Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 209

гр. Нови пазар, 25.06.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                 Председател:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                               Секретар:НЕЛА  КОСТАДИНОВА

 

 като разгледа докладваното от съдия Радева  гражданско дело1611 по описа за 2018 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

     Делото е образувано по обективно съединени искове :установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.318 от ТЗ във вр.с чл.79 от ЗЗД-с цена на иска 59.36лв.,представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги и осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр.чл.205 от ЗЗД –с цена на иска 171.80лв.-лизингови вноски, предявени отТеленор България“ЕАД  гр.София, чрез пълномощника адв.В.П.Г.-*АК против А.Ф.Й. с адрес:с***.

      Ищецът твърди,че между него и ответницата  на *** г.  бил сключен  договор за мобилни услуги , за мобилен номер ***, с избрана абонаментна програма „***“, 29,99 лева , със срок на действие 16.05.2018 г. Абонатът получил при преференциални условия и  мобилно устройство ***,  модел ***на изплащане с 23 месечни  лизингови вноски по 8,59 лева. Потреблението се фактурирало под № на абоната ***. За потребените от абоната услуги, ищецът издал следните фактури: №7243017881/5.07.2016 г. за 26,58 лв, включващи абонаментна такса от 29,99 лв. и лизингова вноска от 8,59 лв., платими до 20.07.2016 г., №7244445762 от 05.08.2016 г. за 30,57 лв, включващи пропорционален месечен абонамент от 14,99 лв., 2,58 лв. международни разговори , лизингова вноска от 8,59 лв., с падеж на 20.08.2016 г.  Ответницата не заплатила потребените мобилни услуги на обща стойност 57,15 лева, фактурирана за два последователни месеца. С кредитно известие била сторнирана сумата от 6,38 лв., начислена била лизингова вноска от 8,59 лв., отразен бил неплатения баланс от 57,15 лв. и задължението възлязло на 59,36 лева. След като ответницата – абонат не изпълнила задължението си за плащане,  съгласно т. 11 от договора за услуги  и във вр. с чл. 75 във вр. с чл.19б от ОУ на мобилния оператор, той прекратил едностранно договорите с ответницата.  Била издадена крайна фактура  №7247092723 на 05.10.2016 г. с начислена обща сума 755 лв. Тя включвала неустойка, която ищецът не претендира в настоящото производство, 171,80 лв.-незаплатени лизингови вноски, както и 59,36 лв.- потребени и незаплатени мобилни услуги. Лизинговите вноски се търсели на основание т.12, ал.2 от ОУ, приложени към лизинговия договор, като предсрочно изискуеми. Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №1125/2018 г. на НПРС, както и издадена заповед за изпълнение на парично задължение за 231,16 лв. за неплатени далокосъобщителни услуги, от които ищецът сега претендира 59,36 лв.

     Поради изложеното,ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответницата и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата А.Ф.Й.  дължи на  “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 59,36 лв./за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*** за периода от 05.06.2016г.до 04.10.2016г./ , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане.Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 171,80 лв.-представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от ***г.за мобилен номер ***за периода след месец  октомври  2016 г. до април 2018 г.,с абонатен №***.

     Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати направените разноски-както в заповедното,така и в исковото производство.

    Ответницата не е намерена на постоянния си и настоящ адрес, които съвпадат.На основание чл.47 ал.5 от ГПК й е назначен особен представител - адвокат Р.Т. ***,която депозира писмен отговор на предявените искове.Оспорва същите като неоснователни и недоказани.Твърди се също, че приложените фактури не съответстват на търсените  от ищеца суми. По договора за лизинг било уговорено да се платят 23 лизингови вноски, всяка по 8,59 лв., а в представените от ищеца документи фигурирали 24 вноски. Последната вноска се дължала на различно основание и не следвало да се включва към вноските за лизинг.Намира също клаузата на чл. 12, ал.2 от ОУ за неравноправна и съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП за нищожна, а сумата от 171,80 лв. за неоснователно претендирана. Моли съдът да признае за установено, че ответницата не дължи на ищцовото дружество търсените суми,  алтернативно, че не дължи сумата от 171,80 лв. по договора за лизинг.

