Р Е Ш Е Н И Е

№ 204

гр. Н., 18.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд -  Н. в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1537 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба с обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 508, 56 лв.; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 38, 10 лв. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 67, 80 лв., като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж рег. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: 204915054, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Ц.С., против ответницата Г.Д.М.-***.

            В исковата молба ищцовата страна твърди, че на ***г. между нея, като кредитодател, и ответницата, като кредитополучател, бил сключен договор за потребителски паричен заем ***в размер на 508,56 лв. Ищцовата страна изплатила сумата по начина, уговорен в договора, като с това дружеството изпълнило задълженията си по договора. От този момент, по силата на сключения договор за ответницата възникнало задължението да погаси заема на 6 месечни вноски, всяка от които по 91,11 лв. Вноската включвала изплащане на главница и оскъпяване, при ГПР 27,78 % и годишен лихвен процент - 24,76 %. Ответницата не заплатила нито една месечна вноска. Съгласно договора, при просрочие на две или повече месечни вноски,считано от падежната дата на втората пропусната вноска, вземането ставало изискуемо изцяло. Това условие настъпило на 20.03.2017 г. Вече настъпил и падежът на последната погасителна вноска и това станало преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до съда. Предвид изложеното ищцовото дружество претендира ответницата да заплати 508, 56 лева – главница, 38,10 лв. - възнаградителна лихва, 67,80 лв. - законна лихва за забава или общо 614,46 лева. След подаване на заявлението по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.д. №1061/2018 г. по описа на НпРС, но издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Затова ищецът счита за наличен правния му интерес да предяви настоящите установителни искове, като моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество 508, 56 лева – главница, 38,10 лв. - възнаградителна лихва, 67,80 лв. - законна лихва за забава от 20.03.2017 г. до 11.07.2018 г., както и законната лихва от 23.07.2018 г. до окончателното плащане. Ищцовата страна моли и да й бъдат присъдени направените разноски, както в настоящото установително производство, така и тези в заповедното, където същите възлизали на сумата от 75 лв. 

            Съдебните книжа са връчени на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. След внесен депозит от ищцовата страна за особен представител, на ответницата е назначена посочената от *АКадвокат И.Д.. В законоустановения срок е депозиран отговор от особения представител. С отговора се твърди, че исковете са допустими, но неоснователни. Направено е възражение относно шрифта на сключения между страните договор, като се твърди, че е по–малък от 12, в разрез с разпоредбата на чл.9 от ЗПК. Направено е и възражение, че клаузите в договора не са ясни и недвусмислени. Като пример е изведено поле „параметри и условия“ в договора, където била посочена цена на услугата 489 лв., а като размер на кредита  била посочена сумата 508,56 лева, като не ставало ясно поради каква причина сумите се разминават. Липсвало и посочване на банкова сметка, ***тветницата, при изрична договореност плащането да се прави по банкова сметка ***. Оспорено е авторството на  подписите на ответницата в договор за паричен кредит от ***г.; на всички страници на Условия по договор; на стр. 6 от условия по договор като кредитополучател и отдолу на страницата като клиент; положените подписи под медицински въпросник за приемане за застраховане; на стр.2 - подпис на застрахован; на всички страници от Общите условия за застраховка „Защита на плащанията“; на всички страници подписите, положени от застрахован под Общи условия за застрахователна програма “Защита на плащанията по кредитни карти“; подписа, положен върху касова бележка на стойност 489,99 лева и подписа, положен в декларация – уведомително писмо, като декларатор. С твърдението за липса на валидно сключен договор между ответницата и ищцовото дружество, се моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото са представени следните доказателства: договор за потребителски кредит, отпускане на потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитнакарта ***от ***г.; условия по договора от същата дата; сертификат ***за сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“ и общи условия за същата застраховка; сертификат ***за сключен договор за застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“ и общи условия за същата застраховка; медицински въпросник за приемане за застраховане; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; уведомително писмо от ***г. до „Технополис България“ ЕАД; фискален бон за сумата 489 лв. от ***г.; извлечение по кредит ***към 23.10.2018 г. и кредитно досие на ответницата по договор ***. По делото е назначена и извършена графическа експертиза.

