Р Е Ш Е Н И Е№38

гр. Ш., 26.02.2014 г.

Ш.ски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. мл.с. Д. Димитров

при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 2 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ШУ „ Е. К. П. „, гр. Ш., представляван от ректора проф. д. п. н. М. Г.Х.– П. чрез адв. В. В. от ШАК, срещу решение № 798/23.10.2013 г. по гр.д. № 1569/2013 г. по описа на ШРС в частта, с която учебното заведение е осъдено да заплати на В.П.И. сумата от 405.02 лева – дължими средства за допълнително материално стимулиране, съгласно сключен КТД, от която 243.01 лева – за периода 01.01.2013 г. – 31.03.2013 г. и 162.01 лева – за периода 01.04.2013 г. – 31.05.2013 г., както и 117.74 лева – деловодни разноски.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваните части, като отхвърли предявените искове в пълен размер и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият В.П.И., действащ чрез пълномощника адв. М. В. от ШАК, депозира отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени и извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 1569/2013 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателя, имаща за предмет претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца, полагащо му се по силата КТД, в качеството му на член на ВОН към КНСБ, допълнително материално стимулиране в размер на 516.00 лева, от които 310.00 лева за периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2013 г. и 206.00 лева за периода от 01.04.2013 г. до 31.05.2013 г., чието изплащане е отказано от работодателя на основание заповед № РД-10-508/13.03.2013 г. на ректора на ШУ, ведно със законната лихва върху общата сума, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, и извършените по делото разноски.

В отговора на исковата молба ответникът е изразил становище, че предявеният иск е недопустим, а по същество – неоснователен.

С молба от 28.08.2013 г., депозирана преди първото по делото заседание, ищецът по иска е оспорил, на основание чл.193 от ГПК, истинността на съдържанието на т.1 от представен от ответника, с отговора на исковата молба, анекс към КТД от 02.01.2013 г., както и достоверността на датата на съставяне на същия документ. С протоколно определение от 28.08.2013 г., молбата му за откриване на производство по чл.193 от ГПК е била оставена без уважение.

Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл.59, вр. чл.128, т.2 от КТ, като с решението си го е уважил за сумата от 405.02 лева - дължими средства за допълнително материално стимулиране, съгласно сключен на 02.01.2013 г. КТД, от които 243.01 лева за периода 01.01.2013 г. – 31.03.2013 г. и 162.01 лева за периода 01.04.2013 г. – 31.05.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, от датата на завеждане на исковата молба – 06.06.2013 г. до окончателното й плащане, и 117.74 лева – деловодни разноски, отхвърлил е иска в останалата му част, до пълния предявен размер и е осъдил ищеца да заплати на ответника деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, в размер на 21.51 лева, както и ответника да заплати по сметка на ШРС, съразмерно с уважената част от иска, 50.00 лева – държавна такса и 40.00 лева – деловодни разноски. Решението се обжалва от ответника в осъдителната му част.

След извършена проверка по чл.269, ал.1 от ГПК, съдът намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Що се касае до възражението на жалбоподателя за недопустимост на предявения иск, от съдържанието на исковата молба се изяснява, че претенцията на въззиваемия е за заплащане на ДМС, определено в т.11, раздел ІV от КТД от 02.01.2013 г., която гласи „ За първите три тримесечия на 2013 г. работещите на 1. ОТД в ШУ получават авансово допълнително материално стимулиране по 1 МРЗ, а работещите по 2. ОТД – по 120 лв. Допълнителното материално стимулиране през м. декември 2013 г. се изравнява по годишните критерии за ДМС „. Визираното ДМС безспорно не е постоянен елемент от дължимото се на работника трудово възнаграждение, но е било уговорено в КТД като точно определена величина, без да е предоставено право на преценка на работодателя във връзка с изплащането му, с оглед на допълнителни критерии като срочност на трудовото правоотношение или резултати от трудовата дейност на работника. Предвид това, че законът не забранява уговарянето на ДМС в КТД, трайната практика на съдилищата, включая и представената от жалбоподателя, че ДМС се дължи и може да бъде претендирано по съдебен ред, ако е определено по размер и изявлението за определяне на размера е достигнало до работника, но сумите не са изплатени, разпоредбата на чл.59 от КТ, предвиждаща право на защита по исков път срещу всяко неизпълнение на КТД за всеки работник или служител, спрямо когото той се прилага, и, че допустимостта на иска се преценява с оглед на изложените в исковата молба твърдения на ищеца, настоящата инстанция приема, че предявеният осъдителен иск е допустим и няма пречки да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява и не се спори между страните, че помежду им е съществувало валидно трудово правоотношение, основаващо се на трудов договор № РД-08-262/01.12.2010 г., изменен с допълнително споразумение № РД-08-220/01.06.2011 г. и допълнително споразумение № РД-08-488/01.12.2011 г., който е първи основен за служителя по смисъла на пар. 4д, т.1 от ДР към ЗВО. С посочените допълнителни споразумения е променено времетраенето на трудовия договор на въззиваемия, като е определен срок до 31.05.2013 г.. Със Заповед № РД-12-141/27.05.2013 г. визираният трудов договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, считано от 01.06.2013 г.. Не се спори и относно обстоятелството, че през 2013 г. въззиваемият е бил член на ВОН към КНСБ при учебното заведение.

По делото е приложен КТД, сключен на 02.01.2013 г. между ръководството на ШУ „Е. К. П.”, от една страна и синдикалните организации на УС към ФУНИС, ВОН към КНСБ, КТ “Подкрепа”, от друга, с който страните са уредили трудовите, социалните и осигурителните отношения в университета, за които липсват повелителни разпоредби. В договора е отразено, че влиза в сила от 01.01.2013 г.. В раздел ІV, т.11 от него е предвидено изрично, че на работещите на първи основен трудов договор в университета за първите три тримесечия на 2013 г. се изплаща авансово допълнително материално стимулиране /ДМС/ по една минимална работна заплата, а работещите по втори основен трудов договор – по 120.00 лв., като през месец декември сумите се изравняват по годишните критерии за ДМС. В цитираната разпоредба и в останалите текстове на КТД не са предвидени други условия или предпоставки за възникване правото на служителите да получат уговореното ДМС. Както правилно е приел в мотивите си първоинстанционният съд, въпросният КТД е приет след възникване и преди прекратяване трудовото правоотношение на въззиваемия, поради което и, на основание чл.57, ал.1 от КТ има действие по отношение на него, в качеството му на член на една от синдикалните организации, участвали при сключването му, и обвързваща страните сила.

Жалбоподателят е представил и протокол № РД-05-07 от заседание на АС на ШУ, проведено на 29.03.2013 г. и заповед № РД-10-508/13.03.2013 г. на ректора на учебното заведение, с които е утвърден размер на авансовото плащане на работещите по първи основен трудов договор – в размер на 310.00 лева, а на работещите по втори основен трудов договор – в размер на 110.00 лева и е прието, че на работещите на първи срочен трудов договор – 68 КТ, с краен срок преди 01.12.2013 г. няма да се предоставят средства за ДМС. Същият твърди, че посочените критерии за определяне размера и начина на изплащане на ДМС са приети на основание анекс към КТД, подписан между работодателя и съответните синдикални организации на 01.03.2013 г., в т.1 от който е прието критериите за ДМС, както и за авансовото плащане за първите три тримесечия да се определят от ректорското ръководство и/или с решение на АС. Въззиваемият е оспорил истинността на съдържанието на т.1 от анекса, по съображения, че споразумението е било съставено едностранно от ръководството на университета, а представителите на синдикатите са били викани поотделно да го подпишат, поради което не отразява тяхната действителна воля. С протоколно определение от 28.08.2013 г. първоинстанционният съд е оставил молбата за отриване на производство по чл.193 от ГПК във връзка с оспорването без уважение. С оглед на изложеното от въззиваемия, настоящата инстанция споделя изводите на съда, че оспорването по реда на цитираната разпоредба е недопустимо, доколкото се касае за подписан частен диспозитивен документ и оспорващият не навежда твърдения, че той не е подписан от лицата, посочени за негови автори, респ. че текстът преди подписите е преправен, които са единствените хипотези на неистинност на частния диспозитивен документ. Във всички останали случаи, когато се оспорва верността на съдържанието на документа не се допуска откриване на производство по проверка на истинността му и тя се преценява с оглед на всички останали доказателства по делото. Въззиваемият е оспорил и достоверността на датата на анекса. Съгласно чл.181, ал.1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическата невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В правната теория и трайната съдебна практика, включая такава по чл.290 от ГПК, се приема, че трети лица по смисъла на цитираната правна норма са, които черпят права от лицето, което е подписало документа, и тези права могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа, както и, че датата, на която е съставен частният документ е непротивопоставима на третите лица, за които е меродавна единствено неговата достоверна дата, установена по един от изброените от закона начини. В случая, в качеството си на член на една от синдикалните организации, подписали анекса, и на правоимащ по т.11 от КТД, въззиваемият безспорно се явява трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК, на което датата на съставяне на анекса е непротивопоставима, и спрямо което следва да бъде установена неговата достоверна дата. В хода на процеса жалбоподателят не доказва наличие на някой от фактите, от които може да се извлече достоверност на датата на процесния анекс до представянето му по делото, с оглед на което и оспорването от страна на въззиваемия, настоящата инстанция приема за недоказано по отношение на последния, че анексът е бил съставен преди протокол № РД-05-07 от заседание на АС на ШУ, проведено на 29.03.2013 г. и заповед № РД-10-508/13.03.2013 г. на ректора на учебното заведение, съответно преди представянето му по гр.д. № 1569/2013 г. на ШРС. Предвид това и изричната разпоредба на чл.54, ал.1, вр. чл.56, ал.2 от КТ, според която изменението на КТД влиза в сила от деня на сключването на допълнителното споразумение, доколкото не е уговорено друго, намира за недоказано и, че КТД от 02.01.2013 г. е бил изменен с анекс, съставен на 01.03.2013 г. и приложен на л.39 от първоинстанционното дело до датата на завеждане на исковата молба.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, приема за установено, че за периода 01.01.2013 г. – 31.05.2013 г. страните са били в трудово правоотношение, във връзка с което са били обвързани от разпоредбите на КТД от 02.01.2013 г., на основание раздел ІV, т.11 от който жалбоподателят е бил длъжен да заплати на въззиваемия за първите две тримесечия на 2013 г. ДМС, в размер на една минимална работна заплата за първото тримесечие и в размер на част от нея, съответна на периода до датата на прекратяване на трудовия му договор – за второто тримесечие, като заплащането на ДМС не е било обусловено от допълнителни критерии, нито е подлежало на преценка от страна на работодателя. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че досежно изплащането на уговореното в КТД допълнително стимулиране са приложими критериите, определени със заповед № РД-10-508/13.03.2013 г. на ректора на учебното заведение, която не е била обжалвана от въззиваемия по реда на АПК и е влязла в сила, намира, че е изцяло необосновано, тъй като въпросната заповед съставлява акт на компетентен орган на работодателя във връзка с уреждане трудовите правоотношения със служителите, които не са административни, а договорни и се базират на принципа за равнопоставеност. Ето защо, тя не отговаря на характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.38 от ЗОВ, подлежащ на обжалване по реда на АПК, и има сила за работника само, ако се е съгласил писмено с нея. В горния смисъл е и представеното от жалбоподателя решение № 1678/19.12.2009 г. по гр.д. № 1339/2009 г., ІV г.о., ГК на ВКС, както и решение № 743/30.01.2014 г. по гр.д. № 9103/2013 г. на СГС. На следващо място, очевидно разпореждането да не се изплаща ДМС на служителите, срокът на чиито трудови договори изтича преди 01.12.2013 г., противоречи на императивната разпоредба на чл.68, ал.2 от КТ, поради което е нищожно на основание чл.44, вр. чл.26, ал.1, предл. І от ЗЗД и не поражда правни последици в отношенията между страните. Ето защо, отхвърля възражението на ответника в първоинстанционното производство за приложимост на, установените със заповед № РД-10-508/13.03.2013 г. на ректора на ШУ, критерии за изплащане на ДМС.

По въпроса за размера на дължимото на въззиваемия ДМС за исковия период, от заключението на СИЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се изяснява, че размерът на средствата за ДМС, които ищецът следва да получи за периода от 01.01.2013 г. до 31.05.2013 г. се равнява общо на 516.67 лева - брутна сума и 405.02 лева – нетна, което налага извод, че претенцията му е доказана по размер за сумата от 405.02 лева, за която искът е основателен и следва да се уважи. В останалата част, до пълния предявен размер, същият е неоснователен и недоказан, поради което подлежи на отхвърляне. На ищеца следва да се присъди и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 06.06.2013 г. до окончателното й плащане.

В съответствие с изложените мотиви, въззивният съд, заключава, че в обжалваната част, с която ШУ „ Е. К. П. „, гр. Ш. е осъден да заплати на В.П.И. сумата от 405.02 лева – дължими средства за допълнително материално стимулиране, съгласно сключен КТД, от която 243.01 лева – за периода 01.01.2013 г. – 31.03.2013 г. и 162.01 лева – за периода 01.04.2013 г. – 31.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2013 г. до окончателното й плащане и 117.74 лева – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, решението на ШРС по гр.д. № 1569/2013 г. е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.

Съобразно изхода от спора и, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия деловодни разноски във въззивното производство в размер на 150.00 лева – адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 798/23.10.2013 г. по гр.д. № 1569/2013 г. по описа на ШРС в ЧАСТТА, с която ШУ „ Е. К. П. „, гр. Ш. е осъден да заплати на В.П.И. сумата от 405.02 лева – дължими средства за допълнително материално стимулиране, съгласно сключен КТД, от която 243.01 лева – за периода 01.01.2013 г. – 31.03.2013 г. и 162.01 лева – за периода 01.04.2013 г. – 31.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2013 г. до окончателното й плащане, и 117.74 лева – деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА ШУ „ Е. К. П. „, Булстат ......... със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. Университетска № 115, представляван от ректора проф. д.п.н. М. Г.Х.– П. да заплати на В.П.И., ЕГН **********,***, деловодни разноски във въззивното производство в размер на 150.00 лева – адвокатски хонорар.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.