      Съдът като прецени събраните по делото доказателства,прие за установено от фактическа страна следното:

    Ответницата ,редовно призована,не се явява,не изпраща представител.

    Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

   Доколкото ответницата не оспорва саморъчно изписаното от нейно име нейните собствено,бащино и фамилно име и подписи в представените от ищеца договори /на л.9-13 по делото,копия надлежно заверени/,съдът приема за безспорно установено,че  на

*** г.  бил сключен  договор за мобилни услуги , за мобилен номер ***, с избрана абонаментна програма „***“, 29,99 лева , със срок на действие 16.05.2018 г.Страните са уговорили,че фактурите за ползваните от абоната фактури ще се издават на 5-то число всеки месец.

    С Договор за лизинг от същата дата,за срок от 23 месеца,абонатът е    получил при преференциални условия и  мобилно устройство ***,  модел ***на изплащане с 23 месечни  лизингови вноски по 8,59 лева.

    От представените 4 броя фактури,издадени от самия ищец,се установява,че потреблението по този договор за мобилни услуги се фактурирало под № на абоната ***. За потребените от абоната услуги за отчетен период от 05.06.2016г.-04.07.2016г., ищецът издал следните фактури: №7243017881/5.07.2016 г. на стойност  17.99лв.,в която е включена месечна абонаментна такса в размер на 24.99лв.,отстъпка -10% ,+ ДДС,към която е добавена начисленавноска лизинг /сле.01.01.2014г./-8.59лв.,задължения от предходен период с ДДС -49.91лв.,внесени плащания-49.41лв.,всичко на обща стойност 26.58лв.Падежът за заплащане на задълженията по тази фактура е 20.07.2016г.

     Ищецът е издал данъчна фактура №№7244445762 от 05.08.2016г.,в която за отчетен период от 05.07.2016г.до 04.08.2016г. е начислил на абоната-ответник за проведени разговори сумата в размер на 2.58лв.,месечна абонаментна такса- 25.74лв.,+ ДДС,всичко на обща стойност 21.98лв.,към която е добавена лизингова вноска в размер на 8.59лв.,задължения от предходен период с ДДС -26.58лв.или цялата сума,начислена за плащане от ответника с тази фактура е в размер на 57.15лв.,с падеж -20.08.2016г.

      За отчетен период на ползваните от ответника мобилни услуги 05.08.2016г.-04.09.2016г.,с фактура №7245757474/05.09.2016г.,ищецът му е начислил месечни абонаментни вноски -8.87лв.,ДДС,всичко на обща стойност -6.38лв., вноска лизинг 8.59лв.,задължения от предходен период с ДДС 57.15лв.,всичко на обща стойност 59.36лв.,с падеж на плащане -20.09.2016г.

     С фактура №7247092723/05.10.2016г.,за периода 05.09.2016г.-04.10.2016г., ищецът е начислил за заплащане от ответника неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 523.84лв.,вноска лизинг /след 01.01.2014г./-171.80лв.,задължения от предходен период с ДДС-59.36лв.,обща сума за плащане -755.00лв.,с падеж -20.10.2016г.

     В тежест на ответницата беше вменено да докаже,че е заплатила на кредитора си обективираните в цитираните фактури суми за потребените от нея мобилни услуги,вкл. и по договора за лизинг,за процесните периоди.Същата нито наведе доводи,нито представи доказателства за извършено пълно или частично погасяване на задължението си по процесните два договора/за мобилни услуги и за лизинг/.

     Във връзка с подадено от ищеца „Теленор България“ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,съдът е издал   ЗАПОВЕД 678/14.08.2018 г.

