Какво представлява съдът?

 

Какви права имам?

 

Какви задължения имам?

 

Към кого да се обърна за помощ?

 

Какво да очаквам, когато отивам в съда?

 

 

 

 

 

 

 

I. Какво представлява съдът?

Съдът е място, където хората разговарят за важни и сложни неща. Повечето съдилища се помещават в големи сгради с много стаи, наречени съдебни зали.

В тях съдът изслушва хора, които могат да кажат нещо, свързано с извършено престъпление или някакъв спор от различен характер. Това изслушване и вземането на решение от съда се нарича съдебно производство. По всяко отделно се образува дело. Гражданските дела са тези, по които гражданите, фирмите, държавата и държавните учреждения търсят съдействие от съда, за да уредят отношенията помежду си. По наказателните дела държавата осъществява своето правомощие да разследва, намери и накаже тези, които са извършили престъпления. Престъпленията и наказанията за всяко от тях са изчерпателно посочени в Наказателния кодекс. Административните дела са свързани с възможността засегнатите лица да обжалват актове на администрацията, с които са засегнати техни права и интереси.

Изслушването на страните и събирането на доказателствата по всички дела става в специални помещения, наречени съдебни зали. Пред вратата на всяка зала има хора, които обикновено се събират на групички. Някои от тях са видимо притеснени, понякога дори плачат. Други се усмихват, защото очакват съдът да отсъди в тяхна полза. Те всички стоят или седят близо до сериозни мъже и жени, с които разговарят тихо. Тези мъже и жени са адвокати, които им разясняват, какво пише в законите и им дават съвети, как най-точно да спазват законовите предписания.

Основната дейност в съдебната зала се осъществява от съдиите. Те са хора, които дълго време са изучавали закона. Също така, съдиите, знаят кое е позволено и кое не. Всички хора искат да се чувстват спокойни и защитени и затова са били създадени законите. Това са правилата и принципите, които трябва да се спазват, за да не си причиняваме проблеми и неприятности. Работата на съдията е да научи колкото се може повече и да разбере, какво се е случило наистина и дали някой не е бил несправедливо обвинен в нещо. Понякога е необходимо да се задават много въпроси. Съдиите се грижат за това, законите да се спазват.

В последните години законодателството се съобразява с изслушването на деца в съдебна зала и в този смисъл се насочва към промяна, която трябва да доведе до правни процедури, които да щадят детето.)

 

 

 

 

 

II. Какви права имам?

         Различни международни конвенции, решения и други актове предвиждат основни права на децата:

·                  Всички деца имат равни права.

·                  Децата имат право на защита от дискриминация.

·                  Всяко дете има право на име и на националност.

·                  Всяко дете има право на свобода на съвестта и на мисълта.

·                  Всяко дете има право да говори на майчиния си език, да изповядва своята религия и да изпълнява обредите на своята култура.

·                  Децата имат правото да се сдружават.

·                  Децата имат право на достатъчно храна и достатъчно чиста вода.

·                  Децата имат право на чиста околна среда.

·                  Децата имат право на лично пространство.

·                  Всяко дете има право да получи информация по всички въпроси, както и свободата да изразява своето мнение по тях.

·                  Детето има право на защита от всички форми на насилие и експлоатация, включително от сексуално насилие и експлоатация.

·                  Всяко дете има право на безплатно образование.

·                  Децата със специални образователни потребности имат равни права с всички други деца.

·                  Всички деца имат право на здраве, здравословни условия за отглеждане и качествено здравеопазване.

·                  Децата имат право на игра, почивка, културна и творческа дейност.

·                  Всяко дете има право на приемливо ниво на живот.

·                  Децата имат право на отглеждане в семейна среда или да бъдат подопечни на тези, които могат да им обезпечат най-добрите грижи.

·                  Децата имат право на защита от трафик.

·                  Децата имат право на закрила във време на война и военни конфликти.

Вж. Конвенция на ООН за правата на детето: (линк към текста на конвенцията)

 

 

В чл. 14 от Конституцията на Република България е записано, че „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото“.

 

 

В българският Закон за закрила на детето са формулирани и следните права на детето:

·                  Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.

·                  Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии на дете, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.

·                  Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.

·                  Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.

·                  Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.

·                  Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

·                  Всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите или законните представители, а ако детето е навършило 10-годишна възраст – и без негово съгласие. Съдът може да разреши ползване на сведенията и ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова защита.

·                  Длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, станали им известни при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на личността на детето.

·                  Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му.

·                  Всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.

·                  Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие.

·                  Детето има право на правна помощ (безплатна адвокатска защита) и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.

 

Важно!!!: Всяко дете разполага със всички права, с които разполагат и възрастните (чл. 1 от Закона за лицата и семейството - Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения), освен ако закон изрично не предвижда възрастова граница за упражняването им . Напр.:

-        лица до 16 г. възраст не могат да сключват граждански брак, а от 16 г. до 18 г. – само със съгласието на родител и разрешение на районния съд;

-        лица до 18 г. не могат да гласуват;

-        лица до 21 г. не могат да бъдат избирани за народни представители;

-        лица до 40 г. не могат да кандидатстват за президент и др.

 

Законодателят е преценил, че макар да разполага с всички права, както и един възрастен (с малки изключения), детето не може да ги упражнява пълноценно в свой интерес. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

 

 

 

 

 

 

III. Какви задължения имам?

·       Децата са длъжни да уважават и зачитат мнението на родителите си (респ. хората, на които е поверено отглеждането им), както и на другите хора, които се грижат за тях и за тяхното възпитание, включително баба и дядо, учители, възпитатели, лекари и други.

·       Децата са длъжни да посещават редовно училище – в България образованието е задължително до 8 клас.

·       Децата са длъжни да зачитат и спазват правата на другите хора около себе си.

·       Децата, както и всички останали хора, са длъжни да пазят околната среда чиста.

·       Децата за длъжни да спазват установените правила за поведение – в училище, в болницата, по време на състезания, в съда и др.

 

 

Важно!!!: Децата имат всички задължения, както и възрастните, освен ако законът изрично не предвижда възрастова граница за възникването им. Отговорност за това, че децата не са изпълнили своите задължения носят техните родители. Те са тези, които имат задължението да обяснят на децата задълженията им и да ги научат да ги спазват. В определени случаи лица навършили 14 години носят сами отговорността за своите простъпки.

   

 

 

 

 

 

 

IV. Към кого да се обърна за помощ?

 

·                   Държавна агенция за закрила на детето - специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол за осъществяване на държавната политика по дейности за закрила на детето в Република България. - http://sacp.government.bg/bg/, http://www.stopech.sacp.government.bg/?sid=child_bg&pid=0000000023, Гр. София 1051, ул. „Триадица” № 2, Тел.: 02/933 90 10, Факс: 02/980 24 15, Email:  sacp@sacp.government.bg 

·                   Отдел „Закрила на детето“ – Отдели за закрила на детето има към всяка община и там  работят социални работници заедно с други специалисти, които помагат за разрешаването на проблемите на децата:

За Община Нови пазар – гр. Нови пазар 9900, ул."Васил Левски" № 3, Тел.: 0537 2-56-32, Факс: 2-57-42, E-mail: dsp-novipazar@asp.government.bg 

За Община Каспичан – гр. Каспичан 9930, ул."Мадарски конник" № 40, Тел.: 05327 61-12, E-mail: dsp-novipazar@asp.government.bg 

За Община Каолиново – гр. Каолиново 9960, пл."Украйна" № 4, Тел.: 05361 20-71, 21-61, Факс: 21-61, E-mail: dsp_kaolinovo@mail.bg 

За Община Никола Козлево – с. Никола Козлево 9955, пл."23-ти септември" № 4,

Тел.: 05328 20-27, 21-96, Факс: 21-96, E-mail: dsp_kaolinovo@mail.bg 

·                   Единен номер за спешни повиквания – Тел. 112

·                    Национална телефонна линия за деца – Тел. 116 111

·                    Гореща телефонна линия за пострадали от насилие - Фондация "Асоциация Анимус" – Тел. + 359 800 18 676

·                   Районно полицейско управление Нови пазар - гр. Нови Пазар, ул. "Плиска" № 1, Дежурен РУП Нови Пазар: 166, 0537/22251, 0537/22252; Участък "Полиция" - Каспичан обслужва територията на община Каспичан - гр. Каспичан, ул. “Мадарски конник” № 40, Телефон: 05327/6076

·                   Районно полицейско управление Каолиново - гр. Каолиново, пл."Украйна" № 3, Дежурен РУ Каолиново: 166, 05361/2291, 05361/2292, 05361/2293; Участък "Полиция" - Никола Козлево обслужва територията на община Никола Козлево - с. Никола Козлево, пл. “23-ти септември” № 3, Телефон: 05328/2123

·                   Районен съд Нови пазар – http://npazar.court-sh.org/, гр. Нови пазар 9900, ул. Цар Освободител № 31, тел. 0537/ 27912 (административен секретар), 27941 (регистратура), 27940 (наказателно деловодство), 27924 (гражданско деловодство)

·                   Център за обществена подкрепа в гр. Нови пазар - През периода 2013-2018 година Центъра за обществена подкрепа ще продължи да работи в три направления: 1/ Услуги в подкрепа на детето; 2/ Услуги в подкрепа на семейството; 3/ Работа в общността. http://sosnpazar.dir.bg/_wm/library/?df=636493&dflid=3, Адрес: гр. Нови пазар 9900, ул. "Ген. Скобелев" № 18, ел. 359 537 2 53 43, E-mail: sosnpazar@abv.bg

·                   Адвокатска колегия Шумен – Адвокатите подпомагат гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Адвокатите членуват в адвокатски колегии. Адвокатска колегия - Шумен осъществява административно ръководство на всички адвокати вписани на територията на Област Шумен, която включва общините Върбица, Венец, Велики Преслав, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Нови пазар, Смядово, Хитрино и Шумен - http://shak.lex.bg/,  Адрес: гр. Шумен 9700, ул. "Добри Войников" № 9-13, (054)800458, моб. тел. 0887 206 078, e-mail: office@shak.lex.bg

·                   Български червен кръст (телефон на доверието) – 02 962 24 44

·                   Денонощна телефонна линия за пострадали от насилие жени, юноши и деца – 0800 18 676

·                   Гореща телефонна линия за жени, юноши и деца, пострадали от насилие – 02 981 76 86

 

 

 

 

 

V. Какво да очаквам, когато отивам в съда?

 

         Съдът е държавна институция (учреждение), което се помещава в специална сграда наречена съдебна палата. В съдебната палата има определени правила за поведение. Там не се крещи и вика, не се бяга. Никой не може да носи оръжие в съдебната палата, нито да влиза пиян или след употреба на наркотици или други упойващи вещества. Всяко лице, навършило 14 г. трябва да носи документ за самоличност. На входа всички се посрещат от съдебната охрана, която се грижи за реда в сградата, пази всички работещи и посетители. Охраната проверява документите за самоличност. Всички посетители се проверяват дали не носят забранени вещи – оръжие, наркотици, алкохол и др.

Децата често могат да станат участници в съдебни производства и в повечето случаи това не е нито по тяхна вина, нито по тяхно желание. Това са най-вече случаите, когато:

·                  децата станат жертва на престъпление;

·                  децата станат жертва на домашно насилие;

·                  родители се разделят и трябва да се уредят отношенията по родителски права, местоживеене на децата и издръжка;

·                  децата нарушат закона;

·                  правата и законните интереси на децата са засегнати;

·                  родителите нямат възможност да се грижат за децата си или са ги изоставили без причина;

·                  децата станат свидетели на случка, която е от значение за едно съдебно производство.

В случаите, когато съдебното производство засяга интересите на дете, ролята на съда е да установи кое е в интерес на детето и по възможност да съобрази решението си с най-добрия интерес на детето. Съдът ще накаже този, който е упражнил насилие или е извършил друго престъпление спрямо дете. Съдът ще прецени кой родител ще отгледа и възпита най-правилно децата. Съдът ще реши къде да се отглежда едно дете, чиито родители са го изоставили или не могат да се грижат се него. Съдът ще прецени от каква издръжка се нуждае едно дете. Съдът ще прецени и какво наказание ще наложи на едно дете, което е нарушило закона, за да може то да осъзнае грешката си, да израсне като примерен и съзнателен гражданин и противоправното му поведение да не рецидивира. Съдът ще установи, ако правата на едно дете са нарушени и ще постанови как да бъде възстановено това право.

В последните години международните и държавните институции осъзнаха, че за явяването в съда представлява стресова ситуация дори за един възрастен, но още повече това важи за едно дете. Децата се страхуват, когато трябва да дойдат в съда и да говорят пред съдията, не защото ще им се случи нещо лошо или страшно. Те просто не знаят какво да очакват. Освен това са заобиколени от една строго формална обстановка и от непознати хора и често трябва да разкажат за една неприятна случка. Затова в последните години се правят опити да се създадат правила и условия за щадящо детско правосъдие. Това означава, че на децата, който трябва да бъдат изслушани в съда трябва да се създадат такива условия, които да сведат всички стресови фактори до минимум.

На първо място децата трябва да знаят какво да очакват, когато дойдат в съда. Трябва да знаят и какво ще се случи в съдебно заседание и кой ще присъства там. Днес всеки съд провежда ден на отворените врати поне един път в годината. На този ден всеки може да отиде в съдебната палата и да разгледа помещенията и да се запознае с работата на съда. В районен съд Нови пазар се провежда поне веднъж годишно Ден на отворените врати в последният петък преди датата 16 април, защото на тази дата е приета първата българска конституция (на 16.04.1879 г. в приета Търновската Конституция, която е наречена така, защото е приета в гр. Велико Търново на Учредителното събрание след Освобождението на България).

Важно!!!: Съдът призовава едно дете, за да чуе неговото мнение или за да чуе какво е видяло детето, защото това е важно за съда и в това няма нищо страшно. Въпроси се задават само във връзка с предмета на делото. Страничните въпроси могат да имат за цел само съдията да опознае детето или да го предразположи, ако е много притеснено. Преди изслушването с детето ще се срещне със социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, който ще му обясни какво ще се случи в съда и който задължително присъства на изслушването, а при необходимост – и друг подходящ специалист. Съдът разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето. Важно!!!: Всяко дете може да поиска поне един от родителите му да присъства, когато го изслушват в съда, но може да поиска и никой от родителите му да не присъства в съдебната зала. Детето може да поиска и да говори само пред съдията и социалния работник.

В съдебната зала по принцип могат да присъстват следните лица:

1.                Съдия (председател на състава), съдебни заседатели - Най-важното място в съдебната зала е централната маса, зад която седят съдиите. От това колко трудно е делото зависи дали съдията ще е един, трима или петима. Когато съдиите са трима или петима те се наричат съдебен състав. Съдията, който седи в средата се нарича председател на съдебния състав. Председателят решава какво ще се случва в съдебната зала. При някои дела в съдебния състав участват не само съдии, но и хора, които имат друга професия – лекари, учители, инженери. Те се наричат съдебни заседатели и участват в дела за извършени престъпления. Те също могат да задават въпроси на свидетелите и участват при вземането на решения. Тяхното мнение е важно точно толкова, колкото и мнението на съдията. Когато съдията влиза или излиза от залата, всички стават, за да покажат уважението си към него.

2.                Прокурор - От лявата страна на съдийската маса е мястото на прокурора. Той обяснява на съдията или на съдебния състав по какъв начин подсъдимият е нарушил закона.

3.                Подсъдим - Това е човек, за който се предполага, че е извършил някакво престъпление. Прокурорът трябва да убеди съда и да докаже, че това е така. Дотогава подсъдимият се смята за невинен.

4.                Страни в производството – Това са спорещите по делото. Те седят срещу съдията. Тя правят своите искания за събиране на доказателства и излагат своето мнение по спорния въпрос. Съдията е този, който взема решение кой е прав.

5.                Съдебен секретар – Седи встрани от съдията и записва на компютър всичко, което казват свидетелите или другите хора. Обикновено съдията или председателят на състава диктува какво да запише.

6.                Съдебна охрана или полицаи – придружават подсъдимият, ако той е задържан в ареста до постановяване на присъдата.

7.                Защитник (адвокат) - Това е човек, който седи близо до подсъдимия (по наказателни дела) или до страните (по граждански дела). Той може да е облечен също в черна мантия и да задава въпроси на свидетелите. Адвокатите са юристи и помагат на подсъдимия и на страните да мотивират правилно мнението си пред съда от гледна точка на закона.

8.                Психолог - Свидетели, които не са навършили 14 години винаги се придружават от психолог. Ако свидетелят е навършил 14 години, по преценка на съда може да бъде придружен от психолог, но не е задължително.

9.                 Пострадал – Това е този, на когото е причинено нещо лошо заради престъплението. Той също има право да бъде защитаван от адвокат.

10.            Публика – повечето съдебни заседание са публични и всеки може да влезе и да гледа какво се е случва по делото. Лица, които не са навършили пълнолетие (18 години), не могат да присъстват в съдебно заседание, ако не са страни или свидетели, т.е. не могат да присъстват само като публика.

 

В определени случаи съдът може да реши да изслуша детето в т.нар. „Синя стая“. Това е специално помещение създадено, за да се чувстват децата по-удобно. Обстановката е подобна на тази в една стая за игра, но има много малко играчки. Там детето влиза само със специално обучен психолог или социален работник, а съдът, прокурора и всички останали участници стоят зад една стъклена стена, но детето не ги вижда. Те могат да гледат и да чуват какво казва детето. Могат и да задават въпроси по микрофон, които специалиста чува в своята слушалка и ги предава на детето. Тук отново детето може да поиска родителите му или определени лице да не присъстват в стаята зад стъклото.

 

Когато делото засяга права и законни интереси на детето или когато то се явява пред съда като свидетел, детето има право на правна помощ – да бъде представлявано и защитавано от адвокат, който да се грижи да бъде спазени правата и интересите на детето от гледна точка на закона. Ако родителите на детето или лицата, които се грижат за него, не са упълномощили такъв адвокат, съдът може да назначи и служебен защитник. В някои производства (напр. когато интересите на детето и тези на неговите родители, респ. законни представители, си противоречат, съдът задължително назначава на детето адвокат). Важно!!!: Детето може да попита своя адвокат за всичко свързано с делото и да поиска от него информация за случващото се или за мнение и съвет.

Когато дете дава показания, съдията, прокурорът и адвокатът му задават въпроси. Обикновено първи пита прокурорът, после адвокатът и накрая съдията, но този ред не е задължителен. Задачата е детето да каже истината, тъй като с лъжа може лесно да се навреди на някого, който не заслужава. Детето може да каже на съда какво иска, какво чувства и какво знае по делото, дори и всички възрастни в залата да са пропуснали да зададат някой въпрос. Просто преди да бъде освободено, трябва да попита: „Може ли да кажа нещо?!“ Отговорът винаги ще бъде: „Да, разбира се!“.

 

 

Ако все още имате въпроси относно съдът, делата, които се гледат в него, съдиите и тяхната работа или своите права, попитайте своите родители, своят учител или посетете съдебната палата в гр. Нови пазар в деня на отворените врати, който се провежда поне веднъж годишно в последният петък преди датата 16 април за съответната година.