престъпление по чл.308 ал.2 във вр.чл.308 ал.1 от НК е посочила,че в хода на разследването са разпитани свидетели,приобщени са документи и са извършени графически и технически експертизи.По делото било внесено искане в ОС-Ш. за разрешение за експлоатация на СРС.Обработването на документите преди внасянето им в регистъра за използване на СРС,било извършено от П.М.П. –служител *** в ОП-Ш..

       В хода на разследването възникнала необходимост от провеждане на процесуално-следствени действия –претърсвания и изземвания в недвижими имоти и автомобил,ползвани и стопанисвани от лицето,чиято деятелност е разследвана в хода на производството.Тези процесуално-следствени действия били осъществени на 15.05.2018г.,като при извършването им били иззети множество компютърни конфигурации,документи и регистрационни табели за автомобил.На същата дата,с протокол за доброволно предаване /приложен по делото/,лицето М. Й. С.,разпитано и като свидетел в настоящото производство е предало два броя мобилни апарати ,които е използвало до момента на приобщаването им по делото.

     След приобщаването на телефонните апарати,разследващият полицай е възложил извършването на експертиза на телефонен апарат „***„с ИМЕЙ №***,която да извърши преглед на регистъра на телефоните комуникации на ползвателя на телефона и да установи телефонните номера на СИМ карти,с които ползвателят е осъществявал комуникация.

     От заключението на назначената по ДП съдебно-техническа експертиза от 23.05.2018г.,изготвена от инж.А.С.***при ОДМВР Ш. е видно,че разследваното лице е ползвало мобилен телефонен апарат „***“ с IMEI №***до 15.05.2018г.Установена е  телефонна комуникация по Viber за времето от 21.01.2018г до 08.05.2018г.между телефонни номера както следва №***,ползван от разследваното лице и телефонен №***,наименован „милицията“,запаметен в изследвания телефон .Комуникацията,извършена в периода 21.01.2018г.-08.05.2018г.касаела 25 обаждания ,12 от които изходящи от изследвания,доброволно предаден от разследваното лице телефон и 13 входящи към изследвания телефон от телефонен №***,както следва:

***

Какво е било съдържанието на проведените телефонни разговори не може да се установи.

     След изготвяне на експертизата, с постановление от ***г. разследващия полицай по досъдебно производство №***г. по описа на РУ гр. Ш.  възложил на инсп. И.И.– служител в сектор „ПИП“ при ОД на МВР гр. Ш. да извърши оперативно-издирвателни мероприятия за установяване ползвателя на телефонен номер №***.

    С докладна записка заведена с рег. №*** от ***г. *** И.докладвал на *** на ОД на МВР гр. Ш., че изпълнил възложената му задача от *** З. от РУ гр. Ш. и установил, че телефонен номер №*** се ползва от П.М.П., служител *** в Окръжна прокуратура гр. Ш..

     Със Заповед ***№***.за налагане на дисциплинарно наказание,издадена от М.Г. –***-Окръжен *** при Окръжна прокуратура Ш.,във връзка с извършена дисциплинарна проверка ,образувано по Заповед ***№***.срещу П.М.П.,служител *** в Окръжна прокуратура гр.Ш. ,за нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.8 предл.първо от КТ,чл.347 от ЗСВ и чл.13 от ЕКСС,на основание чл.140 ал.1 т.2 от ЗСВ и чл.188 т.3 във вр.чл.190 т.4 от КТ,на ищеца П.М.П. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл.330 ал.2 от КТ.На основание чл.221 ал.2 от КТ е разпоредено П. да заплати на работодателя си обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието,както и да възстанови получената сума за облекло за 2018г.в размер на 931.95лв.

    Заповедта е връчена на служителя на 06.07.2018г.

    Като мотиви за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание,работодателят е посочил следното:

    Предмет на извършената дисциплинарна проверка са действията на П.П. при работата му по секретна преписка рег.№****,образувана на 17.11.2017г.в Регистратурата за класифицирана информация в Окръжна прокуратура гр. Ш..Секретната преписка е образувана във връзка с досъдебно производство №***.по описа на РУ гр.Ш. при ОД на МВР Ш.,***ска преписка вх.№2366/2017г.по описа на Районна прокуратура гр.Ш..Посоченото досъдебно производство е образувано на 14.11.2017г.за това,че от неустановена  дата до 01.06.2016г.в гр.Ш. са съставени неистински официални документи за регистрация на МПС,с цел да бъдат използвани –престъпление по чл.308 ал.2 във вр.чл.308 ал.1 от НК.По досъдебното производство е разгледана деятелността на конкретно лице.Заверени копия от явни документи по досъдебното производство- протокол за доброволно предаване от 15.05.2018г.,постановление на разследващ полицай за назначаване на техническа експертиза в областта на комуникациите от 17.05.2018г. и протокол №118/23.05.2018г.за извършена техническа експертиза от инж.А.С.,в които са посочени имената на разследваното лице са приложени към засекретената справка с №****от 26.06.2018г.,изготвена от *** Я.,в обособен класифициран том към водената преписка №***г.,по която със Заповед ***№***.е образувана дисциплинарната преписка срещу П..

      Към 30.05.2018г.,датата на завеждане на сигнала от *** Я. в Окръжна прокуратура гр.Ш.,в който се сочат данни за незаконосъобразни действия,извършени от ССИ П. ,по наблюдаваното от нея  досъдебно производство не е имало привлечено обвиняемо лице.

      Разследването към настоящия момент не е приключило.

      След образуване на досъдебно производство,наблюдаващият *** е предприел действия за събиране на доказателства и със специални разузнавателни средства /СРС/.В тази връзка,на 17.11.2017г.служителят *** в Окръжна прокуратура гр.Ш. П.М.П. е изготвил документи ,вписал в регистъра за използване на СРС и внесъл в ШОС искане за използване на СРС по посоченото досъдебно производство,което е одобрено.В процеса на работа по секретната преписка на П. му станало известно съдържанието на документите,които той лично обработил и изготвил-узнал срещу кое лице е направено,одобрено и предстои да бъде експлоатирано искането за прилагане на СРС,за какво престъпление се разследва лицето срещу което се прилага СРС,от коя прокуратура и кой е наблюдаващия ***,какъв е използвания способ за събиране на доказателства,времетраенето на процеса на събиране на доказателства по този ред и съдържанието на изготвените справки,съдържащи информация за установените факти.

     Освен на 17.11.2017г.П. извършил деловодна обработка на документи по секретната преписка на 18.01.2018г. и на 09.03.2018г.Вписванията в регистъра за извършена деловодна обработка на документи по преписката на посочените три дати била направена от него.На 18.06.2018г.на П. била връчена покана за даване на сведения по образуваната със Заповед ***/№***.на *** дисциплинарна проверка.На 20.06.2018г.П. депозирал устни сведения,които били протоколирани и от които се установявало ,че служителят не отрича факта,че той е извършил вписванията в регистъра на посочените три дати и почеркът е негов.С просто око било видно,че вписванията в регистъра за ползваните СРС касаещи секретна преписка RB *** на ШОП.С протокол от същата дата,това лице предало доброволно на разследващите два броя мобилни телефонни апарата ,които използвало до момента  на извършеното процесуално-следствено действие.

   В хода на извършената дисциплинарна проверка било установено, че ***и, следователи и служители на прокуратурите в Ш.ския съдебен район са комуникирали с П. на посоченият телефонен №***. Данни за това се съдържали  в депозираните сведения писмени обяснения и сведения от същите са приложени по дисциплинарната преписка на л.62,64-66 и 69-136/.

    От 16.02.2018 г. до 25.02.2018 г. П.  отсъствал от работа поради заболяване. Издаден му бил болничен лист №***от А.Т. М. гр. Ш., ЛК „***“, Групова Практика за първична медицинска помощ. В документа била отразена диагнозата на заболяването и режима, при който следва да се извърши лечението – домашно-амбулаторен.

   От изисканата и представена от ВМА гр. С. епикриза се установявало, че П.М.П. е бил хоспитализиран на 13.03.2018 г. в Клиниката по ***, на 15.03.2018 г. е претърпял оперативна интервенция и на 19.03.2018 г. е бил изписан.

За отсъствието си от работа от 13.03.2018 г. до 18.04.2018 г. П.П. е представил на работодателя си болничен лист № ***, издаден от специализирана ЛКК към клиника по *** при ВМА гр. С.. В болничния лист била отразена диагнозата на заболяването и режима, при който следва да се извърши лечението – болничен – 7 дни и домашно-амбулаторен – 30 дни.

  За времето от 19.04.2018 г. до 18.05.2018 г. П.П. е бил в отпуск по болест и представил в Окръжна прокуратура гр. Ш. болничен лист № ***, издаден от „***.“ ЕООД гр. Ш., хирургична ЛКК, на база решение №***. Предписан бил домашно-амбулаторен режим за продължаване на лечението.

   От 19.05.2018 г. до 17.06.2018 г. П.П. е отсъствал от работа поради необходимост от продължаване на лечението, което е предписано да се продължи при домашно-амбулаторен режим. Издаден му е от „***.“ ЕООД гр. Ш. болничен лист №***, обща ЛКК, на основание решение №***

Последният болничен лист, който П. е представил на работодателя си има № ***, издаден е от „***.“ ЕООД гр. Ш.,  обща ЛКК, основано на решение №***. В документа е отразен период на нетрудоспособност от 18.06.2018 г. до 17.07.2018 г. Определен му е домашно-амбулаторен режим./л.31/.Заверени копия от посочените болнични листи,както и от молбите на ищеца и заповедите на работодателя ,с които му е било разрешено ползването на отпуск,са приложени по делото.

Както по време на ползван от П. платен годишен отпуск през периода 02.11.2017 г. до 09.02.2018 г., така и по време на отпуск поради заболяване П. е посещавал по негова инициатива работното си място и е извършвал фактически действия за изпълнение на служебните си задължения, въпреки наличие на заместващ го служител.

     В дадените устни обяснения по дисциплинарната проверка П.П. не отричал факта на комуникацията си с разследваното лице, спрямо което е знаел, че са събирани доказателства със СРС, както и че той е ползвател на телефонен № ***. Освен изразено съжаление,липсвала  критичност от страна на съдебния служител по отношение поведението му.

    П. дал обяснения, че от непознат за него номер му се обадило лице, което поискало среща с него пред блока в който служителя живее. На проведената среща, за която не може да посочи време, П. твърди, че се явило лицето, обект на разследване и ползване на СРС. Служителят не отричал, че към датата на провеждане на срещата с лицето е знаел за воденото разследване срещу същия и за експлоатираното СРС, тъй като П. лично съставил, обработил и регистрирал в РКИ на ШОП документите за последното. Въпреки това, П. не отказал срещата след като установил кое е лицето което го търси. Срещата не била и преустановена от страна служителя на ШОП включително и след като узнал от лицето какъв е повода й и какво иска от него разследваното лице – информация по воденото досъдебно производство. Разследваното лице предложило на П. да му окаже съдействие за закупуване на лек автомобил. Последното обуславяло извод за евентуално осъществена корупционна ситуация, но не представлявано предмет на дисциплинарната проверка. Предприети били  действия за сезиране на компетентните органи извън Ш.ския съдебен район. Дължимото добросъвестно житейско и етично поведение, което е следвало П. да извърши е да преустанови срещата си с разследваното лице, да докладва на *** за случилото се и да уведоми наблюдаващия *** за ползвания от разследваното лице телефонен номер. Вместо това, П. започнал активна комуникация с лицето ясно осъзнавайки, че срещу това лице се извършват процесуално-следствени действия по НПК и се събират доказателства със СРС. Тази комуникация продължила пет месеца и създала впечатление за конспиративност. Видно било, че П. е бил доста активен в търсенето на разследваното лице. Служителят твърдял, че поискал съдействие от разследваното лице, да му намери скоростна кутия за автомобила му при условие,          че разследването по наказателното производство срещу същото лице продължило, както и продължило мероприятието по експлоатация на СРС срещу същото това лице. Това,според работодателят  е недопустимо с оглед служебното качество на П. и тези му действия компрометират съдебната система, ПРБ и в частност Окръжна прокуратура гр. Ш.. Видно било, че след установяване по досъдебното производство ползвателя на телефонен № ***, информацията за наличие на нерегламентирани контакти между ССИ П. и разследваното лице е докладвана на *** на ОД на МВР, с тази информация са запознати разследващия полицай от РУ гр. Ш., оперативни работници от икономическа полиция, наблюдаващия ***. Този факт обуславял наличие на широк кръг от лица запознати с неправомерното поведение на служителя на ОП гр. Ш..

   ***на Окръжна прокуратура гр.Ш. е приел,че са налице  данни за извършени от П.М.П. ***, в периода 21.01.2018 г. до 08.05.2018 г. 25 /двадесет и пет/ нерегламентирани комуникации по телефон от номер №***, ползван от него с разследвано лице по досъдебно производство №***г. по описа на РУ гр. Ш. при ОД на МВР гр. Ш., ***ска преписка №***г. по описа на ШРП, срещу което са събирани доказателства със СРС в посочения период, като разследваното лице ползвало телефонен №***, който станал известен на П., но той не съобщил на наблюдаващия *** за това и не уведомил *** за нерегламентираните си контакти с лицето, с което извършил следните нарушения:

-           На чл.187, ал.1, т.8 от КТ – нарушил трудовата дисциплина като злоупотребил с доверието на *** на Окръжна прокуратура гр. Ш. и уронил престижа на доброто име на Окръжна прокуратура гр. Ш.. Нарушението се изразявало в липса на лоялност на служителя *** в Окръжна прокуратура гр. Ш. П.М.П. към работодателя си, в случая *** на Окръжна прокуратура гр. Ш..П. знаейки, че срещу лицето ,с което е приел да се срещне и продължил да контактува по телефон се води разследване и се прилагат специални разузнавателни средства, продължил да работи по секретната преписка, без да уведоми за контактите си административния си ръководител. При преценката си за изключителната тежест на извършеното от П.П. нарушение,окръжният *** при ШОП е приел  изключително отговорната позиция в структурата на ШОП, свързана с обработка и опазване на класифицираната информация в прокуратурите от съдебния район, характера на работата свързана с необходимост от конфиденциалност и наличната по-голяма оперативна самостоятелност спрямо останалите служители. Продължилите във времето нерегламентирани контакти, липсата на критичност към поведението си от страна на П., исканите от страна на служителя на ШОП лични услуги от разследваното лице /съдействие за намирана на скоростна кутия за автомобила на П./ съставлявало градация на неправомерното му поведение и  довело до злоупотреба с доверието на работодателя му и уронване на доброто име на структурата в която работи. Данните за нерегламентираните контакти на служителя *** в ОП гр. Ш.  станали известни на служители на ОД на МВР, работещи по досъдебното производство и на ръководството на областната дирекция, пред които било уронено доброто име на Окръжна прокуратура гр. Ш..

-          На чл.347 от Закона за съдебната власт, съгласно който, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебният служител трябва да има поведение, което не уронва престижа на съдебната власт. П.П. като служител *** в Окръжна прокуратура гр. Ш. разполагал с по-голяма от останалите съдебни служители оперативна самостоятелност. На тази длъжност той осъществява комуникация със служители, вкл. И на ръководни длъжности от териториалните структури на различни институции – ДАНС, МВР, съд, административни органи и др. работата му е с класифицирана информация и осъществяваните  в ежедневната му работа контакти на по-високо ниво обуславят необходимост от дължимо безупречно поведение, което да не накърни авторитета на служителя и на структурата на съдебната власт в която работи. В случая, за извършените от П. нерегламентирани контакти с разследвано лице били запознати ръководителите на ОД на МВР и служители от различните й сектори. Над 90 % от преписките и делата на прокуратурите в съдебния район се разследват и проверяват от структурите на МВР. Тези действия сериозно компрометират Окръжна прокуратура гр. Ш. и дават основания, всеки провал в съвместните действия за проверки и разследване, да се отчита като негатив за прокуратурата. Поради това  работодателят е приел,че  П. в качеството му на служител в ПРБ, която е част от съдебната система е уронил престижа й с действията си.

-          На чл.13 от Етичния кодекс на съдебните служители – при възлагането на служебна задача, чието изпълнение може да доведе до конфликт между служебните му задължения и неговите частни интереси, съдебният служител следва своевременно да уведоми своя ръководител. И при първоначалното възлагане на работата и при текущата деловодна обработка на материали по секретната преписка по досъдебно производство №***г. по описа на РУ гр. Ш., служителят *** в Окръжна прокуратура гр. Ш. П.П. не е уведомил *** на Окръжна прокуратура гр. Ш., за наличие на познанство/запознаване и комуникация с разследваното лице, срещу което се събират доказателства по реда на ЗСРС. Това е обусловило съмнения за наличие на конфликт на интереси.

    От приложените по делото доказателства се установява,че в хода на инициираното дисциплинарно производство,работодателят - *** на Окръжна прокуратура гр. Ш. е поискал обяснения от служителя П.П.,като той е дал устни такива,които са обективирани в съставения Протокол  за депозиране на устни сведения по дисциплинарна проверка назначена със Заповед №***г. на *** на Окръжна прокуратура гр. Ш.,от  ***г. в 09,30 часа кабинет №**на окръжна прокуратура гр. Ш. в присъствието на М.Г. – ***на Окръжна прокуратура гр. Ш., П.Г. – *** в Окръжна прокуратура гр. Ш., А.И. – *** в Окръжна прокуратура гр. Ш..

      Видно от този протокол,чието съдържание и автентичност и истинност не се оспорват от ищеца и съдът го кредитира с нежното доверие,се установява,че той,в качеството си на  служител *** в Окръжна прокуратура гр. Ш. е дал следните устни обяснения във връзка с образуваната срещу него дисциплинарна проверка в следния смисъл: Че от началото на 2018 г. бил в платен годишен отпуск, след това от началото на месец март 2018 г. излязъл в отпуск по  болест. Знаел,че спрямо лицето се води досъдебно производство и се експлоатират мероприятия по отношение на него като всички документи свързани с експлоатацията на СРС,изготвил ищецът.Заявява,че докато е бил в болнични, пак е ходил на работа. Не може да уточни датата,когато на „вайбъра“ му се обадил непознат номер и поискал среща с него.Срещата се състояла пред блока,в който живее ищецът и той констатирал,че въпросното лице било обекта на СРС. Не знаел наизуст телефонния му номер. Лицето/впоследствие със същото се идентифицира свидетеля М.С./ му казало,че знае къде работи П. и какво ,както и,че има дело срещу него и искало съдействие – дали  ищецът да помогне по някакъв начин. Ищецът твърди,че му обяснил,че е обикновен служител и не знае нищо по въпроса . в общи линии това е .Заявява,че с този човек не е имал никакви социални контакти, даже и телефона му не знаел. Той го търсил на неговия  личен телефон с №***. След като лицето разбрало,че  нищо няма да разбере и нищо няма да получи от него,започнал разговор от общ характер. Обичайните неща – всичко му било чисто, защо водели дело, започнало да му предлага да му окаже съдействие ,за да си закупя кола на което ищецът отговорил,че  няма интерес. Споделил му, че има здравословни проблеми с кръста. П. е посочил в устните си сведения,че винаги се е  пазил от такива работи и по тази причина неговия личен автомобил, на тъщата му, не са закупувани от града. С държанието си това лице искало да създаде с него приятелски контакт. Като разбрало, че ищецът има оплакване в кръста му предложило  да му осигури автомобил с автоматична скоростна кутия. За това ,че е потърсен и е разговарял с това лице,ищецът признава,че не е уведомявал Окръжния *** и наблюдаващия ***. В последствие това лице го търсило още няколко пъти ,като му предлагало различни автомобили с автоматична скоростна кутия. Ищецът го търсил в случаите, когато той ми е звънял и не е  могъл да отговоря на обаждането му. Търсил го един единствен път когато бях на лечение в П., понеже му се повредила скоростната кутия на личния автомобил.Тогава звъннал на това лице и го попитал дали може да му намери втора употреба скоростна кутия.Ищецът счита,че не е било редно да контактува с това лице.,но никога не е злоупотребявал по никакъв начин. Не е съобщавал този телефонен номер на който го търси лицето, нито на наблюдаващия *** нито на Окръжния ***. Отчита поведението си като грешка.

     Не се оспорва от ответника,че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца,същият е бил в отпуск по болест,въз основа на издадения му болничен лист № ***, издаден е от „***.“ ЕООД гр. Ш.,  обща ЛКК, основано на решение №***. В документа е отразен период на нетрудоспособност от 18.06.2018 г. до 17.07.2018 г. Определен му е домашно-амбулаторен режим./л.31/ .

       Преди налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на ищеца П.,от страна на работодателя му .-Окръжна прокуратура гр.Ш.,представлявана от Окръжен *** М.Г. е отправено запитване до Председателя на ТЕЛК , I състав МБАЛ „Ш.“АД гр.Ш. с изх.№***.дали заболяването на ищеца/за което е представен болничен лист №***/,страдащ от ***я ,попада в кръга заболявания,посочени в Наредба №**на МЗ.Отговорът е/на л.221 / е,че диагнозата по МКБ :М51.1 –***тия“ НЕ ПОПАДА в Наредба№***.на МНЗ относно болестите,при които работещите ,боледуващи от тях имат закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ.

     ***-Окръжен *** при ШОП е отправил искане за даване на предварително разрешение за прекратяване на трудовоправоотношение с работник /служител,който ползва особена закрила по чл.333 от КТ,като на основание чл.333 ал.1 т.4 от КТ директорът на Д“ИТ“гр.Ш. е дал предварително  разрешение с изх.№***.,за прекратяване на трудовото правоотношение с П.М.П. на длъжност *** на основание по чл.330 ал.2 т.6 от КТ.

      По делото е представено Постановление от 05.12.2018г.,издадено от В.В.– *** в ОП-.гр.Д.,по преписка №***.по описа на Окръжна прокуратура Д.,от което е видно,че преписката е образувана по сигнал от *** от ШРП ,съдържащ данни за евентуално извършено корупционно или престъпление по служба от служителя *** в ОП гр.Ш./ищеца по настоящото дело/.

       ***ът при ОП –гр.Д. е посочил в постановлението си,че при извършване на процесуално-следственото действие „претърсване и изземване“,лицето ,което е било заподозряно в извършване на престъплението,предмет на разследване по досъдебното производство ,предало на разследващия орган два мобилни телефона,ползвани от него.Единият мобилен телефон бил този,по отношение на който било използвано СРС,а другият мобилен телефон бил непознат за разследващия орган.Констатация,която настоящия съдебен състав не споделя,тъй като сигнала на ****** при ШРП е за прилагане на СРС по отношение на телефонен номер ***,респ. за мобилен апарат с ИМЕЙ №***и за мобилен апарат с ИМЕЙ ***, а телефонната комуникация между ищеца П. /с телефонен № №*** и разследването  лице е бил чрез ползвания от лицето С. телефонен № ***.

     ***ът при ОП-гр.Д. е приел,че съдържанието на разговорите /общо тринадесет на брой /между П. и С.,не е било установено.Извод,който се споделя и от настоящия съдебен състав.В резултат на това, *** В. е приел,че от доказателствата по преписката не може да се направи категоричния извод,че служителят *** е разгласявал информация от служебно естество,вкл. и класифицирана информация.Приел е още,че нито в ЗЗКИ,нито в ППЗЗКИ,нито в ППАПРБ,нито в длъжностната характеристика на конкретния служител са налице разписани такива задължения.А щом не са разписани задължения за уведомяване на ***,не може да се коментира и нарушение на служебните задължения като елемент от състава на съответното престъпление по служба.***ът е приел,че ако са налице допуснати в конкретия случай нарушения,то същите могат да бъдат разглеждани само като дисциплинарна простъпка,която да обоснове единствено носенето на дисциплинарна отговорност и е отказал да образува досъдебно производство,като е прекратил преписка с вх.№***-описа на Окръжна прокуратура гр.Ш..

     При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

     Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина,т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудово правотоношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание,при спазване от работодателя на редица установени  от закона формални изисквания относно факта на нарушение на трудовата дисциплина,изслушване на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието,предвидено в чл.193 ал. от КТ,относно срока за налагане на дисциплинарното наказани и относно съдържанието ,мотивирането и връчването на заповедта съообразно нормата на чл.195 от КТ.

      При оспорване на извършено уволнение чрез налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание,в тежест на работодателя е да докаже,че работникът/служителят е извършил твърдените нарушения на трудовата дисциплина,а той му е наложил дисциплинарно наказание,съответстващо по тежест на дисциплинарните простъпки.Тежестта на доказване на законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху лежи върху работодателя.

    Твърдените нарушения на трудовата дисциплина от ищеца са следните:

-          По чл.187, ал.1, т.8 от КТ – нарушил трудовата дисциплина като злоупотребил с доверието на *** на Окръжна прокуратура гр. Ш. и уронил престижа на доброто име на Окръжна прокуратура гр. Ш.. Нарушението се изразявало в липса на лоялност на служителя *** в Окръжна прокуратура гр. Ш. П.М.П. към работодателя си, в случая *** на Окръжна прокуратура гр. Ш..П. знаейки, че срещу лицето ,с което е приел да се срещне и продължил да контактува по телефон се води разследване и се прилагат специални разузнавателни средства, продължил да работи по секретната преписка, без да уведоми за контактите си административния си ръководител.

 При преценката си за изключителната тежест на извършеното от П.П. нарушение,окръжният *** при ШОП е приел  изключително отговорната позиция в структурата на ШОП, свързана с обработка и опазване на класифицираната информация в прокуратурите от съдебния район, характера на работата свързана с необходимост от конфиденциалност и наличната по-голяма оперативна самостоятелност спрямо останалите служители. Продължилите във времето нерегламентирани контакти, липсата на критичност към поведението си от страна на П., исканите от страна на служителя на ШОП лични услуги от разследваното лице /съдействие за намирана на скоростна кутия за автомобила на П./ съставлявало градация на неправомерното му поведение и  довело до злоупотреба с доверието на работодателя му и уронване на доброто име на структурата в която работи. Данните за нерегламентираните контакти на служителя *** в ОП гр. Ш.  станали известни на служители на ОД на МВР, работещи по досъдебното производство и на ръководството на областната дирекция, пред които било уронено доброто име на Окръжна прокуратура гр. Ш..

   От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин,че ищецът е комуникирал чрез личния си телефонен №*** със свидетеля М.С.,срещу когото се е водело ДП досъдебно производство №***г. по описа на РУ гр. Ш. и е било дадено разрешение за ползване на специални разузнавателни средства за телефони и телефонни апарати,за които е имало информация,че са ползвани от С..Телефонната комуникация е била извършена от свидетеля С. чрез ползвания от него  телефонен № ***,а не чрез телефонните номера,по отношение на които е било дадено разрешение за ползване на СРС.

   Ищецът П.П. не отрича в дадените от него устни обяснения в рамките на иницираното дисциплинарно производство,че  е знаел,че срещу това лице се използват СРС във връзка с воденото ДНП,които той,в качеството си на служител по сигурността при Окръжна прокуратура Ш. ,лично е регистрирал постъпилите искания и е имал информация от кои длъжностни лица се води разследването ,както и за срока за ползването на дадените разрешения.

    От данните по делото не се установява с нужната категоричност, че служителят *** е разгласил/свел до сведението на св.М.С./известната му информация от служебно естество,вкл. и класифицирана информация,въпреки опитите му да научи подробности в тази насока.Единствените гласни доказателства –показанията на св.М.С. са в насока,че интензивната телефонна комуникация помежду им е била обусловена от неговото предложение към ищеца да му съдейства за закупуване на специален автомобил предвид здравословното му състояние и са обсъждали параметрите на евентуалната бъдеща сделка.

   Установи се по безспорен начин,че въпреки,че св.С. /разследвано лице по посоченото ДП / сам е потърсил ищеца П. и то с първоначално заявената идея да разбере от него подробности във връзка с воденото разследване,тъй като му било известно служебното качество на  ищеца, П. не е преустановил контактите си с него,а ги е поддържал доброволно в продължение на около четири месеца ,по време на даденото разрешение за експлоатация на СРС.

    В периода 21.01.2018г.-08.05.2018г .между ищеца П. и свидетеля М.С.  е имало интензивна телефонна комуникация-   25 обаждания ,някои от които пропуснати.Така,че ,дори да се приеме,че ищецът не е уведомил С. за подробности във връзка с воденото срещу него разследване/което би съставлявало дисциплинарно нарушение по чл.187 ал.1 т.8 предл.второ от Кт,което не е предмет на делото/,а контактите помежду им са били на лична основа,то с оглед заеманата от него длъжност,П. е дължал безупречно  поведение, което да не накърни ,респ.постави под съмнение както неговия личен и професионален авторитет,така и този на работодателя му –Окръжна прокуратура гр.Ш.,като прекрати контактите си незабавно,още повече,че му е станало известно защо С. пръв го е потърсил.

   Доводът,че действията на ищеца сериозно компрометират Окръжна прокуратура гр. Ш. и дават основания, всеки провал в съвместните действия за проверки и разследване, да се отчита като негатив за прокуратурата е по-скоро хипотетичен и не почива на конкретни доказателства,поради което не се кредитира от съда с нужното доверие.

     Въпреки това,доколкото ищецът,в качеството си на служител *** в Окръжна прокуратура гр. Ш. разполага с по-голяма от останалите съдебни служители оперативна самостоятелност и  работата му с класифицирана информация и осъществяваните  в ежедневната му работа контакти на по-високо ниво обуславят необходимост от дължимо безупречно поведение, което да не накърни авторитета на служителя и на структурата на съдебната власт в която работи,то чрез продължаващите в рамките на 4 месеца /през които се експлоатират СРС/ контакти с разследвано лице,за което е разполагал със служебна информация,лично поверена му да обработва и съхранява,той е злоупотребил с доверието и е уронил доброто име на предприятието /в случая уронил престижа на институцията,в която работи/, като поведението му е станало известно на ръководителите на ОД на МВР и служители от различните й сектори,на ДАНС и Главна прокуратура,които със съвместни усилия осъществяват дейност по разкриване и разследване на престъпления ,чрез използване на съответни процесуални способи.Ето защо,съдът счита,че чрез действията си,П.  е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.8 предл.първо от КТ.

     Не се събраха доказателства и съдът прие за недоказано,че същият е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.8 предл.първо от КТ – ***.

      От доказателствата по делото,съдът намери за доказано,че чрез действията си ,ищецът е извършил нарушения и на чл.347 от Закона за съдебната власт, съгласно който, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебният служител трябва да има поведение, което не уронва престижа на съдебната власт,както и на  чл.13 от Етичния кодекс на съдебните служители – при възлагането на служебна задача, чието изпълнение може да доведе до конфликт между служебните му задължения и неговите частни интереси, съдебният служител следва своевременно да уведоми своя ръководител. И при първоначалното възлагане на работата и при текущата деловодна обработка на материали по секретната преписка по досъдебно производство №***г. по описа на РУ гр. Ш., служителят *** в Окръжна прокуратура гр. Ш. П.П. не е уведомил *** на Окръжна прокуратура гр. Ш., за наличие на познанство/запознаване и комуникация с разследваното лице, срещу което се събират доказателства по реда на ЗСРС. Това е обусловило съмнения за наличие на конфликт на интереси.

    За прецизност следва да се отбележи,че визираните две нарушения :по чл.347 от Закона за съдебната власт и чл.13 от Етичния кодекс на съдебните служители не попадат в обхвата на нормата на чл.187 ал.1 т.8 от КТ,а в обсега на нормата на чл.187 ал.1 т.10 от КТ,според която нарушение на трудовата дисциплина е „ „неизпълнение на други трудови задължения,предвидени в закони и други нормативни актове,в правилника за вътрешния трудов ред,в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение“ ,поради което съдът счита,че при така формулираното правно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание –чл.187 ал.1 т.8 от КТ, работодателят неправилно се е позовал на нарушения на чл.347 от Закона за съдебната власт и чл.13 от Етичния кодекс на съдебните служители.В случай,че е счел,че дисциплинарната отговорност на ищеца следва да бъде ангажирана за нарушение на този закон и подзаконов нормативен акт е следвало формулировката на конкретното нарушение на трудовата дисциплина,явяващо се такова по чл.187 ал.1 т.10 от КТ ,да бъде ясно посочено в самата заповед за уволнение.

      От доказателствата по делото,съдът намери,че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е издадена в преклузивния срок по чл.194 от КТ ,от лице,разполагащо с необходимата компетентност,при спазване на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ .Спазена е процедурата за изискване и даване на възможност на служителя да даде обяснения във връзка с инициираното срещу него дисциплинарно производство,преодоляна е предварителната закрила срещу уволнение по смисъла на чл.333 във вр.чл.330 ал.2 т.6 от КТ.

     Съдът намери за установено по несъмнен начин,че ищецът е извършил едно от нарушенията,посочени в атакуваната заповед за уволнение,а именно това по чл.187 ал.1 т.8 предл.второ от Кт,което е достатъчно да ангажира дисциплинарната му отговорност. Нарушението е тежко,с оглед спецификата на задълженията,с които се характеризира заеманата от него длъжност и независимо,че същият е изразил  съжаление към простъпката си, съдът счита,че наложеното му дисциплинарно наказание се явява адекватно на тежестта на извършеното от него дисциплинарно нарушение.

      Ето защо намира,че предявеният иск за отмяна на наложеното му наказание „дисциплинарно уволнение“ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.С оглед решението по главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ,като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят акцесорните искове по чл.344 ал.1 т.2 от КТ –„за възстановяване на заеманата от него длъжност преди уволнението“,както и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр.чл.225 ал.1 от КТ –„за осъждане на работодателя да му заплати обезщетение за времето,през което е останал без работа вследствие уволнението , за периода от 06.07.2018г.до 06.01.2019г.в размер на 10 400.04лв./главница/.,по чл.344 ал.1 т.4 от КТ –„за извършване на поправка на основанието за уволнение,вписано в трудовата му книжка или в други документи .

     С оглед изхода на делото,на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г.за размерите на адвокатските възнаграждения, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юристконсултско възнаграждение в размер на 300.00лв.

     Водим от гореизложеното,съдът

 

 

 

                                                  Р     Е      Ш      И    :

 

  ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от П.М.  П. с ЕГН:**********,с адрес:г*** против Окръжна прокуратура гр.Ш. с ЕИК:1218173091182 ,адрес:гр.Ш.,ул.***,представлявана от Окръжен *** М.Г.  иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ -за признаване за незаконосъобразно извършеното му дисциплинарно уволнение със  Заповед №***№***,издадена от М.Г. –***-Окръжен *** при Окръжна прокуратура Ш..

  ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от П.М.  П. с ЕГН:**********,с адрес:г*** против Окръжна прокуратура гр.Ш. с ЕИК:1218173091182 ,адрес:гр.Ш.,ул.***,представлявана от Окръжен *** М.Г. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ –„За възстановяването му на заеманата от него длъжност преди уволнението :  „Служител *** в Окръжна прокуратура гр.Ш.“.

    ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от П.М.  П. с ЕГН:**********,с адрес:г*** против Окръжна прокуратура гр.Ш. с ЕИК:1218173091182 ,адрес:гр.Ш.,ул.***,представлявана от Окръжен *** М.Г. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр.чл.225 ал.1 от КТ  –„за обезщетение

за времето ,през което е останал без работа - за периода от 06.07.2018г.до 28.11.2018г.в размер на 10 400.04лв./главница/.

   ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от П.М.  П. с ЕГН:**********,с адрес:г*** против Окръжна прокуратура гр.Ш. с ЕИК:1218173091182 ,адрес:гр.Ш.,ул.***,представлявана от Окръжен *** М.Г. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ -–„за извършване на поправка на основанието за уволнение,вписано в трудовата му книжка или в други документи „.

     Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН   СЪДИЯ: