Р Е Ш Е Н И Е№20

гр. Ш., 04.02.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: А.Карагьозян

Членове:1.Р.Хаджииванова

2.М.Маринов

при секретаря Д.А. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №747 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №185 от 19.11.2013г. по гр.д.№475/2013г. Районен съд-гр.В. П. е отхвърлил предявените от Х. А.А. срещу Териториално поделение “Държавно горско стопанство „В.”” на „Североизточно държавно предприятие” ДП- гр. Ш., представлявано от И. Ц.а. Т.ов – директор, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ - за отмяна на заповед № 77/24.07.2013 г. на директора на ТП „ДГС „В.”” на „СДП” ДП гр. Ш. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ, считано от 24.07.2013 г., за възстановяване на предишната му работа – „заместник-директор” при ТП „ДГС „В.”” на „СДП” ДП гр. Ш. и за заплащане на сумата 2644,80 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението. Осъдил е ищецът да заплати на стопанството деловодни разноски в размер на 300лв..

Решението е обжалвано от ищеца Х.А.А. изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, по подробно изложени в жалбата съображения. Съдът не се съобразил с представената задължителна практика на ВКС и обосновал решението си само на необоснован и едностранчив анализ на представените от ответника доказателства. С тълкуването си на договора за управление сам попълнил празнотите в доказателствения материал, като пропуснал да обсъди и твърдението , че двата финансови планове са идентични. Ответникът не доказал факти, които му били разпределени като доказателствена тежест. Ето защо моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенциите му бъдат уважени. Претендира и за направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв.Е.Г. при ШАК, моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.315 вр. с чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за несонователна

Установено е по несъмнен начин от фактическа страна, че страните били в трудово правоотношение, като Х.А.А. е заемал длъжността “заместник директор”/трудов договор №34/31.07.2012г./. На 24.07.2013г. на същия било връчено предизвестие №4 за прекратяване на трудовия договор, като същото е връчено при отказ на служителя. Със заповед №77/24.07.2013г.., връчена на ищеца на 24.07.2013г. при отказ, удостоверен с подписи на двама свидетели, трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ. Като причина за прекратяване трудовия договор са посочени заповед №76 от 24.07.2013г. и договор за управление №28/11.07.2013г..

Като доказателства по делото са приети и финансов план на ТП ДГС В. за 2013г., поименно разписание на длъжностите на ТП-ДГС В. в сила от 01.09.2012г., искане за съгласуване прекратяване на трудови правотношение по чл.328, ал.2 от КТ и уведомително писмо-отговор, длъжностна характеристика за длъжността “заместник директор” в сила от 01.02.2012г., договор за управление №28/11.07.2013г., личното трудово досие на А. и трудовата му книжка/копие/.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, тежестта да установи правомерността на осъщественото уволнение лежи върху работодателя.

Установяването на законосъобразността на уволнението предполага доказването на визирания в процесната заповед фактически състав - чл.328, ал.2 от КТ, даващ възможност служителите от ръководството на предприятието да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 и поради сключване на договор за управление на предприятието, което уволнение може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

Или на първо място следва да се докаже наличието на сключен договор за управление с ръководителя на предприятието. В атакуваната заповед е посочен изрично договор за управление №28/11.07.2013г ., съответно същият е приложен като доказателство по делото. От текста на последния е видно, че “Североизточно държавно предприятие”ДП-гр.Ш., представлявано от директора на предприятието е възложило на инж. И. Ц.а. Т.ов да ръководи и представлява ТД-Държавно горско стопанство-В., съгласно чл.173, ал.3 от ЗГ. Съобразявайки статута на ДГС и възложената им дейност - териториални поделения на държавните предприятия по чл.163 от ЗГ, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност, като : сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори в рамките на предоставените им от закона и от директора на държавното предприятие правомощия;. водят счетоводство и представят в централното управление изготвените годишни финансови отчети, имат свой печат, водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела; са работодатели по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ; разчитат се самостоятелно с общинските бюджети във връзка със заплащане на местни данъци и такси, като също така могат да кандидатстват по оперативни програми, както и по международни, национални и регионални търгове и програми и могат да бъдат равнопоставени участници и възложители в процедури по ЗОП, с изключение на такива с предмет инвентаризация и изработване на горскостопански планове и програми-чл.174 от ЗГ/, т.е че са създадени за осъществяване управлението и стопанисването на горските територии, съответно преценявайки възложеното с договора, съдът намира, че същият има характера на договор за управление. За да достигне до този извод, съдът съобрази и обстоятелството, че възнаграждението на директора е договорено в зависимост от постигнатите стопански резултати/ Наредба № 22 от 14.12.2012 г. за условията и реда за определяне на средствата за работната заплата в държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите и в техните териториални поделения /, както и че е предвидено внасяне на определена сума от ръководителя при сключване на договора – гаранция за качественото му изпълнение. Уговорено е задължението на директора да изготвя годишния финансов план за ДГС/по делото е приложен такъв, изготвен от Т./, както и възможност за прекратяване на договора при действия или бездействия от страна на директора, довели до виновно неизпълнение на финансовите резултати на териториалното поделение, чието ръководство му е възложено или при виновно неизпълнение на утвърдения финансов план за дейността на териториалното поделение.

