Р Е Ш Е Н И Е

№ 224

гр. Нови пазар, 09.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд -  Н.в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1521 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба с обективно съединени установителни претенции, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 908, 14 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 71, 34 лв.; по чл.92 от ЗЗД с цена на иска от 447, 64 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 45 лв. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 42,94 лв., от страна на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от Т.Я.К., с процесуален представител по делото юрисконсулт Д. А., против ответника Е.С.Г. ***.

            В исковата молба ищцовата страна твърди, че на ***г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника бил сключен договор за паричен заем №***. При подписване на договора заемателят и настоящ ответник получил стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните особености на паричния заем. Съгласно договора, заемодателят отпуснал паричен заем в размер на 950 лв. на заемателя. Страните постигнали съгласие с част от тази сума да се рефинансира текущ заем на ответника по договор с №***. След извършеното прихващане старото задължение се погасило изцяло, а разликата заемателят получил. Така той се задължил да върне 1 032,36 лева, заедно с договорена лихва на 21 седмични вноски, всяка по 49,16 лв. По договора ответникът извършил плащане на общо 100 лв. Дължал главница от 908,14 лв. и договорна лихва в размер на 71,34 лева от 27.10.2017 г. до 16.03.2018 г. Освен това при сключването на договора ответникът поел задължение в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави едно от обезпеченията, предвидени в договора, като се съгласил при неизпълнение  да плати неустойка. Самата неустойка се изчислявала еднократно, три дни след сключването на договора и се дължала като допълнителна сума към всяка погасителна вноска. Нейният размер бил 447,64 лева. Ответникът дължал и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, представляващи разходи за разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес, в размер на 45 лева. Ответникът следвало да изплати целия заем на 16.03.2018 г. От тогава до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК той дължал и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 42,94 лева, т.е от 17.03.2018 г. до 19.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 27.07.2018 г. до окончателното плащане. Между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовото дружество бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични вземания на ***г., на основание чл.99 от ЗЗД. С приложение №1 от ***г. към този договор вземането било прехвърлено на настоящия ищец. Той подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №1008/2018 г. Издадена била заповед за изпълнение, но тя била получена от ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Това породило правния интерес на ищеца от настоящия установителен иск. В указания от съда срок ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането, като моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите 908,14 лв. - главница; 71,34 лева -  договорна лихва от 27.10.2017 г. до 16.03.2018 г. ; 447,64 лева -неустойка за неизпълнение; 45 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 42,94 лева - лихва за забава от 17.03.2018 г. до 19.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 27.07.2018 г. до окончателното плащане. Ищцовата страна моли също да ѝ се присъдят и направените разноски в производството.

            На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв  не е депозиран.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: На ***г. е отправено писмено предложение за сключване на договор за паричен заем, което предложение е подписано от ответника и от представител на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На същата дата между ответника и посоченото дружество е сключен договор за паричен заем №***. По силата на договора „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, предава на ответника, в качеството на заемател, сумата от 950 лв., която заемателят се задължава да върне за срок от двадесет и една седмици, на 21 седмични вноски на дати изрично посочени в договора. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема 40%; лихвен процент на ден 0,11%, приложим при отказ от договора; годишен процент на разходите по заема 46, 79%. Така общата дължима от ответника сума, уговорена между страните е 1032, 36 лв., като размерът на всяка седмична погасителна вноска е от 49, 16 лв. В чл.3 от договора страните са се споразумяли, че с част от предоставената в заем сума – в размер на 391, 87 лв. се погасява изцяло задължение на ответника към „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договор за паричен заем №***, с което дългът се рефинансира, а остатъкът от заемната сума се изплаща на ответника, като договорът има силата на разписка.

В чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължил да представи на заемодателя, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, едно от изрично посочените в същата уговорка обезпечения. В чл.4, ал.2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, ответникът ще дължи неустойка в размер на 494, 76 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка погасителна вноска се добавя и сумата от 23, 56 лв. Така всяка от шестте погасителни вноски възлиза на сумата от 72, 72 лв.

През целия период на договора ответникът заплатил само сумата от 100 лв.

На ***г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на продавач, и ищцовата страна, в качеството на купувач, е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на парични вземания. С този договор страните са уговорили, че продавачът ще прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК, които е отпускал на свои клиенти, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение №1 към договора със съответна нова дата, както с неговото съставяне, подписване и подпечатване то става неразделна част от договора и всяко поредно приложение има значение на допълнително споразумение към договора.

 В т.4.1 от договора е предвидено, че датата на подписването на и подпечатването на съответното Приложение №1се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени и купувачът придобива всички права върху продадените прехвърлени вземания. В т.4.4 от рамковия договор е уговорено, че след подписване и подпечатване на всяко отделно Приложение №1, продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл.99, ал.3 ЗЗД.  Съгласно т.4.5 от рамковия договор купувачът се е задължил да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия, като страните са се уговорили, че с подписване на договора продавачът упълномощава купувача с правата за уведомяване на длъжниците, като допълнително са задължава да издаде и изрично пълномощно.

            Рамковият договор е представен по делото в заверено копие, ведно с Приложение №1 от ***г. В приложението под №624 фигурира името на ответника; датата на сключения с него договор; размер на главница; общо задължение; начислена лихва за просрочие. Представено е и потвърждение за сключена цесия от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

            На 14.12.2017 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез представителя му, е дадено пълномощно на ищцовото дружество да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на договори за кредит, които дружеството е цедирало. До ответника е било изготвенжо уведомително писмо от страна на ищеца, с уведомление за извършената цесия.

            На 25.07.2018 г. ищцовата страна е депозирала в РС – Н.заявление по чл.410 от ГПК за вземанията към ответника, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. №1008/2018 г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №609/30.07.2018 г., с която е разпоредил ответникът да заплати на ищцовата страна претендираните вземания на основание договора за заем и извършената цесия.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе доказателства. На базата на събрания доказателствен материал съдът счита, че се налагат следните правни изводи: На първо място по делото е установен с категоричност фактът на сключения между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем. Доказан е безспорно и размерът на предоставения кредит, договорената печалба на дружеството и размерът на погасителната вноска. Безспорен е и фактът, че ответникът е получил сумата на кредита.

Относно сключения договор за цесия: Безспорен е фактът на сключения рамков договор за цесия. Действително към момента на сключването му договорът за паричен заем между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е бил сключен. С рамковия договор, обаче страните по него са уговорили, вземанията се индивидуализират и считат прехвърлени от подписването на съответното Приложение №1, което е допълнително споразумение към договора. Видно е, че изготвеното Приложение №1 от ***г., подписано от страните по рамковия договор е след като задълженията на ответника към ищцовото дружество са възникнали и към този момент съответните месечни погасителни вноски са били изискуеми. Изпълнено е и условието по т.4.4 от рамковия договор за извършване на писмено потвърждение от страна на продавача. С това следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовата страна и по отношение на вземането към ответника.

Относно уведомяването на ответника за извършената цесия: Видно е от доказателствата по делото (представеното уведомление), че до ответника е било изготвено писмено уведомление, като няма данни да е получено от него. Съгласно трайно установената съдебна практика, обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание  чл. 99, ал. 4 ЗЗД.  В случая уведомлението е направено от ищцовата страна, като пълномощник на продавача на вземането, но това не съставлява пречка, тъй като предишният кредитор има право  да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана в частта относно претенциите по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 908, 14 лв., представляваща главница и по чл. 79, ал.1 от ЗЗД с цена 71, 34 лв., представляваща договорна лихва, и като такава следва да се уважи. Размерът на всяка от тези претенции се установява от писмените доказателства по делото, а и същият не е оспорен от страна на ответника. Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.07.2018 г. до окончателното плащане.

Относно претенцията на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 42, 94 лв., съдът счита, че същата е основателна и доказана. Без съмнение ответникът е в забава за изплащане на задълженията си към ищцовата страна и дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва, считано от деня на забавата (денят в който ответникът е следвало да изплати задължението си по кредита е 16.03.2018 г.), т.е. считано от 17.03.2018 г. до подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, което е на 25.07.2018 г., но претенцията на ищеца е до 19.07.2018 г.