            От така представените доказателства съдът намира за доказани с категоричност следните факти: Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовата страна е предоставила на ответницата кредит от 508, 56 лв. В договора е уговорен и размер на премия за застраховка „Сигурност на плащанията” от 19, 56 лв. Страните са се споразумeли, че кредитът ще бъде погасен на 6 погасителни вноски, с размер на всяка една месечна погасителната вноска от 91, 11 лв. Договорът е сключен при годишен процент на разходите от 27, 78% и дължима лихва от 24, 76 %. Общата стойност на плащанията по договора за кредит възлиза на сумата от 546, 66 лв. Ищцовата страна е предоставила на ответницата сумата по кредита за закупуване на стоки – GSM *** на стойност 489 лв., като тази сума е заплатена на продавача на стоките - „Технополис България“ ЕАД, което обстоятелство е доказано от горепосочените уведомително писмо от ***г. и фискален бон от същата дата. В договора за кредит /чл.3, изр.2- ро/ страните са уговорили, че при просрочване на две или повече месечни вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълния му размер, включително всички определени в договора надбавки, ведно с обезщетение за забава, както и всички разноски за събиране на вземането. Ответницата не заплатила нито една от дължимите месечни вноски, а датата и на последната падежна вноска е минала.

            Относно заявеното по делото от страна на особения представител на ответницата оспорване на документи – договора за потребителски кредит, условията по договора,  стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, медицинския въпросник за приемане на застраховане, сертификатите за застраховки и общите условия за застрахователни програми, декларацията за предоставяне на лични данни; декларацията в уведомителното писмо и фискалния бон, с твърденията, че подписите в тези документи, положени от името на ответницата, не принадлежат на нея, по делото се установява следното: Заключението по изготвената по делото графическа експертиза сочи, че почеркът, с който са положени подписи от името на ответницата в изследваните документи – всички съдържащи се в кредитното досие на ответницата, и почеркът, с който са положени подписите, представени като сравнителен материал от името на ответницата, категорично принадлежи на едно и също лице, с изключение на подписите, положени на стр.4 и 5 от условията по договора за кредит и на стр.2 в сертификата – общи условия по застраховка „Защита на плащанията“. За тези три броя подписи вещото лице е отбелязал, че наличният сравнителен материал е недостатъчен за определяне на лицето, което ги е положило. Относно стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация да потребителските кредити, заключението на експертизата сочи, че същият е подписан от лицето, представляващо кредитора. Предвид данните от заключението по назначената експертиза съдът счита, че не се доказва по делото, че въпросните оспорени документи са неистински. В случая липсва категоричен извод, че някой от подписите не принадлежи на ответницата. Още повече щом подписът на първа страница от договора, където са основните параметри на договора – сума по кредита, лихва, ГПР, месечна вноски, застрахователна премия и др., както и подписите на стр.2, 3 и 6 принадлежат на ответницата, и очевидно тя се е съгласила с тези параметри, то голяма е вероятността и тези на стр. 4 и 5 също да са нейни. Но в случая тежестта на доказване неистинността на оспорените документи е на ответната страна, доколкото се касае за частни документи, които носят подписите на страната, която ги оспорва. По делото не е доказано с категоричност, че тези подписи не са положени от ответницата. Ето защо съдът следва да постанови, че оспорването на тези документи не е доказано. Видно е, че договорът за потребителски кредит е подписан от ответницата и тя се е задължила по него.

            По възражението, направено от ответната страна за несъответствие на договора с изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно, че договорът е изписан на шрифт по-малък от 12, и че клаузите му са неясни и двусмислени, то съдът счита, че възражението е неоснователно. В договора конкретно и ясно са посочени условията, при които се отпуска, параметрите, размерът на сумите (както по-горе бяха посочени), датите на месечните падежи и не са налице двусмислени клаузи. Посочената обща сума по кредита е 508, 56 лв., като с част от нея – от 489 лв. е заплатена закупена от ответницата вещ. При така посочените стойности съдът не открива неяснота и разминаване в сумите. Шифърът, на който е изписан договорът, видно при извършена съпоставка е шрифтът Garamond, размер 12. Поради това съдът счита, че не са налице основания да се приеме, че договорът не отговаря на законовите изисквания и е недействителен на посочените основания.

            Относно сключения договор за застраховка „Защита на плащанията”: По делото е безспорно, че ответницата е сключила посочения договор за застраховка. Липсват по делото доказателства при застрахователя да е регистрирана претенция във връзка с настъпило застрахователно събитие и следователно задълженията по договора за кредит към ищцовата страна не са погасени и относно застрахователната премия.

            За неиздължените вземания по договора за кредит ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК в РС – Н., въз основа на което е образувано ч. гр. д. №1061/2018 г. Издадена е заповед за изпълнение №643 от 01.08.2018 г. Доколкото ответницата не е била намерена на постоянния си и настоящ адрес за да ѝ бъде връчена заповедта, то съдът е дал указания на ищцовото дружество, че може да предяви установителни претенции, поради което и са предявени настоящите искове.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че предявената искова молба е основателна и доказана. С категоричност по делото е доказано, че между страните е бил сключен валиден договор за потребителски кредит, по който ответницата дължи на ищцовата страна сумата от 508, 56 лева – главница и 38,10 лв. - възнаградителна лихва. Тъй като ответницата е допуснала забава на плащанията си я той дължи обезщетение за забава – мораторна лихва в размер от 67,80 лв. - за периода от 20.03.2017 г. до 11.07.2018 г., (периодът от деня на неизпълнението до претендираната дата с подаването на заявлението по чл.410 от ГПК). Съдът следва да постанови и, че ответницата дължи и законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 23.07.2018 г. до окончателното изплащане.

 При този изход на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна направените разноски в заповедното производство от 75 лв. (25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение). Тя следва да заплати на ищцовата страна и разноските по настоящото дело от 525 лв. (125 лв. – заплатена държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. и 300 лв. заплатен от ищцовата страна депозит за възнаграждение на назначения на ответницата особен представител). Ответницата следва да заплати и сумата от 189, 30 лв. – изплатено възнаграждение на вещото лице, изготвил графическата експертиза по делото.

            Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.М.-К., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, ПАРИЖ рег. № 542097902, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, с ЕИК 204915054, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Ц.С. сумата от 508, 56 лв. (петстотин и осем лева и петдесет и шест стотинки) – главница; 38,10 лв. (тридесет и осем лева и десет стотинки) - възнаградителна лихва и 67,80 лв. (шестдесет и седем лева и осемдесет стотинки) - обезщетение за забава за периода от 20.03.2017 г. до 11.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 23.07.2018 г. до окончателното изплащане.

ПРИЗНАВА, че оспорването истинността на представени по делото документи - договор за потребителски кредит, отпускане на потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитнакарта ***от ***г.; условия по договора от същата дата; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; сертификат ***за сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“ и общи условия за същата застраховка; сертификат ***за сключен договор за застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“ и общи условия за същата застраховка; медицински въпросник за приемане за застраховане; декларация в уведомително писмо от ***г. до „Технополис България“ ЕАД; декларация за предоставяне на лични данни и фискален бон за сумата 489 лв. от ***г., Е НЕДОКАЗАНО.

ОСЪЖДА Г.Д.М.-К., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, ПАРИЖ рег. № 542097902, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, с ЕИК 204915054, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Ц.С. направените разноски по ч. гр. д. №1061/2018 г. по описа на РС – Н. от 75 лв. (седемдесет и пет лева).

ОСЪЖДА Г.Д.М.-К., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, ПАРИЖ рег. № 542097902, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, с ЕИК 204915054, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Ц.С. направените разноски по настоящото дело от 525 лв. (петстотин двадесет и пет лева).

ОСЪЖДА Г.Д.М.-К., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ             по сметка на РС – Н. сумата от 189, 30 лв. (сто осемдесет и девет лева и тридесет стотинки) – изплатено възнаграждение на вещото лице, изготвил графическата експертиза по делото

Решението подлежи на обжалване пред Ш. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: