Р Е Ш Е Н И Е№43

гр.Ш.,25.ІІ.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд,в открито съдебно заседание на единадесети февруари 2014 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.София Радославова

2. Теодора Димитрова

при участието на секретар Г.С.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 42/2014г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба на Д.М.Д.,ЕГН **********,***,ул.”Д.В.” № 15,адв.К.П.,ШАК,против Решение № 1013/20.ХІІ.2013г. по гр.д. № 3068/2013г. на Ш.ския районен съд,с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката и ищца в първоинстанционното производство обективно съединени искове против „В.-96”АД,с ЕИК .........,седалище и адрес на управление:гр.Ш.,ул.”Ц. З.” № 5 ,с основание на исковете по чл.344ал.1,т.1,2 и 3 от КТ и по чл.225ал.І от КТ.

Оплакванията във въззивната жалба на ищцата са за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение,по подробно изложени в жалбата съображения.Моли да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете да бъдат уважени изцяло ,така,както са предявени.Моли също за присъждане на деловодните разноски.

Постъпил е писмен отговор на въззиваемата страна и ответник в първоинстанционното производство,по реда и в срока на чл.263 от ГПК,с който се оспорва основателността на въззивната жалба,с искане да бъде потвърдено обжалваното първоинстанционно решение и да се заплатят на същата страна деловодните разноски.

И двете страни не правят нови доказателствени искания.

Въззивният съд ,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение,доводите и съображенията на страните в подкрепа на твърденията и възраженията им,всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,както и заключението по изслушаната в първоинстанционното производство ССЕ,прие за установено следното:

Въззивната жалба отговаря на изискванията по чл.260,т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК,подадена е от надлежно легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство,в рамките на законоустановения срок,поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество,въззивната жалба се явява основателна и доказана,поради следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. № 3068/2013г. на Районен съд-Ш. е образувано по предявени обективно съединени искове на ищцата Д.М.Д.,*** против ответника „В.-96”АД-Ш.,с ЕИК .........,за признаване уволнението на ищцата със Заповед № 6/10.V.2013г.,считано от 15.V.2013г.,издадена от Д. Й.,изп.директор на ответгното дружество,за незаконно и неговата отмяна,за възстановяване ищцата на заеманата от нея работа преди уволнението и за заплащане обезщетение за времето,през което ищцата поради уволнението е останала без работа,в размер на 6 брутни заплати,общо 4776,60 лева.В хода на първоинстанционното производство сумата по иска с основание чл.225ал.1 от КТ е намалена на 3630 лева.Изменението на иска е допуснато с определение на районния съд в с.з. на 11.ХІІ.2013 г.

В исковата молба се съдържа и искане съдът да разпореди на ответното дружество на основание чл.40 от ЗЗО да заплати дължимите от работодателя към ищцата здравни осигуровки за периода 10.V.2013г.до 3.Х.2013 година.Производството по този иск е прекратено като недопустимо с влязло в сила определение на районния съд № 6114 от 19.ХІ.2013г.

Дадената от районния съд правна квалификация на останалите искове по чл.344ал.1,т.1,2 и 3 от КТ и по чл.225ал.І от КТ е правилна.

Районният съд е събрал всички представени от страните относими,необходими и допустими доказателства,като за пълното изясняване на делото е допуснал и изслушал заключение по ССЕ.Въззивният съд обаче намира,че анализът на събрания доказателствен материал,направен от първоинстанционния съдебен състав, е непълен и неточен,което е довело до частично необосновани фактически заключения ,както и до изцяло незаконосъобразни правни изводи.

В мотивите на решението си първоинстанционният съд не е направил разграничение между спорното и безспорното.Задоволил се е да изброи формално всички събрани писмени доказателства по делото,без да обсъди кои от тях касаят безспорни между страните обстоятелства и за кои други приема,че доказват по несъмнен начин релевантни спорни факти.

Безспорно е по делото,че ищцата работела в ответното дружество”В.-96”АД с трудов договор от 1.VІ.1987 година,като последната длъжност,която заемала по силата на Допълнително споразумение към трудов договор № 563 от 1.ІІ.2011г.е „ръководител производствени технологии и началник цех”.

