Р Е Ш Е Н И Е

№ 146

гр. Нови пазар, 08.05.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1733 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявени са обективно съединени искове на основание чл.228 от ЗЗД с цена на иска от 148, 53 лв. и на основание чл.92 от ЗЗД с цена на иска от 14, 85 лв. от страна на ищеца Н.Ж.Х. ***, чрез процесуалния представител адв. Н. К. от *АК, против ответника Ж.Д.Ж. ***.

Ищецът твърди, че с ответника са били в договорни отношения по силата на договор за наем на земеделска земя от ***г.,вписан в службата по вписвания на ***г., със срок от 6 стопански години. Отдаденият под наем имот представлявал нива с площ 4,951  дка, трета категория, в местността „***“, имот №*** по плана за земерезделяне на с. К., област Ш., при граници: имот №017074 - нива, №017073 - нива, №017010 - полски път, имот №017071 - нива и имот №017075 - нива. Ответникът заплатил дължимата наемна цена за пет стопански години, включително и за стопанската 2015/2016 г. За стопанската 2016/2017 г. обаче не постъпило плащане. Съгласно чл.5 от договора, наемателят дължал наемно плащане в размер на 30 лв. на декар. При площ на имота 4,951 дка наемната сума за тази стопанска година възлизала на 148,53 лева. В чл.7 от договора за наем наемната цена се дължала в срок до 30.09 на текущата стопанска година. Затова срокът за плащането изтекъл на 30.09.2017 г. Ищецът претендира плащане и на уговорената в чл.8 от договора неустойка, поради неплащането на наемната цена в срок, в размер на 14,85 лева. Ищецът наемодател твърди още, че е изпълнил коректно задълженията си по договора и осигурил безпрепятствено ползване на имота. От своя страна ответникът Ж. ползвал имота и го декларирал като нает в ДФ „Земеделие“ за кампаниите, включително и за 2017 г. Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 148,53 лева, представляваща наемно плащане по договор за наем от ***г., за стопанската 2016/2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и да бъде осъден да заплати сумата от 14,85 лева, представляваща неустойка по договора поради неплащане на наемната цена в срок, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Моли също да му се присъдят направените разноски.

На ответника са връчени съдебните книжа, лично, като в законовия срок не е постъпил писмен  отговор. Преди датата на откритото съдебно заседание ответникът е представил документ за банков превод на сумата от 148, 53 лв. по сметка на ищеца от дата 11.03.2019 г. 

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Установява се по делото от представеното в заверено копие решение №10105 от 10.08.1998 г. на ПК – гр. К., че на ищеца Н.Ж.Х. е било възстановено правото на собственост върху земеделски имот нива с площ от 4, 951 дка, находящ се в землището на с. К., обл. Ш., представляващ имот №*** по плана за земеразделяне на селото. Видно е също така от представения договор за наем от ***г., с нотариална заверка на подписите, вписан в службата по вписвания с рег. №2048 от ***г., че ищецът, в качеството си на наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване този свой имот на ответника Ж.Д.Ж., в качеството му на наемател. Страните са сключили договора за срок от шест стопански години, като са уговорили наемна цена от 30 лв. на декар, платима до тридесети септември на текущата стопанска година. В чл.8 от договора страните са уговорили, че при забава на плащането на наемна вноска наемателят дължи неустойка в размер на 10% от дължимата сума на договорената цена. За стопанската 2016/2017 година ответникът не заплатил наемната цена по договора на падежната дата 30.09.2017 г. Наемът за тази стопанска година, съобразно уговорката в договора е в размер на 148, 53 лв., като тази сума не е била заплатена и към момента на подаването на исковата молба по настоящото дело – 27.12.2018 г. Сумата обаче е платена в хода на делото – на 11.03.2019 г. по банков път, видно от представения от ответника документ за банков превод.

            Горепосочените обстоятелства съдът приема за установени по делото безспорно от посочените от страните писмени доказателства, упоменати по-горе. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца за непогасеното задължение по договора, а напротив с извършеното плащане го е признал. Доколкото към момента исковата претенция за наема е погасена, то тя, като вече неоснователна следва да се отхвърли. Но тъй като претенцията следва да бъде отхвърлена не като недължима, а като вече погасена, то съдът следва да присъди поисканата с исковата молба лихва върху главницата от 148, 53 лв. за периода от подаването на исковата молба 27.12.2018 г. до датата на погасяването на задължението – 11.03.2019 г. Изчислена с помощта на електронен калкулатор размерът на тази лихва възлиза на сумата от 3, 10 лв.

            Претенцията за неустойка, заявена от ищеца е основателна и доказана. Без съмнение ответникът е изпаднал в забава в плащането на наемната вноска и съгласно договорната уговорка дължи неустойка от 10% от договорената цена, която възлиза на сумата от 14, 85 лв. Неустойката се претендира от ищеца ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на иска до окончателното плащане, но съдът счита, че в случая лихва върху неустойката не следва да се присъжда, доколкото самата неустойка в договора е уговорена като обезщетение за забава и би се достигнало до присъждане на обезщетение в двоен размер.

Независимо, че предявеният иск за неплатен наем като недоказан следва да се отхвърли, то ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, тъй като погасяването на задължението е направено след предявяване на иска и не може да се счете, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Към момента, в който разноските са били направени ищецът е имал основание да предяви претенциите. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да запрати на ищеца разноските, съобразно представения списък в размер на 350 лв.   

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА Ж.Д.Ж., с ЕГН ********** *** да заплати на Н.Ж.Х., с ЕГН ********** ***, сумата от 3, 10 лв. (три лева и десет стотинки), представляваща законната лихва върху главница от 148, 53 лв. за периода от подаването на исковата молба 27.12.2018 г. до датата на погасяването на задължението – 11.03.2019 г.; както и сумата от 14, 85 лв. (четиринадесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща неустойка за забава в плащането на задължение за наем, съгласно договор за наем от ***г., с нотариална заверка на подписите, вписан в службата по вписвания с рег. №2048 от ***г.

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Ж.Х., с ЕГН ********** *** против Ж.Д.Ж., с ЕГН ********** *** с правно основание по чл.228 от ЗЗД с цена на иска от 148, 53 лв. (сто четиридесет и осем лева и петдесет и три стотинки), представляваща дължим наем за стопанската 2016/2017 г., съгласно договор за наем от ***г., с нотариална заверка на подписите, вписан в службата по вписвания с рег. №2048 от ***г.; както и искането за присъждане на лихва върху претендирана неустойка от 14, 85 лв., съгласно същия договор.

ОСЪЖДА Ж.Д.Ж., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ж.Х., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски от 350 лв. (триста и петдесет лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: