Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 126

 

Гр. Н., 19.04.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            Районен съд – Н., 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 19.03.2019 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1607 по описа на съда за 2018 г. при секретаря Нела Костадинова, за да се произнесе взе предвид следното:

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане.

            Делото е образувано по искова молба вх. рег. № 8140 от 21.11.2018 г., подадена от Т.Й.К. с ЕГН ********** *** срещу Т.С.Ц. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищецът прехвърлил на ответницата свой недвижим имот, дворно място от 1410 кв.м., ведно с построените в него къща, лятна кухня и второстепенна сграда, находящи се в гр. П., ул. „***“ № *, представляващи УПИ III-68 от кв. 25 на гр. П., чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в НА № *, том *, рег. № *, дело № *  от 14.06.2016 г. Ищецът си запазил пожизнено правото да ползва имота, като същото такова право било учредено и на Ц.М.Т.с ЕГН ********** от гр. П.. Твърди се, че след прехвърлянето на имота ответницата не е изпълнявала задълженията си по издръжка и гледане на ищеца – не му осигурявала нито средства за издръжка, нито поддържа какъвто и да е контакт с него. Ищецът бил 100 % инвалид и нямало как сам да полага грижи за себе си. Същевременно поради прехвърлянето на имота чрез възмездна сделка, той нямал право на помощи от държавата. По тази причина ищецът моли съда да развали поради неизпълнение сключения между него и ответницата договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане.

В съдебно заседание ищецът чрез представителя си, поддържа така предявения иск. Счита, че са доказани всички релевантни по делото факти. Моли съдът да приеме, че ответницата не е изпълнила задължението си като приобретател по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане.

В предоставения на ответника едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата Т.С.Ц., макар и да оспорва повечето посочени в исковата молба факти, по същество признава иска. Твърди, че е гледала ищецът и съжителката му сключване на процесния договор. Поради отдалечеността на гр. Б., където живеела, към момента единствено им изпраща пари чрез майка си. Въпреки това признава иска. Моли съда да не й присъжда разноските по делото, тъй като реално ищецът бил освободен от разноски. 

 В съдебно заседание ответницата не се явява, не изпраща представител, не взема становище по съществото на договора.

Тук трябва да се обърне внимание, че поради липса на искане от страна на ищецът за постановяване на решение при признание на иска, съдът дължи произнасяне по иска с мотивирано решение, а не с такова по чл. 237 от ГПК.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Ищецът Т.Й.К. *** живеел на съпружески начала със св. Ц.М.Т.в недвижим имот негова собственост, представляващ дворно място от 1410 кв.м., ведно с построените в него къща, лятна кухня и второстепенна сграда, находящи се в гр. П., ул. „***“ № *, представляващи УПИ III-68 от кв. 25 на гр. П.. Предвид напредващата им възраст, ниските им доходи, увеличаващите се заболявания и на двамата и с оглед обстоятелството, че нямат сключен брак, след обсъждане двамата взели решение ищецът да прехвърли имота, в който живеели, на внучката на Ц.Т.– ответницата Т.С.Ц. срещу задължение от нейна страна да се грижи за него и да поеме издръжката му за храна, отопление, осветление, лекарства и медицинска помощ. Ответницата се съгласила и сделката била осъществена и обективирана в НА № ***, том *, рег. № *, дело № *  от 14.06.2016 г. на Нотариус П.А.с рег. № 346 на НотК и район на действие НПРС (действащ чрез помощник нотариус Ю.Д.). С цитирания договор ищецът и ответницата се разбрали, че прехвърлителят запазва пожизнено право на ползване върху имота,  както и да се учреди пожизнено право на ползване върху имота на Ц.Т.. Самата приобретателка на ограниченото вещно право на ползване обаче не е взела участие по сделката и не е подписала договора, с който се учредява ограничено вещно право на ползване в нейна полза.

