Р Е Ш Е Н И Е№21

гр.Шумен,4.ІІ.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в окрито съдебно заседание на двадесет и осми януари 2014 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Димитър Димитров

при участието на секретар С.М.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 722/2013г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивни жалби на двете страни против Решение № 309 от 7.Х.2013 година по гр.д. 1005/2012г. на Районен съд-Н. п.,с което

ответницата Ш.М.М.,ЕГН **********,*** е осъдена да заплати на ищеца Гаранционен фонд,със седалище и адрес на управление: гр.с.,ул.”Г. И.” № 2 СУМАТА 936.98лв./деветстотин тридесет и шест лева деветдесет и осем стотинки-главница,представляваща обезщетение за имуществени вреди,изплатени от ”Гаранционен фонд” по Щета №11-0775/04.11.2008г. на А. С. В. от с.И.,-собственик на лек автомобил,увреден на 23.10.2008г.при ПТП,причинено от ответницата ,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от завеждане на делото -10.12.2012г.до окончателното й изплащане,както и да заплати на ищеца Гаранционен фонд направените по делото разноски в размер на 169.10лв./сто шестдесет и девет лева и десет стотинки/,

ОТХВЪРЛЕН е предявеният иск с пр.основание чл.86 ал.1 от ЗЗД от ищеца Гаранционен фонд, за сумата от 295.73лв.,представляваща мораторна лихва за забава за периода от 22.11.2009г.до 10.12.2012г./ , като недоказан и с което решение

ответницата е осъдена да заплати по сметка на Районен съд Н. п. сумата в размер на 91.20лв./възнаграждение за вещо лице,изготвило СПЕ/,а ищецът Гаранционен фондда заплати по сметка на Районен съд Н. п. сумата в размер на 28.80лв./възнаграждение за вещо лице,изготвило СПЕ/.

Ищецът Гаранционен фонд-гр.с. обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по отношение на иска по ч.л.86ал.1 отЗЗД за сумата 295.73лв.Моли в тази обжалвана част решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което да бъде уважен и този аксесорен иск.

Ответницата с въззивната си жалба обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част,с която е уважен предявеният иск с пр.основание чл.288ал.12 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.Моли да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение в оспорваната му част и вместо него да бъде постановено друго,с което искът да бъде отхвърлен.

Оплакванията и по двете въззивни жалби са за необоснованост и незаконосъобразност на решението в съответните обжалвани от страните части,с подробно изложени съображения в жалбите.

Писмен отговор по реда и в срока на чл.263ал.1 от ГПК представя само ответницата в първоинстанционното производство Ш.М.,с който изцяло оспорва жалбата на ищеца Гаранционен фонд-с..

И двамата жалбоподатели не правят нови доказателствени искания.

Окръжният съд,като обсъди оплакванията по въззивните жалби,наведените в тях доводи и съображения, възраженията на страните и като прецени всички събрани по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,както и заключенията по съдебните автотехническа и психиатрична експертизи,изслушани в първата съдебна инстанция,прие за установено следното:

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица- ищец и ответница в първоинстанционното производство,в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговарят на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явяват редовни и допустими.

По същество въззивният съд намира,че жалбата на ищеца се явява основателна и доказана,а тази на ответницата-неоснователна и недоказана.Съображенията в подкрепа на тези изводи са следните:

По въззивната жалба на ответницата Ш.М.:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по искова молба на Гаранционен фонд-с. против Ш.М.М. ***,предявен на основание чл.45 от |ЗЗДи чл.288ал.12 от Кодекса за застраховането иск за заплащане на сумата 1232,71 лева.Претендираната искова сума включва главница в размер на 936,98 лева,изплатено от ищеца обезщетение на трето лице-А. С. В. от с.И.-собственик на лек автомобил,увреден на 23.Х.2008г. прш ПТП,причинено по вина на ответницата в Ш.М..Последната причинила катастрофата,управлявала лек автомобил без правоспособност и при неспазване правилата за движение-излизайки на главен път не пропуснала движещо се по пътя с предимство МПС.В нарушение на чл.259 ал.1,т.1 от КЗ ответницата управлявала процесния лек автомобил,собственост на Д. И.К.,без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Общата искова сума включва освен главницата и лихва в размер на 295,73 лева,изчислена върху заплатеното обезщетение ,за периода от 22.ХІ.2009г.-датата на изтичане на едномесечния срок от получаване на регресната покана до завеждането на иска.

Фактическата обстановка по делото е изцяло и точно изяснена от районния съд ,въз основа на събрания доказателствен материал и анализа на заключенията по съдебните експертизи. Всички фактически изводи на районния съд са обосновани и се споделят напълно от въззивната инстанция,поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд в установителната част на решението му.

При направените обосновани и правилни фактически изводи, районният съд правилно е приложил и материалния закон досежно предявения главен иск,приемайки този иск за основателен и доказан. Изложените от първоинстанционния съд правни доводи, съображения и изводи в тази връзка съответстват на закона и задължителната съдебна практика по приложението му,поради което се приемат и споделят и от въззивната инстанция.Ето защо и на основание чл.272 от ГПК окръжният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в посочената му част.

По въззивната жалба на ищеца Гаранционен фонд-с.:

Предявеният от ищеца иск за сумата 295,73 лева е с основание по чл.86 от ЗЗД и се явява аксесорен по отношение на главния иск .Като такъв следва съдбата му и в случай на отхвърляне на главния иск като неоснователен и недоказан,аксесорният иск също подлежи на отхвърляне.Когато главният иск бъде признат за основателен и доказан,основателен се явява и предявеният аксесорен иск за лихви върху присъдената главница.Неговият размер обаче следва да бъде доказан на общо основание.Правилно е прието от районния съд,че тежестта за доказване на този размер лежи върху ищеца.При това обаче районният съд е допуснал редица нарушения на съдопроизводствените правила,които са го довели и до неправилни заключения и изводи относно аксесорния иск. Преди всичко районният съд НЕ СЕ Е ПРОИЗНЕСЪЛ С ОПРЕДЕЛЕНИЕ по чл.140ал.1 от ГПК,която процесуална норма е задължителна.Съгласно разпоредбата на чл.140ал.3,изр.последно от ГПК,проектът за доклад е само възможна и незадължителна част от определението по чл.140 ал.1 и 2 от ГПК.Той обаче НЕ МОЖЕ ДА ГО ЗАМЕСТИ.Ето защо изготвеният на 23.1.2013г. проекто-доклад по гр.д. № 1005/2012г. на НПРС не санира съществения процесуален пропуск и нарушение на районния съд.

Вижда се от доказателствената част на исковата молба,че ищецът е поискал допускането на ССЕ,която да се произнесе за размера на мораторната лихва за процесния период.Представена е от ищеца и справка за изчислената лихва/л.18/.Следва да се има предвид,че тази и подобни справки се изготвят на базата на официални сайтове в Интернет за законовата лихва в страната,даващи възможност за калкулации на лихви върху различни главници и за различни периоди.Районният съд не се е произнесъл нито по представената от ищеца справка,нито по искането му за назначаване на ССЕ.Изложеното в мотивите на първоинстанционното решение,че искът за лихвите е недоказан по размер,тъй като доказателственото искане за назначаване на ССЕ,направено с исковата молба, не било изрично поддържано в хода на производството, е напълно незаконосъобразно.Този извод на районния съд би бил приемлив само ако ищецът изрично е направил заявление,че не поддържа това свое доказателствено искане си,а такива данни по делото няма.Съдът е длъжен да се произнесе мотивирано по всички доказателствени искания на страните,независимо дали те са направени с исковата молба/и само там/,с отговора или в хода на производството и само ако счете ,че те са недопустими или неоснователни и ги остави без уважение,да гради доказателствените си изводи върху останалия доказателствен материал.

С оглед на гореизложеното,въззивният съд намира,че ищецът с представената от него справка,неоспорена от другата страна и неотхвърлена от съда,е доказал исковата си претенция за мораторните лихви върху главницата за претендирания период.Ето защо изводът на районния съд,че аксесорният иск е недоказан по размер ,е неоснователен и незаконосъобразен.Поради това въззивната жалба на ищеца против първоинстанционното решение в тази му отхвърлителна част е основателна и доказана.Следва в същата част първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което аксесорният иск за присъждане на лихви в размер на 295,73 лева,за периода 22.ХІ.2009г.-10.ХІІ.2012г. да бъде уважен.

При този изход на спора, въззиваемата страна по въззивната жалба на Гаранционен фонд-с. следва да заплати на последния направените от него деловодни разноски за втората съдебна инстанция,възлизащи на 30/тридесет/ лв.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 309 от 7.Х.2013г. по гр.д. № 1005 за 2012 г. на Районен съд-Н. п. ,в ЧАСТТА ,с която е отхвърлен предявеният на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД от Гаранционен фонд,седалище и адрес на управление:гр.с.,ул.”Г. И.”№2 ,иск против Ш.М.М.,ЕГН **********,***,за сумата в размер на 295,73лв,представляваща мораторна лихва за забава за периода от 22.ХІ.2009г. до 10.ХІІ.2012г,като недоказан, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ш.М. М., ЕГН **********,***,

да ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд,ЕИК 121446665,седалище и адрес на управление: гр.с.,ул.”Г. И.”№2,съд.адрес: гр.Т.,ул.”Г.Б. №1,вх.Б,ет.2,кантора № 4-адв.М.П.,сумата 295,73лв/двеста деветдесет и пет лева и 73 стотинки/,представляваща мораторна лихва върху главницата от 936,98 лева, за периода22.ХІ.2009г. до 1.VІІ.2012г., както и да заплати на същия жалбоподател направените от него деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,възлизащи на 30/тридесет/ лева-заплатена държавна такса.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове : 1. 2.