Не се спори също,като е видно и от представените копия от две молби/л.22 и 23/,че на 7.V.2013 г. ищцата подала до Изпълнителния директор на ответното дружество молба да бъде освободена от длъжността”Ръководител производствени технологии,той и н-к цех”,считано от 15.V.2013г.На същата дата ищцата подала молба до Изп.директор на „В. Т. ООД-Ш. да бъде назначена на длъжността „Организатор стопанска дейност”считано от 15.V.2013г.И двете молби са заведени в деловодствата на дружествата, съответно под № 20/7.V.2013г и № 8/7.V.2013г. Твърдението в исковата молба,че подаването на двете молби е станало след разговор, проведен на същата дата между ищцата и лицето Я. С.,се потвърждава от показанията на св.С.А..

Не е спорно,че изпълнителен директор и на двете дружества,адресати на молбите на ищцата,първото от което е ответното,е синът на Я. С. Д. П. Й.,ЕГН **********.И на двете молби е поставена резолюция”Да”,с положен подпис на изп.директор и дата 7.V.2014 година.Подписите и датата на полагането им не се оспорват от ищцата и се потвърждават от св.С.А.,в чието присъствие са резолирани молбите.

Безспорно е и обстоятелството,че на 10.V.2013 г. ищцата подала нови две молби до изпълнителния директор на ответника и до „В. Т.ООД-Ш.,заведени в деловодствата на същите дружества под вх.№№ 9 и 10 от с.дата,с които моли да бъдат анулирани предходните две молби,посочени по-горе.На тези две молби за анулиране на предложенията по предходните ,са поставени резолюции „не”, подписани от изп.директор Д. П.,с посочена дата 16.V.2013 година.

В първоинстанционното производство са разпитани две свидетелки: Г. Г. и посочената вече по-горе С. А..И двете са служителки в ответното предприятие.Първата е „организатор производство”при ответника,а втората-сл.”Човешки ресурси”при него. Св.С.А. е служител ”Човешки ресурси” и във”В. Т.ООД-Ш..Служебната обвързаност и подчиненост на двете свидетелки на общия им работодател и изп.директор на ответното дружество следва да се има предвид при преценката на казаното от тях и показанията им следва да се разглеждат много внимателно ,но няма основания съдът да ги игнорира и да не ги кредитира.Районният съд не е извършил никакво процесуално нарушение,като е обсъдил тези свидетелски показания и обосновано,с оглед и на останалите данни по делото,е приел за вярно съобщеното от тях. А то е,че между ищцата и Я. С. в началото на м.май ,в цеха е проведен разговор ,при който последната уведомила ищцата,че”двете й молби от 7.V.2013г.са подписани”. Установено е по делото от показанията на св.С.А.,че тя изготвила заповедта за прекратяване на трудовия договор между ищцата и ответното дружество и заповедта за назначаването на ищцата във”В. Т.ООД-Ш.,които предала на Я.С.,за да ги занесе за подпис на изп.директор Д.П.,който по това време се намирал в КК”С. б.”.На 10.V.2013г.св.С.А. уведомила и ищцата за това,че двете заповеди са изпратени за подпис до изп.директор Д.П..Заповедите били върнати подписани от изп.директор в деловодството на ответника

на 13.V.2013г. На тази последна дата св.С.А. уведомила Я.С.,но не и изп.директор Д.П.,за постъпилите на 10.V.2013г. нови молби на ищцата за анулиране на предходните две нейни предложения .

Спорен е моментът на издаване на процесната заповед № 6 за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата.Въззивният съд намира,че заповедта е издадена не на посочената в нея дата 10.V.2013 г.,както съобщава свидетелката С.А.,изготвила същата заповед,а най-рано на 11.V.2013г.Това е така,защото според представеното извлечение от заповедната книга на „В. 96”АД, водена от същата свидетелка като служител”Човешки ресурси”се установява, че на 11.V.2013 г. е издадена Заповед № 5,а процесната заповед е № 6,т.е.последваща и не би могла да бъде издадена преди 11.V.2013г.

Установява се от писмените доказателства и показанията на св.С.А.,че на 10.V.2013г. ищцата представила в деловодството на ответното предприятие болничен лист,считано от следващия ден-11.V.2013г. и излязла в дългосрочен отпуск по болест,който ползвала до 29.VІІІ.2013 година.На 13.V.2013г.по куриерска служба са били изпратени на ищцата ,уведомително писмо и копие от заповедта за прекратяване на трудовия й договор,но тези документи не са й връчени,тъй като отсъствала.Изпращането на горните документи е по куриер до ищцата е документирано по съответния ред ,но няма данни по делото за изричен и удостоверен по надлежен начин отказ на ищцата да получи изпратените й на 13.V.2013г.документи,вкл. и върху обратна разписка.

Не се оспорва от ответната страна фактът,че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 6 от 10.V.2013г.,считано от 15.V.2013г.,е връчена лично на ищцата на 2.Х.2013 година.Посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовия договор е чл.325,т.1 вр. с чл.335ал.І от КТ.

Въззивният съд намира,че районния съд неправилно е приложил материалния закон,като направените от него правни изводи са незаконосъобразни.При така установеното фактическо положение се налагат изводи,различни от тези на районния съд.

Спорните правни въпроси по делото се свеждат основно до няколко,а именно:

- налице ли е валидна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата ,в ч.спазени ли са изискваните от закона форма и ред за това и доколко са налице съществени нарушения в тази връзка,водещи до нейното опорочаване

- спазена ли е законовата процедура /ред , срокове форма и компетентност/за отправяне на предложението и приемането му и оттук -налице ли е изразено взаимно съгласие за прекратяване на процесния трудов договор

- Предявен ли е искът преди изтичането на срока по чл.358ал.1,т.2 от КТ

Въззивният съд намира,че независимо от непосочването в заповедта по коя от двете алинеи на чл. 325 от КТ се прекратява трудовия договор,не е налице съществен пропуск,който да опорочава заповедта на формално основание .Това е така,защото въведената нова ал.2 на чл.325 от КТ/Д.в.бр.7 от 2012 г/,препращаща към чл.68ал.6 от КТ,касае прекратяването на трудовите договори с дългосрочно командированите по Закона за дипломатическа служба.Очевидно е ,че в разглеждания случай работодателят на ищцата е имал предвид първата алинея на чл.325 от КТ и това следва от логическото,систематическо и сравнително тълкуване на двете алинеи с коренно различни хипотези и субекти.Следва да се приеме,че в процесния случай се касае за първата алинея на чл.325 от КТ по подразбиране.

Нарушената процедура по регистрацията на заповедта в Заповедната книга при ответното дружество ,каквито констатации бяха направени по-горе,води до друг фактически извод относно датата на издаването на заповедта,а именно,най-рано на 11.V.2013г.,но не я прави невалидна.

Други наведени оплаквания по жалбата,както и в исковата молба,свързани с неспазване формата на издадената процесна заповед,няма.

По делото е представено пълномощно от изп.директор на „В. 96”АД-Ш. Д. П.,с което упълномощава Я. С. С.,ЕГН **********: 1/да представлява дружеството пред институциите в Р.Б. при водене на търговски преговори във връзка с предмета на дейност на дружеството;2/да договаря от името на дружеството търговски цени и да определя търговски капацитет и 3/да упражнява контрол върху текущата дейност на дружеството.

Районният съд не е обсъдил значението на това пълномощно и обхвата му,а изводите в тази връзка са от съществено значение за пеценката дали и доколко упълномощената със същото пълномощно Я.С. е имала правомощията валидно да приема предложението на ищцата за прекратяване на процесния трудов договор,както и изявлението й за оттеглянето му.

Така представеното пълномощно е без достоверна дата и в него липсва изрично упълномощаване за създаване и прекратяване на трудови правоотношения между дружеството и други лица-работници и служители. При това положение въззивният съд намира,че фактически назначаването и освобождаването на работници и служители в ответното дружество в процесния период е било единствено в правомощията на изпълнителния директор Д.П. като работодател.Възложеният на Я.С. контрол върху текущата дейност на дружеството по т.3 от пълномощното не следва да се тълкува разширително и да обхваща сключването и прекратяването на трудовите договори с персонала на дружеството.Това се отнася и до преговорите във връзка с възникването,изменението и прекратяването на трудовите правотношения с ответника.Оттук следва,че Я.С. в процесния период не е разполагала с работодателски функции нито по закон,нито по упълномощаване.

Процесната заповед за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата е издадена на основание чл.325ат.1 от КТ/без посочване на ал.1/,по взаимно съгласие на страните.

Съгласно посочената разпоредба,трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие,по взаимно съгласие,изразено писмено. Това означава,че двете съвпадащи насрещни волеизявления на страните – предложението и приемането му, следва да бъдат отправени в писмен вид.Без съмнение молбата на ищцата ,отправена до изп.директор на ответното дружество,да бъде освободена от длъжността „Ръководител производствени технологии той и н-к цех”,считано от 15.V.2013 година,с вх.№ 20/7.V.2013г. представлява писмено отправено предложение до работодателя за прекратяване на процесния трудов договор. Това предложение е достигнало до работодателя,видно от поставената от изп.директор Д.П.Й. резолюция”да” върху същата,с дата 7.V.2013 година.

Във второто изречение на чл.325ал.1,т.1 от КТ законодателят поставя изискване страната,към която е отправено предложението,да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му,като в случай,че не направи това,смята се ,че предложението не е прието. Т.е. обратното уведомление в рамките на

законовия срок е условие за валидност на постигнатото взаимно съгласие .

Въззивният съд намира за изцяло необосновани и незаконосъобразни изводите на районния съд,че работодателят е спазил реда по чл.325ал.1,т.1,изр.второ от КТ.Предвиденото в посочената трудовоправна норма уведомление от получателя на предложението за прекратяване на трудовия договор може да се счита за осъществено само ако то е достигнало до предложителя,при това в законовия 7-дневен срок .Преди всичко това предполага контакт между двете страни по трудовия договор,като уведомяването следва да стане лично от страната,към която е отправено предложението.В процесния случай такава страна се явява само и единствено изп.директор на ответното дружество Д. П.Й.,с оглед изложените по-горе съображения във връзка с представеното по делото пълномощно. Неправилно е прието от районния съд,че устното уведомяване на ищцата от трети лица за това,че изп.директор е подписал молбите й и/или заповедта за прекратяване на трудовия договор е достатъчно,за да се приеме,че е изпълнен фактическия състав за прекратяването на трудовите правоотношения на основание чл.325ал.1,т1 от КТ-по взаимно съгласие.Изрично е посочено от законодателя в първото изречение на цитираната разпоредба,че взаимното съгласие на страните следва да бъде ИЗРАЗЕНО ПИСМЕНО,т.е.както предложението,така и обратното уведомление на страната,получила предложението,следва да бъде в писмена форма.

Предложението на ищцата е достигнало до изп.директор Д.П.Й. на 7.V.2013г.,което е видно от поставената резолюция върху молбата й за освобождаване.Срокът за писменото уведомление за приемане на предложението тече от следващия ден-8.V. 2013г. и изтича в края на седмия ден,т.е. на 14 май 2013 година. С поставената резолюция върху молбата на ищцата за прекратяване на договора работодателят е взел отношение по предложението й,в см. на приемане,но по делото не е налице нито един доказан факт,че ищцата е била писмено уведомена за взетото становище на работодателя ,в предвидения 7-дневен законов срок от получаването на молбата й.

Въззивният съд не споделя становището на районния съд,че след като „работодателят не е успял да връчи изрично съобщение на домашния адрес на ищцата,следва да се приеме,че срокът е спазен,доколкото е свързан с правото да се заяви приемането на предложението,а не със съобщаването на последиците от факта,че прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие е настъпило”.

Цитирането на съдебната практика на ВКС,на която се позовава районния съд при този свой извод,е некоректно,тъй като в процесния случай работодателят не е сторил необходимото,за да стане известно на другата страна обстоятелството,че е приел предложението. Както вече беше изложено в началото, изпратените от ответника до ищцата на 13.V.2013г.по куриерска служба уведомително писмо и копие от заповедта за прекратяване на трудовия й договор, не са й връчени,тъй като отсъствала. Няма данни за изричен и удостоверен по надлежен начин отказ на ищцата да получи изпратените й документи,вкл. и върху обратна разписка.Изпращането на съобщения/или каквото и да е / някому по пощенски път не е равнозначно на приемането му,при положение,че последното не е доказано. В същото време

по делото са налице неоспорими факти,че ищцата е посещавала ответното дружество след 7.V.2013г.,в рамките на 7-дневния срок по чл.325ал.1,т.1,изр.второ от КТ,в т.ч. и на 10.V.2013г.,когато е депозирала молбите си за оттегляне на направените предложения.При това положение е съществувала възможност за надлежно връчване на писменото приемане от работодателя й,а самото връчване е можело да стане и чрез служител при ответника. Няма доказани данни по делото за установен взаимен контакт между ищцата и работодателят й в законовия 7-дневен период,в т.ч. и в писмен порядък,поради което изводът на районния съд,че тя е била уведомена за приемането на предложението й от работодателя,е напълно необоснован.При това положение следва да се счита,че работодателят на ищцата не е изпълнил законовото си задължение да даде изричен отговор по предложението й и изрично да я уведоми за това свое становище,в рамките на установения седемдневен срок.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе ,въззивният съд приема,че в разглеждания случай не е бил осъществен регламентираният в чл.325ал.1,т.1 от КТ фактически състав за прекратяване трудовия договор между страните по взаимно съгласие.Не е налице постигнато взаимно съгласие,тъй като по силата на чл.325ал.1,т.1,изр.трето от КТ,при неизпълнение на процедурата по чл.325ал.1,т.1,изр.второ от КТ,се счита,че предложението не е прието. Ето защо следва да се приеме,че процесният трудов договор е прекратен не по взаимно съгласие,а едностранно,с връчването на процесната заповед на ищцата на 2.Х.2013 година.Това е и моментът на узнаването от ищцата за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника,като от този момент следва договорът да се счита за прекратен. Ето защо въззивният съд намира,че двумесечният срок по чл.358ал.1,т.2 вр.с ал.2,т.1,пр.последно от КТ следва да се приеме за спазен,като изложеното от районния съд становище в обратния смисъл е необосновано и незаконосъобразно.

Въпреки неприетото по законовия ред предложение за прекратяването на договора,работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие,при неспазване изискванията по чл.325ал.1,т.1 от КТ.При това положение,въззивният съд намира,че процесната заповед,издадена на посоченото в нея правно основание,е незаконосъобразна,поради липса на постигнато взаимно съгласие на страните по трудовия договор.

Имайки предвид гореизложеното,въззивният съдебен състав намира,че въззивната жалба против първоинстанционното решение е основателна и доказана.Налице са основания за отмяна на атакуваното решение на районния съд,което е необосновано и незаконосъобразно.Следва същото да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете по чл.344ал.1,т.1,2 и 3 от КТ и по чл.225ал.І от КТ да бъдат уважени изцяло така ,както са предявени/с приетото изменение на иска по чл.225ал.1 от КТ,поради тяхната основателност и доказаност.

При този изход на спора,на ищцата следва да се присъдят и направените от нея деловодни разноски за двете съдебни инстанции,в доказания размер от 770/седемстотин и седемдесет/ лв.

Водим от горното,Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло Решение № 1013/20.ХІІ.2013г. по гр.д. № 3068/2013г. на Ш.ския районен съд,като вместо него постановява:

Признава уволнението на ищцата Д.М.Д.,ЕГН **********,с постоянен адрес:***,ул.”Д. В.”№15,адв.К.П.,ШАК,по Заповед № 6/10.05.2013г.,изд.от изп.директор на „В.-96”АД,ЕИК .........,седалище и адрес на управление:гр.Ш.,ул.”Ц. З.” № 5, издадена на основание чл.325ал.1,т.1 от КТ,за НЕЗАКОННО и го отменява,като отменява и посочената по-горе заповед като незаконосъобразна;

ВЪЗСТАНОВЯВА ищцата Д.М.Д.,с горните данни,на предишната й работа,заемана от нея преди уволнението,а именно:”Ръководител производствени технологии,той и началник цех” в ответното дружество;

ОСЪЖДА ответното дружество,с горните данни,да заплати на ищцата обезщетение за времето,през което е останала без работа,за срок от 6 месеца,в размер на 3630 лв/три хиляди шестотин и тридесет лева/.

ОСЪЖДА същия ответник да заплати на същата ищца направените от последната деловодни разноски за двете съдебни инстанции,общо в размер на 770/седемстотин и седемдесет/лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове : 1.

2.