Р Е Ш Е Н И Е   № 231

 

гр. Н., 15.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд – Н. в публичното заседание на 18.06.2019 г. в състав:

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия П. Николова гражданско дело № 1732 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид

Подадена е искова молба, с която са предявени два иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ – за обезщетяване на имуществени и на неимуществени вреди от неоснователно водено наказателно производство.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Н.А.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: адв. Г.К.от *АК, срещу Прокуратурата на Република България, с която моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 6000 лв., представляващи обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, както и сумата от 479,94 лв. (след направеното намаляване на иска в последното съдебно заседание), обезщетение за нанесени имуществени вреди, от които 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 79,94 лв. – направени пътни разноски. В исковата молба се твърди, че посочените вреди са понесени от ищеца във връзка с неоснователно воденото срещу него наказателно производство за извършено престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 311, ал. 1, чл. 26, ал. 1 от НК, за което престъпление ищецът бил оправдан по НОХД № 212/2017 г. на НПРС. Присъдата била влязла в сила на 05.04.2018 г. В исковата молба се твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство, пострадали честта и достойнството и се влошило здравословното състояние на ищеца.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата претенция изцяло. Излага твърдения, че по делото безспорно се установява, че ищецът е привлечен като обвиняем за посоченото престъпление и след това бил оправдан. Продължителността на производството и самият факт на висящото наказателно производство довели до стрес и му нанесли неимуществени вреди, унизили го, а всичко това рефлектирало и върху здравословното му състояние, тъй като същият страдал от мозъчно-съдова болест, която се влошила в резултат на стресовите фактори.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор чрез районният прокурор на Районна прокуратура Н.. С отговора си ответникът твърди, че искът макар и допустим е недоказан. Признават се фактите, че срещу ищецът е било водено наказателно производство, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Твърди се обаче, че няма доказателства за конкретните психоемоционални проблеми, преживени от ищеца. Относно имуществените вреди, прокуратурата счита, че няма доказателство те да са пряка и непосредствена последица от действията на прокуратурата.

В становището си по съществото на делото ответната страна поддържа подадения отговор. Счита, че иска е основателен по същество, но прекомерен. Твърди се още, че досъдебното производство е приключило в разумни срокове, но съдебната фаза е тази, която е удължила процеса.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:

На 10.12.2014 г. в НПРП Н. постъпила жалба от Ж.А.Й., в която се съдържат твърдения за извършена документна измама и че брат й Н.А.М.. Жалбата е заведена с вх. № 1198 от същата дата. Въз основа на жалбата е започнала ПП № ***г. с постановление на прокурор от НПРП от 15.12.2014 г. преписката е изпратена на РУ К. за извършване на предварителна проверка. Проверката е протекла от декември 2014 г. до април 2015 г. На 11.02.2015 г. са снети сведения от Н.М..

На 06.04.2015 г. преписката е върната на НПРП с предложение за образуване на досъдебно производство № ***г. на РУ К. срещу Н.А.М. за извършено престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 310, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че се е ползвал от официален документ, в който са отразени неистински обстоятелства, когато той не носи отговорност за самото му съставяне. С постановление на прокурор от НПРП на ***г. е образувано досъдебно производство срещу виновното лице за съставяне на неистински официален документ с цел да бъде използван – престъпление по чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. В рамките на досъдебното производство Н.М. е разпитан на 13.05.2015 г. като свидетел.

Оригинала на документа с невярно съдържание – удостоверение за наследници № ***г., изд. от кметство с. Т., общ. К., така и не е намерен. Нотариалните дела, по които това удостоверение за наследници се твърди, че е било използвано са били унищожени поради изтичане на срока за съхранение. В рамките на досъдебното производство са намерени копия на документа, които поради лошо качество на изображението не са били годни за графическо изследване. С постановление на прокурор от НПРП ДП е било спряно. По жалба на Ж.Й. ШОП отменя спирането. Дадени са задължителни указания. След изпълнението на указанията с постановление от 22.12.2015 г. НПРП отново спира досъдебното производство и отново ШОП отменя спирането и дава указания за разследване на евентуални деяния по чл. 311 от НК и чл. 316 от НК.

