Р Е Ш Е
Н И Е№36
гр.Ш.,25.ІІ.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.ският
окръжен съд,в
открито съдебно заседание на
единадесети февруари 2014 г.,в
състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.София
Радославова
2. Теодора Димитрова
при участието на секретар Г.С.,като
разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№
16/2014г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство
по делото е образувано по въззивни жалби и на
двете страни по гр.д. № 4250/2012г. на ШРС,против Решение № 593 от 8.VІІ.2013г. по същото
гражданско дело.Ищцата д-р М.Ж.М.,ЕГН
**********,***,офис №100,адв.А.Д., обжалва решението в следните негови отхвърлителни
ЧАСТИ:
-в частта,с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката и ищца в първоинстанционното
производство иск против въззиваемата страна и ответник в първоинстанционното
производство „МБАЛ-Ш.”ЕАД,ЕИК 127521092,седалище и адрес на управление:гр.Ш.,ул.”В.А.”№63,с
правно основание на иска по чл.24ал.4 от Наредба №34/29.12.2006г. за
придобиване на специалност в системата на здравеопазването , вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД , за заплащане на сума от 3360 (три
хиляди триста и шестдесет) лева – представляваща възнаграждение по Договор
№287/25.06.2009г. , за обучение за придобиване на специалност с хирургическа
насоченост , за периода от 25.06.2009г. до
12.02.2010г. ;
- в частта,с
която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за заплащане
възнаграждение по чл.24,ал.4 от Наредба № 34/29.ХІІ.2006г. за придобиване на
специалност в системата на здравеопазването,дължимо
на основание сключен Договор № 287 от 25.VІІ.2009г. за обучение за придобиване
на специалност с хирургическа насоченост,срещу заплащане,за периода февруари 2010г.до юли 2012г.,за
разликата от 12360 лева до пълния предявен размер от 15180 лева ;
-в частта,с която е отхвърлен изцяло като
неоснователен предявеният иск за
заплащане на сумата 2 690 (две
хиляди шестстотин и деветдесет )лева ,
представляваща обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД , в размер на законната лихва ,
върху общата главница от 18 540 лева , за периода от 07.2009г. до 07.2012г.;
- в частта,с
която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание
чл.124ал.2 от ГПК в размер на 6 380 (шест хиляди триста и осемдесет ) лева ,
възнаграждение по чл.24 ал.4 от Наредба №34/29.12.2006г. за придобиване на
специалност в системата на здравеопазването , дължим на основание Договор
№287/25.06.2009г. , за обучение за придобиване на специалност с хирургическа
насоченост , срещу заплащане , за период след датата на подаване на исковата молба
08.2012г. до 30.06.2013г.;
- в частта,с
която е осъден ответникът да заплати на ищцата
сума в размер на 1093,09 лв деловодни разноски.Обжалва се неприсъдената
част над тази сума до пълния размер на
направените от ищцата деловодни разноски/не се
сочи размерът/,както и
- в частта,с
която ищцата е осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на
908,04 лева.
След поправката на ОФГ с Решение
№ 963/10.12.2013г.,присъдените на
ищцата деловодни разноски за първата
съдебна инстанция са в размер на сумата 1 903,09 (хиляда деветстотин и три лева и девет ст.) лева,вместо 1093,09лв.
Оплакванията във въззивната жалба на ищцата са за допуснати съществени
процесуални правила,необоснованост и незаконосъобразност
на първоинстанционното решение в обжалваните му части,по
подробно изложени в жалбата съображения.Моли да бъде
отменено атакуваното решение в
обжалваните му части и вместо него да бъде постановено друго,с
което искът да бъде уважен изцяло.Моли също за
присъждане на деловодните разноски.
Ответната страна „МБАЛ-Ш.”АД, ЕИК 127521092,седалище и адрес на управление:гр.Ш.,ул.”В.А.”№63,обжалва първоинстанционното
решение в неговата осъдителна част,с която предявеният иск е уважен за сумата 12360 лева,представляваща възнаграждение по чл.24 ал.4 от Наредба
№34/29.12.2006г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването
, дължим на основание Договор №287/25.06.2009г. , за обучение за придобиване на
специалност с хирургическа насоченост , срещу заплащане , за периода от месец
февруари 2010 година до месец юли 2012 година,както и
в частта,с която ответната страна е осъдена да
заплати на ищцата деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 1093,03лв.
