Р Е Ш Е Н И Е№30

гр.Ш.,20.ІІ.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд,в открито съдебно заседание на единадесети февруари 2014 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.София Радославова

2. Теодора Димитрова

при участието на секретар Г.С.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 52/2014г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба на Р. Л. З.,***,ЕГН **********, против Решение от 8.І.2014г. по гр.д. № 3163/2013г. на Районен съд-Ш.,с което е издадена заповед за защита,по силата на която ответникът и жалбоподател в производството следва да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо А.И. М. и детето И.А.И.,отстранен е от съвместно обитаваното жилище в гр.Ш.,забранено му е да се доближава до А.И. М. и детето И.А.И., задължен е да посещава специализирани програми и консултации в Дирекция”Социално подпомагане” в гр.Ш. и му е наложена глоба в размер на 200 лева.

Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното решение и издадената заповед за защита по гр.д. № 3163/013г. на ШРС.Моли същите да бъдат отменени,както и да бъде отменена наложената му глоба в размер на 200 лева и вместо това да се постанови друго решение,с което молбата за постановяване на мерки за защита от домашно насилие да бъде отхвърлена.

Възражения по жалбата в срока и по реда на чл.17ал.3 от ГПК не са направени от другата страна по делото.

Няма направени от страните нови доказателствени искания.

Въззивният съд ,като обсъди оплакванията по жалбага и всички събрани по делото доказателства,прие за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е подадена в рамките на законовия срок от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционото производство и отговаря на законовите изисквания.Ето защо същата е редовна и допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна и недоказана, поради следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба от 4.ХІ.2013г.на А.А. ***,с основание по чл.8т.1 във вр. с чл.18ал.1 от ЗЗДН.Ищцата излага в молбата си,че с ответника Р.З. от близо девет години живее на фактически семейни начала,като от съжителството си имат дете-И. .През по-голяма част от съвместното им живеене с ответника, последният упражнявал физическо и психическо насилие над нея в присъствието на детето.На 30.VІІ.2013г. след пореден побой потърсила специализирана помощ от социалните работници в Центъра за спешен прием за „жертви на насилие” към КСУДС-Ш.,където била настанена.Подала и молба до ШРС,по която било образувано гр.д. № 2410/2013г. и на основание чл.18 от ЗЗДН съдът издал Заповед за незабавна защита.Впоследствие ищцата сама оттеглила молбата си и производството било прекратено.

Ищцата твърди,че на 31.Х.2013г. тя и ответникът били заедно на работа в ателието му в гр.Ш. на ул.”. .”,където изработвали ключове. Там било и детето им.В някакъв момент ответникът избухнал по повод на работата им,разкрещял се,след което запонал да я удря по главата и краката.Ищцата успяла да избяга и оттогава живеела в дома на своя приятелка,тъй като се страхувала да се прибере в собственото си жилище,за да не последва отново побой над нея от ответника,който я заплашвал с физическа саморазправа.

По делото е приложена декларация по чл.9 от ЗЗДН.

В първоинстанционното производство са разпитани свидетели,посочени от ответника,които твърдят,че познават страните и взаимоотношенията им и не са били очевидци на нанасяне побой над ищцата от страна на ответника.

Съдът е изискал и приложил гр.д. № 2410/13г. на ШРС,водено между същите страни ,отново по искане на ищцата за закрила ,след нанасяне на побой над нея от фактическия й съпруг Р.З.,в присъствието на детето.От материалите по същото дело е видно,че по повод на упражнено над нея домашно насилие през м.август 2013г.,ищцата и детето са настанени временно в Центъра за спешен прием за „жертви на насилие” към КСУДС-Ш.,а срещу Р.З. на 23.VІІІ.2013г.е издадена съдебна заповед за незабавна защита.

Въззивният съд намира,че фактическата обстановка по делото е напълно и точно изяснена от районния съд.Обоснован е фактическият извод на съда,че ангажираните от ответника гласни доказателства не опровергават твърденията на ищцата в молбата й,респ. данните,които е декларирала в декларацията си по чл.9ал.3 от ЗЗДН. При липсата на проведено от ответника насрещно доказване,с което да се обори изложеното в декларацията и се разколебае доказателствената й сила, правилно съдът е придал на същата декларация предвиденото в чл.13ал.3 от ЗЗДН доказателствено значение .В процесната декларация се съдържат достатъчно данни за осъществен от ответника физически тормоз над ищцата и психически тормоз над детето й ,на посоченото място и време,който следва да се квалифицира като домашно насилие по см. на чл.2 от ЗЗДН.Ето защо законосъобразно районният съд е приел,че декларацията е достатъчно основание за издаване заповед за защита на пострадалото лице.

Определените от първоинстанционния съд мерки за защита съответстват по вид и размер на предвидените в закона и са адекватни на вида и интензитета на осъщественото домашно насилие.Настоящият въззивен съдебен състав споделя изцяло изложените мотиви на районния съд относно вида и размера на наложените мерки за защита,поради което и на основание чл.272 от ГПК намира,че не е необходимо излагането на допълнителни съображения в тази насока и препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част.

С оглед на всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че всички фактически и правни изводи на районния съд са обосновани и законосъобразни.Няма основания за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение,поради което въззивната жалба срещу същото е неоснователна и недоказана.Ето защо атакуваното с тази жалба решение на районния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6 от 8.І.2014г. по гр.д. № 3163 за 2013г. на Ш.ския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове :1. 2.