Р Е Ш Е Н И Е№26

гр.Шумен 17.02.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на двадесети първи януари, две хиляди и четиринадесета година ,в състав:

Председател: Азадухи Карагьозян

Членове:1. Ралица Хаджииванова

2. Мирослав Маринов

при секретаря Д.А. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№717 по описа за 2013г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №131 от 6.08.2013г. по гр.д.№50 по описа за 2013г. на ВПРС ,съдът е признал уволнението на Ш.А.С. *** , извършено със заповед №3092/18.12.2012г. на Кмета на Община В. за незаконно и го е отменил, възстановил е Ш.А.С. на предишната й работа “директор на детска градина” с място на работа Целодневна детска градина “С.” гр.В. , осъдил е Община В. ,представлявана от кмета М. М. Б. да заплати на Ш.А.С. сумата от 4 331.54лв. представляваща обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ , дължимо за периода от 18.12.2012г. до 24.06.2013г. ,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на иска 25.01.2013г. до окончателното й изплащане , присъдил е на ищцата разноски по делото в размер на 2 100лв., осъдил е ответникът да заплати държавна такса в размер на 233.26лв., и разноски в размер на 130лв.

Решението е обжалвано от ответника Община В., действаща ,чрез пълномощника си адв.Сн.Т. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна Ш.А.С. , действаща ,чрез пълномощника си адв.С.П. от ШАК е депозирала отговор на въззивната жалба ,с която я оспорва като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна , при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Между страните не се спори, че ищцата е работила при ответника, като е изпълнявала длъжността директор” на ЦДГ ”С.” гр.В.. Със заповед №3092/18.12.2012г. на кмета на Община В. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” за допуснати нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата по чл.187 т.1 от КТ ,чл. 187 т.8 от КТ , чл.187 т.7 от КТ и чл.187 т.9 от КТ, които са описани в четири точки в заповедта.

В тежест на работодателя е при оспорване на извършено уволнение той да докаже неговата законосъобразност и наличието на основанието за уволнение.

На осн.чл.193 ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения и да събере, и да оцени посочените доказателства. Ответникът не е представил по делото доказателства , установяващи ,че той е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 от КТ , поради което и на осн.чл.193 ал.2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Ето защо съдът намира, че работодателят е нарушил задълженията си по чл.193 ал.1 от КТ и спорът не следва да се разглежда по същество.

С представеният отговор ответникът не е направил искане съдът да приеме писмените доказателства ,депозирани заедно с отговора. Те не са описани в отговора и в него не се сочи , че се представят с него и , че ответникът иска съдът да ги приеме като доказателства по делото и не е уточнено кои конкретни обстоятелства ще се доказват с тях. Съдът не прилага и не събира служебно доказателства по този вид дела ,без да има изрично искане от страната . В определението си по чл.140 от ГПК съдът е указал на ответника ,че носи доказателствената тежест за установяване законността на извършеното уволнение в изготвеният проекто-доклад , също така е констатирал ,изрично , че в отговора тези писмени доказателства не са посочени като негови приложения и не е направено доказателствено искане за допускането им като писмени доказателства по делото. Препис от това определение е редовно връчен на ответника ,като и в първото по делото съдебно заседание не е направено искане тези писмени доказателства да се приемат по делото.

Съдът счита ,че първото по делото съдебно заседание пред ВПРС е било редовно проведено и съдът не е допуснал процесуални нарушения като е дал ход на делото. Депозирана е молба преди делото в която се сочи невъзможност да присъства на съдебното заседание само , поради служебна заетост за процесуалният представителна ответника адв. Сн.Т. , като за законният представител на ответника не са били налице доказателства установяващи невъзможност същият да участва в съдебното заседание . Ето защо правилно ВПРС е приел , че е на са налице пречки по смисъла на чл.142 ал.2 от ГПК и е дал ход на делото.

Също така работодателят не доказа по делото , че ищцата е извършила сочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Както се посочи по-горе ответникът не е ангажирал никакви доказателства по делото установяващи ,че ищцата е извършила сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Също така не е изпълнил и задължението си да представи по реда на чл.190 от ГПК личното трудово досие на ищцата , вкл. всички депозирани от ищцата обяснения ,искани във връзка с дисциплинарните нарушения ,предмет на обжалваната заповед , както и изготвените от ищцата докладни записки до кмета на Община В. във връзка с наличието на проблеми с отоплението в детското заведение, като съдът му е указал ,че може да приеме за доказани , фактите , относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства.

От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна се установява ,че на 19.11.2012г. ищцата била напуснала работното си место ,но по време на обедната почивка , поради което и тя не е извършила соченото в заповедта нарушение по т.1 “преждевременно напускане на работното место на 19.11.2012г. Съдът също така счита ,че посоченото в заповедта в т.2 поведение на ищцата не може да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.8 от КТ , като в заповедта не е мотивирано и как точно с това поведение на ищцата едновременно се извършват и трите вида нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.8 от КТ и как точно и по какъв начин се злоупотребява с доверието и уронва доброто име на предприятието и защо това са поверителни за работодателя сведения . Съдът счита ,че ищцата не е извършила и нарушението по т.3 от заповедта , тъй като служителят не може да носи отговорност за неизпълнение на незаконосъобразни заповеди на работодателя му .,каквато е цитираната заповед №1259/9.07.2012г. , тъй като същата е в противоречие с чл.37 ал.1 от ЗНП във вр. с чл.147 ал.1 т.6 от ППЗНП ,според които управлявайки детската градина ,директорът сключва и прекратява трудови договори със съответните служители в нея. В т.4 от заповедта не е уточнено също така на каква стойност е увреденото имуществото на работодателя и разпиляните материали ,суровини , енергия и други средства с оглед преценка тежестта на извършеното нарушение по тази точка.

При така установената фактическа обстановка ,съдът счита , че първият обективно съединен иск се явява основателен и доказан и заповедта , с която трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено следва да се отмени, тъй като извършеното уволнение е незаконно . Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ , а именно възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението при ответника - “Директор на Целодневна детска градина “С.” гр.В.

Ищцата претендира да и се изплати и обезщетение за времето през което е останала без работа , но за не повече от шест месеца , поради незаконното уволнение , като уточнява ,че за периода от 27.12.2012г. до 13.01.2013г. е получила 218.86лв. по трудов договор при друг работодател. Видно от приложените писмени доказателства ищцата е останала без работа за исковият период след уволнението, като само за периода от 27.12.2012г. до 13.01.2013г. е работила при друг работодател , като трудовото й правоотношение е било прекратено на осн.чл.71 ал.1 от КТ –без предизвестие , като по делото няма доказателства ,установяващи ,че ищцата сама е прекратила този трудов договор , но даже и да е така същата е имала правото да го направи , съобразно факта ,че договорът е сключен със срок за изпитване , ако срокът е бил уговорен в полза и на двете страни. Съобразно заключението на вещото лице по назначената в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза , следващото се обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ е в размер на 4 394.74лв. за периода от 18.12.2012г. до 24.06.2013г. ,след приспадане на сумата от 218.86лв. ,която тя е получила като трудово възнаграждение от друг работодател. Следователно на ищцата се следва обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за времето ,през което е останала без работа , но за не повече от 6 месеца , което в случая е от 18.12.2012г. до 18.06.2012г. и възлиза на сумата от 4 280.98лв. ВПРС недопустимо е присъдил на ищцата обезщетение за периода след изтичане на шестте месеца от 19.06.2013г. до 24.06.2013г. , за който период такова обезщетение не се дължи и за който не е бил предявен иск от ищцата и тя няма претенция за него.

Ето защо в тази му част решението е недопустимо и следва да се обезсили като постановено по не предявен иск за периода от 19.06.2013г. до 24.06.2013г. и производството по него да се прекрати, като депозираната жалба срещу решението в тази й част е основателна.

Предвид гореизложеното решението на първоинстанционният съд в частта му с която съдът е уважил исковете по чл.344 ал.1 и 2 от КТ и искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за периода от 18.12.2012г. до 18.06.2012г. за сумата от 4 280.98лв. , като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено , а депозираната срещу него жалба в тази й част е неоснователна.

Решението следва да се отмени в частта му с която съдът е присъдил обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за разликата над 4 280.98лв. до присъдените 4 331.54лв. за сумата от 50.56лв. като неправилно и вместо това искът за тази сума да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Решението следва да се отмени и в частта му за разноските за разликата над 2 091.83лв. до присъдените 2 100лв. за сумата от 8.17лв. и в частта за присъдената държавна такса за разликата над 231.24лв. до 233.26лв. за сумата от 2.02лв.

Жалбоподателят е направил искане по реда на чл.78 ал.5 от ГПК съдът да намали размера на адвокатският хонорар на ищцата ,без да уточнява това искане за коя инстанция се отнася. С разпореждане №1329/8.11.2013г. съдът е оставил без разглеждане като недопустимо искането на ответника за изменение на решение №131/6.08.2013г. в частта му досежно разноските ,чрез намаляване на осн.чл.78 ал.5 от ГПК на размера на възнаграждението на адвоката на ищцата и същото няма данни да е било обжалвано ,поради което съдът приема ,че същото е влязло в сила.

Ето защо е недопустимо това искане да се прави повторно от ответника и пред ШОС ,поради което и съдът няма да го разглежда.

Искането по чл.78 ал.5 от ГПК е направено своевременно относно уговореният адвокатски хонорар в полза на адвоката на въззиваемата страна и е допустимо , поради което съдът следва да го разгледа. Въззиваемата страна е заплатила сумата от 360лв. за адвокатски хонорар за въззивната инстанция . Съдът счита ,че това възнаграждение не е прекомерно и е съобразено с чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с действителната правна и фактическа сложност на делото и искането по чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователно.

Съобразно изхода от спора жалбоподателят следва да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноските и по делото в размер на 118.60лв. Жалбоподателят няма направено искане за присъждане на разноските по делото и няма представен списък за разноските ,поради което такива няма да му се присъждат.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.270 ал.3 и чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №131 от 6.08.2013г. по гр.д.№50 по описа за 2013г. на ВПРС в частта му с която , съдът е осъдил е Община В. ,представлявана от кмета М. М. Б. да заплати на Ш.А.С. обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ , дължимо за периода от 18.12.2012г. до 18.06.2013г. за разликата над 4 280.98лв. до присъдените 4 331.54лв. за сумата от 50.56лв. ,ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска 25.01.2013г. до окончателното й изплащане, в частта му за разноските за разликата над 2 091.83лв. до присъдените 2 100лв. за сумата от 8.17лв. и в частта му за държавната такса за разликата над 231.24лв. до присъдените 233.26лв. за сумата от 2.02лв., като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ш.А.С. *** ,представлявана от кмета М. М. Б. иск за заплащане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за периода от 18.12.2012г. до 18.06.2013г. за разликата над 4 280.98лв. до присъдените 4 331.54лв. за сумата от 50.56лв. като неоснователен.

ОБЕЗСИЛВА решение №131 от 6.08.2013г. по гр.д.№50 по описа за 2013г. на ВПРС в частта му с която , съдът е осъдил е Община В. ,представлявана от кмета М. М. Б. да заплати на Ш.А.С., обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за периода от 19.06.2013г. до 24.06.2013г. , като недопустимо и прекратява производството по делото в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решение №131 от 6.08.2013г. по гр.д.№50 по описа за 2013г. на ВПРС в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Община В. ,представлявана от кмета М. М. Б. да заплати на Ш.А.С. разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 118.60лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщаването му на страните , при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.