Оплакванията във въззивната жалба на ответника
са за неправилност на решението в обжалваната му част,като
са изложени съображения в тази връзка.Моли да бъде
отменено първоинстанционното решение в съответните обжалвани части .
Жалбоподателите не правят нови
доказателствени искания.
И
двете страни са подали по реда и в срока по чл.263ал.І от ГПК писмени отговори
по жалбата на насрещната страна,като оспорват жалбите,без да излагат възражения и аргументи.
Въззивният съд намира,че и двете въззивни жалби
отговарят на изискванията по чл.260,т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК,подадени са от надлежно легитимирани лица,поради което
са редовни и допустими.
По същество въззивният съд приема следното:
Дадената от районния съд правна квалификация
на предявените обективно съединени искове искове по
чл.24ал.4 от Наредба № 34/29.ХІІ.2006 година за придобиване специалност в
системата на здравеопазването/изд.от МЗ,Д.в.бр.7 от
23.01.2007г.,посл.изм.Д.в.бл.73/20.VІІІ.2013г./,по-нататък за кратко: Наредба №
34 или Наредбата/ във вр. с чл.79 от ЗЗД,чл.86ал.І от
ЗЗД и чл.124ал.2 от ГПК е правилна и съответна на изложените фактически твърдения в исковата
молба и на петитума й.За да
реши спора,районният съд ,след като е отделил
спорното от безспорното,е събрал всички необходими,допустими
и относими доказателства по делото,представени
и от двете страни.Задълбоченият,правилен и всестранен
анализ на тези доказателства е довел до изчерпателно,всестранно
и точно изясняване на фактическата обстановка по делото от страна на
първоинстанционния съд.
Безспорно е по делото,че ищцата е специализант при ответното здравно заведение,като придобила това качество,след
като на 25.VІ.2009г. ,между нея,ответника и Медицински
университет”Проф.д-р П.С.”-гр.В.,на
основание чл.24 от Наредба № 34 е сключен Договор № 287 за обучение за
придобиване на специалност с хирургическа насока срещу заплащане/по-нататък
за кратко-Договора/ . Съгласно чл. 1 от договора ищецът ще се обучава за придобиване на специалност “Акушерство и гинекология”при ответника „МБАЛ-Ш.”АД-Ш. за срок от 4
години, като обучението започва на 01.07.2009 г.и
изтича на 1.VІІ.2013г.
В
чл.13 от Договора е предвидено специализантът да заплаща стойността на
обучението си съгл.чл.40 от Наредбата.Няма спор по делото,като е видно
и от представеното удостоверение/л.6/,че ищцата е заплатила на ответника
дължимата от нея сума за специализацията й.
Със
заповед № 269 от 31.ІІІ.2009г. на изп.директор на
ответното дружество,за ръководител на специализацията
на ищцата е определен д-р М. Н.-началник на
Акушерогинекологичното отделение.В
изпълнение на т.2 от с.заповед ръководителят на
специализацията е утвърдил индивидуален план
за специализация/на л.10-31от гр.д.458/012г.
на ШРС/.В учебния план,изготвен на основание чл.12 от
Наредбата, са включени :обща и специална обучителна
част; теоретична част на обучението,включваща
лекционни курсове и семинари ,както
и практическа част,включваща
подлежащи на усвояване специални диагностично-лечебни
умения и участие на специализанта в акушеро-гинекологични
операции.Посочено е в индивидуалния план за
специализация ,че предвидените в него теоретичните знания и практически умения са ПОДЛЕЖАЩИ НА
УСВОЯВАНЕ т.е. специализантът е длъжен да ги придобие,за
да завърши му бъде призната
специализацията за успешно проведена и да придобие право за явяване на
държавен изпит.Въззивният съдебен състав приема за
обоснован фактическия извод на районния съд,че ищцата
като специализант е имала задължение да извършва посочените в индивидуалния
план дейности и на практика е
осъществявала такива медицински дейности,съпътстващи
обучението й.Правилен и съответен на събраните
доказателства,в т.ч.
и на показанията на свидетеля д.р М.Н.,който е ръководител на специализацията на ищцата
,е и фактическият извод на съда,че ищцата освен лечебно диагностична дейност и
полагане на медицински и здравни грижи е осъществявала и малки оперативни интервенции и асистенции на
по-големи операции.
