Р Е Ш Е Н И Е№23

гр.Шумен 7 .02.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година ,в състав:

Председател: Азадухи Карагьозян

Членове:1. Ралица Хаджииванова

2. Мирослав Маринов

при секретаря Д.А. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№701 по описа за 2013г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №125 от 5.08.2013г. по гр.д.№51 по описа за 2013г. на ВПРС ,съдът е признал дисциплинарното наказание “Предупреждение за уволнение” наложено на Ш.А.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., обл. Шумен, ул. „А. С." № 5, извършено със Заповед № 2954/11.12.2012 г. на кмета на Община В., за незаконно и го е отменил ,на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдил Община В., представлявана от кмета М.М. Б., да заплати на Ш.А.С. направените разноски по делото в размер на 400,00 лева , на основание чл. 71, ал. 1 от ГПК, е определил държавна такса върху цената на иска в размер на 50,00 лева, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК е осъдил Община В., представлявана от кмета М.М. Б., да заплати в полза на държавата, по сметка на ВПРС, държавна такса по делото в размер на 50,00 лева.

Решението е обжалвано от ответника Община В. , представлявана от кмета М.М. Б. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Сн.Т. от ШАК, като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли предявеният иск .

Въззиваемата страна Ш.А.С. , действаща ,чрез пълномощника си адв.С.П. е депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна , при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Ищцата Ш.А.С. твърди, че работила на длъжността „Директор на детска градина" с място на работа — „ЦДГ „С." гр. В., като работодател й бил ответника — Община В.. На 11.12.2012 г. й била връчена заповед № 2954/11.12.2012 г. на кмета на община В., по силата на която й било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение". Счита, че заповедта е незаконосъобразна, на първо място поради немотивираност — в нея не било посочено, какви нарушения е извършила. Оспорва и факта, че извършила описаните в заповедта нарушения. Сочи, че по отношение на описаните нарушения, извършени на 30.07.2012 г., 02.08.2012 г., 25.08.2012 г. и 30.08.2012 г. са изтекли сроковете, в които работодателят може да й наложи дисциплинарно наказание. Моли съда да постанови решение, по силата на което заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

По делото не е спорно ,че ищцата е работила при ответника на длъжност “директор” на ЦДГ”С.” гр.В. , като със заповед №2954/11.12.2012г. на кмета на Община В. и било наложено дисциплинарно наказание по чл.188 т.2 от КТ “предупреждение за уволнение”. Първоинстанционният съд е изложил подробно фактическата обстановка по делото, която не е спорна между страните и в жалбата не се съдържат оплаквания в тази насока, поради което и въззивният съд няма да я преповтаря отново и в тази част на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на решението на ВПРС. В жалбата жалбоподателят оспорва единствено правните изводи на първоинстанционният съд .

В процесната заповед е посочено ,че дисциплинарното наказание се налага на ищцата за „ допуснати нарушения на трудовата дисциплина, свързани с неспазване на изисквания за предварителен контрол, преди поемане на задължение, видно от първични счетоводни документи, се установява, че на 30.07.2012 г., 02.08.2012 г., 25.08.2012 г., 30.08.2012 г., 22.10.2012 г., 29.10.2012 г. и 31.10.2012 г., е извършила разходи без предварително одобрение от кмета на Община В. по проект „Правата на детето в детската градина" на ЦОИДЕУМ, като с тези свои действия е нарушила Методиката за управление на общинския бюджет и системите за финансов контрол", а като правни основания за налагане на дисциплинарно наказание са посочени чл. 188, т. 7 и т. 10 от КТ.

На чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. По отношение на цитираните в заповедта за извършените на 30.07.2012 г., 02.08.2012 г., 25.08.2012 г. и 30.08.2012 г., нарушения към датата на издаване на процесната заповед е изтекъл двумесечния преклузивен срок от откриването им. Ответникът не оспорва факта ,че нарушенията са му станали известни именно на тези дати ,които са посочени в заповедта . В жалбата се оспорва ,че за тези нарушения е изтекъл срокът по чл.194 ал.1 от ГПК , като съдът счита ,че възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. След като работодателят е узнал за нарушенията именно на тези дати той е имал достатъчно време и възможност в рамките на двумесечният срок да провери дали тези действия на ищцата са извършени в нарушение на Методиката за управление на общинският бюджет и системи за финансов контрол на Община В. . Предвид гореизложеното съдът счита ,че заповед № 2954/11.12.2012 г. на кмета на Община В., в тази й част относно нарушенията с посочени дати 30.07.2012 г., 02.08.2012 г., 25.08.2012 г. и 30.08.2012 г., е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена, без спора в тази му част да се разглежда по същество.

В заповедта като правни основания за налагане на дисциплинарно наказание са посочени чл. 188, т. 7 и т. 10 от КТ- неизпълнение на законовите разпореждания на работодателя и неизпълнение на други задължения, предвидени в закони и други нормативни актове. В заповедта обаче не е посочено кои точно нареждания на работодателя не е изпълнила ищцата, поради което и съдът не може да провери дали същата е извършила такова нарушение или не . Ето защо остава да се изследва дали ищцата е допуснала нарушения посочени в чл. 187, т. 10 от КТ. В процесната заповед е посочено, че Ш.С. е нарушила Методиката за управление на общинския бюджет и системите за финансов контрол без да се сочи конкретната норма . Работодателят не е конкретизирал кои текстове от Методиката са нарушени ,като само е посочил ,че са извършвани разходи без предварително одобрение от страна на кмета на общината . На осн. чл. 24, ал. 2 от Методиката не се допуска поемането на задължения и извършването на разходи, както и започването на програми и обекти от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, които не са включени в приетия бюджет за съответната година и ще нарушат баланса на общинския бюджет. Между ЦДГ „С." гр. В., представлявана от Ш.С. и ЦОИДЕУМ е сключен договор за предоставяне на финансова помощ по проект „Правата на детето". Тази детска градина е общинска и поради това се финансира от общинския бюджет, като контролът върху начина на разходване на предоставените средства е възложен на кмета на общината на осн.чл. 36 ал. 2 от ЗНП. ЦДГ „С." не прилага системата на делегиран бюджет и не разполага със собствена банкова сметка. ***. 44, ал. 1 от ЗНП, средствата за издръжка и развитие на материално-техническата база на детските градини, могат да се осигуряват освен от бюджета на общината и от източници, предвидени в други закони и актове на Министерския съвет. В случая, източникът е ЦОИДЕУМ, който според чл. 2 от Правилника за устройството, дейността и организацията на работа на ЦОИДЕУМ, е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МОМН. В чл. 44, ал. 4 от ЗНП е регламентирано, че тези средства могат да се разходват само за целите на детската градина, която ги е придобила. Ищцата надлежно е уведомила кмета на Община В. за сключения договор с ЦОИДЕУМ, както и за размера на бюджета на проекта. Също така детската градина е изпълнила заложените по проекта дейности, като със седем докладни за това също бил уведомен кмета, като към същите били приложени и разходноправдателни документи. Ищцата е депозирала и три заявки за поемане на задължение. Заявката представлява документ, служещ за документиране на осъществен от финансовия контрольор предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решението за разходване. От приложения доклад, изготвен от АДФИ се установи ,че такъв контрол не е упражнен от страна на кмета на общината, в резултат на което не е последвало плащане по подадените три броя заявки. Ищцата е надлежно упълномощена да извършва разходи по спечеления проект, като изразеното съмнение в нейните представителна власт в жалбата от жалбоподателя е неоснователно , доколкото не е посочено да е налице законово изискване за действителност на упълномощаването, което да изисква същото да е извършено с нотариална заверка на подписа. В договора сключен между детската градина и ЦОИДЕУМ дейностите по проекта са предварително заложени в плана по същия и те е следвало да се изпълняват по посоченият в него график. Предвид на това съдът намира, че ищцата не е допуснала нарушение по чл. 24, ал. 2 от Методиката, тъй като тя е извършвала разходи и поемала задължения, свързани със сключения договор с ЦОИДЕУМ, а паричните средства в размер на 14 130лв. предоставени от страна на последния, незаконосъоразно не са били предоставени на детската градина от ответника, каквито са констатациите направени в доклад №ДИЗШН-0001/15.02.2013г. за извършена финансова инспекция на Община В. на Агенцията за държавна финансова инспекция към МФ. Докладът е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице –финансов инспектор , в кръга на неговите правомощия и като такъв се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила , като констатациите в него не са били оспорени и опровергани от страна на ответника . Средствата предоставени по проекта не са от общинският бюджет и нямат отношение към него , тъй като са целеви и са предназначени съгласно договора за конкретната детска градина. В доклада е констатирано ,че, чрез съставените от служителите /ръководител и координатор на проекта/ документи , кметът на общината е своевременно уведомен в качеството му на ръководител на организация –първостепенен разпоредител с бюджетни кредити за реализираните по проекта дейности и са му били предоставени редовни разходнооправдателни документи за извършените разходи и командировки с цел общината да извърши разплащания към извършителите на услуги ,доставки и командировки по проекта с наличните по бюджетната й сметка целеви средства. Документите са били неоснователно задържани ,чрез действията на кмета на общината и на директора на диракция “АПО и ФД” в резултат на което не са осъществени плащания към доставчиците и към командированите лица с предоставените на общината целеви средства по проекта. С допускането на това от кмета на общината неправомерно са задържани в банковата сметка на общината чужди бюджетни средства и той не е проявил контрол върху дейността на директор дирекция “АПО и ФД” с оглед предприемане от този служител на действия за своевременни плащания към контрагентите , при предоставени редовни разходнооправдателни документи , които са основание за извършване на плащания към тях. В доклада е посочено ,че кметът на общината без основание е задържал за периода от 24.08.2012г. до настоящият момент предоставените чужди целеви средства по проекта в размер на 14 130лв. при наличие на извършени разходи за изпълнени по проекта дейности и предоставени редовни разходнооправдателни документи за това до края на 2012г. в общ размер на 8 399.08лв. Крайният срок за изпълнение на проекта е бил 31.05.2013г., а кметът на общината не предоставя възможност за неговото осъществяване ,поради което е отговорен за неоснователните си действия. Тези средства са осигурени от друг източник ,а не от общинският бюджет и могат да се разходват само за целите на тази детска градина, с оглед на което съдът счита ,че ищцата не е допуснала нарушение на Методиката за управление на общинския бюджет и системите за финансов контрол на Община В.. Издадените от нея и предоставени на общината разходнооправдателни документи са били напълно редовни и вместо да бъдат проверени и изпълнени от кмета на Община В. ,същият без основание е задържал предоставени чужди целеви средства по проекта. В жалбата се твърди ,че първият транш от средствата по проекта ,съгласно договора с ЦОИДЕУМ бил преведен на 24.08.2012г. ,което било след като ищцата е извършила разходите ,без предварително одобрение , и без да имало налични средства по проекта. Както се посочи по-горе за нарушенията на посочените в заповедта дати 30.07.2012 г., 02.08.2012 г., 25.08.2012 г. и 30.08.2012 г., е изтекъл срокът по чл.194 ал.1 от КТ за налагането на дисциплинарно наказание , с оглед на което за оставащите дати на които са били извършени разходи и които са цитирани в заповедта , а именно 22.10.2012 г., 29.10.2012 г. и 31.10.2012 г., вече са били постъпили целевите средства от ЦОИДЕУМ / на 24.08.2012г./ и възражението направено от жалбоподателя за тези нарушения е неоснователно .

Предвид гореизложеното съдът счита, че по делото не се установи ищцата да е извършила нарушения на трудовата дисциплина на посочените в заповедта дати - 22.10.2012 г., 29.10.2012 г. и 31.10.2012 г. ,

Предвид всичко изложено, съдът счита, заповед № 2954/11.12.2012 г. на кмета на Община В. с която на ищцата е наложено наказание ”предупреждение за уволнение” е изцяло незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Ето защо обжалваното решение на ВПРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Съобразно изхода от спора на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски по представеният списък в размер на 150лв. за адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК , съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №125 от 5.08.2013г. по гр.д.№51 по описа за 2013г. на ВПРС.

ОСЪЖДА Община В., представлявана от кмета М.М. Б., да заплати на Ш.А.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., обл. Шумен, ул. „А. С." № 5направените разноски по делото в размер на 150лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 от ГПК

Председател: Членове:1. 2.