На 30.03.2016 г. ищецът Н.М. отново е разпитан като свидетел. Прави впечатление, че от момента, когато за първи път са му снети обяснения в рамките на предварителната проверка и при двата разпита като свидетел той дава едни и същи сведения относно фактите, т.е. показанията му са непротиворечиви в различните етапи на производството. Взети са му сравнителни образци от подписа. От назначената по делото СПЕ се установява, че подписът под молбата-декларация въз основа на която е издадено неистинското удостоверение за наследници не принадлежи на Н.М..

С постановление от 14.05.2016 г. прокурор от НПРП отново спира ДП и за пореден път по жалба на Ж.Й. спирането е отменено и са дадени задължителни указания сред които е отново да се разпита Н.М.. Този нов разпит е извършен на 04.08.2016 г. Извършени са нови СПЕ. В резултат за пореден път ДП е спряно от НПРП и в последствие постановлението за спиране е отменено от ШОП. Дадените указания навеждат на извод, че следва да се повдигне обвинение по чл. 316 от НК на Н.М..

На 06.12.2016 г. Н.А.М. е призован, за да бъде привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр с чл. 26, ал. 1 от НК, но не се явява, а е представил документ, че е болен.

На 05.01.2017 г. ДП № ***г. на РУ К. е поради изтичане на предвидената в закона давност за преследване на деянията. Това постановление отново е отменено от НПРП в частта касателно ищеца и са дадени указания да бъде привлечен като обвиняем.

На 24.03.2017 г. Н.А.М. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 311, ал. 1, във вр с чл. 26, ал. 1 от НК. Отказал е даде обяснения на този етап от производството.

В рамките на цялото ДП са разпитани всички длъжностни лице, които в даден момент са извършвали дейност по издаване на удостоверения за наследници в с. Т.. Разпитан е дори Нотариус П.А.с рег. № 346 на НотК и район на действие НПРС. Разпитани са и свидетелите по обстоятелствената проверка – близки и съселяни на ищеца. ДП е приключено с обвинително заключение на 31.03.2017 г.

На 13.04.2017 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца Н.М. за извършено престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 311, ал. 1, във вр с чл. 26, ал. 1 от НК. По него е образувано НОХД № 212/2017 г. на НПРС. Същите свидетели са разпитани отново, включително Нотариус П.А.. Един от свидетелите е викан и за повторен разпит, а друг от свидетелите е разпитван три пъти в рамките на съдебното производство. Това са все лица, изпълняващи или изпълнявали длъжностни функции в кметство с. Т. – кмета и технически секретари. На 24.10.2017 г. подсъдимият М. е дал обяснения. Отново прави впечатление, че дадените обяснения съвпадат с показанията и сведенията давани в рамките на цялото производство.

В съдебна фаза са проведени са общо 7 съдебни заседания на датите – 16.05.2017 г., 15.06.2017 г., 12.09.2017 г., 24.10.2017 г., 12.12.2017 г., 16.01.2018 г. и 20.03.2018 г. В качеството на подсъдим Н.М. е присъствал на всяко едно заседание. С присъда № 9 от 20.03.2018 г. ищецът Н.М. е бил оправдан изцяло по повдигнатото обвинение. Присъдата е влязла в законна сила на 05.04.2018 г.

От разпита на свидетелите, разпитани в настоящото производство се установява, че висящия наказателен процес е причинил силен стрес на ищеца. Той се почувствал унизен, тъй като всички в с. Т. разбрали за делото. Последното се оказало невъзможно да се скрие предвид това, че по делото били разпитани кмета и повечето технически секретари на кметството, които изпълнявали тази длъжност в различни периоди от време, както и няколко негови съселяни. М. се затворил и спрял да контактува с хората, ограничил социалните си контакти. Изпадал в мрачни настроения на моменти. За делото разбрали е на работното му място, тъй като се налагало да моли за отпуска, за да се яви за разпит в полицията или на съдебните заседания.

От назначената по делото СМЕ, която съдът изцяло кредитира, се установява, че ищецът още през 2009 г. получава исхемичен мозъчен инсулт с десностранна хемипареза на фона на мозъчно-съдова болест и инцидентно лекувана артериална хипертония – умерена степен. В периода на разследване на делото и до приключването му с оправдателна присъда били регистрирани чести главоболия и персистираща слабост на десните крайници и без ефект от приложената терапия. Установява се от заключението на вещото лице, че последното се дължи най-вероятно на стресови фактори, които усложняват наличната мозъчно-съдова болест на подсъдимия. От разпитите на свидетелите се установява, че покрай стреса от воденото срещу него наказателно производство, здравето на Н.М. се е влошило – той постоянно посещавал личния си лекар по различни причини.

От назначената по делото СИЕ се установява, че за явяване в съдебната фаза като подсъдим той е направил пътни разноски в размер на 79,94 лв. На л. 305 от ДП № ***г. на РУ К. е приложен договор за правна помощ, сключен между Н.М. и адв. Г. К. от *АК и пълномощно за представителство по цитираното ДП. В договора сумата, която е уговорена е нечетлива, но личи, че е отбелязано, че от договорената сума са внесени 200 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Делото е образувано по подадена искова молба, с която са предявени два иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ – за обезщетяване на имуществени и на неимуществени вреди от неоснователно водено наказателно производство.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че ищецът е бил обект на наказателно преследване при това от момента на образуването на ДП № ***г. на РУ К.. Независимо, че цитираното досъдебно производство е било образувано за престъпление по чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, от становището на разследващия, от всички указания и от поставяните на ищеца въпроси по време а разпитите и по време на предварителната проверка, става ясно, че е било разследвано и евентуално извършване на престъпление по чл. 316 от НК от него. Това още по-ясно проличава от указанията на ШОП. Наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Предвид всичко изложено дотук съдът намира иска за доказан по основание.

Предявения иск за имуществени вреди се явява основателен само до размера от 279,94 лв. безспорно се доказват сторените разноски в размер на 79,94 лв. за пътуване на ищеца от с. Т. до гр. Н. и обратно с цел явяването му в съдебните заседания. Не се доказва да е платил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Както бе установено  от приложения по ДП № ***г. на РУ К.  договор за правна помощ, сключен между Н.М. и адв. Г. К. от *АК и пълномощно за представителство по цитираното ДП. В договора сумата, която е уговорена е нечетлива, но личи, че е отбелязано, че от договорената сума са внесени 200 лв. Никъде в останалата част от наказателното производство няма данни остатъкът от договореното възнаграждение (в случай, че е договорено по-голямо) да е било реално платено. Като имуществена вреда се обезщетяват само реално направени разноски. По тази причина искът следва да бъде уважен единствено в частта относно 279,94 лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 479,94 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Обезщетението при неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В резултат на неоснователно воденото срещу него наказателно производство, ищецът е претърпяла негативни преживявания, които са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с пари. Затова размерът на следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче, не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са сериозността на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, ангажираността на обвиняемия, публичността, която фактът на воденото наказателно преследване е получил, отражението, което това е дало върху живота на лицето и други.

Тук съда следва да съобрази, че цялото наказателно производство е продължило 3 години, от които досъдебното производство е продължило 2 години. Тук трябва да се има предвид, че действителното разследване е отнело много по-малко време. Повечето време делото е прекарало между различните органи по съгласуване на действия, обжалване на спиранията и прекратяванията на производството и др. подобни. Едва в края на втората година от разследването на Н. М. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 311, ал. 1, във вр с чл. 26, ал. 1 от НК. За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години. Самият ищец е бил ангажиран с наказателното производство от самото начало. Общо 4 пъти е давал обяснение – 1 път в рамките на предварителната проверка и 3 пъти като свидетел по досъдебното производство. Снемани са му образци от подписа за СПЕ. Присъствал е на всяко едно съдебно заседание, дал е обяснения в рамките на съдебното следствие. И това е преди да бъде привлечен като обвиняем. Безспорно няколкократните спирания и прекратявания и най-вече последвалите отмени на постановленията на НПРП също са засегнали ищеца. Няколкократните указания ищецът да бъде отново разпитан са били абсолютно безсмислени. Както се установи, изложените от него факти от фазата на предварителната проверка през трите разпита като свидетел и до дадените обяснения в съдебна фаза, не се различават в нито един момент. Освен това в тези указания няма посочен нито един допълнителен факт, който е трябвало да бъде изяснен, за който Н.М. да не е давал показания вече. Ако дадените от него показания не са пасвали на обвинителната теза, то това не е бил начина за изясняване на обективната истина.

Безспорно се установи, че делото е получило широка публичност в мястото, където ищецът живее, което се дължи на факта, че в рамките на цялото наказателно производство са били разпитани няколко жители на с. Т., сред които кмета и няколко лица, които през годините са изпълнявали функциите на техническо секретар. При това няколко от тях са разпитвани многократно. Това безспорно се е отразило негативно върху ищеца. За делото разбрали и на работното му място. Установи се, че това е дало негативни отражения върху ищеца. Той се почувствал унизен, затворил се, спрял да контактува с хората, ограничил социалните си контакти, изпадал в мрачни настроения. Целият стрес дал отражения и върху здравето му като усложнил съществуващите от по-ранен период  и артериална хипертония.

Въз основа на всички това съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен до размера от 5000 лв. а в останалата част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Посочените по-горе суми за имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат присъдени, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, т.е. 05.04.2018 г.

Относно разноските по делото:

Предвид изводите на съда за частична основателност на иска и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да се произнесе и по направените искания за разноски в полза на ищеца. Разноските, които се установява, че са направени от ищеца са в размер на 20 лв. за платена държавна такса. От тях, съразмерно на уважената част от иска, прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 16,30 лв.

Досежно адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА – оказване на безплатна правна помощ за близки или родини. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед уважената цена на исковете за главница и лихва следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на сумата от 580 лева за иска за неимуществени и 300 лв. за иска по имуществени вреди. Доколкото текстът на нормите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 38, ал. 2 от ЗА предвижда, че адвокатът има право на възнаграждение, определено от съда, то сумата следва да се присъди не в полза на страната, а на директно на нейния представител.

По делото е били назначени две съдебни експертизи, по които от бюджета на съда са платени общо 491,20 лв., които Прокуратурата следва да възстанови на съда.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул. „Витоша" № 2, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ на Н.А.М. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 5 000 лв. (пет хиляди лева), съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от образуваното и водено срещу него наказателно производство за извършено престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 311, ал. 1, във вр с чл. 26, ал. 1 от НК, приключило с в.з.с. на 05.04.2018 г. оправдателна Присъда № 9/20.03.2018 г. по НОХД № 212/2017 г. на НПРС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до пълния предявен размер от 6000 лв. (шест хиляди лева).

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул. „Витоша" № 2, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ на Н.А.М. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 279,94 лв. (двеста седемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от образуваното и водено срещу него наказателно производство за извършено престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 311, ал. 1, във вр с чл. 26, ал. 1 от НК, приключило с в.з.с. на 05.04.2018 г. оправдателна Присъда № 9/20.03.2018 г. по НОХД № 212/2017 г. на НПРС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до пълния предявен размер от 479,94 лв. (четиристотин седемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки).

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул. „Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.М. с ЕГН ********** ***, част от направените по делото разноски от 16,30 лв. (шестнадесет лева и тридесет стотинки), съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул. „Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г.К.К. от АК - С., сумата от 880 лв. (осемстотин и осемдесет лева), представляващи адвокатско възнаграждение за защита по два иска по ЗОДОВ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, съобразно уважената част от двата иска.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул. „Витоша" № 2, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Н. направените по делото разноски в размер на 491,20 лв. (четиристотин деветдесет и един лева и двадесет стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Ш. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

                                                                                     Петина Николова