С
оглед на гореизложеното въззивният съд намира за
неоснователни възраженията на ответната страна,лансирани
както пред районния съд,така и във въззивната й жалба,че
първоинстанционният съд е допуснал противоречие при изясняване на горните обстоятелства,както
и че не са налице по делото доказателства за осъществена от ищцата дейност,предвидена
в индивидуалния й обучителен план.
Безспорно е по делото,че ответникът не е
заплащал на ищцата никакви суми като помесечно възнаграждение
по време на специализацията й.
При така изяснената фактическа обстановка,спорът
по делото се свежда до това дължи ли
ответникът възнаграждение на ищцата
за времето на специализацията й,на какво основание и в какъв размер.
Законосъобразно
е прието от районния съд,че правният режим относно статута на ищцата като специализант,взаимоотношенията между нея и ответната страна при и по повод
на специализацията й,респ.правата и задълженията на
страните, приложим за процесния период,е
уреден във вече посочената по-горе
Наредба № 34 от 29.ХІІ.2006 година за придобиване специалност в
системата на здравеопазването,изд.от МЗ и в сила от
деня на обнародването й в „Държавен вестник”-бр.7 от 23.І.2007г./Освен от
нормативния акт,взаимоотношенията между страните във
връзка с процесната специализация се уреждат и с
Договор № 287 за обучение за придобиване на специалност с хирургическа насока
срещу заплащане, сключен на 25.VІ.2009г. между ищцата,ответника
и Медицински университет”Проф.д-р П.С.”-гр.В.,на основание чл.24 от Наредба № 34 ,в която норма подробно са посочени страните и необходимото
съдържание на договорите за придобиване на медицинска специалност.Съгласно
чл. 1 от договора ищецът ще се обучава
за придобиване на специалност “Акушерство и гинекология”при
ответника „МБАЛ-Ш.”АД-Ш. за срок от 4 години, като обучението започва на
01.07.2009 г.
Въззивният съдебен състав споделя приетото от районния съд,че от 1.VІІ.2009г.-началото на специализацията,до
изменението на чл.24ал.3,т.3 и ал.4 от Наредбата,в сила от 12.ІІ.2010
година/Д.в.бр.12/2010г./законодателно е предвидено задължително да се заплаща
възнаграждение само на специализантите”държавна поръчка”и в тази връзка е фиксиран минимален размер за
възнаграждение на специализантите финансирани от държавата.За
останалите специализанти,в категорията на които
попада и ищцата,такова възнаграждение се дължи
само ако заплащането му е изрично предвидено в договора. При положение,че между
страните не е договорено изплащането на
възнаграждение на ищцата от страна на ответника и че не е налице подобно нормативно задължение
за ответника,то такова възнаграждение не се дължи.Несъстоятелно
е позоваването от ищцата на чл.48 от Конституцията на Република Б.,тъй като в
разглеждания случай не се касае за принудителен труд,а
за доброволно провеждано практическо специализирано обучение. Въззивният съд изцяло споделя съображенията и изводите на
районния съд в тази връзка.
С изменението на разпоредбата на
чл.24ал.3т.3 от Наредбата /Д.в.бр.12/2010г.,в
сила от 12.ІІ.2010г. /вече задължително е предвидено , че в договора за
специализация следва изрично да се
посочи освен стойността на обучението по съответната специалност на лицата,които са спечелили конкурс на място срещу заплащане,така и
размера на получаваното възнаграждение за извършена лечебно-диагностична
дейност и/или медицински и здравни грижи.По този начин
законодателят е задължил здравните заведения,където
се провежда теоретично и практическо обучение,да
договарят и заплащат възнаграждение
както за специализантите,финансирани от държавата,така и за тези,които
специализират срещу заплащане,в две отделни норми-по чл.24ал.3т.2 и по
чл.24,ал.3,т.3 от Наредбата.С изменението на
ал.4 на чл.24 от Наредбата,в сила от 12.ІІ.2010 година,е въведен задължителен минимум на възнаграждението
за специализантите,обучаващи се срещу заплащане,който
минимум е 1,5 минимални работни заплати за страната.С
последващото изменение на чл.24ал.4 от Наредбата,в
сила от 1.І.2012 година,задължителният минимум на възнаграждението
за същата категория специализанти е увеличен на 2 минимални работни заплати за
страната. Не е придадено обратно действие на посочените
по-горе нови разпоредби,т.е. измененията действат след 12.ІІ.2010г.,респ.след 1.І.2012г.,като
не се прилагат за периода преди тези дати.
