Р Е Ш Е Н И Е № 278

гр. Шумен , 09.12.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:Р.Хаджииванова

при секретаря Д.А. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №309 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът А.Р.К. твърди, че с присъда по НОХД№473/2008г. на ШОС, влязла в законна сила на 11.03.2010г., С.А.А. бил признат за виновен в това, че на 08.03.2008г. при управление на л.а.”Ауди А4”с рег.№Н...., собственост на И.Н.Н., нарушил правилата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост допуснал причиняването на тежка телесна повреда на ищеца, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и смъртта на съпругата му Н.М.С.-К., като деянието било осъществено при условията на независимо извършителство с К., поради което и на основание чл.343, ал.4 от НК вр. с чл.343, ал.3, пр.3,б.”б”, предл.1, вр. с чл.343, ал.1 от НК на А. било наложено наказание ”лишаване от свобода” за срок от три години, чието изтърпяване било отложено. Управляваният от А. автомобил бил застрахован в ответната застрахователна компания – по застраховка ”Гражданска отговорност”, полица №0415070200200 за периода 26.06.2007г.-25.06.2008г.. Собственичката Н. била упълномощила дъщеря си М.М.Н.. да управлява същия, да подава декларации, да го застрахова и пр., а последната го е предоставила за управление на А.. На основание чл.226, ал.1 от КЗ, ищецът подал заявление до ответника с искане за изплащане на обезщетение в размер на 200000лв. - неимуществени вреди за смъртта на съпругата му и 120000лв.-неимуществени вреди за причинената му тежка телесна повреда. Ответникът, по образуваната преписка по щета №044107081004993, му предложил 20000лв.-за смъртта на съпругата му и 8000лв.-за причинената му телесна повреда, но до споразумение не се стигнало, предвид предложения нисък размер. К. излага, че в настоящия случай били налице условията за ангажиране отговорността на застрахователя на основание чл.226 от КЗ. Вече четири години бил е самотен и не можел да преживее загубата на съпругата си, която за него била и най-добър приятел. Загубата й била тежък удар и породила у него непреодолими душевни страдания и мъка. Времето не можело да излекува мъката и болката, които вече били неразделна част от живота му. Сочи също, че следствие на ПТП, получил редица травматични увреждания: съчетана травма глава, гръден кош, травматичен шок и ретракция на дясната гръдна половина, с изразени плеврални фибрози и ребрени деформации, обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; трайно затруднение движението на снагата за срок по-голям от месец и проникващо нараняване в черепната кухина. По отношение на психичното му здраве били открити започнали когнитивни и характерови промени от органичен тип, като според експерти, страдал от травмена болест на мозъка-дифузен психоорганичен синдром. Бил в кома едни месец и оживял по чудо. Бил инвалидизиран за срок от една година, считано от 04.11.2008г. до 01.11.2009г., като му била определена 50.50%инвалидност. С оглед получените от него телесни увреждания, в бъдеще, до края на живота си, щял да търпи болки и страдания. К. отбелязва, че при определяне на наказанията, съдът съобразил неговият принос и този на А. за причиненото ПТП, като бил приел, че ищецът имал по-малък такъв. Предвид изложеното, претендира заплащане на сумата 40000лв.-обезщетение за причинени му неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултата на причинена смърт на съпругата му при ПТП на 08.03.3008г. и сумата 50000лв. - обезщетение за причинените му неимуществени вреди- претърпени болки и страдания за причинената му тежка и средни телесни повреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-08.03.2008г. до окончателното й изплащане

Ответното дружество оспорва исковете. Твърди, че същите били неоснователни и изключително завишени по размер. Застрахователната компания била определила застрахователно обезщетение/20000лв., съответно 8000лв./, съобразявайки освен застрахователната и съдебната практика, както и вината на самия ищец за настъпване на вредоносния резултат. Сочи, че с противоправните си действия К. бил допринесъл в голяма степен за настъпването на тежките последици на ПТП и в тази връзка депозира възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Застрахователната компания оспорва и претенцията за заплащане на лихва, касателно отразения начален момент, тъй като била уведомена за събитието едва с постъпване на молбата за плащане в дружеството –на 11.03.2011г..