От изслушаните по делото показания на св. Ц.Т.и М.Д.се установява, че след прехвърлянето на имота ответницата Т.Ц. се установила в гр. Б. и не е поела задълженията си за издръжка и гледане на ищеца. Не се интересувала от нуждите му, не поемала никакви разноски по издръжката му. Нито ищеца, нито собствената й баба – св. Т. – имали някаква връзка с нея, нито получавали нещо от нея. Нито лично, нито от някой друг. Единственият път, когато тя платила нещо било преди прехвърлянето на имота.

Всички тези факти се доказват безспорно от събраните по делото доказателства, а и не се оспорват от страните. Спорът между страните не е относно фактите, нито относно приложението на правото – а дали ответницата носи отговорност за разноските по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Съгласно ал. 3 на тази разпоредба развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред.

По този иск ищецът трябва да докаже, наличието на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, както и неизпълнението на задълженията по договора от страна на приобретателя на имота.

Безспорно между страните е бил сключен договор за прехвърляне на имота срещу задължението на приобретателя да издържа и гледа прехвърлителя. Безспорно се установи, че приобретателя не е изпълнил това си задължение. С оглед на това съдът намира иска за изцяло основателен. Между страните няма спор по тези факти, както и по основателността на иска. С отговора си ответницата е признала иска. Спорът между страните касае единствено въпросът дали ответницата дължи разноски по делото с оглед направеното признание на иска.

Тук съдът намира за необходимо да се коментира и още нещо. В нотариалния акт, в който е обективиран договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане има изявление на страните по делото, че се съгласяват да се учреди пожизнено право на ползване върху имота на Ц.Т.. Самата Ц.Т.обаче в качеството й на приобретател на ограниченото вещно право на ползване не е взела участие по сделката и не е подписала договора, с който се учредява ограничено вещно право на ползване в нейна полза. Това опорочава сделката в тази й част. По съществото си това представлява втора сделка, с която преди да прехвърли имота на ответницата, Т.К. учредява ограничено вещно право на ползване в своя полза и в полза на Ц.Т.и прехвърля част от правото на ползва на Т., след което с друга прехвърля голата собственост на ответницата, която се съгласява, че приема само голата собственост, а ищецът и Ц.Т.запазват пожизнено право на ползване върху имота. Така в НА са обективирани две сделки – 1/ учредяване и прехвърляне на право на ползване и 2/ прехвърляне на право на собственост. За прехвърлянето на право на ползване важи същото изискване, както и за прехвърлянето на право на собственост – този, който придобива едно право, трябва да е съгласен да го придобие, когато това става със сделка. Правото на ползване на може да се придобие чрез едностранно волеизявление на собственика – то се учредява и предоставя чрез двустранна сделка, независимо дали възмездна или безвъзмездна и не може да се наследява. Следователно при учредяването на право на ползване в полза на Т., същата е трябвало да участва по сделката и с подписът си да даде съгласие,ч е приема ограниченото право на ползване, т.е. тя е страна по тази сделка. Неучастието й прави сделката нищожна поради липса на съгласи е в тази й част (относно учредяването на ограниченото право на ползване в нейна полза).

За разноските:

От страна на ищеца е направено искане по чл. 78, ал. 1 от ГПК – за заплащане на разноските, направени от него в производството. Той обаче не е направил никакви разноски – нито за адвокатски хонорар, нито деловодни разноски, тъй като с определение на съда е освободен от такси и разноски по делото.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК обаче ответницата дължи на съда таксите и разноските по делото, които е трябвало да бъдат платени, и от които ищецът е бил освободен. За тази отговорност съдът следи служебно, тъй като сумите се дължат на съда, а не на ищеца. Предвид това съдът намира,ч е ответницата следва да бъда осъдена да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 67,07 лв.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

РАЗВАЛЯ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Т.Й.К. с ЕГН ********** *** и Т.С.Ц. с ЕГН ********** *** и обективиран в НА № *** том *, рег. № *, дело № *  от 14.06.2016 г. на Нотариус П.А.с рег. № 346 на НотК и район на действие НПРС (действащ чрез помощник нотариус Ю.Д.).

            ОСЪЖДА Т.С.Ц. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Н. СУМАТА от 67,07 лв. (шейсет и седем лева и седем стотинки), представляващи дължими по делото разноски за държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                         Петина Николова