Като вече беше изложено, доказано е по несъмнен начин по делото, че ищцата по време на специализацията си в
ответното здравно заведение е престирала труд,като
освен лечебно диагностична
дейност и полагане на медицински и здравни грижи е осъществявала и малки оперативни интервенции ,а също и
асистенции на по-големи операции.Независимо,че в процесния договор изрично
не е предвидено заплащане на възнаграждение за тази дейност,това
възнаграждение се дължи по силата на закона.Този
извод произтича от текста на пар.31ал.1 от ПЗР към Наредбата,съгласно
който действащите към влизане в сила на тази
наредба договори за обучение за придобиване на специалност се привеждат
в съответствие с разпоредбите на тази наредба,с изключение
на размера на възнагражденията на специализантите,като
страните по тях сключват за остатъка от
срока на действие на договорите допълнително споразумение в едномесечен срок.
Инициативата за сключването на това допълнително споразумение е задължение на
ръководителя на здравното заведение,в което се специализира.Обстоятелството, че в конкретния случай такова споразумение липсва,не
лишава ищцата от правото й да
получава възнаграждението,което
й се полага по закон за осъществената от нея дейност и неговият размер следва
да бъде най-малко нормативно
определеният в Наредбата.
Районният съд правилно е определил размера на дължимото на ищцата възнаграждение,общо за сумата 12360 лева,съобразявайки
посочените по-горе разпоредби.
Въззивният съд намира
изцяло за неоснователни оплакванията на ищцата във въззивната
й жалба,че дължимото й възнаграждение следвало да се
изчисли от районния съд над установения в Наредбата минимум . На съдебен
контрол подлежи само спазването на
закона и районният съд е упражнил тези свои провомощия.При
положение,че между страните не е договорено конкретно
възнаграждение,съдът не може да замества волята на
едната или другата страна за определяне на възнаграждение над предвидения в
закона минимум или заплащането на такова възнаграждение при други предпоставки,условия и критерии,неустановени в закона. Още по-малко може да се разглеждат
и обсъждат съображения и сравнения за качеството и значението на труда на една
или друга категория лица от бранша.Преценката за
конкретния размер на дължимото на ищцата
възнаграждение над законовия минимум е суверенно право единствено на
ответната страна и съдебна намеса в този случай е недопустима. Съдебното
решение може да замести единствено липсващото изпълнение на законово задължение
за заплащане на възнаграждение,респ.оспореното
законово право на такова възнаграждение,в рамките на
установените законови предели и предпоставки.
С
оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивната
съдебна инстанция намира,че първоинстанционното решение в частта досежно
произнасянето по иска с основание чл.24ал.4 от Наредба № 34/29.ХІІ.2006 година
за придобиване специалност в системата на здравеопазването във вр. с чл.79 от ЗЗД е изцяло правилно.Ето
защо въззивната жалба на ищцата срещу частта от решението ,с което искът е отхвърлен за
сумата над 12360 лева до пълния претендиран размер ,е
неоснователна и недоказана.По същите съображения
неоснователна и недоказана се явява и въззивната
жалба на ответната страна против частта от решението,с
което същият иск е частично уважен,до сумата от 12360 лева.
Въззивният съд споделя изцяло правните изводи на районния съд,касаещи
предявените искове по чл.86ал.1 от ЗЗД
за сумата 2690 лева,както и иска по чл.124
ал.2 от ГПК за сумата 6380 лева.Ето защо и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на районния съд,изложени относно тези две
искови претенции и не счита за необходимо да развива допълнителни съображения в
тази връзка.
С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че обжалваното първоинстанционно решение е
изцяло обосновано и законосъобразно.Няма
основания за неговата отмяна,поради което същото
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора деловодните
разноски на страните за въззивната съдебна инстанция следва да останат така,както
са направени.
Водим от горното,Ш.ският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение№ 593 от
8.VІІ.2013г. по гр.д. № 4250 за 2012 г. на Ш.ския районен съд,с допуснатата
с Решение № 963/10.ХІІ.2013 г.поправка на очевидна
фактическа грешка на с.решение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните,само в частта досежно
иска за заплащане на възнаграждение по чл.24ал.4 от Наредба №34/29.12.2006г. на
МЗ за придобиване на специалност в системата на здравеопазването вр. с чл.79 от
ЗЗД.
Председател:
Членове :1. 2.