Р Е Ш Е Н И Е №129

Гр.Шумен 21.11.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение, в открито заседание, на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Свилен Станчев

2. София Радославова

при участието на секретар Н. И., като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев ВНЧХ дело № 392 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Х.П.Ч. *** срещу присъда № 775 от 03.06.2011 г. по НОХД № 1249/2010 г. на Шуменския районен съд. С обжалваната присъда районният съд е признал подсъдимия Ч. за виновен в извършване на престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1, 3 и 4 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК, и го осъдил на глоба в размер на 3000 лева и обществено порицание. Уважил е предявения от пострадалата П.Д. граждански иск до размер на 500 лева, като отхвърлил иска над този размер. Доводите в жалбата и допълнението към нея са за неправилност на присъдата, поради твърдение за основание за отвод на съдията-докладчик в първата инстанция, и в тази връзка, за непроявена обективност и непредубеденост от решаващия състав. В допълнително изложение на защитата се обосновава недоказаност на деянието, и алтернативно неговата несъставомерност като престъпление обида. Искането е за отмяна на обжалваната присъда и признаване на подсъдимия за невинен.

Въззиваемата страна –частен тъжител в първата инстанция, лично и чрез повереника си оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е частично основателна.

От събраните в първоинстаницонното производство доказателства безспорно е установено, че по време на сесия на Общинския съвет Шумен, след становище на тъжителя П.Д. по докладна записка на подсъдимия Ч., последният отправил няколко груби и оскърбителни реплики към тъжителката, като за това му е отправена забележка от председателя на ОбС св. Д.Р.. При отправянето на тези реплики, подс. Ч. отправил към тъжителката израза “говедо такова”. Тези факти безспорно се установяват от показанията на свидетелите Ф.Ф., Н.К., И.С. и Д.Р.. Правилно районният съд е кредитирал показанията на тези свидетели поради тяхната безпристрастност и непротиворечивост. Те се потвърждават и от приложения към делото протокол от заседанието на общинския съвет, който протокол е доказателствено средство по смисъла на чл. 127 предл. 4 от НПК (“други документи”) и като официален документ следва да бъде кредитиран като достоверно отразяващ изказванията и действията на участниците в заседанието на общинския съвет. Правилно и обосновано съдът не е кредитирал като достоверни показанията на свидетелите С., И. и Р в частта им, в която твърдят, че обидната дума “говедо” е била отправена към подс. С., и че тъжителката е отправила към този подсъдим репликата “простак”. Тези твърдения изхождат от политически пристрастни лица, съпартийци на подсъдимия Ч.. Те не се подкрепят от останалите доказателства по делото и са в противоречие с установените обстоятелства, свързани с провеждането на това заседание. Ако е била отправена към друго лице, а не към тъжителката, репликата “говедо такова” се оказва извън контекста на останалите реплики между страните, а също и произнесена без никакъв повод и причина. Смислово тази реплика, произнесена от подсъдимия, е част от и продължение на изреченото от него по адрес на тъжителката. Що се отнася до твърдението за отправена обида “простак” от тъжителката към подсъдимия, въззивният съд намира, че ако дума “простак” е била действително изречена, тя е щяла да бъде отразена в протокола, както дословно са били отразени останалите нейни и на подсъдимия изказвания и реплики. Липсата на това отразяване и непотвърждаването на тези твърдения от показания на други свидетели, освен С., И. и Р., обуславя извода на въззивния съд за недоказаност на това обстоятелство. Поради това, въззивният съд намира за правилни и обосновани фактическите констатации на първата инстанция и изводите за доказаността на деянието.

Неоснователен е доводът на защитата за несъставомерност на деянието, тъй като отправената от подсъдимия реплика нямала унизителен характер за честта и достойнството на пострадалия. Обстоятелството, на което акцентира защитата, че говедото е домашно животно в страната ни и обект на религиозен култ в Индия не променя обидния характер на репликата “говедо такова”, отправена към другиго.

Поради изложените съображения, правилен е и материалноправният извод на съда за съставомерност на деянието като обида – престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК. Правилно са приложени и квалифицираните състави на чл. 148 ал. 1 т. 1, 3 и 4 от НК – обидата е нанесена по време на заседание на общинския съвет, което е било публично от и на общински съветник, които по време на деянието са изпълнявали тези си функции. Правилно е определено длъжностното качество на общинските съветници като длъжностни лица по смисъла на чл. 93 ал. 1 б. “б” от НК, доколкото са част от орган, който има правомощия за управление на имущество в юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества, създадени с общински средства.

По време на първоинстанционното съдебно производство не са били допуснати процесуални нарушения. В хода на въззивното производство е било установено, че подс. Ч. *** при управление на МПС e бил участник в ПТП с лек автомобил “Форд Сиера” с рег. № Н 5339 АВ, управляван от З.К.Г.. От извършената от въззивния съд служебна справка се установи, че собственик на автомобила е бил настоящият докладчик по делото в първата инстанция. Независимо от това, съдът намира за неоснователни възраженията на защитата за непроявяване от първоинстанционния съдебен състав на необходимата обективност и непредубеденост по делото. Произлязлото събитие с участието на подсъдимия е било преди повече от 10 години, по време, когато докладчикът в първата инстанция не е бил съдия. Освен това, самото ПТП е произлязло с автомобил, ползван и управляван от друго лице. Самите действия на съдебния състав в първата инстанция не дават основание за съмнения в необективност и предубеденост – подсъдимият е бил запознат с правата си, дадена му е възможност надлежно да ги упражни лично и чрез своя защитник, уважени са практически всички доказателствени искания на страната. Поради това, въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитата за допуснати процесуални нарушения.

Основателен е доводът на жалбоподателя за неправилност на присъдата в частта й относно вида на наложеното наказание и неприлагането на чл. 78а от НК. Районният съд, като е признал подсъдимия Ч. за виновен в престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1, 3 и 4 във вр. с чл. 146 от НК, и на осн. чл. 54 от НК му наложил наказание глоба, предвидено в наказателноправната норма на чл. 148 ал. 1 от НК. От приложената към делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият е бил освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК с решение от 01.04.2003 г. на ШРС, в сила на 07.05.2003 г. От влизане в сила на това решение е изминала повече от една година. Това обуславя приложимост на нормата на чл. 78а от НК за престъпления, извършени след този срок, за които са изпълнени останалите изисквания за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание (в този смисъл ВС 7-85-ПП, “Постановления и тълкувателни решения на ВС по наказателни дела 1953-1990 г.”, с. 121). Като не е приложил чл. 78а от НК, районният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Горният пропуск следва да бъде коригиран чрез изменение на първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната част. В тази част наложеното наказание на осн. чл. 148 ал. 1 от НК глоба в размер на 3000 лева следва да бъде отменено и вместо това подсъдимият Ч. бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено администартивно наказание глоба. При определяне на размера на това наказание, въззивният съд отчете ниската степен на обществена опасност на деянието. Подсъдимият също не е лице с висока степен на обществена опасност – предишното му престъпление е било по чл. 343 ал. 1 б. “а” от НК и не е индиция за обществено укоримо поведение като цяло. Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелството, че обидата е нанесена от общински съветник на друг общински съветник и то по време на заседание на общинския съвет Шумен. Безспорно, това не само е накърнило честта и достойнството на тъжителката, но се е отразило негативно върху авторитета на този орган на местната власт. Следва да се отчете и обидата на подсъдимия към тъжителката е било съпроводена с груби и оскърбителни реплики, видно от протокола от заседанието. Независимо, че по време на дебати в сесия на общинския съвет политическите пристрастия понякога разбираемо водят до емоционални прояви, надхвърлящи добрия тон, подобни непристойни изказвания не следва да се толерират нито от местната власт, нито от правосъдието. Поради тези съображения съдът намира, че справедливият размер на административното наказание глоба на подс. Ч. следва да се определи на 2000 (две хиляди) лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

Изменя присъда № 775 от 03.06.2011 г. по НОХД № 1249/2010 г. на Шуменския районен съд в наказателно-осъдителната част, като отменя наложеното наказание по чл. 148 ал. 1 от НК глоба в размер на 3000 лева, и вместо това в тази част постановява:

На осн. чл. 78а от НК освобождава от наказателна отговорност подсъдимия Х.П.Ч. и му налага административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Потвърждава присъдата в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.