за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1125  по описа на НПРС  за 2018 г,с която е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ  А.Ф.Й., с ЕГН:**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, представлявано от О.Б.Ш.,с пълномощник по делото Адвокатско дружество „***“,представлявано от адв.В.Г., със  съд.адрес:***, СУМАТА от  231,16 лв.  /двеста тридесет и един лев и шестнадесет ст./ - главница; 42,21 лв. /четиридесет и два и двадесет и една ст./- мораторна лихва от 21.10.2016 г. до 08.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 10.08.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски от 25 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 180 лв. /сто и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение.       

      Посочено е,че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по Договор за далекосъобщителна услуга  от ***г.,с индивидуален клиентски номер на абоната №***,за периода от 05.06.2016г.до 04.10.2016г.,за което е  издадена крайна фактура №  7247092723 от 05.10.2016 г. ,с падеж 20.10.2016г.

     При подаване на самото заявление по чл.410 от ГПК,заявителят е посочил,че паричното вземане в размер на 231.16лв. представлява потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги .

     Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК /чрез залепване на уведомление по постоянния адрес/ и на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,съдът е указал на заявителя,че в 1-месечен срок от получаване на съобщението от съда,може да предяви иск за установяване на вземането си по тази заповед,като доплати следващата се държавна такса,което той е сторил.

     За установяване на вземането си,при предявяване на иска,ищецът е отправил до съда искане,което е уважено и съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза със задачи,вещото лице,след като се запознае с доказателствата по делото и с документацията на ищцовото дружество,даде заключение на следните въпроси:1/Какви са дължимите суми за мобилни услуги за периода на процесните фактури от 05.06.2016г

До 04.10.2016г.,предоставени на процесния мобилен номер №***,като установи дължимата сума за месечни абонаменти,стойността за потребление извън включеното в абонамента,в случай,че е направено такова и дали за посочения период са извършвани плащания от абоната? ,2/Да установи какъв е размерът на лизинговите вноски,дължими за цената на устройство ***,модел ***,взето във връзка с абонамента за мобилен номер№***след м.10/2016г.,месецът,в който е издадена крайната фактура №7247092723,съгласно погасителния план по договора за лизинг от дата ***г.?

    Съдът кредитира с пълно доверие заключението на неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от вещото лице Е. К.,според което дължимите суми за мобилни услуги за периода на процесните фактури  от 05.06.2016г.до 04.10.2016г.предоставени на мобилен номер №***са общо 59.36лв.,като дължимата сума включва:41.86лв.-за месечни абонаменти, /-16.45лв.отстъпки/, 2.58лв.за потребление извън включеното в абонамента, 5.60лв.с ДДС и 25.77лв.лизингови вноски за 3 месеца,включени във всяка от процесните 3 фактури.По посочените фактури няма извършени плащания от абоната до момента на ССЕ.

     Размерът на лизинговите вноски,дължими за цената на посоченото устройство,от м.10.2016г.,съгласно погасителния план по договора за лизинг ,според експерта е 171.80 лв./оставащи 19 лизингови вноски,всяка от 8.59лв.и допълнителната сума от 8.59лв.за придобиване собствеността върху устройството  ***,модел ***.

    При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

   Съдът приема за безспорно установено,че между страните са били сключени валидни договор за мобилни услуги и договор за лизинг,по силата на които ,ищецът е поел задължението да предоставя на ответника ,в качеството му на потребител,мобилни услуги,при насрещно задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги.Ответникът не оспори,че за процесните периоди,съобразно договореното,е ползвал предоставените му от мобилния оператор услуги.Не твърди,че е заплатил обективираните в процесните 4 фактури начислени му суми.

   Съобразно чл.27 от Общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги,съставляващи неразделна част от процесните договори,сключени между страните,,плащането на месечните задължения по договорите,за които се съставя и нарочна фактура,се извършва в срока,указан във фактурата ,но не по-късно от 18 дни от съставянето й.,т.е.не по-късно от 23 –то число на съответния месец.

    Съдът счита,че представените от ищеца фактури ,макар и съставени от него и представляващи  частни свидетелстващи документи следва да се ценят като годни доказателства  за извършени фактически действия на получаване и приемане на услугите от купувача /в случая ответника/, доколкото самите страни,обвързани в облигационно правоотношение са се споразумели по този начин да се отчитат месечните сметки за проведените от конкретен телефонен пост телефонни разговори.При липса на доказателства в подкрепа на противното ,съдът приема за безспорно установено,че обективираните в процесните фактури суми ,представляващи главници по договора за мобилни услуги/вкл.разговори и месечни такси за мобилен номер ***,съответно - абонатен номер №***/,за отчетен период 05.06.2014г.-04.10.2014г.,възлизащи в общ размер на 59.36лв.,от която сума -41.86лв.за месечни абонаменти, /-16.45лв.отстъпки/, 2.58лв.за потребление извън включеното в абонамента, 5.60лв.с ДДС се дължат от ответницата и са били изискуеми към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

    Ето защо,съдът намира,че предявяния положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.318 от ТЗ във вр.с чл.79 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

    Предвид обстоятелството,че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по Договор за далекосъобщителна услуга  от ***г.,с индивидуален клиентски номер на абоната №***,за периода от 05.06.2016г.до 04.10.2016г.е било за вземане в по-голям размер,а именно за сумата в размер на 231,16 лв.  /двеста тридесет и един лев и шестнадесет ст./ - главница; 42,21 лв. /четиридесет и два и двадесет и една ст./- мораторна лихва от 21.10.2016 г. до 08.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 10.08.2018 г. до окончателното плащане,то по арг.на чл.415 ал.5 от ГПК,за разликата от установеното вземане от  59.36лв./главница/ до  231,16 лв./главница/,,ведно със законната лихва върху нея,начиная от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане,както и за 42,21 лв. /четиридесет и два и двадесет и една ст./- мораторна лихва от 21.10.2016 г. до 08.08.2018 г.,решението по установителния иск следва да се докладва на заповедния съд,за частично обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

     Предвид разяснителните указания,дадени в т.11г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.на ВКС по тълк.д.№4/2013г.ОСГТК,съдът ,който разглежда иска по чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,следва да се произнесе по дължимостта на разноските,направени в заповедното производство,като съобразно изхода на спора,разпредели отговорността за разноските както в исковото,така и в заповедното производство.Предвид изхода на спора в исковото производство по предявения установителен иск,съдът намира,че следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното производство в общ размер на 25 лв. /държавна такса / и 180.00лв. /сто и осемдесет лева -юристконсултско възнаграждение/.

   

     Досежно предявения осъдителен иск с правно основание правно основание чл.79 от ЗЗД във вр.чл.205 от ЗЗД –с цена на иска 171.80лв,представляващ дължими,но  незаплатени от ответницата  лизингови вноски по Договор за лизинг от ***г.за мобилен номер ***за периода след месец  октомври  2016 г. до април 2018 г.,с абонатен №***,с оглед доказателствата по делото /Договора за лизинг,ОУ, заключението по назначената ССЕ/,съдът установи следното:

    В тежест на ищеца беше да докаже,че е предоставил на ответника за възмездно ползване посочената движима вещ срещу заплащане на договорената цена,а ответникът да докаже,че е заплатил уговорените лизингови вноски.

     От представения договор за лизинг,носещ подписа на лизингополучателя-ответник и неоспорен от него по автентичност и съдържание е видно,че същият е получил процесният мобилен телефон,срещу задължение да заплати 23 месечни лизингови вноски,всяка от които в размер на от 8.59лв.и допълнителната сума от 8.59лв.за придобиване собствеността върху устройството  ***,модел ***,което придобиване на собственост е следвало да стане след заплащане на всички изискуеми се вноски.Ответницата нито твърди,нито представя доказателства за извършено надлежно плащане по този договор за лизинг.Според чл.12 ал.2 от този договор,тя и ищецът са се съгласили,че „месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги,както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“.С неплащането на дължимите месечни лизингови вноски предсрочната изискуемост е настъпила автоматично,по силата на самия договор ,като е без значение обстоятелството дали до длъжника е изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост .Предсрочната изискуемост на вземането по договора за лизинг е обявена от кредитора с издаването на фактура №7247092723/05.10.2016г.Доколкото ответницата е подписала договора и се е съгласила със всички негови клаузи,включително и с тази касаеща обявяването му  за предсрочно изискуем при настъпването на определени предпоставки,съдът счита,че цитираната от особения й представител разпоредба на чл.12 ал.2 от Общите условия ,приложени към лизинговия договор е уговорена индивидуално и не е нищожна по арг.на чл.146 ал.1 от ЗПП.

    Вземането на ищеца-кредитор по този договор към момента на предявяване на иска -20.11.2018г.се явява изискуемо и ликвидно ,както по основание,така и по размер и следва изцяло да бъде уважено,съобразно заключението по назначената ССЕ .

Ответницата А.Ф.Й. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „Теленор България“ЕАД сумата в размер на 171.80 лв./главница/представляваща 19 лизингови вноски за периода от месец октомври 2016г.до месец април 2018г.,/всяка от 8.59лв.и допълнителната сума от 8.59лв.за придобиване собствеността върху устройството  ***,модел ***,на основание сключения помежду им Договор за лизинг от ***г./.

    С оглед изхода на делото,на основание чл.78 ал.1 от ГПК,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в общ размер на 555.00лв./включващо държавна такса,депозит за адвокатско възнаграждение на назначения на ответницата особен представител,както и депозит за вещо лице за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза/.

     Водим от гореизложеното,съдът

 

                                                    Р     Е      Ш     И    :

 

      ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ответницата А.Ф.Й., с ЕГН:**********,*** ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦАТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, представлявано от О.Б.Ш.,с пълномощник по делото Адвокатско дружество „***“,представлявано от адв.В.Г., със  съд.адрес:*** СУМАТА в размер на 59,36 лв./петдесет и девет лева тридесет и шест стотинки-главница/,представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*** за периода от 05.06.2016г.до 04.10.2016г.,за което е издадена ЗАПОВЕД 678/14.08.2018 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1125  по описа на НПРС  за 2018 г./,ведно със законната лихва за забава,начиная от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -10.08.2018г.,до окончателното й изплащане.

    ОСЪЖДА ответницата А.Ф.Й., с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, представлявано от О.Б.Ш.,с пълномощник по делото Адвокатско дружество „***“,представлявано от адв.В.Г., със  съд.адрес:*** СУМАТА в размер на 171.80 лв./сто седемдесет и един лева и осемдесет стотинки  -главница,представляваща 19 лизингови вноски за периода от месец октомври 2016г.до месец април 2018г.,всяка от 8.59лв.и допълнителната сума от 8.59лв.за придобиване собствеността върху устройството  ***,модел ***/,на основание сключения помежду им Договор за лизинг от ***г./.

      ОСЪЖДА ответницата А.Ф.Й., с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, представлявано от О.Б.Ш.,с пълномощник по делото Адвокатско дружество „***“,представлявано от адв.В.Г., със  съд.адрес:*** направените в заповедното производство/по ч.гр.д.№ 1125/2018г-по описа на НПРС/в размер на 205.00лв.–/двеста и пет лева/.

      ОСЪЖДА ответницата А.Ф.Й., с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, представлявано от О.Б.Ш.,с пълномощник по делото Адвокатско дружество „***“,представлявано от адв.В.Г., със  съд.адрес:*** направените в исковото производство / по гр.д.№1611/2018г.на НПРС/ съдебни и деловодни разноски в общ размер на 555.00лв./петстотин петдесет и пет лева/.

     Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН   СЪДИЯ: