Решение по Гражданско дело 746/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е№22

В името на народа

гр. Ш.,06.02.2014г.

Ш.ски окръжен съд, в открито заседание, на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Лидия Томова

членове:1.Теодора Димитрова

2.Димитър Димитров

при секретаря С.М., като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Димитров ВГД № 746/2013г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба от Е.И.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. В. обл. Ш., ул. „И. В." № 3 и съдебен адресат АК „С. и К.”***. Жалбоподателят, чрез процесуален представител - адв. И.К. от ШАК, обжалва решение № 186/19.11.2013г., постановено по гр. дело № 476/2013г. по описа на ВПРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявени от Е.Д. срещу ТП „Държавно горско стопанство - В.” на ДП „Североизточно горско стопанство” гр. Ш. в обективно съединение три иска с правно основание, както следва

-чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна Заповед № 79/24.07.2013 г. на директора на ТП „ДГС - В." на „СДП" ДП гр. Ш. за прекратяване на трудово правоотношение на осн. чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 24.07.2013 г..

-чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на предишна работа - „Заместник-директор" при ТП „ДГС В." на „СДП" ДП гр. Ш..

-чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за изплащане сумата 2566,00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението.

С решението ищецът Д. е осъден да заплати на ТП „ДГС - В." на „СДП" ДП гр. Ш. направените деловодни разноски в размер на 300,00 (триста)лв..

Въззивникът обжалва решението изцяло, като го намира за неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения, в който смисъл излага подробни съображения, които основно са, че първоинстанционният съд е достигнал до необосновани правни изводи въз основа неправилна преценка на събраните в хода на процеса доказателства и в противоречие със задължителната практика на върховната съдебна инстанция в Република Б.. Моли въззивният съд да отмени решението изцяло, като уважи исковете, присъди законна лихва върху размера на предявеното обезщетение - от датата на предявяване на исковата молба до окончателно плащане на главницата, както и извършените по делото в двете инстанции разноски - съгласно списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ТП „ДГС - В." на „СДП" ДП гр. Ш., чрез пълномощник адв. Е.Г. от ШАК, подава писмен отговор, в който оспорва твърденията, като неоснователни, и моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно и иска присъждане на направени във въззивното производство деловодни разноски – съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Настоящият съдебен състав на ШОС намира въззивната жалбата за редовна и допустима - подадена, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването - ищецът по ГД 476/2013г. по описа на ВПРС, против подлежащ на обжалване акт, чрез съда, който го е постановил, в определен от закона двуседмичен срок - отговаря на изискванията на чл. 259, 260, 261 и 262 ГПК.

От извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - допустимо, като в хода на процеса и при постановяването на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което жалбата следва да се разгледа по същество.

След като се запозна с писмените материали по делото, доводите на страните и мотивите на първоинстанционния съд, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият състав на ШОС намира жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционният съд за правилно и законосъобразно, поради следното:

Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно. Съдът е обсъдил приложените доказателства, въз основа на които е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи относно основателността на исковата молба също са правилни и са основани на установените по делото факти.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло доводите и изводите съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

По наведените в жалбата, писмените отговори, съдебните прения пред въззивната инстанция и в депозираните в срок писмени защити, доводи и за пълнота на съдебното решение, следва да се подчертае следното:

Относно искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Сред приетите по делото писмени доказателства са: поименно разписание на длъжностите на ТП-ДГС В. в сила от 01.09.2012г., длъжностна характеристика за длъжността “заместник директор” в сила от 02.11.2009г., трудово досие на Д. и трудова книжка /копие/, договор за управление № 28/11.07.2013г., финансов план на ТП ДГС В. за 2013г., искане изх. № 397/15.07.2013г. - за съгласуване прекратяване на трудови правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ, уведомително писмо вх. № 867/23.07.2013г.

От фактическа страна и в съответствие със събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, въззивният съд приема за установено, че страните са били в трудово правоотношение, като жалбоподателят Е.И.Д. е заемал длъжност “Заместник директор” /трудов договор № 72 от 30.10.2009г./.

На 24.07.2013г. на Д. било връчено, при отказ за получаване, предизвестие № 3 за прекратяване на трудовия договор. Със заповед № 78/24.07.2013г., връчена на ищеца на 24.07.2013г., също при отказ, удостоверено с подписи на двама свидетели, трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ поради упражнено право на ръководителя на предприятието – работодател, след сключен с последния договор за управление № 28/11.07.2013г..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, в тежест на работодателя е да установи правомерността на осъщественото уволнение, което изисква доказване на визирания в процесната заповед фактически състав по чл. 328, ал. 2 КТ. Тази разпоредба дава възможност служителите от ръководството на предприятие да бъдат уволнени поради сключване с ръководителя на предприятието на договор за управление, с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, което уволнение може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

Първото обстоятелство, което следва да се докаже е наличието на валиден договор за управление с директора на предприятието – работодател

В настоящото производство предприетието е държавно горско стопанство – вид териториално поделение на държавно предприятие образувано по Закона за горите - чл. 163 ЗГ. Основната дейност на тези държавни предприятия е управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица. Тези предприятията са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Съобразявайки този статут и възложената им дейност, държавните горски стопанства осъществяват, в определения им район на дейност, функциите изброени в чл. 174 ЗГ.

Съобразно разпоредбата на чл. 173, ал. 3 ЗГ - Директорът на държавното предприятие сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения, за срок 5 години. В атакуваната заповед за уволнение е посочен договор за управление № 28/11.07.2013г. Препис от същият е приложен и приет, като доказателство по делото. От текста на същия съдът установява, че ДП “Североизточно държавно предприятие” - гр. Ш., представлявано от директора, възлага на инж. И. Ц. Т. да ръководи и представлява Териториално поделение – „Държавно горско стопанство – В.”, за срок 5г..

Преценявайки възложеното с договора, съдът намира, че същият има характера на договор за управление, но не само защото е наименован като такъв. За да изведе този извод съобрази следните обстоятелства:

1.Размерът на месечното възнаграждение на директора, който е изпълнител по договора за управление, се определя не като трудово възнаграждение, а при условията и по ред определени Наредба № 22/14.12.2012 г. за условията и реда за определяне на средствата за работната заплата в държавните предприятия по чл. 163 ЗГ и в техните териториални поделения, и е в зависимост от постигнати стопански резултати - чл. 3 от Договора.

2.Предвидено е внасяне на определена сума от ръководителя при сключване на договора за управление, като гаранция за качествено изпълнение – чл. 16 от Договора.

3.Директорът, който е изпълнител по договора е поел задължение да изготвя годишен финансов план за ДГС – В. и по делото има приет и допуснат такъв, изготвен от И. Т., който финансов план, съгласно чл. 170, ал. 1, т. 3 ЗГ се приема от управителният съвет на държавното предприятие, а съгласно чл. 172, ал. 1 ЗГ се утвърждава от директора на държавно предприятие – възложител по договора за управление, като в договора е предвидена възможност за едностранно и без предизвестие прекратяване на същия от възложителя при действие или бездействие от страна на изпълнителя, довели до виновно неизпълнение на финансовите резултати на териториалното поделение или при неизпълнение на утвърдения финансов план за дейността на същото - чл. 21, ал. 1 т. 4 и т. 5. Същевременно финансовият резултат и изпълнението на възложените дейности формират средствата за работна заплата в конкретното териториалното поделение – арг. чл. 175, ал. 3 ЗГ.

Предвид изложените аргументи настоящият състав на ШОС намира за неоснователно твърдението, че договорът не бил такъв за управление, тъй като с него не било уговорено постигането на определени стопански резултати, поради това, че не се касае до възлагане управление на търговско дружество, а на държавно предприятие с особен статут. В конкретния случай, както бе посочено по-горе, в договора за управление изрично е предвидено изпълнение на определени стопански цели, съобразени със спецификата на дейността на ДГС - под форма на изпълнение на финансов план.

Относно възражението, че първоинстанционният съд не се бил съобразил със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 718/21.10.2010г. по гр. д .№67/2010г., ІІІ г. о., следва са се отбележи, че същото е постановено преди влизане в сила на новия Закон за горите, с който е извършено преуреждане на обществените отношения в този отрасъл и е разширен обхвата от дейности, които държавните горски стопанства могат да извършват самостоятелно /чл.165, ал.5, т.1-5 ЗГ/ - изрично е регламентирана възможността териториалните поделения на ДП по чл.163 ЗГ да бъдат равнопоставени възложители в процедура по ЗОП /чл. 174 ЗГ/. В това решение върховната съдебна инстанция, предвид тогава действащата разпоредбата чл. 24, ал. 1 ЗГ /отм/, е извела извод, че ДГС са самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и не са търговски дружества. Същият статут, но за държавните предприятия, е предвиден в разпоредбата на чл. 163, ал. 3 ЗГ, които съгласно чл. 164 ЗГ имат двустепенна структура, като втората степен са териториалните поделения - ДГС и ДЛС. От този факт следва де се приеме за безспорно, че не е налице идентичност в статута на ДГС по стария и новия закон за горите. Също така за безспорно следва да се приеме, че териториалните поделения на тези предприятия не са нито организации с нестопанска цел, нито органи на централна или местна администрация, нито орган на местно самоуправление, за да се твърди неприложимост разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, както е неправилно да се твърди, че тази разпоредба е относима само за управлението на търговски дружества.

Поради особеният статут на териториалните поделения на тези държавни предприятия, то очакваните от управлението им резултати са специфични и не случайно в чл. 173, ал. 3 ЗГ е предвидено възлагане на управлението им да се извърши посредством сключване на договори за управление с директора. Нещо повече - задължението за постигане на определен стопански резултат е възможен, но не задължителен елемент от съглашението между страните /в този смисъл определение № 35/15.01.2013г. по гр. д. №666/2012г., ІІІ г. о./

Целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е да се даде възможност на ръководител, комуто е възложено постигане на определени показатели по ефективното управление на конкретно предприятие изпълняващо стопанска задача, да си подбере екип от сътрудници. Относно избора на екип, следва да се има предвид и решение № 481/13.12.2011г. гр. д. №168/2011г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което сключването на нов договор за управление, независимо дали е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление или бизнеспрограмата е нова, сходна или идентична като съдържание, са обстоятелства, които са без значение за възникване на правото на ръководителя на избор.

Извод, че договорът, сключен на основание чл. 173, ал. 3 ЗГ, е с облигационен характер, а не трудов се поддържа и в новата практика на ВКС /Определение № 600/09.12.2013г. по ч.гр.д.№ 7162/2013г., І г.о., Определение № 313/27.04.2012г. по ч.гр.д. №261/2012г., ІVг., последното задължително по своя характер/. В тези актове е прието, че не е налице пречка, да бъде сключен договор за управление на държавно и общинско предприятие, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и създадени за задоволяване на някаква обществена потребност.

Що се касае до възражението на жалбоподателя, че процесният договор за управление, не давал възможност на ръководителя да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на соченото основание, тъй като не било доказано, че възложените му за изпълнение през новия мандат стопанска програма и цели, били различни от предходните, то съдът счита, че същото се явява неоснователно. Дори задачите да са идентични, не се налага извод, че същите са еднакви, тъй като те следва да се изпълняват по различно време, условия и конюнктура, което автоматично ги прави различни от тези по предходния договор./в този смисъл “Трудов договор”-проф. д-р Кр. М.

На основание горните мотиви съдът приема, че е налице валиден договор за управление с възложител - ДП “Североизточно държавно предприятие” - гр. Ш., представлявано от директора и изпълнител - инж. И. Ц. Т. и предмет - да ръководи и представлява Териториално поделение – „ДГС – В.”, за срок 5г..

Относно второто обстоятелство подлежащо на доказване - че е спазен срокът по чл. 328, ал. 2, изр. второ КТ.

Въззивникът не е релевирал възражения в тази насока, но от съдържанието на договора за управление съдът установява, че изпълнението на същия е започнало на 11.07.2013г., датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищеца е 24.07.2013г. – преди изтичане законовия 9- месечен срок.

Третото обстоятелство, което подлежи на доказване е, че ищецът е заемал длъжност от категория „ръководство на предприятието”.

Съгласно легалното определение на това понятие, дадено в §1, т. 3 ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Предвид това ищецът се явява служител от ръководството на предприятието, които извод се извежда и от задълженията му по прекратеното трудово правоотношение, съдържащи се в длъжностната характеристика „Заместник директор” и доколкото тази длъжност е ръководна от изпълнението на задълженията му зависят резултатите от работата на цялото предприятието.

Предвид изложеното, съдът намира, че уволнението, извършено с атакуваната заповед на основание чл. 328, ал. 2 КТ се явява законосъобразно, поради което заявената претенция с обуславящият иск на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото исковете с правно основание чл. 328, ал. 1 т. 2 и т.3 КТ, като обусловени от основателността на обуславящия иск, също се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпада с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1, предложение 1 ГПК, Ш.ският окръжен съд.

Р Е Ш И:

Потвърждава решение № 186/19.11.2013г., постановено по гр. дело № 476/2013г. по описа на ВПРС, с което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани предявени от Е.И.Д.,срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство - В.” на ДП „Североизточно горско стопанство” гр. Ш., представлявано от И. Ц. Т. – директор, в обективно съединение три иска с правно основание, както следва

-чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за изплащане сумата 2566,00 лв., представляваща обезщетение за периода 25.07.2013г.-24.09.2013г. - времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението.

Осъжда Е.И.Д. да заплати на Териториално поделение “Държавно горско стопанство „В.”” на „Североизточно държавно предприятие” ДП- гр. Ш. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ. в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.