Р Е Ш Е Н И Е № 31

гр. Шумен, 21.02.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян

при секретаря Н. И., с участието на прокурор Д.Долапчиев, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 493 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.5 от ЗЛС.

В исковата си молба до съда, ищцата С.А.М. твърди, че ответникът по делото С.А.М. бил неин брат, който живеел в гр. Ш., ул. ... №..., в наследствената къща на страните. Той живеел сам и нямал семейство, не работел. Ищцата била най-близкият човек за него и той често я посещавал, разчитал на нея финансово и за грижите за него. Искал от ищцата храна, пари, които харчел за закупуването на алкохол и я тормозел психически и физически. Ищцата се страхувала за него, защото бил заобиколен от алкохолици, с които пропивал пенсията си и парите, които вземал от нея. Ответникът не бил в състояние сам да се грижи за себе си, както за личните, така и за имуществените си интереси, нуждаел се от грижи и наблюдение. Ищцата се притеснявала, че някой може да го подведе и да се разпореди и с жилището му и той да остане без дом. Контактите на ответника били основно с клошари с които пиел. Ответникът можело да бъде манипулиран, подведен , за да поеме отговорности или да извърши правни и фактически действия, поради несъзнаване на точният им смисъл и правните последици, които могат да настъпят от тях, и по този начин би могъл да навреди на себе си. Въпреки периодите на ремисия, в останалото време не бил способен да се грижи сам за своите работи. Освен това същият успоредно с медикаментозното си лечение, въпреки лекарската забрана, употребявал алкохол в големи количества редовно. С експертно решение на ТЕЛК №00609 053 от 15.04.2013 г. на МБАЛ Света Марина ЕАД гр. В. била определена диагноза на ответника –биполярно афективно разстройство, сегашен епизод хипоманиен, с-ние след травматична увреда на флексорните сухожилия на дясната предмишница. Посттравматична увреда на н.медианус, н.улнарис и н.радиалис в дясно. Флексорна контрактура на ІІ, ІV и V пръст на дясната ръка. Функционално положение. Атрофия инкоплета папилу нерви оптици ок.син. и му е определена 83% неработоспособност. Ответникът страдал от душевна болест и макар състоянието му да не било тежко, същият не можел в цялост да се грижи за своите работи, поради което следвало да бъде поставен под ограничено запрещение. Предвид това, моли съда да постанови решение, по силата на което да постави ответника М. под ограничено запрещение.

Ответникът, разпитан по реда на чл.337 от ГПК изразява становище, че не желае да бъде поставена под запрещение. Може да се грижи сама за себе си. Моли съдът да отхвърли иска за поставяне под запрещение.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание счита иска за неоснователен и недоказан и моли същият да не бъде уважен. Счита, че няма основание ответникът да бъде поставян под запрещение.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна: От представеното по делото експертно решение на ТЕЛК за психични заболявания МБАЛ „Св. Марина” ЕАД гр. В. №00609 053/15.04.13 г. се установява, че ответникът С.А.М. страда от заболяване: биполярно афективно разстройство, сегашен епизод хипоманиен, с-ние след травматична увреда на флексорните сухожилия на дясната предмишница. Посттравматична увреда на н.медианус, н.улнарис и н.радиалис в дясно. Флексорна контрактура на ІІ, ІV и V пръст на дясната ръка. Функционално положение. Атрофия инкоплета папиле нерви оптици ок.син. и му е определена 83% неработоспособност. Видно от представените протоколи за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК на същия са предписвани такива за поддържаща терапия.

От показанията на разпитаната в съдебно заседание на 20.11.2013 г. свидетелка А.И.П. – съседка на ищцата се установява, че ответникът посещавал къщата на сестра си, за да иска пари от нея и имал агресивно поведение. Една зима живял при сестра си, която се грижела за него. Носела му храна. Пиел, не давал пари на сестра си. В къщата където живеел, останала от майка му и баща му имал квартиранти, които го използвали, тъй като бил доверчив. Казвал, че ще продаде къщата. Идвал при сестра си с различни жени. Ходел и в жилището на свидетелката да търси сестра си, като мислел, че се укрива у тях. Не можел да се справи без сестра си С.. Имал и друга сестра в гр. Р., която от време на време идвала при ищцата.

Свидетелите на ответника разпитани в съдебно заседание на 17.12.2013 г. установяват следното: Свидетелката В.К., която живее при ответника на квартира от шест месеца заявява, че С. е много добре, няма нужда някой да се грижи за него. Пият заедно кафе, пушат цигари. Говори нормално, общува нормално както със свидетелката, ката и с нейния съпруг. Понастоящем живеел с жена на име В., като семейство. Тя му помага, чистела, перяла и готвела. Посещавал д-р Х. и редовно си взимал лекарствата. Когато сестра му идвала да го посети, го притискала и той започва да се притеснява. През другото време бил много добре. Не злоупотребявал с алкохола. Получавал си сам пенсията, а от Социални грижи му доставяли храна. Веднъж му прилошало и паднал по стълбите, като свидетелката го закарала до болницата и стояла при него. След възстановяване на състоянието му, със съпруга си го прибрали с такси в къщи. Свидетелката Д. М., която също живее на квартира от шест месеца при ответника установява, че С. е добре, няма нужда някой да го гледа, сам се оправя, чисти си двора, мете. Срещала го е, когато отивал да си взема лекарствата. Понякога пиел по една две бири за месец, нямал някакви неприятности. Пазарувал си, готвели си заедно със жената ,с която живеел. Веднъж ищцата отишла при свидетелката М. и поискала да платят наема от 100 лева на нея, тъй като заявила, че ответникът „не е добре с акъла”, но последната отказала, с мотива, че С. ги е приел на квартира и на него дължат наем. Не изпадал в агресия, не вика, не буйствал, децата му се радвали, ходели при него, викали му „дядо”. За шест месеца не е виждала нищо опасно от него. С. живеел от три месеца с жена на съпружески начала, с която се разбирал и нямал проблеми. Свидетелката Л.И. заявява, че познава ответника от много време. Тя също живеела в неговата къща под наем. Той бил добре, чистел двора, метял, гледал си къщата. Не бил лош, не правел нищо лошо, не се карал с никого, не буйства. Не контактувал с пияници. Ходел при лекарката и редовно си взема лекарствата. Живеел от три четири месеца с жена, с която се разбирали много добре. Заявява, че сестрата на ответника искала от свидетелката 100 лева, за да прати ответника в лудница и да вземе къщата.

