Р Е Ш Е Н И Е

№ 55 05.05.2011г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На единадесети април две хиляди и единадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Свилен С.

2. Румяна Райкова

Секретар Т.К.

Прокурор Димитър Арнаудов

Като разгледа докладваното от окръжния съдия Румяна Райкова

ВНАХД № 199 по описа за 2011г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 378 ал.5 от НПК вр. чл.318 от НПК.

С решение № 407/17.03.2011г. постановено по НАХД № 1876/2010г., Шуменският районен съд е признал М.В.Д. за виновен в това, че на 01.04.2010 г. около 09.00 ч. в гр. Шумен на ул. “С. Ч.” при управление на л.а. “Фолксваген Пасат” с ДК № Н 8494 АР, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, вследствие на което причинил средна телесна повреда на Т. Х. Ч., изразяваща се в счупване на ІІІ, VІ, VІІ и VІІІ ребра; контузия на левия бял дроб; плеврален излив вляво на гръдния кош, довела до затруднение в движението на снагата за срок повече от един месец - престъпление по чл.343а, ал.1, б.”а”, предл. ІІ вр. чл. 343, ал. 1, б.”б”, предл.ІІ вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева. Осъдил М.В.Д. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 474.00 лева, от които направените по ДП разноски в размер на 454.00 лева, да заплати на ОД на МВР – гр. Шумен, а 20.00 /двадесет/ лева по бюджета на съдебната власт, както и такса от по 5 /пет/ лева при издаване на всеки от изпълнителните листи.

Срещу решението на районния съд е подадена въззивна жалба от защитника на обвиняемия. Счита така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно. Смята, че съдебният акт е несъответен на съвкупната преценка на наличните доказателства, установяващи по несъмнен начин, че процесният казус попада в хипотезата на чл.15 от НК. Излага, че според него в хода на съдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото не била спазена разпоредбата на чл.378 ал.3 от НПК. Моли да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде оправдан М.В.Д. или алтернативно да бъде отменено атакуваното решение, прекратено съдебното производство и върнато делото на ШРП. Депозирал е и допълнително писмено изложение преди съдебното заседание, навеждащи доводи, че инкриминираният вредоносен резултат е следствие изключително на противоправното поведение на свидетелката Ч. и освен това сочи доводи, че в рамките на производството по глава ХХVІІІ от НПК са допуснати отстраними сериозни нарушения на процесуалния закон. Моли да бъде постановен нов съдебен акт съобразно петитума на първоначалната въззивна жалба, като прави и алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд на основание чл.334 т.1 от НПК вр. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 от НПК.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание намира жалбата за допустима, а по същество за неоснователна. Смята, че решението на ШРС е правилно обосновано и справедливо и моли да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание процесуалният представител на обвиняемия поддържа жалбата и допълнителното писмено изложение и акцентира на трите предложени от него алтернативи като искания.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок и поради това е процесуално допустима.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, намира, че жалбата е основателна.

ШРС установил следната фактическа обстановка: Обвиняемият Д. бил правоспособен водач на МПС от 1974г. и работил като управител на фирма “Метатех” ООД – гр.Шумен. В сутрешните часове на 01.04.2010г. обвиняемият М.В.Д. посетил във връзка със свои ангажименти “Юнион Банк” в гр.Шумен, като паркирал управлявания от него л.а. “Фолксваген пасат” с ДК № Н 8494 АР на ул.С. Ч.. Около 09.00 часа, след като приключил с ангажимента си, обвиняемият Д. се качил в МПС-то си. В същото време надолу по улицата, от лявата страна вървяла пострадалата Т. Х. Ч.. Тя се придвижвала по пътното платно, на около 40-50см. от тротоара, тъй като в този участък движението по него било обективно невъзможно, поради поставени на него каменни блокове. Времето било ясно, видимостта добра, пътното платно сухо, с паваж. Водачът привел автомобила си в движение и потеглил на заден ход. Улицата била с лек наклон по посока движението на превозното средство. Обвиняемият не забелязал пешеходката и след като изминал около 10м. срещу дом №8, автомобилът ударил със задната си лява част възрастната жена и я съборил на пътното платно. Продължил движението си. Още 0,6 – 0,7 м., като с долната част на задната броня, задното гърне на ауспуха и лявата долна задна част на автомобила притискал тялото на пострадалата към платното. Междувременно обвиняемият М.Д. възприел в лявото странично огледало наличието на червен предмет около автомобила, при което преустановил движението и се придвижил напред, за да освободи пострадалата. Обвиняемият слязъл от превозното средство, за да окаже помощ на пострадалата. Звъннал и на телефон 112 за възникналото ПТП, а след пристигането на медицинския екип, съвместно със свидетеля Н. И. съдействал за качването на пострадалата в линейката, за да бъде откарана в МБАЛ – Шумен. В резултат на ПТП на пострадалата била причинена средна телесна повреда на Т. Ч., изразяваща се в счупване на ребра, контузия на левия бял дроб, плеврален излив вляво на гръдния кош, довела до затруднение в движението на снагата.

За да достигне до тази фактическа обстановка ШРС обсъдил назначената по ДП автотехническа експертиза, от която се установява скорост на МПС 5-8 км./ч. и причина за автопроизшествието – направената от водача на МПС маневра “движение на заден ход”, без последния да се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и се позовал на нея. Нееднократно – още в ДП защитника искал допълнителна автотехническа експертиза относно причината за произшествието и това искане било уважено в съдебно заседание на 27.01.2011г. – още преди даване ход на съдебното следствие по делото и делото било отложено за друга дата. В съдебно заседание на 17.03.2011г. експертизата била огласена и приета преди явяването на вещото лице и преди даване ход на съдебното следствие и докладване предложението на прокурора. Тази допълнителна експертиза, на която защитата в пледоарията си пред РС се е позовал, както и пред въззивния съд, не е била въобще обсъдена от ШРС при постановяване на решението му. Това от една страна е процесуално нарушение допуснато при разглеждане на делото – тъй като експертизата е доказателство, което следва да се назначи и събере в хода на съдебното следствие – а после и да се обсъди в решението, а ако съдът не я кредитира, следва да посочи защо. Районният съд обаче е назначил, а после и огласил и приел като доказателство по делото експертното заключение преди да даде ход на съдебното следствие, което е стадия на събиране на доказателства. След като защитата изрично се позовава на тази експертиза съдът е следвало да отговори на това възражение в мотивите на решението си, а като не е сторил това ШОС приема, че липсват мотиви на РС в тази насока.

В постановеното решение съдът е приел, че извършеното от дееца представлява престъпление по чл.343а, ал.1, б.”а”, предл. ІІ вр. чл. 343, ал. 1, б.”б”, предл.ІІ вр. чл.342, ал.1 от НК, но текстово не е посочил привилегията на закона “оказване помощ на пострадалата”, след като при обсъждане на фактическата обстановка все пак е посочил подобни действия. Правни съображения при обсъждане на обективната страна на престъплението в тази насока също липсват. В същото време при определянето на наказанието съдът е имал предвид именно текста на чл.343а от НК. При това положение следва да се сподели довода на защитата, че е налице процесуално нарушение - нарушено е правото на защита на обвиняемия и защитата, които нямат яснота относно главните факти около признаването на вината по конкретно обвинение – за кои факти и за кое конкретно престъпление. Налице е противоречие в мотивите и диспозитива на постановеното протоколно решение.

При служебната проверка на постановеното решение, съдът констатира, че още в хода на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в непрецизиране на обвинението съобразно пострадалия субект. Видно от материалите по делото е, че пострадалата е родена през 1937г.. Съобразно чл.193 предл.последно от ППЗДП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора. Такова нарушение обаче не е включвано в бланкетното обвинение по чл.343-343а от НК и не е предявявано на обвиняемия още в хода на досъдебното производство. Закона не случайно предвижда особено внимание към деца, инвалиди и престарели хора – то е именно заради това им особено положение налагащо по-голямо внимание у шофьорите към тях като пешеходци. От фактическа страна, и прокурора и ШРС са приели, че пострадалата пешеходка се е движила по пътното платно. С това си поведение тя очевидно се е превърнала в опасност за движението, което Д. не е преодолял своевременно и по предписания начин, реализирайки конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата, които ШРС приел в причинна връзка с настъпването на ПТП и съставомерния резултат. Според ШОС, фактическата картина на случая действително очертава принос на пострадалата, който макар поначало да не повлиява съставомерността на деянието, то предполага отчитане в контекста на смекчаване на наказанието, което ШРС не е отчел – налагайки наказание над минималния предвиден от закона към момента на извършване на деянието, а посочвайки, че го определя в минимума, което отново е противоречие в мотивите. Според въззивната инстанция правото на защита на обвиняемия категорично е нарушено - не само във фазата на досъдебното производство, но и от първоинстанционния съд.

По изложените съображения ШОС намира, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила допуснати не само в процедурата пред РС, а още в хода на досъдебното производство и поради това следва да бъде отменено, но предвид констатираните и в хода на досъдебното производство отстраними процесуални нарушения, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане именно от тази фаза – на ШРП.

Водим от горното и на основание чл. 378, ал. 5 НПК във вр. с чл. 335, ал.1 т. 1 от НПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 407/17.03.2011г. постановено по НАХД № 1876/2010г. на Шуменския районен съд и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Шуменска районна прокуратура, за отстраняване на описаните в обстоятелствената част на въззивното решение процесуални нарушения.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.