Неоснователно е твърдението, че договорът не бил такъв за управление, тъй като не било уговорено постигането на определени стопански резултати. На първо място в случая не се касае до възлагане управление на търговско дружество, а на държавно предприятие с особен статут, поради което и очакваните от управлението му резултати са специфични, а и възлагане на управлението му посредством сключване на договори за управление с директора е предвидено в самия закон/чл.173, ал.3 от ЗГ/. задължението за постигане на определен стопански резултат е възможен, но не задължителен елемент от съглашението между страните /в този смисъл определение №35/15.01.2013г. по гр.д.№666/2012г., ІІІг.о./ Освен това в случая, както бе и посочено по-горе е предвидено изпълнението на определени стопански цели, съобразени със спецификата на ДГС/изпълнение на финансовия план/.

Относно възражението, че първоинстанционният съд не се бил съобразил със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №718/21.10.2010г. по гр.д.№67/2010г., ІІІг.о., следва са де отбележи, че същото е постановено преди влизане в сила на новия Закон за горите, с който е извършено изцяло преуреждане на обществените отношения във връзка с този отрасъл, включително разширен е обхватът на дейностите, които държавните горски стопанства могат да извършват самостоятелно/чл.165, ал.5, т.1-5 ЗГ/Изрично е регламентирана възможността ТП на ДП по чл.163 от ЗГ да бъдат равнопоставени възложители в процедура по ЗОП/чл.174 от ЗГ/.

Че договорът, сключен на основание чл.173, ал.3 от ЗГ, е такъв за управление с облигационен характер, а не трудов се поддържа и от най-новата практика на ВКС на РБългария/определение №600/09.12.2013г. по ч.гр.д.№7162/2013г., Іг.о., определение №313/27.04.2012г. по ч.гр.д.№261/2012г., ІVг., последното задължително по своя характер/. Прието е, че не е налице пречка , не само когато отделен закон изрично го урежда, да бъде сключен договор за управление на държавно и общинско предприятие, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и създадени за задоволяване на някаква обществена потребност.

Що се касае до възражението на жалбоподателя, че сключеният договор за управление, не давал възможност на ръководителя да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на соченото основание, тъй като не било доказано, че възложените му за изпълнение през новия мандат стопанска програма и цел, били различни от предходните, то съдът счита, че същото се явява неоснователно. Дори задачите да са идентични, не се налага извод, че същите са еднакви, тъй като те следва да се изпълняват по различно време, условия и конюнктура, което автоматично ги прави различни от тези по предходния договор./в този смисъл “Трудов договор”-проф. д-р Кр.М./. Освен това законодателят не е поставил такова ограничение, а и целта на сочената разпоредба е да се даде възможност на управителя да си подбере подходящ екип за осъществяване на поставените цели. В този смисъл е и решение№481/13.12.2011г. по гр.д.№168/2011г., ІVг.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно което при сключване на нов договор за управление, независимо с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение.

Предвид изложеното съдът приема, че е налице валиден договор за управление. Видно от датата на сключване, спазен е и срокът, визиран в чл.328, ал.2, изр. второ от КТ.

Второто обстоятелство, което подлежи на доказване е, че А. се явявал служител от ръководството на предприятието.

Съгласно легалното определение на понятието "ръководство на предприятието", дадено в §1, т.3 от ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Предвид това и безспорно ищецът се явява служител от ръководството на предприятието. Това е видно и от задълженията му по процесното трудово правоотношение, изложени в длъжностната му характеристика. Доколкото длъжността му е ръководна, то от работата му зависят резултатите от работата на цялото предприятието.

Предвид изложеното, съдът намира, че уволнението, извършено с атакуваната заповед на основание чл.328, ал.2 от КТ се явява законосъобразно, поради което заявените претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ следва да бъдат отхвърлени.

Доколкото изводът на настоящата инстанция съвпада с този на първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №185 от 19.11.2013г. по гр.д.№475/2013г. Районен съд-гр.В. П., с което са отхвърлени предявените от Х. А.А. срещу Териториално поделение “Държавно горско стопанство „В.”” на „Североизточно държавно предприятие” - гр. Ш., представлявано от И. Ц.а. Т.ов – директор, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ - за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 77/24.07.2013 г. на директора на ТП „ДГС „В.”” на „СДП” ДП гр. Ш., за възстановяване на предишната му работа – „заместник-директор” при ТП „ДГС „В.”” на „СДП” ДП гр. Ш. и за заплащане на сумата 2644,80 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението за периода 24.07.2013г.-24.09.2013г..

ОСЪЖДА Х. А.А. да заплати на Териториално поделение “Държавно горско стопанство „В.”” на „Североизточно държавно предприятие” ДП- гр. Ш. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.