Р Е Ш
Е Н И Е№28
В името на народа
гр. Ш.,
20.02.2014г.
Ш.ски окръжен съд, в открито заседание, на двадесет и
осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: Лидия Томова
членове:1.Теодора Димитрова
2.Д. Димитров
при секретаря С.М., като разгледа докладваното от мл.
съдия Д. Димитров ВГД № 32/2014г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 и сл. ЗЗДН
Образувано е по жалба рег. № 18503/12.12.2013г. по описа
на ШРС, от Д.И.М. с ЕГН ********** ***, против решение №. 956/09.06.12.2013г.
постановено по гр. дело № 3420/2013г. по описа на Районен съд гр. Ш., въз
основа на което е издадена заповед за защита, по силата на която съдът
задължава Д.И.М., на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Д.Т.Т. с
ЕГН **********, налага на М., на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, глоба в
размер на 200 /двеста/ лева и осъжда М.,
на основание пар. 1 ЗРЗЗДН вр. чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати разноски по делото.
Жалбоподателят намира решението за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Излага
съображения, че първоинстанционният съд е достигнал до необосновани правни
изводи въз основа неправилна преценка на събраните в хода на процеса
доказателства. Моли второинстанционният съд да отмени решението изцяло.
Другата страна,
оспорва твърденията, като неоснователни, и моли решението на първата инстанция
да бъде потвърдено, като морално, справедливо и законосъобразно.
Настоящият състав на ШОС намира жалбата за редовна и допустима - подадена, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, против подлежащ на
обжалване акт, чрез съда, който го е постановил, в определеният от закона
7-дневен.
От извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК
съдът констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването - допустимо, като в хода на процеса и при постановяването на
съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което жалбата следва да се разгледа по същество.
След като се запозна с писмените материали по делото,
доводите на страните и мотивите на първоинстанционния съд, преценени поотделно
и в съвкупност, настоящият състав на ШОС намира жалбата за основателна, а
решението на първоинстанционният съд за неправилно.
Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН е образувано въз основа
на молба № 17925/02.12.2013г. по описа на в ШРС от Д.Т.Т. с ЕГН **********, срещу Д.И.М. с ЕГН **********, в която
се твърди, че ответникът като негов тъст е осъществил спрямо молителя домашно
насилие, като иска съдът да постанови решение, по силата на което спрямо
ответника да бъдат наложени мерки по смисъла на чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
Фактическата обстановка по делото е изяснена съобразно
релевираните от молителя доказателства, чиято е и доказателствената тежест. Съдът
е обсъдил тези доказателства и въз основа на същите е изградил своите
фактически констатации, но правните изводи относно основателността на молбата
за защита от домашно насилие са неправилни.
По наведените доводи на страните в молбата, въззивната
жалба и писмения отговор на същата, съдебните прения пред въззивната и първата
инстанции, по приетите и приложени писмени доказателства, както и по
допуснатите, и събрани гласни доказателства от първата инстанция, следва да се
подчертае следното:
Допуснати и приетите по делото са писмени доказателства
представени от молителя, като: декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, копие от
удостоверение за настоящ адрес на Д.Т.Т., копия от удостоверения за раждане на
Т. Т. Д., С. Д. Т. и Д. Д. Т., копие от ученическа книжка на Т. Д. Т. и са
разпитани трима свидетели: К. И.в С., И. Д. И. и И. М. М.
От фактическа страна и в съответствие със събраните
доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, въззивният съд приема за
установено, че Д.Т. ***. Страните не спорят, че Д.Т. и И. И. са в граждански
брак. От брака си имат трима синове - Т. Т. Д., С. Д. Т. и Д. Д. Т.. Семейството
живеело в с. М.
Въззивникът Д.М. е баща на И. И..