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Съгласно удостоверение за наследници №1468/13.05.2011г., А.Р.К. е съпруг на починалата Н.М.С.-К.. Видно от материалите по приложеното НОХД №473/2008г. на ШОС, с присъда влязла в законна сила на 11.03.2010г., С.А.А. бил признат за виновен в това, че на 08.03.2008г. при управление на л.а.”Ауди А4 Авант”с рег.№Н...., собственост на И.Н.Н., нарушил правилата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, забраняващ на водача на ППС да превишава разрешената скорост 50км./ч. в населено място и по непредпазливост допуснал причиняването смъртта на Н.М.С.-К. и тежка телесна повреда на К., изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието било осъществено при условията на независимо извършителство с К., който по същото време и място управлявал лек автомобил “Опел Астра” с рег.№Н....АК и нарушил правилата за движение-чл.50, ал.1 от ЗДвП, задължаващ водачите на ППС да пропуснат движещите се по пътя с предимство ППС и чл.46, ал.2 ППЗДвП, задължаващ водачите преди да потеглят отново, да пропуснат ППС, които имат предимство, поради което и на основание чл.343, ал.4 от НК вр. с чл.343, ал.3, пр.3,б.”б”, предл.1, вр. с чл.343, ал.1 от НК на А. било наложено наказание ”лишаване от свобода” за срок от три години, чието изтърпяване било отложено за срок от пет години, съответно бил лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.

Със същата присъда ищецът бил признат за виновен в това, че на 08.03.2008г., при управление на лек автомобил “Опел Астра” с рег.№Н....АК, собственост на Д.Д.К., не пропуснал движещо се по пътя с предимство МПС л.а.”Ауди А4 Авант”, с което нарушил правилата за движение-чл.50, ал.1 от ЗДвП, задължаващ водачите на ППС да пропуснат движещите се по пътя с предимство ППС и чл.46, ал.2 ППЗДвП, задължаващ водачите преди да потеглят отново, да пропуснат ППС, които имат предимство и по непредпазливост допуснал причиняването на смъртта на Н.М.С.-К., като деянието било осъществено при условията на независимо извършителство с А., който по същото време и същото място, управлявал л.а.”Ауди А4 Авант”с рег.№Н...., като нарушил правилата за движение по пътищата чл.21, ал.1 от ЗДвП, забраняващ на водача на ППС да превишава разрешената скорост от 50км./ч. в населено място, поради което и на основание чл.343, ал.1, т.в” от НК вр. с чл.342, ал.1НК и чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено за срок от три години и бил лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.

От представената по делото полица №5070200200 е видно, че управлявания от А. автомобил е бил застрахован по застраховка “гражданска отговорност” при ответника-ЗК”Български имоти”АД-гр.София за периода 26.06.2007г.-25.06.2008г.. Безспорно между страните е обстоятелството, че е било налице редовно упълномощаване на А. от собственика на автомобила-И.Н.Н., да управлява същия.

Видно от писмо изх.№11-1876/31.03.2011г. и №11-2012/08.04.2011г., по искане на ищеца, при застрахователя била образувана щета №044107081004993, като на К. било предложено обезщетение в размер на 20000лв. за причинените му неимуществени вреди от смъртта на съпругата му и 8000лв.-за причинените му телесни увреждания.

Съгласно експертно решение №2925/17.11.2008г., К. бил инвалидизиран за срок от една година - до 01.11.2009г., като му била определена 50.50% намалена работоспособност. С оглед установяване здравословното състояние на ищеца, по делото са представени и 9бр. болнични листи, 5бр. амбулаторни листи, 2бр. протоколи на медицинска комисия и епикриза.

От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели се установи, че ищецът много тежко понесъл смъртта на съпругата си, като и до настоящия момент продължавал да живее със спомена за нея. Двамата били двойка от около 10години, а сключили граждански брак година и половина преди ПТП. Емоционалната връзка помежду им била много силна и имали прекрасни отношения. К. се променил след инцидента – станал затворен, самовглъбен. Не бил създал и нова връзка до сега. Бавно се възстановявал и следствие претърпените травматични увреждания. Повече от месец бил в кома, а след това реакциите му били забавени и дълго време не си спомнял различни хора или случаи в професионален план.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза, непосредствено след произшествието К. бил транспортиран и приет за лечение в МБАЛ Шумен, където е извършен преглед и е констатирано, че в резултат на ПТП ищецът е бил в безсъзнателно състояние, шумно хъркащо дишане, изтичаща кръв от носа, устна кухина и ляво ухо. Постъпил за оперативно лечение. Бил получил следните травматични увреждания: тежка мозъчна контузия и гръдна травма / счупване на черепа в областта на основата на черепа/установена била фрактура на върха на лява пирамида в участъка около лявата долно челюстна става кръв в десния горночелюстен синус, в клетките на решетъчната кост и синуса на клиновидната кост. върха на лява пирамида, наличие на въздух около лявата очна ябълка, и кръвоизливи в паренхима на главния мозък двустранно; точковидни кръвоизливи в левия таламус и в областта на хориоидното сплетение, мозъчен оток, травматичен пневмоторакс двустранно, контузия на десния бял дроб, пневмомедиастинум, подкожен емфизем, травматичен шок, ретракция на дясната гръдна половина , с изразени плеврална фиброза и ребрени деформации/ всяка поотделно причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и счупване на шест десни ребра по две анатомични линии, довели до затруднение движението на снагата за срок по-голям от месец/средно за 2-3 месеца/. К. получил и проникващо нараняване в черепната кухина.

Били проведени инвазивни диагностични и терапевтични процедури. Следоперативния период бил протрахиран и тежък, в основната част проведен в КАРИЛ. Овладян бил травматичния шок. Оперативната рана зарастнала първично. Постепенно били проведени раздвижване и рехабилитация на болния след период на хемипареза и неадекватност. Пострадалият бил изписан на 23.04.2008 г. в стабилизирано общо състояние, активно раздвижен, адекватен, без остатъчна неврологична симптоматика, без данни за дихателна недостатъчност, средракция на дясната гръдна половина, с изразени плеврална фиброза и ребрени деформации и с окончателна диагноза: травматичен хемопневмоторакс, без открита рана в гръдната кухина вдясно. Травматичен пневмоторакс без открита рана в гръдната кухина в ляво. Контузионен бял дроб. Гръден капак. Счупване на ІІ – VІІ ребро в дясно. Счупване на черепа. Тежка мозъчна контузия. Съгласно заключението,към настоящия момент тежката мозъчна травма не била оставила значими последици във функционирането на нервната система, които да затрудняват дейностите от ежедневния живот и професионалната реализация. От анатомична гледна точка било приключило и срастването на фактурираните ребра, в положени на дислокация, а проникващото нараняване в черепната кухина било без потенциал за пораждане на усложнения. Към датата на експертизата липсвали клинични данни за дихателна недостатъчност, при данни за ограничен функционален резерв. Ищецът бил функционално компенсиран, при гранични функционални показатели. Описаните последици можело да доведат до леки затруднение или смущения в цялостното функциониране на организма само при значими физически натоварвания. На практика те не затруднявали съществено дейностите от ежедневния живот и професионалните ангажименти на К.. При извършения актуален медицински преглед на последния се установило добро общо състояние, пълна автономност. Субективните оплаквания можело да се дължат на претърпяното ПТП, но не водели до функционален двигателен или координационен дефицит. Паметовите нарушения били леки, като можели да се дължат на много фактори, обект на обсъждане от медицински психолог.

Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Предявени са претенции с правно основание чл.226, ал.1 ЗК.

С договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди/чл.223, ал.1 от КЗ/. Разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ дава възможност на пострадалото лице право на иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на прекия причинител, като в този случай отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

Или за уважаване на заявените претенции следва да се установи наличието на застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредите-А., и ответника – негов застраховател, съответно наличието на упълномощаване/в широк смисъл на това понятие/, по силата на което, А. е предприел управлението на автомобила, а наред с това и настъпването на конкретни вреди като пряка последица от виновното поведение на конкретно лице/А./, т. е. фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина.

Право на обезщетение за вреди от деликт има пострадалият, а след неговата смърт, за вредите от причинената му смърт, трети лица-негови наследници. Или когато е причинена смъртта на едно лице, непосредствено увредени от това са неговите наследници, защото те се явяват увредени в своите права, претърпявайки морални страдания поради загубата на своя наследодател. По делото се установи, че ищецът е съпруг, съответно наследник на загиналата, поради което има право да претендира неимуществени вреди от причинената й смърт.

В настоящия случай се установи, а е и безспорно между страните, че за управлявания от А. автомобил е сключена застраховка”гражданска отговорност”, обхващаща и периода на ПТП, с ответния застраховател, съответно че е налице упълномощаване от собственика на автомобила/в широк смисъл на това понятие/, по силата на което, А. е предприел управлението на същия.

Налице са и елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

Безспорно е, че на 08.03.2008г. е реализирано ПТП с участието на лек автомобил “Опел Астра”, управляван от А. и лек автомобил”Ауди”, управляван от ищеца, при което на последния са причинени множество увреждания, съответно е загинала съпругата му. Съгласно чл.222 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Или, доказани са по безспорен начин три от предпоставките за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане.

Разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД дава възможност за намаляване на обезщетението, в случай когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. В настоящия случай от присъдата / доколкото и К. и А. са признати за виновни в извършването на деянието, съответно са им наложени наказания/ се установява и безспорно наличието на независимо съизвършителство от страна на ищеца/увреден/ и ответника за смъртта на К., съответно съпричиняване от страна на ищеца за причинените му телесни увреждания. При преценка степента на съпричиняване, следва да се отчете сочения в присъдата механизъм на пътнотранспортното произшествие. Така съобразявайки последния, както и съпоставяйки поведението на двамата водачи - ако А. не бе нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, не би настъпило ПТП, съответно ПТП не би настъпило и ако К. не бе нарушил правилата за движение по чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП, осигурявайки дължимото предимство на неправомерно движещия се А., но все пак спирането на знак стоп е маневра, която цели да обезпечи предимството на движещите се по главния път МПС, независимо от правомерността на тяхното движение, съдът намира, че допуснатото от К. съпричиняване е в размер на 60% /3/5/.

Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че неговият принос бил по-малък, тъй като с присъдата по НОХД№473/2008г., ШОС бил му наложил по-ниско наказания от това на А.. На А. е определено наказание в минималния предвиден размер по чл.343, ал.4 от НК /тъй като е признат за виновен за допускане по непредпазливост причиняването на смъртта на К. и тежка телесна повреда на К./, а на К. е определено наказание под средния размер, предвиден в разпоредбата на чл.343, ал.1, б.”в” от НК/доколкото е признат за виновен за допускане по непредпазливост само причиняването смъртта на К., тъй като той не отговаря за претърпените от него телесни повреди/. Т.е. не може да се приеме, че наказанието на К. е по-малко от това на А.. Напротив, съдът му е определил наказание под средния/не и минималния размер/, съобразявайки по-големия му принос за настъпване на ПТП, в който смисъл са изводите на въззивната и касационната инстанции.

Следва да се отбележи, че дори института на съпричиняване да не може да се приложи по отношение на деянието, причинило смъртта на К./ако се приеме, че увреден по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не се явява К., а само К.-виждане което не се споделя от настоящата инстанция/, то би се стигнало до същия резултат, доколкото като съизвършители А. и К. се явяват солидарни длъжници, а при сливане в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник, се погасява задължението на другия за частта на този съдлъжник/чл.124, ал.2 ЗЗД/.

Както бе посочено по-горе, ищецът е съпруг, съответно наследник на загиналата, поради което има право да претендира неимуществени вреди от причинената й смърт. Двамата били сплотени, със силна емоционална връзка помежду си. Сключили брак година и половина преди ПТП, но били двойка от десет години. Ищецът още тъгувал за съпругата си и не могъл да създаде нова връзка. Предвид това и съдът намира, че К. е претърпял болки и страдания от внезапната й смърт.

При определяне размера на обезщетението, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази обективно съществуващите обстоятелства –характера на увреждането/в настоящия случай-смърт/, причинените морални страдания от загубата на много близък човек, възрастта на починалата/37г./ Съобразявайки същите, съдът намира, че като справедлива за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца от загубата на съпругата му , е сума в размер на 80 000лв., от които следва да се приспадне приетото съпричиняване в размер на 60%/ 3/5/, или предявеният иск следва да бъде уважен в размер на 32 000лв.. В останалата част, претенцията следва да бъде отхвърлена.

В настоящия случай се установи, че К. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, понесени от него като последица от получените при ПТП травматични увреждания. Така съобразявайки броя на телесните повреди /съчетаната травма на главата, гръден кош, травматичен шок, ретракция на дясната гръдна половина и изразена плеврална фиброза и ребрени деформации, трайно затруднение движението на снагата, проникващо нараняване в черепната кухина и травмена болест на мозъка/, естеството и тежестта на същите /съчетаната травма на главата, гръден кош, травматичен шок, ретракция на дясната гръдна половина е обусловила общо разстройство на здравето, опасно за живота/, интензитета на получените във връзка с тях болки, продължителността на лечебния процес/ К. е бил в кома повече от месец, претърпял е и оперативна намеса, като това се е отразило на нормалния му начин на живот и на психиката му-дълго време не си спомнял случки и хора и имал забавени реакции/ и възстановяване/ определена му е намалена трудоспособност за срок от една година, след приключване на лечението и рехабиталитационния процес, състоянието на К. е добро с пълна автономност/,съдът намира, че следва да бъде определено обезщетение в размер на 25000лв.. За да достигне до този извод, съдът съобрази и възрастта на К. към момента на инцидента/36г./, както и остатъчните последици от травмите/ леки смущения в паметта, съответно ограничен функционален резерв на дихателната функция, който може да доведе до леки затруднения или смущения в цялостното функциониране на организма при значителни физически натоварвания./. Обезщетението следва да бъде намалено, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, с 60% /3/5/, съответно на приетото от съда съпричиняване, поради което и ответната страна следва да заплати на ищеца обезщетение в размер на 9 000лв., на основание чл.226, ал.1 от КЗ. В останалата част, до пълния предявен размер от 50 000лв., претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Сочените суми-32 000лв., съответно 10 000лв., следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от датата на деликта-08.03.2008г., в който момент е настъпила изискуемост та на вземането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. Неоснователно се явява възражението на ответната страна, че лихва се следвала считано от датата на постъпване на молбата за плащане в дружеството –на 11.03.2011г.., поради договорния характер на отговорността на застрахователя. Спрямо увреденото лице, отговорността на застрахователя замества деликтната отговорност на прекия причинител и е тъждествена по обем с нея В този смисъл е и нормата на чл.223, ал.2 от КЗ сочеща, че застрахователят по застраховка”Гражданска отговорност”, заплаща обезщетение на застрахования, включително лихви за забава, когато последният отговаря за плащането им пред увредения.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Застрахователна компания “Български имоти”АД-гр.София, адрес на управление: кв.”...”, ул.”...”, бл.8, ЕИК..., представлявано от изпълнителните директори Р.И.Я. и К.М., да заплати на А.Р.К. ***, съдебен адрес:*** на основание чл.226, ал.1 КЗ, сумата 32000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Н.М.С.-К. и сумата 10000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинените тежка и средни телесни повреди следствие на ПТП на 08.03.2008г., по застрахователна полица № 5070200200/25.06.2007г. за задължителна застраховка “Гражданско отговорност, ведно със законната лихва върху сочените суми, считано от 08.03.2011г. до окончателното им изплащане.

Отхвърля претенциите в останалата им част до пълния предявен размер от 40 000лв., съответно от 50000лв..

ОСЪЖДА Застрахователна компания “Български имоти”АД-гр.София да заплати на А.Р.К. деловодни разноски в размер на 1866.67лв..

ОСЪЖДА Застрахователна компания “Български имоти”АД-гр.София да заплати държавна такса в размер на 1680лв. и 168лв. възнаграждение на вещите лица по тричленната СМЕ, съобразно размера на уважените претенции.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: