Р Е Ш Е Н И Е№19

гр. Ш., 04.02.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател:А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов

при секретаря Д.А. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №702 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №767 от 09.10.2013г. по гр.д.№1516/2013г., ШРС е осъдил община Ш. да заплати на Д.Г.М. сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди/болки и страдания/ в резултат на увреждане от вещ, чийто собственик е община Ш., настъпило на 10.05.2013г. на ул.”Д. в гр.Ш., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдил е и следващите сe деловодни разноски.

Решението е обжалвано от община Ш., представлявана от кмета К. К., чрез старши юрисконсулт Й. В.. Жалбоподателят намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Безспорно тротоарите били публична общинска собственост, но неоснователно съдът приел, че увреждането на ищцата било получено при падането в резултат на влошена тротоарна настилка. Този му извод не кореспондирал със събраните по делото доказателства. Оспорва и определния размер на обезщетението предвид обстоятелството, че вторичното разместване на фрагментите било вследствие на проведеното лечение или на поведението на самата ищца, по отношение на което общината нямала касателство. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което предявената претенция бъде изцяло отхвърлена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна Д. Г.М., действаща чрез адв.Н.Д., взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е представен амбулаторен лист №1112/10.05.2013г., видно от който, на сочената дата, на ищцата М. е поставена диагноза “счупване на долния край на лъчевата кост-фрактура редиуса и л.т.”, като при клиничния преглед се установил оток, хематом, деформация и силна палпаторна болка на типично място”. Диагнозата била поставена след получен резултат от образно изследване от същата дата №5267. Проведено е лечение – имобилизация за 30дни.

Съгласно заключението на назначената по делото СМЕ, неоспорено от страните, ищцата е получила фрактура на ляв радиус на типично място, вътреставна, неразместена, тип 2 по класифакацията на М. настъпила по механизъм: сили на компресия и огъване. Травмата била причинила средна телесна повреда, водеща до крайно затруднение на движенията на лява гривнена става за срок по-голям от едни месец, средно от 2 до 4 месеца. В процеса на лечение на М. били получени усложнения: леко вторично разместване на фрагментите, произтичащи от това ограничени движения, намалена сила на юмручния захват и персистираща болка в момента на прегледа. Предвид това и към тази дата-13.08.2013г., същата била временно нетрудоспособна. Съгласно същото заключение, при вътреставните фрактури на радиус на типично място, при прилагане на адекватно лечение, срокът за възстановяване варирал от 2 до 4м. При ищцата били получени усложнения в хода на лечението - леко вторично разместване на фрагментите, произтичащи от това ограничени движения, намалена сила при юмручен захват и персистираща болка. Последната можела да причини затруднение в самообслужването на ищцата ката изстискване на дрехи, отваряна на врата, повдигане на тежести, въртеливи движения в гривнена става, в срок до една година от травмата. Възможно било да се оформи напред във времето и посттравматична артроза в 5 до 40% от случаите, но нямало научни съобщения за началото на артрозните промени. В съдебно заседание вещото лице заявява, че механизмът на увреждането съответствал на получената травма.

По делото е представен и констативен протокол за извършена проверка №8885/ 11.06.2013г. от инспектор в Дирекция “Инспекторат” при общинска администрация-гр.Ш., в който е отразено, че на ул.”Д. пред магазина за мебели в южния край, имало нарушение на трайната настилка на тротоара, вследствие на естествено рушене от кореновата система на декоративните дървета, като от същата липсвали части от тротоарните плочи. Мястото на липсващите плочки било почти запълнено със слегнала почва. Представен е и снимков материал от мястото.

Съгласно показанията на свид.М.С./очевидец на инцидента/, на 10.05.2013г., докато се движела в посока от Градската градина към СОУ”С.Д.” по тротоара на ул.”Д., ищцата се спънала пред магазина за мебели и се свлякла от лявата страна на дупка на настилката. Свидетелката заявява също, че падането било доста сериозно, като от гримасата на пострадалата било видно, че същата изпитва силна болка. След като се изправила с помощта на три момчета, последната заявила, че бърза да си плати сметките в близката поща. Скоро след това се върнала при свидетелката и показала ръката си, която била подута и си личало, че е счупена. От показанията на свидетелката става ясно, че вследствие неравностите по настилката, често се случвало възрастни жени да падат.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Съобразявайки изложените от ищцата обстоятелства и заявения петитум/ищцата претендира обезщетение за претърпени вреди следствие получено травматично увреждане – фрактура на ляв радиус на типично място счупване, в резултат на падане на неподдържан в нормално състояние тротоар от собственика-общината/, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане, в хипотезата на чл.49 от ЗЗД -неправомерно поведение/бездействие/ на служители на община Ш., чиято собственост е процесния тротоар като част от общински път/чл.8, ал.3 от ЗП/ и чието задължение са дейностите, свързани с ремонта и поддържането на общинските тротоари в изправност.

В настоящия случай от представените по делото доказателства/ констативен протокол за извършена проверка №8885/ 11.06.2013г., свидетелски показания/, се установи по безспорен начин наличието на дупка и неравности по тротоара, част от ул.”Д. в гр.Ш.. Безспорно е и че тротоарът, като част от улицата/§6, т.6 от ДР на ЗДвП/ се явява собственост на общината, която чрез своите служители следва да поддържа същия в изправност с оглед предназначението му. От показанията на свид.С./очевидец/, заключението на СМЕ и приложената медицинска документация, се установява и причинната връзка между лошо състояние на тротоарната настилка/ с дупки и неравности/ и причинените неимуществени вреди на ищцата.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не била установена причинната връзка между влошената тротоарна настилка и настъпилите вреди, тъй като ищцата двадесет минути след падането се върнала при свидетелката и й показала счупената си ръка, а през този период можело да е паднала на друг тротоар. От показанията на сочената свидетелка безспорно се установи, че ищцата е паднала на тротоара, че причина за това е дупка на настилката /свидетелката заявява, че същата е причина за чести падания на граждани/, че падането е било сериозно и М. е изпитала силна болка, както и че веднага след като е заплатила сметките в близката поща се е върнала и й показала подутата си ръка. Показанията на същата са непосредствени и кореспондират с представената медицинска документация и заключението на вещото лице досежно механизма на получената травма. Липсват доказателства, че травмата е получена при друго, непосредствено падане от ищцата, ангажирането на които е в тежест на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че и при последващо падане на друг тротоар, предвид състоянието на настилката/видно от представения снимков материал от самата ответна страна/, то отговорността отново би била на общината.

Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна следва да докаже при условията на пълно доказване обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В настоящия случай ответната страна не е ангажирала доказателства сочещи, че поведението на М. е допринесло за увреждането. Напротив, установи се /показанията на свид.С./, че ищцата е вървяла спокойно и е носела обувки с равни подметки. Липсват и каквито и да е други данни, изключващи възможността именно установената дупка/неравности/, да е причина за настъпилото увреждане. Инцидентът е станал преди обяд, било е светло, нямало е и валежи, т.е. състоянието на настилката с оглед конкретните метеоролигични условия е било добро. Предвид това и изводът, който се налага е, че неравностите по тротоара са причина за падането на М. и причинените й вреди.

Освен това в случая се касае до тротоар– изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци/§6, т.6 от ЗДвП/. Т.е. естеството на същия предполага безусловно създаването на оптимални условия за безопасно предвижване на пешеходците. Определено допускането на неравности и дупки по същото е бездействие не само неосигуряващо необходимите условия за безопасно и удобно движение, а напротив създаващо предпоставки за падания и наранявания. Предвид това и съдът намира, че следва да бъде ангажирана отговорността на общината по иска за заплащане на обезщетение, за сумата 3000лв.. Соченият размер е съобразен с естеството на травмата, продължителността и интензитета на търпените от пострадалата болки и страдания, срокът на възстановяването й/към 13.08.2013г. тя все още била нетрудоспособна/, възрастта й/71г./-на нейната възраст здравословните проблеми са по интензивни и лечението им е по-трудно. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за несъразмерност на определеното обезщетение предвид обстоятелството, че настъпилото усложнение - вторично разместване било вследствие на проведеното лечение или поведение на ищцата, за което общината не носела отговорност. Вещото лице изрично в съдебно заседание е заявило, че лечението е проведено напълно адекватно, като разместването се е получило, вследствие колапс на фрагментите, т.е. в резултат на биологията на счупването. Или съдът намира, че липсват данни за противоправно съпричиняване било на ищцата, било на провеждащия лечението й.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционния съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да се отбележи, че въпреки непрецизната правна квалификация, сочена от ШРС/чл.50 вр. с чл.45 от ЗЗД/, последният се е произнесъл по всички спорни факти, поради което не е налице процесуално нарушение, обуславящо отмяната на акта.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №767 от 09.10.2013г. по гр.д.№1516/2013г., с което ШРС е осъдил община Ш. да заплати на Д.Г.М. сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди/болки и страдания/ в резултат на увреждане – фрактура на ляв радиус на типично място, вследствие на неподдържан тротоар от собственика-общината,ведно със законната лихва и разноски.

ОСЪЖДА община Ш. да заплати на Д.Г.М. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 480лв..

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.