На 03.11.2013г., молителят отишъл да търси съпругата си в
гр. Г., заедно със големия им син - Т. Т. Д. и свидетеля К. И.в С.. Твърди, че
целта на посещението е да я покани да се завърне при семейството си или поне да
присъства на рожденият ден на другите две деца – близнаци. В момента на
пристигането на тримата Д.М. отсъствал. К. С. останал на улицата при колата. В
къщата влезли Д.Т. и големият им син Т. Т. – поканени от И. И.. Срещата
продължила не повече от пет минути. Майката провела кратък разговор със
двамата, , но след като получила от синът си упреци, че неправилно е напуснала
семейното жилище, поискала от двамата да си тръгнат. При излизане от къщата
посетителите се срещнали с Д.М., които на висок глас се обърнал към зет си и с
остър тон поискал от него да напусне дома му, защото не е канен и не желан. Изгонил
го с думите: „...ти нямаш работа тук, какво правиш тук...”, „...хайде напускай,
не те искам, напусни къщата ми”, „...ще ти счупя краката, махай се..”, „...ще
взема една сопа” и „...ако не си тръгнете ще се обадя в полицията...” Отрича да
е имал намерение да използва ловната пушка, която съхранявал в къщата. Не са
събрани доказателства да е държал или ползвал пушката или сопа. Разправията се
е случила на открито – извън къщата: първоначално на двора, а след това на
улицата. Продължила е няколко минути. Физическо съприкосновение не е имало.
Както разпитаните свидетели, така и страните по делото в
своите изявления, изнасят информация за трайно влошени отношения между Д.Т. и
И. И.. В резултат на което на 07.08.2013г. И. доброволно напуснала семейното
жилище в с. М. и се преместила да живее при родителите си в гр. Г., ул „Д. ***.
Изложените обстоятелства са установени от събраните по
делото писмени доказателства, разпити на свидетели, обяснения на страните и
приложената Декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН. Гласните доказателства са
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на ШОС достигна до следните правни изводи:
Ответникът като тъст на молителя е роднина по сватовство
от първа степен и се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на
чл. 3, т. 7 ЗЗДН.
Молбата за защита от домашно насилие е процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН,
доколкото се сочи, че насилническите действия са извършени на 03.11.2013г., а
молбата е депозирана в деловодството на ШРС на 02.12.2013г. - преди изтичане на
едномесечния срок.
В производствата по Закона за защита от домашно насилие,
в тежест на търсещият защитата е да докаже факта на насилието, като представи и
посочи за събиране доказателства, от които да се установи, че е осъществен акт,
който да бъде квалифициран като насилствен. Изложените в молбата и в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено
спрямо молителя акт, които първоинстанционният съд е квалифицирал като домашно
насилие под формата на психическо.
Настоящият състав на ШОС счита този извод за неправилен.
По смисъла на закона домашното насилие, е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода
и личните права (чл. 2 ЗЗДН). За съда е безспорно, че със закона се дава защита
срещу агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или
имуществено благо на пострадало лице.
Настоящият състав на ШОС счита, че не всяко нарушение на
лично или имуществено благо представлява домашно насилие, т.е. не всяко агресивно поведение следва да се квалифицира
като насилие. За да се приеме, че е налице такова следва по делото да се
представят или посочат и събират доказателства относно факти за състояние и
типични реакции на пострадалия, от които да се изведе извод, че жертвата е
преживяла насилие, като в процесния случай следва тези факти да сочат за
психическо насилие. Съдът счита, че основателността на молбата и нуждата
от защита, която ЗЗДН дава възможност да бъде потърсена от пострадал, почиват
на целенасочено деяние, с което са нанесени вреди в правната сфера на
физическото лице, надхвърлящи тези свързани с изострени отношения между близки.
От тази гледна точка извършените от страна на Д.М. агресивни действия не могат
да бъда определени, като насилие спрямо молителя, поради липса на представени
от пострадалия доказателства относно същностния въпрос - по какъв начин тези
действия са намерили отражение в неговата психика, за да се твърди, че той е
жертва на психическо насилие? По делото молителят не е релевирал нито един факт
/няма дори и твърдение в тази насока/, от който съдът да направи извод, че в
резултат на агресивното поведение на ответника на 03.11.2013г молителят е преживял някаква психична травма – било под
формата на остра стресова реакция, посттравматично стресово разстройство или
друга реакция, различна от травматичния и посттравматичния стрес.
От обстоятелството, че молителят е отишъл в дома на
ответника без покана, който не е желаел присъствието му, първоинстанционният
съд е извел извод, че последният е следвало да се въздържа от подобни прояви,
който извод настоящият състав на ШОС споделя напълно, но не споделя
заключението, че в резултат на тази агресивна проява е осъщественото домашно
насилие и са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал. 2 ЗЗДН,
като счита, че санкциите по ЗЗДН са неприложими към незначителни или инцидентни
актове.
От събраните по делото доказателства относно личността на
извършителя съдът установява, че същият не може да се идентифицира като
насилник - лице склонно да прояви насилническо поведение. Доказателства за
извод в обратен смисъл молителят не е релевирал. Напротив от свидетелските
показания на И. М. М. съдът установява, че близо година, след началото на
съвместния живот на младото семейство, Д.М. без заплащане е помагал на зет си
при строителството на къщата в с. М. отглеждал е в домът си прасета, като
давали по едно и на младото тогава семейство. От обстоятелството, че на
07.08.2013г. в домът на молителя е помогнал в прибирането на багажа на дъщеря
си, без да предизвика скандал и, че след това я е приел в дома си съдът извежда
заключение, че той не е безотговорен родител. Наличните доказателства сочат, че
същият е във влошено здравословно състояние.
Относно личността на молителя съдът установява, че същият
е от групата нискорискови потенциални
жертви - с нормална жизнена, професионална и социална среда, без
отклонение в психичното и интелектуално развитие като рисков фактор.
От показанията на всички свидетели е доказано, че
отношенията между молителя и ответника са обтегнати и това е предизвикано от
недобрите отношения в семейството на молителя. Относно този факт
доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви. Конфликтната ситуация е
предизвикана от неочакваното и без предварителна покана посещение на молителя в
дома на ответника.
Твърдението на молителя, че след като е законен съпруг на
И. И. може винаги, по всяко време и навсякъде да я търси, съдът счита за
неправилно и противоречащо на основни конституционни права, като
неприкосновеност на личността и неприкосновеност на жилището.
Твърдението на молителя, че иска тези хора да разберат,
че нямат право, нищо че и е баща, да се меси между техните отношения, съдът
възприема, като опит от негова страна да открие и посочи виновници за влошените
брачни отношения, извън неговото семейството.
Възражението на молителя, че по този закон е насилие дори
самата заплаха за осъществяване на насилие, в основанието си е правилно, но
следва тази заплаха да е отговаря на изложените по-горе изисквания за да бъде
приложена тази специална защита.
Изказаното от молителя твърдение, че само декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, без други обективни факти, е достатъчна за прилагане на тази
специална закрила, настоящият състав на ШОС намира за неправилно, защото ако се
възприеме безкритично е предпоставка за злоупотреба с права. Съдът счита, че
заповед за защита може да се основе само на декларацията, но само когато поради
особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за
насилието - то е извършено в място, където други лица не са присъствали, няма
видими белези, липсвали са и свидетели, които да възприемат последиците от
насилието непосредствено след извършването му и т. н.. В настоящият случай тези
предпоставки не са налице. Във всички случаи, следва да са налице доказателства,
които пострадалият следва да ангажира, тъй като тежестта за доказване на факта
на насилието е негова, което в процесния случай не е постигнато.
По изложените мотиви, съдът приема, че обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН съдът
Р Е Ш И :
Отменя изцяло решение №. 956/09.06.12.2013г. постановено
по гр. дело № 3420/2013г. по описа на Районен съд гр. Ш., като неправилно и вместо това постановява:
Отхвърля
предявената молба № 17925/02.12.2013г. от Д.Т.Т. с ЕГН **********, срещу Д.И.М. с
ЕГН **********, в която се твърди, че ответникът е осъществил спрямо молителя
домашно насилие и се иска спрямо него да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, като неоснователна и недоказана.
Осъжда Д.Т.Т. с ЕГН
********** да заплати по сметка на ШОС държавна такса в размер на 25
/двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, на основание чл. 17, ал. ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................. ЧЛЕНОВЕ: 1...........................
2..........................