Свидетелят Е.С.А. – син на ответника, разпитан в съдебно заседание на 21.01.2014 г. заявява, че посещавал баща си един два пъти месечно. Не знаел дали в момента живее с някоя жена. Живеел в къща на два етажа, на втория етаж, в една стая, като на първия етаж от къщата живеели квартиранти. Счита, че трябва да има човек, който да се грижи за него, да му върши домакинската работа. Не може сам да борави с картата, по който му превеждали помощи. Имал квартиранти, но е чувал от баща си, че понякога му плащат наема, а понякога не му плащат. Злоупотребявал с алкохол, като има пари, повечето ги давал за алкохол.

От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно- психиатрична експертиза, възприето от съда, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи, че ответникът страда от биполярно афективно разстройство, по настоящем в медикаментозна ремисия. Същият се води на диспансерен отчет в ДПБ с .Ц. брод, като психиатричната регистрация е доброволна и съществува възможността за провеждане на консултации и лечение извън държавната психиатрична мрежа. Катамнезното проследяване на заболяването при ответника сочи продължителни и пълноценни ремисии на фона на поддържащо медикаментозно лечение, вероятно обусловени от естествения ход на болестта, провежданото противорецидивно лечение под контрола на лекуващия психиатър, семейната и социална подкрепа. В протичането на заболяването при него липсват белези на активна прогредиентност. Направеното психиатрично изследване установява, че към момента М. е в продължителна медикаментозна ремисия на заболяването с приемливо социално функциониране съответно на образованието и средата. От изложеното според вещото лице се налага извода, че М. към настоящия момент е годен правилно да възприема, анализира и оценява фактите и обстоятелствата от действителността и действията на други лица, и да определя, и контролира собственото си поведение. М. е годен да полага грижи за своето съществуване и да защитава своите интереси. Следователно, независимо, че страда от душевна болест по смисъла на чл.5 от ЗЛС, тя не е в степен на изразеност да не може в пълнота да се грижи сам за своите работи и да защитава интересите си.

Изслушан в съдебно заседание ответникът заяви , че оспорва иска , че се чувства добре и може сам да се грижи за своите работи. На поставените му въпроси същият отговаря адекватно и сам без чужда помощ организира защитата си по делото като представи писмени доказателства и доведе за разпит свидетели. Същият заяви ,че последно се е лекувал в болницата ДПБ с.Ц.Б. преди 45г.и повече не бил постъпвал там. Съпругата му починала преди една година и от скоро съжителстват с друга жена . Лекуващ лекар му била др.Х. , при която ходел редовно за да му изписва лекарства ,сам ходел и в Здравната каса ,където заверявал протоколите за предписаните му лекарства. Лекарствата си пиел редовно, нямал нужда да бъде поставян под запрещение и да ходи в болница. Можел и сам да се грижи за себе си.

Видно от представените от ответника копия на рецептурна книжка и протоколи за изписани лекарства ,същият редовно посещава личният си лекар и всеки месец получава изписаните му лекарства от аптеката . Същият е запознат със сложната процедура по изписване на лекарства с протокол и я спазва и провежда сам ,без чужда помощ. Също така ответникът е депозирал и жалба до ШРП от 19.09.2011г. за да се преустанови противоправно поведение спрямо него от сочените в жалбата лица , от която е видно , че той може да защитава и сам интересите си .

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи: Разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЛС предвижда, че пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, но чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. В случая, видно от заключението на вещото лице ответникът С.М., страда от психично заболяване – биполярно афективно разстройство, като по настоящем в медикаментозна ремисия. Посоченото заболяване не е засегнало така дълбоко личността му, че да ограничава неговата способност да се грижи за своите работи. Основание за поставяне под запрещение не е само наличието на слабоумие или душевна болест (медицински критерий), но неспособността (съответно ограничената способност) на лицето, поради това негово състояние, да се грижи за работите си (юридически критерий), т. е. необходимо е кумулативното наличие на двата критерия. Ответникът страда от душевна болест , но по делото не се установиха обстоятелства установяващи юридическият критерий, налагащ поставянето му по ограничено запрещение. От събраните по делото доказателства и непосредствените впечатления от изслушването на ответника съдът счита, че състоянието на М. показва способност същият да се грижи за своите работи. Не се установяват факти и обстоятелства на несправяне с ежедневни, дори и по-сложни задачи. Обратното по делото се установи, че ответникът се справя както с ежедневните, така и с по-сложни свои задачи и се отнася с отговорност към заболяването си, като продължава лечението си по своя воля.

Ето защо не са налице основанията на чл.5, ал.2 от ЗЛС за поставяне на ответника С.А.М. под ограничено запрещение.

Поради това следва предявеният иск по чл.5, ал.2 от ЗЛС да бъде отхвърлен.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.М. ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. Р.М. от ШАК, със съдебен адрес ***, срещу С.А.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, иск с правно основание чл.5, ал.2 от ЗЛС, за поставяне на ответника С.А.М. под ограничено запрещение.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненският апелативен съд.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: