Р Е Ш Е Н И Е№37

гр.Ш., 28 Февруари 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.Р. Хаджииванова

2.М. Маринов

при секретаря А. А., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №43 по описа за 2014 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №925 от 03.12.2013г. по гр.д.№1570/2013г. Районен съд - гр.Ш. е уважил предявения от Л.Е.М. срещу ШУ "Е. К. П." иск по чл.59 от КТ вр. т.ІV.11 от КТД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 243,01 лева, представляваща допълнително материално стимулиране, съгласно сключен на 02.01.2013г. Колективен трудов договор, за периода 01.01.2013г. - 31.03.2013г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 06.06.2013г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 150 лева - деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Ш.ският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Ш. е бил сезиран с искова претенция по чл.59 от КТ вр. т.ІV.11 от КТД от Л.Е.М. срещу Ш.ски университет "Е. К. П.". Безспорно е установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищеца е бил назначен на длъжността "асистент, висше училище" със срочен трудов договор Трудов договор №РД-08-285/01.07.2011г., а с последващо допълнително споразумение към договора от 01.10.2012г. срока на договора му е бил удължен до 30.06.2013г., и увеличено трудовото възнаграждение. В действащия колективен трудов договор за 2013г. при ответника, в т.ІV.11 изрично е предвидено, че за първите три тримесечия на 2013г. работещите на 1.ОТД в ШУ получават авансово допълнително стимулиране по 1 МРЗ, а работещите на 2.ОТД - по 120 лева, както и че допълнителното материално стимулиране през м. декември 2013г. се изравнява по годишните критерии за ДМС. Не е спорно и обстоятелството, че през процесния период, ищеца е бил член на една от синдикалните организации, подписала колективния трудов договор. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По депозираните в жалбата оплаквания по съществото на спора: На първо место, следва да се отбележи, че съдебната практика на която се позовава ответната страна е неотносима към процесния казус. Безспорно е, че допълнителното материално стимулиране по принцип не е постоянен елемент от трудовото възнаграждение и се дават по преценка от работодателя, но и в цитираната практика се приема, че то би се дължало, ако работодателят го е определил по размер, изявлението за определяне на размера е достигнало до работника, а сумите не са изплатени. Точно пред такава хипотеза сме изправени и в настоящия случай, доколкото с колективния трудов договор изрично е предвидено изплащането на точно определена сума, и постигнатата договорка между синдикалните организации и работодателя, очевидно е сведена до знанието на работниците и служителите в учебното заведение. Още повече, и не напразно, законодателя е предвидил в чл.59 от КТ и изричната възможност за предявяване на пряк иск за изпълнение на предвидено в КТД задължение, както от страните по него, така и от всеки работник или служител, спрямо когото КТД се прилага. По отношение на спора между страните за достоверната дата на представения от ответника Анекс към КТД от 02.01.2013г., с отбелязана дата на сключване в документа - 01.03.2013г., в който е посочено че критериите за ДМС, както и за авансовото плащане за първите три тримесечия се определят от Ректорското ръководство и / или с решение на АС, следва да се изтъкне следното: Трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшествува датата на документа, в който смисъл е и константната съдебна практика, в това число и такава по чл.290 от ГПК - Р №193/04.06.2010г. по гр.д.№176/2010г. ІІ г.о. на ВКС, Р №177/13.06.2012г. по гр.д.№1672/2011г. ІІІ г.о. на ВКС и др. Както в доктрината, така и в практиката, се извежда принципа за достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК, по отношение на лица, които не са участвали лично в съставянето на документа, и техните права биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. В случая ищеца не е участвал лично при изготвяне на документа, черпи права от една от страните, която го е подписала, и правата му не биха съществували, ако този документ е бил съставен на посочената в него дата заедно с взетото решение да не се изплаща ДМС на работещите по първи трудов договор, сключен на основание чл.68 от КТ, чийто срок изтича преди 01.12.2013г., т.е. антидаринето му би увредило правото на ищеца да получи ДМС. Ето защо следва да се приеме, че достоверната дата на горния анекс е датата на представянето му по първоинстанционното дело - 03.07.2013г. Друг аргумент в подкрепа на горния извод, е както липсата на изрично позоваване на анекса в представената Заповед №РД - 10 - 508/13.03.2013г. с която са утвърдени критерии за авансово плащане на ДМС и за лишаване на работещите с краен срок на договора преди 01.12.2013г. от ДМС, така и в Протокол №РД - 05-07 от заседанието на академическия съвет от 29.03.2013г., където е взето същото решение. Работодателят не може едностранно да променя клаузите на КТД, а реда за изменението му е предвиден в чл.56 от КТ и той е при спазване изискванията на чл.53 и чл.54 от КТ. Вярно е, че няма срок в който работодателя следва да представи договора, съответно анекса, за вписване в инспекцията по труда, но освен оповестителното действие на вписването, то има и защитно такова, доколкото при спор относно текста на договора следва да се приеме за достоверен текстът, който е регистриран, а не е установено и към настоящия момент процесния анекс да е надлежно вписан в инспекцията по труда. Несъстоятелна е и тезата на ответника за влезлите в сила административни актове на висшето учебно заведение, които съобразно чл.38 от ЗВО следвало да се обжалват по реда на АПК. Такива актове подлежат на обжалване по АПК, само доколкото имат характер на административни, т.е. издадени са от органа в изпълнение на властническите му правомощия, а не и тези по трудовите правоотношения с работниците и служителите му, където страните са равнопоставени и е изключено отношение на подчинение. От друга страна е недопустимо, с оглед установената достоверна дата на процесния анекс, с обратна сила да се преуреждат вече уредени въпроси в отношенията между страните. Или, след изтичане на първото тримесечие на 2013г., задължението на работодателя по т.ІV.11 от КТД за 2013г. за авансово изплащане на ДМС за този период е възникнало, определено е по размер, и изплащането му се дължи.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №925 от 03.12.2013г. по гр.д.№1570/2013г. по описа на Районен съд - гр.Ш..

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.