Р Е Ш Е Н И Е№24

гр.Ш., 12 Февруари 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.Р. Хаджииванова

2.М. Маринов

при секретаря Д. А., и в присъствието на прокурора Д. Арнаудов, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №606 по описа за 2013 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №667 от 05.08.2013г. по гр.д.№544/2013г., Районен съд - гр.Ш. е възстановил родителските права на М.М.Н. по отношение на детето Й. И. Д., отхвърлил е предявения иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, отхвърлил е предявения иск за заплащане на издръжка на детето срещу бащата И.Д.Г., изменен е режима на лични контакти, определен с решение №572/29.06.2012г. по гр.д.№4850/2011г. на ШРС, като е определен режим на лични контакти на майката М.Н. с детето Й. Д. както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване в дома на майката - в гр.Ш., ул.П. Д. П. №37, от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, както и през първите три последователни дни на коледните празници и два последователни дни през новогодишните празници, и тридесет дни през лятото, когато бащата не е в редовен отпуск.

Недоволни от така постановеното решение останали и двете страни. Жалбоподателят М.М.Н. атакува решението в частта му, с която е отхвърлен иска и за предоставяне упражняването на родителските права на нея, за определяне режим на лични контакти с бащата, и за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 90 лева. Навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение в тази му част, поради което моли същото да бъде отменено в атакуваната му част и постановено друго, с което да бъдат уважени горните претенции на ищцата. Жалбоподателят И.Д.Г. атакува решението в частта му, с която са възстановени родителските права на ищцата, и изменения режим на лични контакти с детето. Сочи, че решението е неправилно в тази му част и моли да бъде отменено в атакуваната част и постановено друго, с което исковете на ищцата бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна - М.Н. е депозирала отговор, в който оспорва въззивната жалба, и моли същата да бъде оставена без уважение.

Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата на ищцата М.Н. за неоснователна, а тази на ответника И.Г. за частично основателна.

Районен съд - гр.Ш. е бил сезиран с искови претенции с правно основание чл.135, ал.2 от СК, чл.127, ал.2 от СК и евентуален по чл.127, ал.2 от СК за изменение на постановени мерки за лични контакти, предявени от М.М.Н. против И.Д.Г., за възстановяване на родителските права на ищцата по отношение на дъщеря и Й. И. Д., за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, определяне режим на лични контакти с бащата и заплащане на месечна издръжка в размер на 90 лева, а евентуалния - за изменение режима на лични контакти на ищцата с детето. Въпреки недостатъчно прецизната правна квалификация определена от първоинстанционния съд, горното не влияе на крайния изход на спора, тъй като съдът се е произнесъл по всички спорни правнорелевантни факти, поради което и не е налице процесуално нарушение, обуславящо отмяната на акта на това основание, предвид разглеждането на действително предявените претенции и постановения резултат по тях. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно основателността, съответно неоснователността на предявените искове също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното решение, с изключение на частта им досежно определения режим на лични контакти на майката с детето през коледните и новогодишни празници, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Определяйки режима на лични отношения на ищцата с дъщеря и, съдът е следвало да съобрази, че предоставяйки на майката правото да бъде с детето всяка година - първите три последователни дни от коледните празници, и два последователни дни от новогодишните празници /които, в повечето случаи ще бъдат и единствените почивни дни, при липса на сливане на коледните с новогодишните празници/, ще бъде накърнено правото на другия родител да бъде с детето си поне на един от тези големи празници. Ето защо съдът намира, че решението в тази му част следва да се отмени и постанови друго, с което режимът на лични контакти на майката с детето бъде определен за тези празници, както следва: Всяка четна календарна година - през Коледните празници от 18:00 часа на 23 Декември до 18:00 часа на 26 Декември, а всяка нечетна календарна година - през Новогодишните празници от 18:00 часа на 30 Декември до 18:00 часа 01 Януари.

По депозираните в жалбите оплаквания по съществото на спора: На първо место следва да се изтъкне, че ищцата действително е променила отношението си към детето, изплаща редовно присъдената му издръжка, и прави опити да се сближи с него, въпреки дългата раздяла по между им. Съблюдаването на интересите на децата при разрешаване разногласията между техните родители, освен прокламираните в Семейния кодекс принципи, следва и от редица други норми. В чл.3 от Конвенцията за правата на детето, е прогласен принципът, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Задължение на държавите- страни по Конвенцията, а съответно и на държавните институции, е да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на детето според чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия най-добър интерес. В §1, т.5 от ДР на ЗЗД е конкретизирано, че преценката на най-добрия интерес на детето включва неговите желания и чувства, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способностите на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето. Безспорно е, че контактите на детето с майката ще повлияят благотворно на неговото психическо развитие и пълноценното му израстване като личност, в каквато насока са и събраните по делото доказателства. От друга страна, след толкова дълга раздяла между ищцата и детето, през който период единствено бащата на детето е полагал пълноценни грижи за него, подкрепян от родителите си, до скоро то е било изцяло отчуждено и не е познавало майка си, липсата на изградена стабилна връзка с майката, стресът от рязката промяна на средата, в която живее детето, са все обстоятелства препятстващи възможността към настоящия момент упражняването на родителските права да бъде предоставено на ищцата. Вярно е, че бащата на детето е бил осъждан, но за деяния извършени в съвсем ранна младежка възраст, реабилитиран е за едното от тях, след което, повече от 12 години, няма данни за извършвани от него престъпления. Очевидно превъзпитан, и съзнавайки отговорностите си на родител, ответника съвестно е изпълнявал родителските си задължения, поради което и така наведените аргументи за липса на морални и възпитателски качества на бащата, съдът намира за несъстоятелни. И от изготвените социални доклади, и от останалите събрани по делото доказателства, безспорно се установява, че физическото и психическо развитие на детето отговарят на възрастта му, то е умно, будно и възпитано, а пълноценното участие и на двамата родителя при грижите и възпитанието му, само биха подпомогнали правилното му израстване. Нежеланието и на двете страни да постигнат съгласие по упражняването на родителските права и режима на лични отношения, съпроводено с негативните отношения по между им, са единствено в ущърб на детето и могат изключително да му навредят. Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното, и на основание чл.272 и чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №667 от 05.08.2013г. по гр.д.№544/2013г.по описа на Районен съд - гр.Ш. САМО в частта, с която е определен режим на лични контакти на М.М.Н. с ЕГН ********** с детето и Й. И. Д. с ЕГН ********** през първите три последователни дни на Коледните празници и два последователни дни през Новогодишните празници, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на М.М.Н. с ЕГН ********** с детето и Й. И. Д. с ЕГН ********** през Коледните и Новогодишни празници, както следва: Всяка четна календарна година - през Коледните празници от 18:00 часа на 23 Декември до 18:00 часа на 26 Декември, а всяка нечетна календарна година - през Новогодишните празници от 18:00 часа на 30 Декември до 18:00 часа 01 Януари.

ПОТВЪРЖДАВА решение №667 от 05.08.2013г. по гр.д.№544/2013г.по описа на Районен съд - гр.Ш. в останалата обжалвана част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.