Р Е Ш Е Н И Е№34

гр. Ш., 24.02.2014 г.

Ш.ски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. мл.с. Д. Димитров

при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 698 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивни жалби на И.И.М. и „ Б.с. „ ЕООД, с. В. област В. представлявано от управителя М. Г. П., срещу решение № 726/26.09.2013 г. по гр.д. № 802/2013 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателят И.И.М. обжалва решението в частта, в която е осъден солидарно с втория ответник да заплати на Община – Х., на основание чл.21, ал.1, т. 1 и 3 от ЗДФИ, сумата от 100 000.00 лева, по предявен частичен иск за вземане в размер на 195 919.15 лева, като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано, и моли въззивният съд да го отмени.

Жалбоподателят „ Б.с. „ ЕООД, с. В. област В. обжалва решението изцяло, като неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и му присъди извършените по делото разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият Община – Х., представлявана от пълномощника адв. Б. Г. от ШАК, депозира отговори и по двете жалби, в които ги оспорва като неоснователни и моли за оставянето им без уважение, като му бъдат присъдени и извършените във въззивното производство разноски.

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, редовни и допустими, поради което няма пречки за приемането им за разглеждане.

Разгледани по същество, същите се явяват основателни, поради следното:

Гр.д. № 802/2013 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на Община – Х., представлявана от кмета Н. Б. И., срещу И.И.М. и „ Б.с. „ ООД, с. В. област В. представлявано от М. Г. П., имаща за предмет претенция за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 100 000.00 лева, представляваща част от вземане в размер на 539 642.63 лева, за причинени на ищеца от ответниците имуществени вреди, констатирани с акт за начет № 11040020/28.06.2011 г. на финансов инспектор при АДФИ.

С решението си първоинстанционният съд е квалифицирал предявените субективно кумулативно съединени искове по чл.21, ал.1, т.1 и 3 от ЗДФИ и ги е уважил изцяло, като е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5 900.00 лева – деловодни разноски. Решението се обжалва изцяло от двамата ответници.

След извършена проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно, но недопустимо, като постановено по недопустими искове.

В чл.27, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗДФИ е посочено, че въз основа на акта за начет се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, като ощетените органи и лица по чл.4, т. 1 - 3 са длъжни да поискат от съда да постанови незабавно изпълнение на вземанията по акта за начет и да издаде изпълнителен лист и нямат право на отказ от иска по акта за начет, включително за лихвите. Цитираните разпоредби имат императивен характер и уреждат изрично пътя за реализиране имуществената отговорност на лицата, срещу които е издаден акт за начет, съответно – на вземанията на правоимащите лица по съдебен ред, а именно – по реда на чл.418 от ГПК, а при подадено от страна на длъжника възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение – с установителен иск по чл.422 от ГПК, като мълчаливо изключват възможността за предявяване на вземанията по акт за начет по общия исков ред. С оглед на постановеното от законодателя, в съдебната практика се застъпва трайно становище, че за реализиране на установените с акт за начет вземания е предвиден специален ред, който изключва възможността за предявяването им по общия исков ред, в подкрепа на което е и фактът, че в новия ГПК липсва глава, уреждаща отделни правила за производствата по финансови начети, подобно на гл. ХХХІ от ГПК / отм. /.. В този смисъл са и определение № 1260/29.12.2010 г. по гр.д. № 751/2010 г. на ВКС, определение № 13355/19.10.2011 г. по адм.д. № 12122/2011 г., VІ о. на ВАС, решение № 11/03.02.2010 г. по гр.д. 562/2009 г. на ВнАС, определение от 16.01.2014 г. по в.ч.гр.д. № 256/2013 г. на ТОС и др.. Що се отнася до наличието на евентуална колизия между посоченото и разпоредбите на чл.27, ал.6 от ЗДФИ и чл.104, т.4 от ГПК, счита, че такава няма и очевидно текстовете касаят установителните искове във връзка с издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.422, чл.424 и чл. 439 от ГПК.

В случая, от изложеното в исковата молба се установява, че ищецът претендира имуществена отговорност от ответниците, на основание издаден срещу същите акт за начет, по общия ред, с осъдителен иск, като от материалите по делото е видно, че не е изпълнил задължението си по чл.27, ал.5, вр. ал.4 от ЗДФИ за предявяване на вземанията си по реда на чл.418 от ГПК. Предвид това и изнесените по-горе правни доводи, настоящата инстанция приема, че предявените осъдителни искове се явяват недопустими, поради липса на една от задължителните предпоставки за допустимост, за която съдът е длъжен да следи служебно, а именно – право на иск, и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане по същество, а производството досежно тях – да се прекрати.

С оглед на изложеното заключава, че първоинстанционното решение, с което исковите претенции на въззиваемия срещу жалбоподателите са разгледани по същество и уважени е недопустимо, поради което, на основание чл.270, ал.3, вр. чл.269 от ГПК, следва да го обезсили и прекрати производството по делото.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият Община – Х. следва да заплати на жалбоподателя „ Б.с. „ ЕООД, с. В. област В. деловодни разноски във въззивното производство в размер на 2 300.00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА, поради недопустимост, решение № 726/26.09.2013 г. по гр.д. № 802/2013 г. по описа на ШРС, с което И.И.М. и „ Б.с. „ ООД, с. В. област В. са осъдени да заплатят солидарно на Община – Х. сумата от 100 000.00 лева – част от вземане в размер на 195 919.15 лева, представляващо противоправно причинена вреда, установена с акт за начет № 11040020/28.06.2011 г. и 5 900.00 лева деловодни разноски.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Община – Х., с. Х., област Ш., ЕИК 000931422, представлявана от Кмета Н. Б. И. да заплати на „ Б.с. „ ООД, със седалище и адрес на управление: с. В. област В. Стопански двор, ЕИК 103839994, представлявано от управителя М. Г. П., деловодни разноски във въззивното производство в размер на 2 300.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.