Р      Е     Ш     Е       Н      И      Е№35

                                   гр. Ш.,   20.02.2014 г.

 

Ш.ски  окръжен  съд,  в  публичното  заседание  на  единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в  състав

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Радославова

                                                                                           2. Т. Д.

при  секретаря  Г. С.,  като  разгледа  докладваното  от  съдията докладчик  Т.  Д.  в.гр.д. №  459  по описа за 2013 година, за  да  се  произнесе  взе предвид следното:

                   Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

 

                   Делото е образувано по въззивна жалба на М.Д.И., чрез пълномощника адв. А. Д. от ШАК, срещу решение № 587/08.07.2013 г. по гр.д. № 4485/2012 г. по описа на ШРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в останалата им част до пълния предявен размер, и в частта, с която е осъдена да заплати деловодни разноски на ответниците, в размер на 150.00 лева – на първия и в размер на 147.62 лева – на втория.

                   Жалбоподателката намира решението за неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваните части и, вместо него, постанови друго, по силата на което да уважи изцяло исковите й претенции и й присъди извършените по делото разноски.

                   В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият “ Напоителни системи “ ЕАД, клон Ч. м., гр. В., действащ чрез пълномощника юрисконсулт С. П., депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени и направените във въззивното производство разноски, включая юрисконсултско възнаграждение. 

                   В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият „ Напоителни системи „ ЕАД, гр. С. действащ чрез пълномощника Д. М., депозира отговор на жалбата в частта за разноските и моли за оставянето й без уважение, като неоснователна. В писмената си защита прави искане и за присъждане на извършените по делото разноски.

                   Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

                   Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното:

                   Гр.д. № 4485/2012 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателката срещу двамата въззиваеми, имаща за предмет обективно и субективно кумулативно съединени искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 10 184.00 лева – неначислена и неизплатена работна заплата за периода от м.12.2009 г. до 13.10.2011 г. включително и сумата от 1 600.00 лева – мораторна лихва върху главницата от 10 184.00 лева за периода м.12.2009 г. – 13.10.2011 г., считано от датата на падежа на всяко едно просрочено вземане – последно число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане и извършените по делото разноски.

                   В отговор на исковата молба, ответниците са оспорили предявените искове като неоснователни и са поискали присъждане на извършените по делото разноски.

                   С определение № 662/18.02.2013 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по отношение на „ Напоителни системи „ ЕАД, гр. С.. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

                   В съдебно заседание на 24.06.2013 г. ищцата е изменила размера на акцесорната си претенция за лихви за минало време, от 1 600.00 лева на 1 303.78 лева.  

                   С решението си първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 от КТ – за главницата и чл.86 от ЗЗД – за лихвите за забава, и ги е уважил частично, като е осъдил “ Напоителни системи “ ЕАД, клон Ч. м. – В. да заплати на М.Д.И. сумата от 161.36 лева – остатък от дължими неначсилени и неизплатени трудови възнаграждения за периода м. 06.2011 г. – м. 10.2011 г. и сумата от 20.74 – мораторно обезщетение, считано от м. 06.2011 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 27.12.2012 г. до окончателното й плащане и 10.86 лева – деловодни разноски, отхвърлил е същите в останалата им част, до пълния предявен размер, и е осъдил ищцата да заплати деловодни разноски на ответниците в размер на 147.62 лева – на „ Напоителни системи “ ЕАД, клон Ч. м. – В. и в размер на 150.00 лева – на „ Напоителни системи “ ЕАД, гр. С. а „ Напоителни системи “ ЕАД, гр. С. – да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 100.00 лева и деловодни разноски в размер на 120.00 лева, съобразно уважената част от исковете. Решението се обжалва от ищцата в частта, в която са отхвърлени исковите й претенции до пълния предявен размер и в частта, в която е осъдена да заплати деловодни разноски на ответниците.

                   След извършена проверка по чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.   

                   По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се доказва и не се спори между страните, че помежду им е съществувало трудово правоотношение, основаващо се на трудов договор № 12/10.04.2003 г. и трудов договор № 12/10.04.2011 г., подписан след извършени в дружеството структурни промени и прекратен със заповед № 139/11.10.2011 г., считано от 13.10.2011 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата. С допълнително споразумение № 8/13.05.2010 г., считано от посочената дата, жалбоподателката е била преназначена от длъжност „ специалист ООНЗ „ на длъжност „ специалист ОПВВВ „, шифър по НПК 3112-3001, с място на работа „ Напоителни системи „ ЕАД, клон Ш., за неопределен срок, на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 350.00 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 28.6% или 100.10 лева. Съгласно допълнително споразумение № 01721/30.06.2011 г., за длъжността „ специалист ОПВВВ „ шифър по НКПД 3343 3008, за неопределен срок, на пълно работно време, на същата е било определено основно месечно възнаграждение в размер на 350.00 лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 30.8%. Не се оспорва и, че образованието на служителката е средно специално. 

                   На следващо място, се установява, че през периода м. 12.09. – 13.10.2013 г. жалбоподателката е била член на КТ „ Подкрепа „. 

                      По делото е представен КТД от 01.12.2009 г., с приемането на който са отменени разпоредбите на предходния. Приложени са и ВПРЗ от 16.11.2007 г. и ВПРЗ от 30.05.2011 г., със срок на действие до 01.11.2011 г.. Видно от ВПРЗ, утвърдени на 06.11.2007 г., те са приети след възникване на трудово правоотношение между страните. Съгласно §1, същите влизат в сила от 01.11.2007 г. и са със срок на действие 2 години, като по делото няма данни дали след изтичане на двугодишния срок, т.е. след 01.11.2009 г., ВПРЗ са продължили да действат в непроменен вид. 

                   С оглед на изложеното, настоящата инстанция приема, че по отношение определяне размера трудовото възнаграждение на жалбоподателката за периода м. 12.2009 г. – 30.05.2011 са били приложими нормите на КТД от 2009 г., а за периода 01.06.2011 г. – 13.10.2011 г. – тези на ВПРЗ от 30.05.2011 г.

                   Според чл. 23 от КТД от 2009 г., минималната работна заплата за дружеството, при 8-часов работен ден е в размер на минималната работна заплата за страната, като основните месечни работни заплати се определят по реда на Вътрешните правила за работна заплата на „Напоителни системи” ЕАД, а в чл.24 от същия е предвидено основната минимална работна заплата да нараства ежегодно с процент, не по-малък от националния препоръчителен индекс, като по делото не са представени изготвени от работодателя, след влизане в сила на КТД, ВПРЗ. Съгласно чл.6 от ВПРЗ от 30.05.2011 г., минималните месечни работни заплати в дружеството се определят в размер на минималния осигурителен праг, определен на национално ниво, за всяка длъжност от избраната икономическа дейност на дружеството. Индивидуалните основни месечни заплати на работещите по трудово правоотношение се договарят между тях и работодателя и не могат да съдържат по-ниски основни трудови възнаграждения по категории персонал от определените в ал.1.

                   От приложените ведомости и заключението по допуснатата ССЕ се установява, че за периода м. 12.2009 г. – м. 05.2011 г. на ищцата са начислени и изплатени  работни заплати в по-голям размер от полагащите й се, съгласно действащия тогава КТД, а за периода м. 06.2011 г. – 13.10.2011 г. са й били начислени  и изплатени работни заплати в нетен размер с 161.36 лева по-малко от полагащите й се съгласно чл.6 от ВПРЗ от 30.05.2011 г.

                   Съобразно изнесените фактически и правни доводи и липсата на данни за заплащане на посочената сума от работодателя,  съдът приема, че исковата претенция на жалбоподателката за неизплатени трудови възнаграждения е основателна и доказана в частта, касаеща периода м. 06.2011 г. – 13.10.2011 г. и в размер до 161.36 лева, за която сума следва да се уважи. В останалата част, до пълния размер, исковете й са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

                   Досежно акцесорните искове, от заключението на ССЕ се  доказва, че размерът на законната лихва върху дължимите на жалбоподателката заплати, в общ размер на 161.36 лева, считано от датата на изискуемост на всяко от вземанията до завеждане на исковата молба, възлиза на 20.74 лева, за която сума същите се явяват основателни и доказани и следва да се уважат. За разликата до пълния размер исковете са неоснователни и недоказани и подлежат на отхвърляне.

                 В съответствие с изложените мотиви, настоящата инстанция заключава, че в отхвърлителната му част първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.

                   По отношение на частта от решението, с която ищцата е осъдена да заплати на ответниците извършени по делото разноски, съобрази, че постановеното от ШРС съответства на изхода от правния спор, като размерът на присъдените суми е съразмерен на уважената и отхвърлена част от исковете, поради което и в тази му част решението е правилно и следва да се потвърди.

                 На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на въззиваемия „ Напоителни системи „ ЕАД, клон – Ч. м. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в размер на 150.00 лева, а на „ Напоителни системи „ ЕАД, гр. С. – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл.7, ал.1, т.6, вр. чл.11 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в размер на 150.00 лева.

                   Водим от горното, съдът

 

                                      Р         Е         Ш         И :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение № 587/08.07.2013 г. по гр.д. № 4485/2012 г. по описа на ШРС в частта, в която са отхвърлени предявените от М.Д.И., срещу „ Напоителни системи „ ЕАД, клон – Ч. м., гр. В., искове за неизплатени трудови възнаграждения за периода м. 12.2009 г. – 30.05.2011 г. и за сумата над 161.36 лева, за разликата до 10 184.00 лева, както и акцесорните искове за заплащане на лихви за забава върху претендираната главница за сумата над 20.74 лева, до пълния размер от 1 303.78 лева, и в частта, в която М.Д.И. е осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 147.62 лева на „ Напоителни системи „ ЕАД, клон – Ч. м., гр. В. и деловодни разноски в размер на 150.00 лева на „ Напоителни системи „ ЕАД, гр. С..                

                   В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

                   ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН **********,***, да заплати на „ Напоителни системи „ ЕАД, клон – Ч. м., гр. В., район Одесос, ул. Христо Ботев № 10, ЕИК 8311600780024, представлявано от управителя В. К., деловодни разноски във въззивното производство в размер на 150.00 лева.

                   ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН **********,***, да заплати на „ Напоителни системи „ ЕАД, гр. С. бул. Ц. Б. ІІІ № 136, ЕИК 831160078, представлявано от изпълнителния директор Б. В., деловодни разноски във въззивното производство в размер на 150.00 лева.

                   Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.  

 

 

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.