Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 32

 

град Шумен, 20.02.2014 г.

 

      Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                   Окръжен съдия: Йордан Димов

 

при секретаря П. П. като разгледа докладваното от окръжния съдия Йордан Димов, гр. д. №327 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от ЕТ „Р.С.”, ЕИК-..., гр. Ш., представлявано от собственика Р.С. С., със съдебен адрес – гр. Ш., ул. „...” №...., адв. Г.Б. против Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Я.Д.Б. с рег. №775 на Камарата на ЧСИ и район на действие – района на ШОС по иск с правно основание чл.441 от ГПК, във вр. с чл.45 от ЗЗД за пропуснати ползи за периода от 20.05.2008 г. до 20.11.2008 г. на стойност от 50 000 лв. за отнетата му от страна на ЧСИ възможност, поради неправомерни действия, търговеца да извършва търговската си дейност. Сочи, че при посочения ЧСИ е било образувано изпълнително дело №2008775040036, образувано по молба на взискателя „С.С Комерс” ООД, гр. Б. против ищеца в производството ЕТ „Р.С.”, ЕИК-..., гр. Ш. за сумата от 35 060 лв. и 1314.20 лв. разноски. намира, че още с връчване на ПДИ ЧСИ извършва нарушение на закона, тъй като на длъжника е връчена само първа страница незаверено копие на първата страница на заповед за изпълнение. На 19.05.2008 г. е било подадено от длъжника възражение по реда на чл.420 от ГПК, като с Определение от 23.05.2008 г. ШРС е спрял изцяло производството по посоченото изпълнително дело. Междувременно на 20.05.2008 г. преди изтичане на срока за доброволно изпълнение ЧСИ извършил действия по принудително удовлетворение на вземането, като от заведанието, в което ищеца осъществява задължението си са изнесени всички движими вещи, подпомагащи осъществяването на дейността. С Решение постановено на 20.11.2008 г. по в. ч. гр. д. №468/2008 г. по описа на ШОС съдът е отменил действията на ЧСИ Я.Б., изразяващи се в запор, опис и отнемане от владението на ЕТ включените в протокола движими вещи. Намира, че за посоченият период - от датата на описа до датата на отмяната на действията на ЧСИ е претърпял загуби под формата на пропуснати ползи или доход, който не е реализирал поради направомерните действия на ЧСИ. Моли за посочения по-горе период да му бъдат присъдени 50 000 лв. главница за пропуснати ползи., ведно със законната лихва от 20.05.2008 г. Съдът е приел, че за периода от 20.05.2008 г. до 19.05.2013 г. се претендира мораторна лихва с непосочен размер, като след надлежни указания за посочване на размер, конкретизиране на период и внасяне на следващата се държавна такса, които не са били изпълнение в дадение за това срок е прекратил производството в частта му по претенцията за мораторна лихва от 20.05.2008 г. до 19.05.2013 г.

Ответникът в производството – Я.Й.Б., ЕГН-********** в качеството си на ЧСИ, със съдебен адрес – гр. Ш., ул. „...” №... адв. Р.Р. подава писмен отговор, в който оспорва иска намира, че претенцията за лихва е недопустима, а искът за главница е неоснователен. Намира, че вината за вредите е изцяло у ищеца, който с действията и бездействията си е предизвикал изпълнителните действия на ЧСИ. Оспорва обстоятелството, че за посочения период може да се реализира в стопанисваното от ищеца заведение оборот за сумата от над 50 000 лв. твърди, че сумата е неправилно изчислена. На основание чл.219 от ГПК моли да бъде привлечено като трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „Армеец” ЕИК-..., гр. С., ул. „...” №... Освен това предявява срещу така посоченото трето лице и Обратен иск в размер на 50 000 лв. Доколкото след изрични указания от страна на съда за отстраняване на процесуални нередовности по насрещния иск същите не са били отстранени с определението си от 15.11.2013 г. съдът е прекратил производството по обратния иск.

По делото с определение от 15.11.2013 г. на основание чл.219, ал.1 от ГПК е било конституирано трето лице помагач - ЗАД „Армеец” ЕИК-..., гр. С., ул. „...” №... на страната на ответника - ЧСИ Я.Д.Б.. От страна на третото лице помагач е постъпило лаконично становище, в което се сочи, че „ ... не е налице виновно и противоправно поведение от страна на ЧСИ Ц., изразяващо се в нарушение на професионалните му задължения на частен съдебен изпълнител ...” (като явно името на ответника – Я.Б. е сгрешено).  Цитира се и решение по гр. д. №474/2009 г. на ІV ГО на ВКС, в което е посочено, че независимо, че проведените изпълнителни действия са отменени при тяхното обжалване, това не означава, че предявения иск е основателен, поради липсата на ясни доказателства за това, че вредите за ищеца са настъпили като пряка последица от тези изпълнителни действия. В становището се сочи, че няма данни за пряката причинна връзка между действията на ЧСИ и вредите, тъй като настъпването на вредите не е условие без което не може за резултата. Оспорва и размера на настъпилите вреди. Моли изцяло да бъдат отхвърлени предявените искове.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Г.Б. ***. Последната моли искът да бъде уважен, така, както е бил предявен, като доразвива становището си в подадени след заседанието писмени бележки. Сочи, че ответника не оспорва противоправността на извършените от него изпълнителни действия, а само твърди, че е бил върнал иззетите вещи. Намира това за доказателство за обстоятелството, че за периода от 20.05.2008 г. до 20.11.2008 г. ищеца е бил лишен от възможност да упражнява търговската си дейност. Намира ,че с оглед данните от приетата по делото ССЕ за процесния период приходите от търговския обект на ищеца биха били 221 356.44 лв., а средномесечния доход – 34 230.38 лв. намира, че претендираните с исковата молба 50 000 лв. са само една малка част от доста по-голяма по своя размер щета.

За ответника се явява адв. Р. Р. от ШАК. Последният в съдебно заседание моли да бъде отхвърлен така предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат присадени направените от него в производството разноски. в представеното след съдебно заседание писмено становище сочи, че искът е недопустим поради липсата на твърдение за вина от страна на ответника. Твърди, че иззетите от съдебния изпълнител вещи не го лишават от възможност да развива търговската си дейност и съответно да реализира приходи. Намира, че поради това липсва причинна връзка между действията на съдебния изпълнител и настъпилите вреди. Намира, че иска е неоснователен и недоказан. Анализирайки подадените пред НАП данни от страна на ищеца сочи, че ответника не е прекратявал търговската си дейност и е регистрирал значителни приходи именно в периода, когато посочените вещи са били отнети, а през 2009 г., когато вещите са били вече върнати приходите на ищеца са намалели значително. Счита, че това е във връзка с посещаемостта на заведението, а не във връзка с отнемането на процесните вещи. Моли да не бъде кредитирана експертизата. Излага аргументи, че при отнемането на вещите са допуснати процесуални нарушения, които обаче не правят самото изпълнително дело незаконосъобразно и ако бяха предприети законосъобразно то иззетите вещи биха били отнети правомерно. Т.е. намира, че няма причинна връзка между неправомерното отнемане на вещите и настъпилите вреди няма причинна връзка. Намира, че е следвало от страна на ищеца да се установят отношенията му с трети по делото лица, които ас били осуетени именно от отнемането на вещите. Ако съдът приеме, че са налице вреди моли да бъде прието, че те се дължат на неправомерното поведение на длъжника. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, а ищеца да бъде осъден да заплати на ответника направените в производството разноски.

Исковата молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: на 25.04.2008 г. по гр. д. №1013/2008 г. по описа на ШРС е бил издаден изпълнителен лист, по силата на който ЕТ „Р.С.”, гр. Ш. е бил осъден да заплати на „С. С. Комерс” ООД, гр. Б. сумата от 35 060 лв., представляващи задължение  по споразумение, сключено между страните на 10.03.2008 г. и законната лихва от 10.04.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1314.20 лв. – разноски по делото. Въз основа на посочения изпълнителен лист и молба от страна на дружеството е започнало и. д. №2008775040036 по описа на ЧСИ Я.Б. с №775 на Камарата на ЧСИ и район на действие – района на ШОС. Покана за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 07.05.2008 г. с определение от 23.05.2008 г. по ч. гр. д. №1150/2008 г. по описа на ШРС е било спряно производството по и. д. №2008775040036 по описа на ЧСИ Я.Б.. Същевременно на 20.05.2008 г. е бил извършен опис на движимо имущество на ищеца – Протокол за опис на движимо имущество от 20.05.2008 г. Описаните вещи са следните: 1.Ледоганератор – 2бр.; 2).Хладилник – 1 бр.; 3).Фризер – 1 бр.; 4).Фурна кухненска – 1 бр.; 5).Съдомиялна машина – 1 бр.; 6).Бойлер за топла вода – 80 л. – 1 бр.; 7).Абсорбатор – 1 бр.; 8).Мини кафе машина – 1 бр.; 9).Машина за минерална вода – 1 бр.; 10).Хладилник 1 бр.; 11).Хладилник без марка – 1 бр.; 12).Шампанера мартини – 1 бр.; 13).Рекламен шкаф „Давидоф” – 1бр.; 14).Хладилна витрина – 1 бр.; 15).DVDToshiba – 1 бр.; 16).Усилвател Toshiba – 1 бр.; 17).Усилвател – Hamman – 1 бр.; 18).Бар стол тип „щъркел” – 1 бр. посочените вещи са върнати на ищеца, за което е съставен протокол за предаване на движимо имущество от 30.03.2009 г.

По делото е представено решение от 20.11.2008 г. по в. ч. гр. д. №468/2008 г. по описа на ШОС, с което са отменени действията на ЧСИ Б. по и. д. №2008775040036 от 20.05.2008 г., изразяващи се в запор, опис и отнемане от владението на ЕТ „Р.С.”, гр. Шумен на включените в протокола движими вещи.

По делото е била назначена ССЕ, по искане на ищеца, която да установи какъв би бил средномесечният оборот на обекта „Кафе – галерия” и каква би била печалбата на обекта за периода от 20.05.2008 г. до 20.11.2008 г. Съдът съобразно с правата си по чл.195, ал.1 от ГПК е дал указания да се направят изчисления от една страна като се вземат предвид стопанските резултати на заведението за 2007 г. и 2008 г., както и залагайки на друг метод експерта да даде заключение относно печалбата вземайки предвид стопанския резултат на други подобни заведения в района. Съобразно така поставените задачи експерта сочи, че съобразно първия вариант цялата печалба за периода би била 2412.78 лв. или 373.11 лв. за месец, а съобразно втория метод печалбата би следвало да е 11 067.82 лв. за целия период или 1711.52 лв. месечно. Посочено е изрично, че за периода от 01.05.2007 г. до 30.11.2007 г. общият приход на заведението е 191 454.19 лв., а за периода от 01.05.2009 г. до 30.11.2009 г. – 60 612.55 лв, като средномесечния приход за посочения период през 2007 г. е 27 350.60 лв., а за 2009 г. – 8658.94 лв. За посочените периоди най-големи са били постъпленията през август 2007 г. – 35 769.25 лв., а най-малки през юли 2009 г. (предвид поправката в съдебно заседание за сгрешена година в заключението) – 4791.37 лв. намира за по-обоснован първия вариант на заключението, съобразно който цялата печалба за периода би била 2412.78 лв. или 373.11 лв. за месец.

Експертизата е придружена от справки – декларации за данък върху добавената стойност за периода от януари 2008 г. до декември 2008 г., от които може да се установи, че за посочения период търговеца е развивал дейност, което е в противоречие с твърдяното в исковата молба, че след описа на движимите вещи ищеца е бил принуден да преустанови търговската си дейност. Според посочените документи приходите за май 2008 г. на търговеца са 50 635.42 лв. за юни 2008 г. – 49 302.76 лв., за юли 2008 г. – 59 593.17 лв., за август 2008 г. – 43 619.34 лв., за септември 2008 г. – 38 500.84 лв., за октомври – 2008 г. – 34 910.30 лв. и за ноември 2008 г. – 22 749.24 лв.

В производството е разпитан свидетелят Д.В.Г., който дава единствено данни за това как са били иззети вещите, обект на принудителното изпълнение.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи. Както е посочено и в предварителния доклад, съдът намира, че в настоящото производство е сезиран с иск с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД. Тук доказателствената тежест е общата – всяка от страните следва да докаже благоприятните за нея факти. Ищецът следва да докаже следните факти и обстоятелства: че са произтекли вреди за него от действията на ЧСИ, че тези действия са незаконосъобразни, причинната връзка между незаконосъобразни действия и вреди. Доколкото в производството се сочи, че вредите представляват пропуснати ползи ищецът следва да докаже, че вследствие на незаконосъобразните действия на ЧСИ е пропуснал да реализира доход, който в противен случай би реализирал с голяма степен на вероятност.

С оглед данните от решение от 20.11.2008 г. по в. ч. гр. д. №468/2008 г. по описа на ШОС извършените от съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение са незаконосъобразни. Това обстоятелство не е спорно между страните с оглед на техните твърдения и се приема от съда за доказано с оглед цитираното съдебно решение. Въпреки това съдът намира, че искът остана недоказан относно наличието на щети за ищеца, в претендираната форма на пропуснати ползи, както и на причинно следствена връзка между незаконосъобразните действия на ЧСИ и настъпилите щети. На първо място недоказани остават твърденията на ищеца, че при описа е изнесено „цялото имущество” на ищеца (длъжник), „с което принудително преустановява цялата му търговска дейност”. Това фактическо твърдение в исковата молба – л.2 абз.1, не е променяно от страна на ищеца в рамките на производството. Съобразно посоченото твърдение и съдът е модифицирал въпросите отправени към експерта по назначената ССЕ, като е искал да добие представа, от какви приходи е бил лишен ищеца вследствие на затваряне на заведението. Предвид посоченото твърдение са и дадената квалификация на иска и разпределението на доказателствената тежест. Както е видно от обстоятелствената част на  експертизата може да се установи, че заведението е работело със 180 места през 2007 г. и с 200 места през 2008 г. и 2009 г. Същевременно от придружаващите ССЕ справки декларации за ДДС установяват, че противно на твърдяното в исковата молба през посочения период търговеца е получавал постоянни постъпления от търговската си дейност и то понякога на значима стойност. Тези обстоятелства в експертизата не бяха оспорени от ищеца. Вземайки предвид и данните от протокола за изземване е видно, че са иззети само вещи като, хладилници, фризери, фурна и озвучителна техника, което не е препятствало извършването на търговската дейност, особено ако тези вещи не са били единствените от подобен тип в заведението или дори да са били, ако впоследствие са били заместени от други подобни вещи. Посочените факти и обстоятелства чертаят единната и непротиворечива обстановка, че всъщност заведението не е прекъсвало дейността си, както твърди ищеца в исковата си молба. Това усложнява доказването на пропуснати ползи, предвид, че такива, в хипотезата на продължаваща дейност на заведението, биха били само суми, които са доказано пропуснати ползи поради изземването на конкретните движими вещи (описани в протокола за изземване). Всъщност подобно доказване не е било провеждано и то не по вина на съда, доколкото ищецът е направил подвеждащото твърдение, че заведението е било затворено изцяло, като при наличието на данни (по експертизата) и твърдения от страна на ответника, че заведението е работело не е променил своите фактически твърдения. От друга страна липсата на посочените вещи по-скоро би станала основание за преки вреди – в размера на експлоатационната им стойност или сумата, която се следва за посочени вещи като наем, но не и за пропуснати ползи, каквато е претенцията. Също така следва да се приеме, че независимо от соченото от ССЕ, която почива на усреднени стойности, като не взема предвид финансовите резултати на търговеца за 2008 г., като е пределно ясно, че такива има, за различните месеци са нелогично разминаващи се. Както бе коментирано по-горе най-големи са били постъпленията през август 2007 г. – 35 769.25 лв., а най-малки през юли 2009 г.– 4791.37 лв. Това е разлика в размер 7 пъти, като тя би следвало да е функция от посещаемостта на заведението, но това е много трудно да бъде предвидено. Ето защо при ясните данни, че заведението не е било затворило за процесния период не може да се оформи обосновано заключение за сумата, която следва да се присъди, ако може да се установи един очакван постоянен доход за процесния период, предвид, че евнтуалните доходи за процесния период са били по-ниски от очакваното.

Извън изложеното по-горе не са основателни твърденията на представителят на ищеца, че приходът формиран за заведението през 2007 г. в размер над 200 000 лв. може автоматично да се отнесе към процесния период през 2008 г. От една страна приход и печалба са различни понятия, а съдът приема, че като пропуснатата полза може да се претендира единствено печалбата, която не е била реализирана. От друга страна, както е видно от данните за 2009 г. приходите са били повече от два пъти по-ниски.

С оглед на изложеното дотук съдът намира, че настоящата искова претенция за настъпили щети, като пропуснати ползи, поради незаконосъобразни действия на ЧСИ Я.Б. по реда на чл.441 от ГПК следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника и сумата от  1405 лв., представляващи сторените от последния разноски за водене на настоящото производство.

п

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ „Р.С.”, ЕИК-..., гр. Ш., представлявано от собственика Р.С. С., със съдебен адрес – гр. Ш., ул. „...” №..., адв. Г.Б. против Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Я.Д.Б. с рег. №775 на Камарата на ЧСИ и район на действие – района на ШОС по иск с правно основание чл.441 от ГПК, във вр. с чл.45 от ЗЗД за пропуснати ползи за периода от 20.05.2008 г. до 20.11.2008 г. на стойност от 50 000 (петдесет хиляди) лева за отнетата му от страна на ЧСИ възможност, поради неправомерни действия, търговеца да извършва търговската си дейност, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЕТ „Р.С.”, ЕИК-..., гр. Ш. да заплати на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Я.Д.Б. с рег. №775 на Камарата на ЧСИ и район на действие – района на ШОС и сторените от последния разноски за водене на настоящото производство в размер на 1405 (хиляда четиристотин и пет) лева.

Делото е разгледано и решението е постановено при участието на третото лице – помагач - ЗАД „Армеец” ЕИК-..., гр. С., ул. „...” №.. на страната на ответника - ЧСИ Я.Д.Б..

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.

 

 

 

Окръжен съдия: