Р Е Ш Е Н И Е

№ 134

гр.Шумен, 15.12.2011г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменския окръжен съд, наказателна колегия,

На седми декември през две хиляди и десета година

В публично съдебно заседание , в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ БАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:СОФИЯ РАДОСЛАВОВА

СТЕЛА ШИПКОВЕНСКА

с участието на секретаря Ю.А.

и на прокурора от ШОП Орлин Куздов

като разгледа докладваното от съдия Радославова НЧД № 652

по описа на 2011г. на ШОС и за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на 44 и сл. от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.

Делото е образувано въз основа на постъпила европейска заповед за арест, издадена на 01.12.2011г. от Карин Карленс – заместник прокурор на краля при Кралската прокуратура на Кралство Белгия, гр.Брюксел. С посочената заповед е изискано предаване на компетентните власти на Кралство Белгия на българския гражданин Х.А.М. / М.А.М./, роден на ***г. в гр.Шумен, Република България. Същият се издирва в изпълнение на влязла в сила задочна присъда от 13.11.2002г. от Изправителния съд на Брюксел Рег.№ 6317/02г. и № BR.55.01.45467/01 за извършени престъпления по 380§,1-1 и §3,1 и 2 и 381 от Наказателния кодекс; 77§ от стария закон от 15.12.1980г. за чужденците, в момента чл.77 1.2 от закона от 15.12.1980г. за чужденците; чл.322, 323, 324 от Наказателния Кодекс. Исканото лице е родено в гр.Шумен, с постоянен адрес в *****, с настоящ адрес в Германия ***** с ЕГН **********, българин, български гражданин, осъждан, със средно образование, трудово зает.

В съдебно заседание прокурорът поддържа становище, че са налице условията за изпълнение европейската заповед за арест и предаване на лицето на съдебните власти на издаващата държава.

Българският гражданин Х.А.М. в съдебно заседание даде съгласие за предаване на искащата държава и изрази желание лично да участва в наказателния процес в искащата държава.

Защитникът на Х.А.М. твърди, че е съгласен с становището на подзащитния си, както и че желаят осъденото лице лично да участва в наказателното производство в искащата го държава.

В законоустановения срок исканото лице не е оттеглило даденото от него съгласие за предаване на искащата го държава.

ШОС, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възражения на страните, приема, че са налице условията, визирани в чл. 44, ал.6 от ЗЕЕЗА за предаване на търсеното лице въз основа на европейска заповед за арест. Съображенията за това са следните:

Издирваното лице Х.А.М. е български гражданин, спрямо който е издадена посочената по- горе ЕЗА с цел привеждане в изпълнение на влязла в сила задочна присъда от 13.11.2002г. от Изправителния съд на Брюксел - Рег.№ 6317/02г. и № BR.55.01.45467/01. Същият е осъден за нарушение на законодателството, отнасящо се до 3 /три/ наказуеми деяния: участие в престъпна организация, чиято престъпна дейност се състояла в сводничество и трафик с хора; прехвърлял момичета от България в Белгия с цел те да се проституират; наблюдавал момичетата в Белгия /те нямали свобода да излизат/ и ги задължавал да му дават парите придобити от проституция. Деянията са извършени през периода 1999г. до 2002г. Като правна квалификация на престъпленията са посочени текстовете на по 380§,1-1 и §3,1 и 2 и 381 от Наказателния кодекс; 77§ от стария закон от 15.12.1980г. за чужденците, в момента чл.77 1.2 от закона от 15.12.1980г. за чужденците; чл.322, 323, 324 от Наказателния Кодекс. Х.А.М. е осъден с влязла в сила задочна присъда от 13.11.2002г. от Изправителния съд на Брюксел Рег.№ 6317/02г. и № BR.55.01.45467/01. Тези данни се съдържат в приложената към делото валидна заповед за арест, издадена на 01.12.2011г. от Карин Карленс – заместник прокурор на краля при Кралската прокуратура на Кралство Белгия, гр.Брюксел. Заповедта е приложена по делото и е придружена с превод на български език.

С определение на Шуменския окръжен съд от 04.12.2011г. по НЧД № 651/2011г. по описа на ШОС по отношение на лицето е взета мярка за неотклонение “задържане под стража” до приключване на производството по предаване на лицето в молещата държава Кралство Белгия.

В съдебното заседание пред окръжния съд е представен оригинала на заповедта за арест с надлежно заверен препис от същата. В Раздел „d” на заповедта е отбелязано, че присъдата спрямо Х.А.М. е постановена задочно. Посочени са правните гаранции след предаването му, доколкото осъденото лице не е било призовано лично или уведомено по друг начин за датата и мястото на съдебното заседание, довело до постановяване на задочната присъдата, които са както следва: “Въпросното лице има възможност да обжалва произнесеното решение в периода от 15 дни от съобщението за присъдата.”

От изисканата служебно от ШОС справка за съдимост се установява, че по отношение на Х.А.М. са налице шест влезли в сила присъди: по НОХД №1105/2000г., в сила от 26.07.2001г. на Шуменския районен съд, за деяние по чл. 183 ал.1 от НК с наложено наказание „задължително заселване” в гр.Шумен за срок от 2 години и 6 месеца, по НОХД № 997/2003г., в сила от 11.11.2003г. на Шуменския районен съд, за деяние по чл129 ал.1 от НК е наложено наказание “Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева, по НОХД № 846/2004г., в сила от 20.05.2004г. на Шуменския районен съд, за деяние по чл.300 ал.1 от НК е наложено наказание “Глоба” в размер на 300лв., по НОХД № 1144/2005г., в сила от 04.07.2006г. на Шуменския районен съд, за деяние по чл.339 ал.1 от НК е наложено наказание “Пробация” със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, по НОХД № 907/2008г., в сила от 18.06.2008г. на Шуменския районен съд, за деяние по чл.290 ал.1 от НК е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като на основание чл.66 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от 3 години, по НОХД № 320/2009г., в сила от 20.08.2009г. на Шуменския окръжен съд, за деяние по чл.257 ал.1 /стара редакция/ във вр. с чл.255 ал.1/стара редакция/ от НК е наложено наказание “Лишаване от свобода” в размер на 10 месеца и за деяние по чл.257 ал.1 /стара редакция/ във вр. с чл.256/стара редакция/ от НК е наложено наказание “Лишаване от свобода” в размер на 1 година, като на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК му е наложено най-тежкото наказание измежду така определените с настоящата присъда и по НОХД № 907/2008г. на ШРС, а именно – “Лишаване от свобода” за срок от 1 година.

Не са налице доказателства срещу Х.А.М. да са налице други образувани наказателни производства в РБългария, в това число и за престъпленията, за които е издирван от белгийските власти.

В настоящото производство съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.6 от ЗЕЕЗА подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на лицето по чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА и съществуват ли някои от основанията за отказ, визирани в текстовете на чл. 39 и чл. 40 от същия закон.

ШОС счита, че ЗА е издадена в съответствие с разпоредбите на чл.36 и чл. 37, ал.1, т.1- 7 от ЗЕЕЗА. Европейската заповед за арест от формална страна е в съответствие с Рамковото решение за ЕЗА и съдържа всички реквизити, предвидени за него в акта на Общността и в разпоредбите на чл. 36 и чл. 37 от българския ЗЕЕЗА. Получената европейска заповед за арест от заместник- прокурор на краля при Кралската прокуратура на Кралство Белгия, гр.Брюксел Карин Карленс е издадена от компетентен орган, след като e предадена по официален ред и легитимността й не е правно опровергана. Заповедта е получена в България чрез сектор “СИРЕНЕ” при Дирекция международно оперативно сътрудничество при МВР, което е и допълнителна гаранция за нейната надеждност. Същата съдържа достатъчно данни, позволяващи коректното индивидуализиране на поисканото към предаване лице – собствено и фамилно име, пол, дата и място на раждане. Всички тези данни са позволили на българските полицейски органи да издирят и доведат пред съд тъкмо търсеното от белгийските власти лице и в този аспект не съществуват съмнения относно неговата идентичност.

В този аспект ШОС намира, че са налице предпоставките по чл.36 от ЗЕЕЗА и липсват основанията за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА. Исканото лице се издирва с цел изпълнение на влязла в сила присъда за деяния, което представляват престъпления и по българския наказателен кодекс - чл. 321 ал.2 от българския НК, за което се предвижда наказание “Лишаване от свобода” от една до шест години и чл.155 ал.5 от българския НК, действащ към момента на извършване на деянията, за което се предвижда наказание “Лишаване от свобода” от 10 до 20 години, а към настоящия момент чл.159а ал.2 от НК, за което се предвижда наказание “лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 10 000лв. до 20 000лв. Видът и характерът на престъпленията ( участие в организирана престъпна група, трафик на хора, подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната), за които се иска предаването, не изисква двойна наказуемост по смисъла на чл.36 ал.3 т.1,3 и 13 от ЗЕЕЗА. На Х.А.М. е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 години, т.е. наложеното наказание е над 4 месеца. Съдът намира, че не са налице задължителните основания за отказ от предаване на лицето по смисъла на чл. 39 от ЗЕЕЗА - престъплението не е амнистирано в РБ и не попада под нейната наказателна юрисдикция; исканото лице не е осъдено за същото престъпление от български съд или съд на трета държава- членка; не е изтърпяло и не търпи наказание за това деяние и исканото лице не е малолетно по българското законодателство.

ШОС следва да обсъди и наличието на факултативните основания за отказ по чл. 40 от ЗЕЕЗА. На съдебните органи на изпълняващата държава – в случая РБългария, е предоставено правото да преценят дали да се позовават на някои от тях, за да откажат заповедта за арест. В този аспект съда притежава право на суверенна преценка дали въпреки наличието на основанията за отказ заповедта за арест следва да се изпълни. Основанието за отказ по чл.40, ал.1, т.1 от ЗЕЕЗА не е налице, тъй като по делото не са налице доказателства спрямо Х.А.М. да е налице наказателно преследване към момента на получаване на ЕЗА и то за същото престъпление, описано в заповедта. Респективно няма и такива доказателства за наличието на основанието по т.1а на същата разпоредба- наказателното производство за престъплението, за което е издадена да е прекратено в РБългария преди получаването й. Не е налице и изтекъл давностен срок за наказателно преследване, нито пък престъплението е подсъдно на българския съд -т.2. Липсва и основанието за отказ по т.3 на посочената разпоредба предвид липсата на доказателства Х.А.М. да е изтърпял наказание ЛС по влязла в сила присъда в държава, която не е членка на ЕС; както и основанието по т.5, доколкото престъплението не е извършено нито изцяло, нито частично на територията на РБългария. При обсъждане на предпоставките по чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА ШОС констатира, че част от условията в тази разпоредба са налице- Х.А.М. е български гражданин и по отношение на него е налице влязла в сила присъда. Предвид обстоятелството обаче, че същата е била постановена в задочен процес срещу него и същият не е уведомен за наличието на влязъл в сила законен акт, ШОС счита, че не следва да отказва изпълнение на това основание предвид необходимостта на същия да се гарантира възможността да иска преразглеждане на делото срещу него. Аргумент в тази насока е новата ал.2 на чл.40 от ЗЕЕЗА (ДВ, бр.55/2011г.), която детайлизира това основание и предвижда възможност за отказ при отсъствие на гаранции за преразглеждане на делото. В настоящия случай такива гаранции се съдържат както в самата заповед, от която е видно, че незабавно след предаването на лицето същото има право на обжалване, респективно на ново разглеждане на делото с негово участие и е налице възможност на отмяна на постановения акт. В този аспект ШОС не следва да приема в изпълнение постановената присъда, още повече, че не е налице изрично съгласие за това от страна на Х.А.М.. Доколкото приложението на факултативно основание за отказ по чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА е предоставено изцяло на настоящия съд, ШОС счита, че същото не следва да се прилага.

По тези съображения ШОС следва да допусне изпълнение на ЕЗА и да предаде българския гражданин Х.А.М. на властите на Кралство Белгия.

На основание чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА съдът взема мярка за неотклонение по отношение на Х.А.М. „задържане под стража” до фактическото предаване на исканото лице на издаващата ЕЗА държава Кралство Белгия.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал.1- 7 от ЗЕЕЗА, съдът

Р Е Ш И :

ДОПУСКА изпълнение на ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ, издадена на 01.12.2011г. от Карин Карленс – заместник прокурор на краля при Кралска прокуратура на Кралство Белгия, гр.Брюксел. за ПРЕДАВАНЕ на компетентните власти на Кралство Белгия на българския гражданин Х.А.М. / М.А.М./, роден на ***г. в гр.Шумен, Република България, в изпълнение на влязла в сила задочна присъда от 13.11.2002г. от Изправителния съд на Брюксел Рег.№ 6317/02г. и № BR.55.01.45467/01 за извършени престъпления по 380§,1-1 и §3,1 и 2 и 381 от Наказателния кодекс; 77§ от стария закон от 15.12.1980гг. за чужденците, в момента чл.77 1.2 от закона от 15.12.1980г. за чужденците; чл.322,323,324 от Наказателния Кодекс.

ВЗЕМА по отношение на Х.А.М. мярка за неотклонение „задържане под стража” до фактическото му предаване на издаващата европейската заповед за арест държава Кралство Белгия. На основание чл.45 ал.3 от ЗЕЕЗА решението е окончателно.

Заверени преписи от влязлото в сила решение да се изпратят на Върховната касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнението му, както и на Министерство на правосъдието на РБългария на основание чл. 53 от ЗЕЕЗА.

На осн. чл. 53, ал.1 от ЗЕЕЗА да се уведоми незабавно издаващия орган за решението по Европейската заповед за арест и за действията по изпълнението му, които ще се предприемат.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.