Р Е Ш Е Н И Е№265

гр. Шумен, 01.12.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова

2. Христина Колева

при секретаря Д. А. като разгледа докладваното от мл. съдия Христина Колева въззивно гражданско дело № 568 по описа на съда за 2011 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Ю. М. К., ЕГН ********** ***, чрез адв. Б.С. от ШАК срещу Решение № 529 от 07.07.2011 г., постановено по гр.Д. № 848/2011 г. по описа на РС – Шумен. Решението се обжалва изцяло. С постановеното съдебно решение жалбоподателят е осъден да заплати на Б.И.П., ЕГН ********** *** на основание чл.55, ал.1, предл. ІІІ ЗЗД сумата 1600 лева, получена на отпаднало основание – прекратен договор за поръчка, ведно със законната лихва от 22.12.2010г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи по същество в подкрепа на застъпваното становище. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените от ищеца искове. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата Б.И.П., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д. Ц. от ГАК - ищец пред първоинстанционния съд - е депозирала такъв. Счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Релевира доводи по същество. Претендира съдебно-деловодни разноски. Не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание и в писмено становище страните поддържат заявеното от тях с въззивната жалба и отговора по нея.

С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съД.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването –допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира жалбата за неоснователна.

Обстоятелствата по делото са следните:

Ищецът Б.И.П. в исковата си молба твърди, че възложил на ответника Ю. М. К., да закупи и достави за него от чужбина /Великобритания/ два броя песъкарки /специализирани снегопочистващи машини/ Съгласно постигнатата договорка, на 28.10.2010г. ищецът превел сумата 1600 лева в полза на ответника по сметката му в „Уникредит Булбанк”АД. Твърди, че ответникът не е доставил машините, нито пък му бил върнал сумата, като по този начин се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Навежда доводи, че едностранно развалил договора поради отпаднал интерес от изпълнението му, предвид края на зимния сезон. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 1600 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

Ответникът в отговора на исковата молба признава, че с ищеца сключили договор, но не за доставка на посочените машини, а за съдействие при намирането им. Признава, че в изпълнение на договора получил 1600 лева, като възнаграждение.

По делото пред районния съд са били събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели.

Настоящият състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните в правния спор, приема следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД във връзка с чл.287 ЗЗД и иск с правно основание чл.86 ЗЗД.

Спорният момент по делото е, дали в задълженията на ответника е включено доставянето на снегопочистващите машини от Великобритания или същият е имал задължения само да съдейства за тяхното намиране/закупуване/.

Няма спор между страните, че процесните машини не са доставени от ответника.

На първо място се установява от събраните по делото доказателства, че страните са били обвързани от договор за поръчка, по силата на който ответникът е следвало да достави по възлагане от ищеца два броя снегопочистващи машини. Видно от представеното на стр. 3 от делото на ШРС - копие на платежно нареждане, ищецът е превел сумата 1600лв. на ответника на 28.10.2010г., като основание за превода е посочено – превоз.

От страна на ответника, не са оспорени по надлежния ред представените от ищеца по този иск писмени доказателства и не е открито производство по оспорването им, поради което решаващият състав приема, че следва да се зачете доказателствената им сила.

В показанията си свидетелят Данаилов, заявява пред първоинстанционния съд, че той лично запознал страните. Срещата им била във връзка с доставяне на песъкарки от Англия за ищеца през октомври 2010г. Ответникът заминал за Англия, разменяли си кореспонденция във връзка с договорката, но след като му била заплатена комисионната престанал да си вдига телефона. Свидетелят П., син на ищеца, заявява, че знаел за договора между страните, ответникът да докара до България два броя песъкарки, като впоследствие уточнили, че сочените машини ще бъдат доставени от ответника с камион, който също следвало да се закупи от Англия, за да се превозят машините с него. Св. Т. също заявява, че е знаел за уговорката ответникът да внесе камион за ищеца от Англия, но не знае какъв точно камион, т.е. дали е снегорин, тъй като той бил нает от ответника, като шофьор, който да докара камиона от Англия до България.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По иска с правно основание чл.55, ал.1 пр.ІІІ ЗЗД.

Основателността на този иск предполага да бъде доказано от ищеца, че е дал на ответника сумата 1600 лева и то на основание договор за поръчка. Освен това следва да докаже, че впоследствие това основание е отпаднало. Първите две предпоставки на фактическия състав на иска за връщане на даденото поради отпаднало основание са установени по делото.

Спорният момент по делото е, дали изначалното основание за предаване на сумата – договора за поръчка, е прекратен. По принцип този договор е свързан изцяло с доверието на възложителя към довереника. Затова и в чл.287 ЗЗД е предвидена възможността във всеки един момент чрез едностранно волеизявление поръчката да бъде оттеглена. Институтът на оттегляне на поръчката предизвиква като последица прекратяване на договора. Това е различен способ за разкъсване на облигационната връзка, който има и различни предпоставки от развалянето на двустранен договор по смисъла на чл.87 ЗЗД. Разликите произтичат от следното: по правило договорът за поръчка е едностранен договор, по силата на който възниква задължение само за довереника да изпълни поръчката. Евентуално при изрична уговорка може да се превърне в несъвършено двустранен договор, ако се договори и възнаграждение за довереника. Дори при такова трансформиране, задължението за заплащане на възнаграждение от доверителя е вторично и следва изпълнението на поръчката. Докато при развалянето, основано на чл.87 ЗЗД принудително се разкъсва облигационна връзка по един двустранен договор, какъвто не е настоящия, при виновно неизпълнение от страна на длъжника.

На основание чл.287 ЗЗД се приема, че поръчката е оттеглена в момента, в който волеизявлението достигне до довереника. Чрез ангажираните доказателства, ищецът не успя да проведе успешно пълно доказване на твърденията си, че е направил това, уведомявайки въззивника. Поради липса на достатъчно доказателства на коя дата точно е достигнало до ответника оттеглянето, съдът приема, че това е станало най-късно на 22.12.2010г. Това е датата, на исковата молба. От изложеното следва, че предпоставките на иска за връщане на даденото от ищецът на Ю. М. К. на отпаднало основание – оттеглена поръчка за доставка на два броя снегорини, са налице. Доказано е даването на 1600 лева на 28.10.2010г.. Следователно искът за връщане на 1600 лева е основателен и доказан, както по основание, така и по размер.

Във всички случаи при оттегляне на поръчката за доверителя съществува задължението да възстанови на довереника направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката. Но при липса на подобно възражение от страна на въззивника и липса на твърдения за реално изпълнение, не са събирани доказателства в тази насока.

По изложените мотиви, главният иск за сумата от 1600лв. съдът намира за основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД.

Това е иск за обезщетение за забава. Той е предопределен на първо място от уважаването на главния иск. Съдът стигна до извод, че той е основателен, т.е. главницата е установена и вземането е изискуемо. На второ място, за да има забава е необходимо задължението да не е изпълнено на падежа. Длъжникът по вземания, произтичащи от чл.55, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД и ППВС №1/79 изпада в забава след покана. Поради това съдът приема, че първата обективна и безспорна дата е тази, на подаване на исковата молба – 22.12.2010г. След тази дата върху главния дълг от 1600 лева се начислява и законната лихва за забава.

При горните съображения, налице е съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции и решението на първостепенния съд като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна не е поискала да й се присъдят разноски, и не е представила доказателства за извършени такива пред настоящата инстанция, поради което съдът не следва да й присъжда.

Мотивиран от изложеното, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 529 от 07.07.2011г., постановено по гр. Д. № 848 по описа за 2011г. на Районен съд - гр. Шумен.

На основание чл. 280, ал. 2 ГПК, решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.