Относно претенцията в размер на 45 лв., представляваща сума за разходи и такси за събиране на вземането, то същата е недоказана. Не са представени по делото доказателства за това какво конкретно е било извършено и какви разходи са били направени. Към доказателствата по делото е приложена тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в която се сочи, че разходите за събиране на вземанията се изразяват в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреси. Както се спомена, в случая е неясно за какво конкретно са били направени разходи и в какъв размер. Затова в тази й чест исковата молба следва да се отхвърли.

Относно претенцията за неустойка В чл.4 от договора за паричен заем е регламентирано задължение за заемателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от двете обезпечения, посочени в договора, а именно: двама поръчители, всеки от които да отговаря на конкретни изисквания (да реализира трудово възнаграждение; да има нетен размер на осигурителен доход над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответното дружество; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банки и финансови институции, или ако има, то кредитната му история в ЦКР на БНБ за една година на назад да е със статут на „редовен“), или банкова гаранция с бенефициер заемодателя за общата дължима по договора сумата, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В ал.2 на чл.4 е предвидена неустойка за неосигуряване на обезпечение. Съдът счита, че тази клауза от договора – чл.4 е неравноправна и поради това нищожна. Неустойката в договорните отношения има за цел да обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение при неизпълнение. В настоящия случай тя е уговорена като санкция за непредставяне на обезпечение, а не като дължимост при неизпълнение на задължението за погасяване на договорната сума. Задължението за неустойка би следвало да възникне ако заемателят преустанови плащанията към заемодателя, а в случая заплащането на неустойката е започнало паралелно с плащането на сумите по договора – главница и договорна лихва, поради което в такава една функция тя нито обезпечава изпълнението, нито го обезщетява, нито замества друг вид обезпечение – напр. поръчителство. Рискът от неизпълнение по един договор следва да се носи с обезпечаване на задълженията по него и при невъзможност за предоставяне на обезпечение по договора следва той да не се сключва, а не следва да се включва уговорка за допълнително заплащане. Така по същността си предвидената в сключения между страните договор неустойка представлява реално увеличение на възнаграждението за ответната страна и я обогатява без да има основание. Затова клаузата на чл.4, ал.1 и 2 от договора между страните е неравноправна на основание чл.143, т.5 от ЗЗП. Поради това и следва да бъде считана за нищожна, а предявеният иск с правно основание по чл. 92 от ЗЗД следва да се отхвърли.

При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените по настоящото дело разноски, съобразно уважената част от исковата молба. Направените по делото разноски от ишцовата страна са както следва: 30, 30 лв. – внесена държавна такса и 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, т. е. общ размер от 390, 30 лв. Съобразно уважената част от исковата молба на ищцовата страна следва да се присъдят разноски в размер на 261, 50 лв. Също така ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство също съразмерно на уважената част от исковата молба. Разноските в заповедното производство са в общ размер от 80, 30 лв., от които ответникът следва да заплати на ищцовата страна 53, 80 лв.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.С.Г., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Васил Левски“, №114, етаж Мецанин, представлявано от Т.Я.К. сумите: 908, 14 лв. (деветстотин и осем лева и четиринадесет стотинки), представляваща главница по договор за паричен заем №*** от ***г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Е.С.Г.; 71, 34 лв. (седемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва по същия договор, и 42, 94 лв. (четиридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща лихва за забава за плащане по същия договор за периода от 17.03.2018 г. до 19.07.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2018 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявената по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Васил Левски“, №114, етаж Мецанин, представлявано от Т.Я.К. против Е.С.Г., с ЕГН ********** ***, в останалата й част, а именно относно претенцията с правно основание по чл.92 от ЗЗД с цена от 447, 64 лв. (четиристотин четиридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща неустойка по договор за паричен заем №*** от ***г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Е.С.Г., и относно претенцията по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена от 45 лв. (четиридесет и пет лева), представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение.

ОСЪЖДА Е.С.Г., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Васил Левски“, №114, етаж Мецанин, представлявано от Т.Я.К. направени по настоящото дело разноски от 261, 50 лв. (двеста шестдесет и един лева и петдесет стотинки).

ОСЪЖДА Е.С.Г., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Васил Левски“, №114, етаж Мецанин, представлявано от Т.Я.К., направените разноски по ч. гр. д. №1008/2018 г. по описа на РС – Н.в размер на 53, 80 лв. (петдесет и три лева и осемдесет стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Ш. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: