Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 106

 

гр.Нови пазар, 27.03.2019 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в следният състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР : Диана Славова

като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 1631 по описа на НПРС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявена е искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание, както следва: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 632,03лв. главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 98,45 лв. договорна лихва за периода от 30.11.2017 г.до 28.06.2018 г., ведно със законна лихва за забава за периода от 20.04.2017 г.до 06.07.2018 г.; 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД относно 18лв. такса разходи; 4/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД относно 629,25лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 5/ иск по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 24,45лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до 31.07.2018 г.

В исковата молба е посочено, че е сключен договор за паричен заем № ***г., между „Изи Асет Мениджмънд“ АД, като заемодател и ответницата като заемополучател. Твърди се, че при подписване на договора ответницата била запозната предварително с всички условия на договора, в т.ч и че била получила от заемодателя Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по кредита.

Ищецът сочи, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и Приложение №1 към него от 01.02.2018 г. и потвърждение за сключена цесия между двете дружества, вземането спрямо ответницата е прехвърлено изцяло в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът сочи, че с подписания между първоначалния кредитор и ответницата договор, първия се е задължил да отпусне на ответницата паричен заем в общ размер на 700лв., а последният е усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемателят е изпълнил задължението си. Ответницата се била задължила да ползва предоставения й заем и да върне сумата, съгласно условията на договора, като заплати сума в размер на 821,79лв. ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка по 91,31лв. (главница и лихва), като падежът на първата погасителна вноска е 31.10.2017 г., а на последната е 28.06.2018 г.

За ползването на предоставения заем на ответницата съгласно договора се дължи договорна лихва в размер 121,79лв.

Ищецът претендира направени разходи за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 18лв.

Ищецът сочи, че ответницата не е изпълнила задължението си по договора за представяне в 3-дневен срок от подписване на договора на обезпечение, поради което и съгласно договора дължи неустойка в размер на 707,94лв., която се начислява еднократно след изтичане на 3-дневния срок. За неустойката страните са постигнали споразумение за разсрочено плащане на 9 вноски в размер на 78,66лв. или общо за дължимите суми по 169,97лв.

Ищецът сочи, че ответникът е следвало да изплати целия заем на 28.06.2018 г.последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези вноски са отдавна изтекли и ответникът продължава да не изпълнява задълженията си. Поради това ищецът сочи, че ответникът дължи обезщетение за забава (мораторна лихва върху непогасената част от главницата в размер на 24,45лв. за периода от 01.12.2017 г. до подаване на заявлението в съда - 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че ответницата по договора за заем е извършила частични плащания по договора, в размер на неустойка в размер на 170лв., с които са платени: неустойка 78,69лв., договорна лихва 23,34лв. и главница 67,97лв.

 

Предвид на горното ищецът иска съда да признае спрямо ответника съществуването на вземанията му по издадената заповед по ч.гр.д. № 1075/18г. на НПРС за сумите: 632,03лв.- главница; 98,45 лв. договорна лихва за периода от 30.11.2017 г.до 28.06.2018 г.; 629,25лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 18лв. такса за извънсъдебно събиране на вземанията, както и 24,45лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до 31.07.2018 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на сумата.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

 

От името на ответницата, назначеният й от съда особен представител е депозирал писмен отговор, с който сочи, че исковата претенция е допустима и основателна.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени доказателства за това, че на 28.09.2017 г. ответницата по делото е сключила договор за паричен заем № ***г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като кредитор и ответницата като кредитополучател. Съгласно този договор на ответницата е предоставен паричен заем за 700лв., който тя се задължава да върне при посочените в договора условия: вид на ползвания заем: EasyMonth, размер на месечната вноска от 91,31лв., срок на заема -9 месеца и брой на вноските също 9. Посочени са датите на погасяване на вноските, както и общата дължима сума в размер на 821,79лв. Договорът е подписан от страните. Към договора е приложено предложение за сключване на договора.

По делото е приложен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Приложено е пълномощно, с което представителят на „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощава „АСВ“ ООД с правото от името на упълномощителя да уведомява всички длъжници по всички вземания на дружеството, вземанията на които са цедирани съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г. Пълномощното е от 09.09.2015 г.

По делото е приложено извлечение от Приложение № 1/01.02.2018 г. към договор за цесия, в което под пор.№ 817 е цедирано задължението на ответницата. Общия размер на задължението е 1529,73лв.

 

По делото е приложено уведомително писмо до ответницата с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3046566 от 02.02.2018 г., с което същата се уведомява за извършената цесия, даденото от цедента пълномощно и извършената с това промяна на кредитора, който вече се счита, че е ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ООД, както и за оставащия размер на задължението към него в размер на 1379,59лв. Приложена е обратна разписка за връчване на уведомителното писмо, л. 23 от делото, която е върната обратно с отбелязване, че не е потърсена. Датата на връщането е 01.03.2018 г.

По делото е приложено и второ уведомително писмо с изх. № ***от 01.11.2018 г., с идентично на първото съдържание, в което е посочено, че неизплатеното задължение е в размер на 1517,46лв. приложена е по делото обратна разписка към товарителница с № ***, в която няма отбелязване на връчването й до адресата. Освен това посочения в нея адрес на адресата е в гр. Ш., ул. ***, а с оглед на датата на изпращането й, което е станало след предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то не е ясно откъде е установен този адрес. Независимо от това, тази товарителница не съдържа данни, пратката по нея да е получена от получателя й.

 

Въз основа на така описаните факти, съдът прави следните правни изводи:

Между страните няма спор относно получаването на паричния заем от ответницата, първоначално предоставен от „Изи Асет Мениджмънд“ АД, за сумата от 700лв.

Съгласно сключения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД като цесионер е прехвърлено непогасеното към датата на падежа вземане на цедента и в частност и това на ответницата А.А.А. в  общ размер на 1529,73лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Съгласно постоянна практика на ВКС (Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение № 137/02.06.2015 Г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.), за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера). Практиката допуска по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. В този смисъл са Решение № 123/24.06.2009 Г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение № 96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г. о., ГК Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК и мн.др. Такова упълномощаване във връзка с договора за цесия по чл. 4.5 да уведоми длъжниците за извършената цесия, съгл. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, а копие от самото пълномощно е приложено към исковата молба.

С извършената от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД цесия в полза на ищеца по делото „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на §2 от договора за цесия и съгл. приложеното към него пълномощно, вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е преминало в полза на ищеца по делото като съвкупност, но то би могло да породи своето действие спрямо длъжника от момента на неговото уведомяване съгл. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от момента на съобщаването му за цесията.

Съобщаването за направената цесия на длъжника до настоящия момент не е извършено, т.к както в заповедното производство, така и в исковото същия е призоваван и уведомяван по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление.  Същото не е връчвано на ответника по делото, както преди завеждане на заповедното производство, така и преди исковото. То не е връчвано и след изпращане на съдебните книжа по делото за връчване, т.к ответникът е бил призован чрез залепване на уведомление и му е назначен особен представител. Уведомлението е залепено на 03.01.2019 г.

Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ООД – 31.07.2018 г. за него не е било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника за цесията. Съгласно ТР 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 4.г, изр. 3-4, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, както и че за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на неговия частен правоприемник е необходимо последният да притежава същото качество.

Връчването на съдебните книжа, ведно с приложеното към тях уведомление за цесията, по реда на чл 47, ал.5 от ГПК в хода на исковото производство, също не представлява уведомяване на длъжника, а назначаването на особен представител, който да го представлява по делото има за цел осигуряване на защита на интересите на ответника в исковото производство, съгл. чл. 47, ал.6 от ГПК, но не води до надлежно уведомяване на самия длъжник. Действията на процесуалният му представител в хода на образуваното исково производство, не представляват редовно уведомяване на цедента до длъжника за извършената цесия.

Въз основа на горното, съдът приема, че ищецът по делото не е бил носител на вземането и не е имал изискуемо спрямо ответника вземане, основано на Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Ищецът не е бил и носител на права, произтичащи от договорът между ответницата и „Изи Асет Мениджмънд“ АД, т.к не се събраха доказателства същия да е бил надлежно и при условията на чл. 99, ал.3 от ЗЗД прехвърлен и съобщен, съгласно твърдяната цесия между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и АКПЗ ООД.

Поради горното, съдът намира, че искът на ищеца иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 632,03лв. главница е неоснователен, а вземането за тази сума, присъдено по Заповед № 658/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1075/18г. на НПРС, не съществува.

Неоснователни са и исковете за оставащите присъдени вземания, а именно: по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 98,45 лв. договорна лихва за периода от 30.11.2017 г.до 28.06.2018 г., ведно със законна лихва за забава за периода от 20.04.2017 г.до 06.07.2018 г.; по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД относно 18лв. такса разходи; по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД относно 629,25лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение и по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 24,45лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до 31.07.2018 г., и същите следва да се отхвърлят.

 

Относно отхвърлените и непредявените вземания на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение.

Относно отхвърлените искове.

Поради отхвърляне на всички предявени по настоящето дело искове, съгласно чл. 416 от ГПК, Заповед № № 658/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1075/18г. на НПРС влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърления иск.

 

Относно непредявените (оттеглени) искове за вземания по заповедта за изпълнение.

По делото няма непредявени искове за вземания, присъдени по Заповед за изпълнение № 658/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1075/18г., поради което няма основания за частично обезсилване на издадената заповед, съгл. чл. 415, ал.5 от ГПК.

 

Относно разноските по чл. 81 от ГПК:

Относно разноските в исковото производство.

С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК поради отхвърлянето на исковете изцяло не следва да се присъждат в полза на ищеца направените от него разноски. За предявените искове в общ размер от 1402,18лв. ищецът е направил действителни разноски от 225,00лв. за държавна такса и 328,15лв. за възнаграждение за особен представител. Ищецът претендира и разноски за юрисконсулт в размер на 350лв. на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП. Общо се претендират 903,15лв. разноски. Претенциите на ищеца за разноски са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.

Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.

Да особения представител на ответника е изплатено определеното от съда и платено от ищеца възнаграждение в размер на 328,15лв., съгласно издаден РКО, л.71 от делото.

 

Относно разноските в заповедното производство.

Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 75лв. (25лв. за ДТ и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт).

Претенцията за тези разноски също следва да се отхвърли изцяло.

 

На основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление в град област София (столица), община Столична гр. София 1335, район р-н Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., против А.А.А. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 632,03лв. (шестстотин тридесет и два лева и три стотинки) главница, съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед    658/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1075/18г. на НПРС.

 

ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление в град област София (столица), община Столична гр. София 1335, район р-н Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., против А.А.А. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 98,45 лв. (деветдесет и осем лева четиридесет и пет стотинки) договорна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 28.06.2018 г., съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед    658/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1075/18г. на НПРС.

 

ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление в град област София (столица), община Столична гр. София 1335, район р-н Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., против А.А.А. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 18лв. (осемнадесет лева) такса разходи, съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед    658/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1075/18г. на НПРС.

 

 

ОТХВЪРЛЯ по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92, от ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление в град област София (столица), община Столична гр. София 1335, район р-н Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., против А.А.А. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 629,25лв. (шестстотин двадесет и девет лева двадесет и пет стотинки) неустойка, съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед    658/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1075/18г. на НПРС.

 

ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление в град област София (столица), община Столична гр. София 1335, район р-н Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., против А.А.А. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 24,45лв. (двадесет и четири лева четиридесет и пет стотинки) обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до 31.07.2018 г., съгласно Рамковия договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед    658/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1075/18г. на НПРС.

 

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление в град област София (столица), община Столична гр. София 1335, район р-н Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., за заплащане от А.А.А. с ЕГН **********, на направените и дължими по делото разноски в размер на 903,15лв. (деветстотин и три лева и петнадесет стотинки).

 

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление в град област София (столица), община Столична гр. София 1335, район р-н Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., за заплащане от А.А.А. с ЕГН **********, на направените по заповедното производство разноски в размер на 75лв (седемдесет и пет лева) по Заповед № 658/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1075/18г. на НПРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

На основание чл. 416 от ГПК, относно отхвърлените искове, Заповед №  658/03.08.2018 г. по ч.гр.д. № 1075/18г. на НПРС, влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. На основание т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване и не следва да се издава изпълнителен лист.

 

 

Районен съдия: ……………………………

                                                                                              Галина Николова